Срещу подсъдимия М. Р. Х., роден на ..............г., в Г. Д., местожителство с. Б., основно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН * е повдигнато обвинение с частна тъжба от Т. С. М., с ЕГН *, от с.Б., обл. С., чрез пълномощник А. Н. П., в престъпление по чл.130, ал.1 НК, за това, че на 15.05.2012г., около 11.30ч., в с. Б., общ. Д., обл. С. му причинил лека телесна повреда, причинила му разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяваща се в “Контузия на ......................”, “Разкъсно-контузни рани на ..............”, причинили му разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и телесни увреждания по чл.130, ал.2 НК, изразяващи се в „Контузия на .....................................................................................................”, причинили му болка и страдание, без разстройство на здравето.
Тъжителят твърди в тъжбата, че до месец май 2012г. бил на лечение в болница в Г. П., където бил опериран от тумор на ляв бъбрек, който бил отстранен оперативно. По препоръка на лекарите да се разхожда, излязъл на 15.05.2012г., около 10.00 часа да се разходи до центъра на с. Б.. Седнал на една пейка, при него отишла В. К. и започнали да си говорят. Около 11.00 часа подсъдимият отишъл при тях и щом го видял започнал да го псува и да му се заканва, че ще го убие. Между него и подсъдимия отношенията се влошили, след като му били откраднати 28 броя овце и други вещи от селско-стопанската му сграда. Твърди, че се обърнал към него и го помолил да спре да го псува и да му се заканва, след което подсъдимият взел една лопата, с която го ударил два пъти по главата, в резултат на което той паднал на земята в безсъзнание, а В. К. се развикала, намерила вода, напръскала го, след което като се свестил тя му помогнала да седне на пейката и му разказала за нанесения му побой. Обадила се на съпругата му да отиде и да го закара до ФСМП Д., след което бил закаран от нея за указване на спешна медицинска помощ. В ФСМП Д. му зашили главата, сложили му система и го транспортирали в М. „. Ш. С., където бил приет на лечение по спешност и останал на лечение за 4 дни. Бил изписан на 18.05.2012г. с диагноза, поставена в епикриза № 658/18.05.2012г. - „контузия на ..............................................................................”. Бил прегледан от съдебен лекар, който потвърдил в издаденото съдебно медицинско удостоверение телесните увреждания. Счита, че по отношение на него подсъдимият е осъществил престъпления по чл.130, ал.1 и ал.2 НК – лека телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, както и му причинил множество леки телесни увреждания, по смисъла на чл.130, ал.2 НК, причинили му болки и страдания, без разстройство на здравето, за които моли съда да осъди подсъдимия.
С тъжбата е предявен граждански иск за обезщетяване на причинените на тъжителя неимуществени вреди от увреждане на здравето му, в общ размер 3 000.00лева, от които претендира 1 000.00 лева обезщетение за причиненото му увреждане „контузия на ..................................”, 1 000.00 лева за причинената му разкъсно - контузна рана и 1 000.00лева за причинените му леки телесни увреждания - контузия на ............... , причинили болка и страдание без разстройство на здравето, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2012г. до окончателно изплащане и разноските по делото.
В съдебно заседание тъжителят, лично и с А.П., поддържат обвинението, предявено с тъжбата и предявения с нея граждански иск за обезщетяване на претърпяни от телесните увреждания неимуществени вреди.
Подсъдимият, лично и с А. М., разбира обвинението, не се признава за виновен. Защитникът му А. М. пледира за оправдаването му, поради недоказаност на обвинението и за отхвърляне на предявения с тъжбата граждански иск.
На основание чл.84 и сл. НПК е приет за разглеждане предявения с тъжбата граждански иск от тъжителя срещу подсъдимия за обезщетяване на неимуществени вреди от телесните увреждания, предмет на тъжбата.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият М. Р. Х., роден на ...............г., в Г. Д., местожителство с. Б., основно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН * е осъждан с влязли в сила присъди по НОХД № 143/2003г. на Районен съд Д., влязла в сила на 14.05.2004г., по НОХД № 92/2008г. по описа на Районен съд Д., влязла в сила на 03.11.2008г., НОХД № 120/2008г. по описа на Районен съд Д., в сила от 14.01.2009г. и НОХД № 129/2012г. по описа на Районен съд Д., влязла в сила на 02.08.2012г.
Подсъдимият Х. и тъжителят М. били в добри отношения, но същите се влошили след като между тях възникнали спорове за делба на овце. Установи се, че спрямо подсъдимия е било образувано наказателно производство, прекратено с постановление от 27.12.2012г. за престъпление по чл.216, ал.1 НК, за това, че на 02.08.2012г. в местността „П.”, земл. на с. Б. е унищожил чрез запалване селско-стопанска посройка собственост на тъжителя и за кражба на 10 бр. овце, собственост на тъжителя, което също е прекратено с постановление от 02.12.2011г. на РП Д..
Установи се, от показанията на св.К. и св.М., че на 15.05.2012г., около 11.30 часа тъжителят седял на една пейка в центъра на с. Б., под сградата на Наркооп. Свидетелката К., с нейния внук, който е на 2 години отишла при тъжителя М. да го попита как е със здравето, защото знаела, че бил в болница. Седнала при него на пейката, при тях отишъл подсъдимия Х., който вървял заедно със св. Р. А. и св.Ю. Х.. Започнал на псува и да вика срещу тъжителя, взел една желязна лопата и два пъти го ударил по главата. От главата му потекла кръв. Тъжителят паднал на земята, при което тя се притекла да му укаже помощ. Свидетелите Р. А. и Ю. Х. били на около 100 – 150 метра. Св. К. отишла при тъжителят, той бил паднал на асфалта в безсъзнание, започнала да го пръска с вода, която носила в себе си за внучето. Видяла, че има по главата рани, които кървяли. Подсъдимият избягал, а тя се обадила на съпругата на тъжителя св. С... М... да отиде да го закара в болницата да му укажат медицинска помощ. Тъжителят няколко пъти повръщал. Съпругата на тъжителя отишла и веднага го закарала до бърза помощ Д.. Там били зашити раните му по главата, след което бил закаран по спешност за С., включили му система и останал в М. „. Ш. С. за четири дни.
Свидетелите Ю. Х. и Р. А., си спомнят инцидента през пролетта, когато вървяли заедно с подсъдимия към центъра. На пейката стоял тъжителя. Подсъдимият както си вървял с тях казал на тъжителя „м. к.” – така му викали по прякор, „внимавай какво говориш за мен”, след което подсъдимият влезнал в барчето, след него тръгнал и тъжителя и след известно време подсъдимият избягал навън, а тъжителят го гонел с ракета за бърсане на под. Подсъдимият избягал навън, а тъжителят го ударил по гърба, спънал се и паднал на асфалта. При падането се ударил. Подсъдимият избягал, след което те си тръгнали. Свидетелката В. К. била там и тя също обиждала подсъдимия. Започнала да го обижда, когато видяла, че тъжителят паднал на земята, защото при падането си е имал малко кръв по главата. Тъжителят си седнал след това на пейката и взел телефона да се обажда.
Свидетелката Р. Ч., която работила в магазина, си спомня, че подсъдимият отишъл на вратата и поръчал кафе. Тя започнала да пуска кафето и по едно време чула някаква караница, докато излезне да види какво става отвън не е имало никой. Друго не е разбрала и не си спомня, но чула караница, шум и докато излезне отвън не е имало никой.
Подсъдимият Х. обяснява, че отношенията му с тъжителя М. се влошили, след като от него били отправени обвинения за кражба на овце и за пожара. Същият ден се срещнали със свидетелите Ю. Х. и Р. А., отишли до магазина на Р. Ч., като видял тъжителя се обърнал към него по прякор, така както го наричали в селото „М. к.”. Обърнал се към него и го предупредил да не се занимава с него и да не настройва хората срещу него. След което влязъл в магазина да си поръча кафе, тъжителят влезнал вътре и взел ракетата за бърсане на под и го нападнал с нея. Той избягал навън оставил кафето, не го е удрял, после завъртял сградата на Наркооп, показал се на магазина и тъжителят започнал да вика отново да крещи, да го псува, обадил се на съпругата си и тръгнали за Д.. Не знае какво е станало. Тъжителят го обвинявал за кражба на 10 овце. Тъжителят имал да му дава пари, затова отишъл и взел 10 овце. Тези овце са му били предоставени на отговорно пазене и които били върнати на тъжителя впоследствие от полицията.
Приложена е епикриза № 658/15.05.2012г., от която се установява, че на тъжителят е поставена диагноза „.......................................”, по анамнеза на пациента. Постъпва в „Хирургично отделение” по спешност с оплакване от главоболие, гадене и повръщане, пострадал при побой, от който е удрян ................., с анамнеза загуба на съзнание, ....................., изписан на 18.05.2012г.
На 18.05.2012г. тъжителят е прегледан от съдебен лекар, за което е издадено съдебно медицинско удостоверение №39/2012г. със заключение, при инцидента, съобщен от тъжителя на 15.05.2012г. му било причинено: „......................................................................, които са му причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Освен тези телесни повреди му били причинени „................................................................................”, които са му причинили болка и страдание.
От заключението на вещото лице се установи, че при инцидента на 15.05.2012г. на тъжителя Т. С. М. е било причинено: „..............................”, причинили му разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, по смисъла на чл.130, ал.1 НК. „............................................, без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 НК. Всички описани травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет - удар или притискане с такъв. Напълно е възможно по време и начин те да са причинени така, както е отразено в представените по делото материали. „Контузията .........................” оздравяват за около 15 - 20 дни при правилно и своевременно прилагане на лечение и спазване на прогнозата на тази травма е добра, оптимистична - тя отзвучава без да има остатъчни процеси и последствия. В представените по делото материали липсват данни за усложнения на болестния процес и оздравяването на тази травма. ............................ при обичаен ход на болестта и оздравителните процеси оздравяват за около 10 - 12 - 15 дни. Прогнозата им е оптимистична, много-добра. При правилно и системно провеждане на лечението настъпва пълно оздравяване на тази травма. На мястото на раната ще остане белег за цял живот. В представените по делото материали липсват данни за усложнения на болестния процес и оздравяването на тази травма. К... оздравяват за около 10 - 12 дни при обичаен ход на болестта и оздравителните процеси. Прогнозата им е оптимистична, много добра. Те оздравяват изцяло без да оставят белези и последствия. В представените по делото материали липсват данни за усложнения на болестния процес и оздравяването на тази травма. Контузията е най - малкото по степен травматично увреждане. Като самостоятелно такова тя се представя от болки. Липсва видим траен морфологичен субстрат. Много често контузията е съпътстващо увреждане на по - тежки травми. При обичаен ход на болестта и оздравителните процеси такива болки отзвучават и оздравяват за около 5-7 дни. Прогнозата им е оптимистична, много добра - не остават последствия при оздравяването им. В представените по делото материали липсват данни за усложнения на болестния процес и оздравяването на тази травма. Оздравителните процеси при всеки човешки индивид са строго индивидуални, те зависят от възрастта, състоянието на организма, своевременността и пълнотата на лечението, спазването на ХДР и т.н. От друга страна болката е също строго индивидуално поносима, при всеки човек прагът на чувствителност, поносимост, търпимост и т. н е различна. Възможно е и след тези периоди на оздравяване, описани по - горе пострадалият Т. С. М. да изпитва болки и страдания, но това не би следвало да пречи на функционалното възстановяване на засегнатите анатомични структури и системи.
При тези данни от фактическа страна съдът прие, че подсъдимият М. Р. Х. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 НК, тъй като на 15.05.2012г. около 11.30 часа в с. Б. е причинил на тъжителя Т. С. М., контузия ...................................................................., които са му причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите последици, с които е бил съгласен и пряко е искал и целял тяхното настъпване.
С тъжбата е повдигнато обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 и чл.130, ал.2 НК, но съдът прие, че с деянието е извършено едно престъпление, което се квалифицира по най - тежкия резултат. Когато с деянието на едно лице са причинени две или повече по вид телесни повреди е налице едно престъпление, което се квалифицира по най – тежкия резултат. В този смисъл т.18 от Постановление №3/27.09.1979г. на Пленума на ВС, когато с едно деяние деецът причини на едно лице повече еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняване на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление. Когато с деянието се причиняват различни по вид телесни повреждания, в случая по чл.130, ал.1 и чл.130, ал.2 НК, е налице едно престъпление, което се квалифицира по най - тежкия резултат. В този случай не е налице идеална съвкупност, защото обектът на посегателство е един и същ и по силата на общия принцип по - лекия резултат се поглъща от по - тежкия. Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, а не за квалификацията на деянието.
Поддържаната защитна теза от защитника на подсъдимия за недоказаност на обвинението не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели, на които подсъдимият основава защитната си теза /Ю. Х. и Р. А./ не се разколебава доказаността на извършеното от подсъдимия престъпление спрямо личността на тъжителя, а именно причиняването му на лека телесна повреда, причинила му разстойство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, по смисъла на чл.130, ал.1 НК. При преценка на гласните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност се установява по несъмнен начин, че на 15.05.2012г., поради възникналите конфликти между тъжителят и подсъдимият, последният го е нападнал и чрез нанасяне на удари с лопата по главата му е причинил телесните увреждания – контузия на главата, сътресение на мозъка и разкъсно контузна рана на главата, квалифицирани от вещото лице като причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, по смисъла на чл.130, ал.1 НК. Съдът кредитира показанията на свидетеля В. К., като обективни и достоверни, подкрепящи се от приложените писмени доказателства - медицинска документация и заключението на вещото лице. Нанасените от подсъдимия на тъжителя телесни увреждания са били причинени по начина и механизма разказан от свидетелката К., която е възприела непосредствено скандала между тях. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ю. Х. и Р. А., като предубедени и заинтересовани в полза на подсъдимия и неподкрепящи се от останалите доказатества по делото в частта, в която поддържат, че тъжителят подгонил подсъдимия, в резултат на което паднал на асфалта, а след това не са разбрали какво се е случило. В тази част показанията им са необективни, поради което съдът не ги кредитира като достоверни, не се подкрепят от приложените писмени доказателства и от показанията на другата група свидетели. В останалата част техните показания са еднопосочни с показанията на другата група свидетели и обясненията на подсъдимия, тъй като от тях също се установява, че между тъжителя и подсъдимия е възникнал конфликт.
Съдът постанови осъдителна присъда само за престъплението по чл.130, ал.1 НК, независимо, че с деянието си подсъдимият е нанесъл на тъжителя и други по-леки телесни увреждания по смисъла на чл.130, ал.2 НК, а именно ..................................................., причинили на тъжителя болки и страдания без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 НК, по аргумент от т.18 на Постановление №3/27.09.1979г. на Пленума на ВС, при различни по вид телесни увреждания, причинени с едно деяние по-тежкото телесно увреждане поглъща по-леките телесни увреждания и наказателната отговорност на дееца се реализира по най - тежкия резултат.
Като съобрази конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, наказанието предвидено в чл.130, ал.1 НК за извършеното престъпление, подбудите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства прие, че подсъдимият е извършил деянието предвид спорните отношения с тъжителя и образуваните спрямо него наказателни произвоства за извършени престъпления, пострадал от които е тъжителя. Като смекчаващи вината обстоятелства прие младата възраст на подсъдимия, а като отегчаващи миналите му осъждания и подценяване на обществената опасност на деянието. Като съобрази конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства в рамките на квалификацията прие, че справедливо по вид и размер наказание ще бъде наказанието пробация, поради което и на основание чл.130, ал.1 НК, във връзка с чл.54 НК му наложи наказание пробация, чрез изтърпяване на пробационните мерки по чл.42 а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 НК, а именно: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес, при периодичност два пъти седмично”; 2/ „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, двете за срок от десет месеца и 3/ „Безвъзмезден труд в полза на обществото 150 часа, за срок от една година”. Така определеното по вид и размер наказание е съответно на обществената опасност на деянието и дееца и ще спомогне за постигане на целите по чл.36 НК, а именно да се докаже необходимия поправителен и превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия, както и да се въздейства предупредително върху него и върху средата, в която живее, за в бъдеще да спазва законите и добрите нрави.
По гражданския иск:
В наказателното производство, съгласно чл.84 и следващи НПК, е приет гражданския иск от пострадалия Т. С. М. срещу подсъдимия М. Р. Х. в размер 3 000лв., от които претендира 1 000.00 лева обезщетение за причиненото му увреждане „...............................................”, 1 000.00 лева за причинената му ........................ рана и 1 000.00лева за причинените му леки телесни увреждания - ................................................., причинили болка и страдание, без разстройство на здравето, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2012г. до окончателно изплащане и разноските по делото. В наказателното производство гражданският иск следва съдбата на обвинението. Престъплението от обективна и субективна страна, разгледано в гражданскоправен аспект осъществява фактическия състав на чл.45 ЗЗД - непозволено увреждане - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Последната е в причинна връзка резултат на противоправното и виновно поведение на подсъдимия. Престъплението, извършено от подсъдимия, с което е засегнал здравето на тъжителя, е основанието, което поражда задължението му да обезщети пострадалия за причинените му вреди от деянието, което е извършено от него виновно и противоправно. Безспорно от същото пострадалият е претърпял неимуществена вреда, която подлежи на обезщетяване. Размерът на неимуществената вреда, съгласно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. Справедливостта по чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от конкретните обстоятелства - вид и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност, възраст на увредения. Принципът на справедливост, с оглед изложените критерии включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите, за които като справедлив и равностоен паричен еквивалент съдът прие сумата от 1500лв., която подсъдимият да заплати на тъжителя за обезщетяване на претърпените от него болки и страдания от нанесените му леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 и чл.130 ал.2 НК, установени от заключението на вещото лице. За посегателството - контузия ...................., причинили му разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, по смисъла на чл.130, ал.1 НК – обезщетение в размер на 500лв. За посегателството - ................. рани на ............... - два броя, причинили всяка сама за себе си разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, по смисъла на чл.130, ал.1 НК – 500лв. За посегателството - .................................................., причинили сами за себе си болка и страдание, без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 НК – 500лв. Така определения размер на обезщетението е съответен на критерия на справедливостта, предвид характера и степента на засягане здравето на тъжителя от всяко телесно увреждане, определения от вещото лице оздравителен период в рамките на около 15 - 20 дни при правилно и своевременно прилагане на лечение, без да има остатъчни процеси и последствия, както при липса на данни за усложнения на болестния процес и оздравяването. Определящи за отговорността са естеството и характерът на страданията, тяхната продължителност. Задължението е за пълна обезвреда, при която без значение са материалните възможности на причинителя на вредата. Размерът на обезщетението се определя само в зависимост от вредата, според конкретните обстоятелства, свързани с увреждането. / В този смисъл е Решение №340/29.06.2010г. на ВКС, по н.д. №251/2010г., II н.о./. Определената сума от 1500лв. за обезщетяване вредите на пострадалия е съобразена с тежестта на увреждането, претърпяните болки и страдания, неудобства в рамките на 15 -20 дни, благоприятната прогноза за липса на остатъчни последици, при което тази сума намира, че е съответна на критерия справедливост според съотношението деяние и възстановяване на вредата. Обезщетението от 1500лв., е дължимо със законната лихва, съгласно чл.88, ал.1 НПК, във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД, считано от 15.05.2012г. до окончателно изплащане, тъй като произтича от непозволено увреждане, при което длъжникът изпада в забава от деня на увреждането и без покана.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение за причинени неимуществени вреди от телесните увреждания, общо в размер на 1 500.00 лева, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2012 г. до окончателното изплащане, както и 412.00 лева разноски по делото.
Съдът отхвърли гражданския иск за разликата от уважения размер 1 500.00 лева до предявения размер от 3 000.00 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса в размер на 60.00, съобразно уважения размер на гражданския иск, определена на основание чл.1 Тарифа за ДТ по ГПК, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

Р. СЪДИЯ :