Производството е по реда на чл.59 и следващи ЗАНН, във връзка с чл.259, А.1, т.1, във връзка с чл.315, А.1, т.1 Кодекс за застраховането /КЗ/.
Образувано е по жалба от Р. В. П., с ЕГН *, от с. К., О. С., О. Б., У. С... № ... против наказателно постановление № 447/26.09.2013г., издадено от А. Б. М. на длъжност началник РУ „Полиция“ Д. към ОД на М. - С., упълномощен със заповед № Я-87/02. 02.2012г. на директора на ОД на М. С., с което за нарушение на чл.259, А.1, А.1 от Кодекс за застраховането, на основание чл.315, А.1, т.1 от Кодекс за застраховането му е наложено административно наказание глоба в размер 400.00 лева.
В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и молба за отмяна. Твърди че, не е нарушил КЗ. Предоставил на актосъставителя ЗЗ „ГО“ в най - кратък срок в рамките на 40 минути от проверката. Твърди още, че и актосъставителят и наказващия орган са допуснали съществени нарушения на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нито АУАН, нито НП съдържат пълно и точно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. В тежест на адм. наказващия орган е да докаже нарушението. От установяване на адм. нарушение и издаване на НП до неговото връчване е изтекъл срок повече от три години, поради което наказанието не може да изпълни целите си.
В съдебно заседание жалбоподателят, Ч. А. Ш., поддържа жалбата.
Въззиваемият, не изпраща представител.
Р. П. Д., уведомена по реда на чл. 62 ЗАНН, не изпраща прокурор.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е в срока по чл.59, А.2 ЗАНН, с вх. № 252000-5882/11. 11.2016г. от наказаното лице, считано от датата на връчване с разписка, подписана на 31.10.2016г., изпратена по пощата на 07.11.2016г.
Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Административнонаказателното производство е образувано със съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 447/21.09.2013г. от св. С. Т., изпълняваща длъжността младши автоконтрольор в РУ на М. - Д., в присъствието на св. В. П. против Р. В. П., за това, че на 21.09.2013г., около 15.41ч. при движение по третокласен път 197 на 44 + 800 метра, от Г. Д., посока Г. Г. Д., като водач на лек автомобил „БМВ“ Х 3, с ДК № Е 28 58 КМ, негова собственост, управлява автомобила във връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Нарушението е квалифицирано по чл.259, А.1, т.1 от Кодекса за застраховането.
Като веществено доказателство е иззето свидетелство за управление на МПС № 005687991.
Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя. Не е вписал възражения по акта. Получил е препис от акта.
Установи се, от обясненията на жалбоподателя и показанията на разпитаните свидетели, че на 21.09.2013г. жалбоподателят и неговия приятел св. Р. Х., тръгнали от с. К. да се разходят до Г. Д. с автомобил БМХ 3, управляван и собственост на жалбоподателя. Последният обяснява, че не е взел със себе си документите на автомобила, не е носил шофьорска книжка и полица за застраховка. На връщане от Д. към К. на разклона с.Л., бил спрян от дежурния патрул за проверка. Потърсили му документите. Жалбоподателят, обяснил на св. Т., че ги е забравил. Предоставили му възможност да отиде до дома си, да ги вземе и предостави, но на автомобила бил поставен стикер, означаващ, че е спрян от движение. Върнал се до 40 минути. Взел всички документи, имал и сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Св. П. установява, че били наряд със св. Т. по линия на КАТ, посока Д. – Г. Д.. Бил спрян за проверка лек автомобил БМВ 3, с ДК № Е 28 58 ТМ, поради движението му с превишена скорост. В хода на проверката установили, че няма сключен договор „Гражданска отговорност“. Не носил контролен талон, знак за преминал технически преглед, не използвал светлини за движение през деня. Актът се съставил в присъствието на водача от св. Т., която към момента на съставяне на акта е изпълнявала длъжността младши автоконтрольор в РУ на М. Д.. Към настоящия момент св. Т. отсъства от страната.
Представена е служебна бележка от началника на РУ на М. Д., от която се установява, че служебното й правоотношение е прекратено със заповед № 345з-837/14.10.2016г. и към настоящия момент не живее на територията на Р. България.
От извършената проверка за сключена застраховка „ГО“ Ч. справка от Гаранционен фонд става ясно, че автомобилът има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на 21.09.2013г., в 17.31ч., тоест след извършване на проверката, отбелязана в акта около 15.41 часа, с полица № *7266.
Въз основа на съставения акт от началник РУ „Полиция“ Д. към ОД на М. - С., упълномощен със заповед № Я-87/02. 02.2012г. на директора на ОД на М. С., е издадено обжалваното наказателно постановление № 447/26.09.2013г., в което са възпроизведени фактическите и правни обстоятелства на нарушението от съставения акт. На основание чл.315, А.1, т.1 КЗ на жалбоподателя за нарушение на чл.259, А.1, т.1 Кодекс за застраховането, е наложено административно наказание глоба в размер 400.00 лева, за това, че на 21.09.2013г., около 15.41ч. при движение по третокласен път 197 на 44 + 800 метра, от Г. Д. посока Г. Г. Д., като водач на лек автомобил „БМВ“ Х 3, с ДК № Е 28 58 КМ, негова собственост, управлява автомобила във връзка с чието притежаване и използване няма сключен действащ договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Актът и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни органи, съгласно чл.320, А.1 и А.2 КЗ, във връзка с чл.315, А.1 КЗ, във връзка със заповед № № Я-87/02. 02.2012г. на директора на ОД на М. С., с която началник на РУП на М. - Д. е оправомощен от директора на ОД на М. С. за издава НП по чл.315, А.1 и А.2 КЗ.
Актът и НП отговарят на императивните изисквания на чл.42, във връзка с чл.53, А.2, във връзка с чл.57 ЗАНН. Спазени са давностните срокове по чл.34 ЗАНН и по чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.81, А.3, във вр с чл.80 А.1 т.5 НК. Възражението за изтекла давност е неоснователно. Институтът на давността в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания, съгласно разпоредбата на чл.11 ЗАНН препраща към уредбата, относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В този смисъл е тълкувателно решение № 1/27.02.2015г. на ВКС по ТД № 1/2014г. ОСНК и ООС на втора колегия на ВАС. Давността е обстоятелство, изключващо наказателната отговорност, съответно преследването и изтърпяването на наложеното наказание. Изтеклата давност има за последица погасяване правото на компетентния орган да реализира изпълнението на наложената санкция. В ЗАНН е регламентирана два вида давност. Тази по чл.34 ЗАНН, с изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по започване на адм. нак. Производство като състави акт за административно нарушение. Чл.82 ЗАНН урежда изпълнителската давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция. Абсолютната погасителна давност по ЗАНН се прилага на основание чл.11 ЗАНН, във вр. с чл.81, А.3 НК, във вр. с чл.80, А.1, т.5 НК. Давността по НК се прилага и по отношение на давността за започване и приключване на адм. наказателно преследване. Давността по отношение на деянието е започнала да тече по аргумент от чл.81, А.3 НК от довършване на деянието, тоест от 21.09.2013г., като по смисъла на чл.80, А.1, т.5, във връзка с чл.81, А.3 тази давност е четири години и половина, съгласно посл. Изм. ДВ бр.26/2010г. От 21.09.2013г. да настоящия момент е изтекъл срок от три години и пет месеца, който не е достатъчен, за да обоснове погасяване на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Административно наказателното производство е започнало и приключило в давностните срокове по чл.34 ЗАНН. АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението на 21.09.2013г., а НП е издадено непосредствено след изтичане на срока по чл.44, А.1 за писмени възражения. Тоест, административно наказателното производство е започнало и е приключило в давностните срокове по чл.34 ЗАНН и не е изтекла абсолютната давност по чл.11 ЗАНН, във връзка с чл.80, А.1, т.5, във връзка с чл.81, А.3 НК.
Описаното в акта и НП нарушение е квалифицирано по чл.315, А.1, т.1 КЗ /Отм бр.102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. нов КЗ/. Разпоредбата предвижда санкция глоба от 400.00 лева до 600.00 лева за физическо лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл.249, т.1 или т.2 или което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С разпоредбата на чл.249, т.1 или т.2 КЗ са уредени задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по раздел II, б. а, т.10.1 от приложение I. Чл.249, т.2 урежда задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз по раздел II, б. а, т.1 от приложение I. Описаното в акта и НП нарушение се установява, че е извършено от жалбоподателя като собственик и водач на МПС, което не е спряно от движение и е регистрирано на територията на Р. България, не е изпълнил задължението си за сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 21.09.2013г., към момента на извършване на проверката. Нарушението се доказва по несъмнен начин, че е извършено от обективна и субективна страна от жалбоподателя. Доказани са обективните елементи на състава на чл.315, А.1, т.1 КЗ, а именно към момента на извършване на проверката на 21.09.2013г. в 15.41ч. жалбоподателят, като собственик и водач на МПС, не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите по чл.259, А.1, т.1 КЗ. От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като водач на МПС-то е съзнавал задължението си по чл.259, А.1 т.1 КЗ да сключи задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите по чл.249, т.1 КЗ.
Адм. Наказващия орган е наложил наказание на основание чл.315, А.1, т.1 КЗ глоба от 400.00 лева, която е в минималния размер предвиден от разпоредбата. КЗ обнародван в ДВ бр. 103/23.12.2005г., в сила от 01. 01 .2006г. е отменен изцяло от 01.01.2016г., обн. ДВ брой 102/29.12.2015г. От 01. 01.2016г. влиза в сила нов КЗ, обнародван в ДВ бр. 102/29.12.2015г. За нарушение на задължението от собственик на МПС, регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, което не сключи задължителна застраховка „ГО“ е предвидена санкция с разпоредбата на чл.638, А.1, т.1, във връзка с чл.483, А.1, т.1 глоба от 250.00 лева. Налице е влязъл в сила по - благоприятен закон за нарушителя, тъй като санкцията по новия закон за същото нарушение е в по - нисък размер от стария закон. Ето защо ще следва наказателното постановление да се измени в частта на наложеното административно наказание на жалбоподателя, на основание чл.3, А.2 ЗАНН, поради влязъл в сила по - благоприятен закон за нарушителя до влизане в сила на наказателното постановление. Щом санкцията за нарушението се урежда в едни абсолютен размер за всяко нарушение от този вид, а наказанието в новия закон е глоба от 250.00 лева, ще следва наложената на жалбоподателя от 400.00 лева да се намали на глоба в размер от 250.00 лева.
При служебно извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи отменителни основания. Възраженията, изложени в жалбата в тази насока са неоснователни.
Мотивиран от изложените съображения, на основание чл.63 ЗАНН, Девинският районен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 447/26.09.2013г., издадено от А. Б. М. в качеството му на началник РУ „Полиция“ Д. към ОД на М. - С., упълномощен със заповед № Я-87/02. 02.2012г. на директора на ОД на М. С., в частта на наложеното административно наказание на Р. В. П., с ЕГН *, от с. К., О. С., О. Б., У. С... № .... за нарушение на чл.259, А.1, А.1 от Кодекс за застраховането, на основание чл.315, А.1, т.1 от Кодекс за застраховането / отм.бр.102/29.12.2015г. в сила от 01. 01.2016г. нов КЗ/ глоба в размер 400.00 лева, което намалява от 400.00 лева на 250.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд С. в 14-дневен срок, считано от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: