И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 28.12.2010г. в гр.Д. е сключен Договор за потребителски кредит № FL56* между „Ю. И Е. Д. Б.” (с настоящо наименование „Ю. Б.“ ), с ЕИК: * в качеството на кредитор и П. А. П., с ЕГН *, в качеството на кредитополучател, по силата на който „Ю. И Е. Д. Б.“ предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 4490.00лв. за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит FL56* от 05.02.2008г. сключен със същия кредитор, разрешеният кредит е преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя - П. А. П.. Твърди, че същият се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Твърди, че в чл.З ал.1 е договорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първите девет месеца от срока за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 5.00 %. За периода след това до крайния срок на издължаване, кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на „Ю. И Е. Д. Б.” за потребителски кредити, за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.250 пункта. Твърди, че към момента на сключване на договора БЛП на „Ю. И Е. Д. Б. ” за потребителски кредити е в размер на 12.750 % като дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя и годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е 13.21 %. Твърди, че погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 28-мо число на месеца, като крайния срок на погасяване на кредита е до 28.12.2020г. Твърди, че общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне в уговорения срок, е в размера посочен в погасителния план, като ответникът се задължил да погаси задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които първите 9 в размер на 18.71 лв., останалите 110 вноски по 72.35 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на 72.00 лв. като всяка вноска включва в себе си два компонента - част от главницата плюс възнаградителна лихва, подробно описани в приложения погасителен план към договора за потребителски кредит. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. Твърди, че след преустановяване на плащанията остава непогасено задължение по кредита в размер на 4939.13лв., от които: главница-3839.99лв. и договорна лихва- 1099.14лв. и поради неизпълнение на договора, кредитът е станал предсрочно изискуем, поради което и на основание чл.15, ал.5 от договора, за кредитора се поражда правен интерес от съдебно претендиране на паричното задължение. Твърди, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и приложенията към него между „Ю. Б.” (с предишно наименование „Б. п. б.“ и „Ю. И Е. Д. Б." ), с ЕИК: * и „. М.” Е., с ЕИК: *, по силата на който задължението на П. А. П., произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL56*/28.12.2010г. е изкупено от „. М.” Е. и в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия и за предсрочна изискуемост, кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „. М.” Е.. Съгласно т.5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, цесионера - „. М.” Е. и „И. и Д. - Адвокатско дружество“ са упълномощени от - цедента „Ю. Б.” , да извършват уведомяване от името и за сметка на цедента. Разпоредбата на чл.99, ал.З ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й Ч. пълномощник, било той и цесионер, не опорочава изпълнението и видно от приложената обратна разписка, на 15.09.2017г. Уведомлението за цесия и предсрочна изискуемост е получено лично от П. П., на постоянния му адрес, който съвпада с този, посочен в Договора за кредит. Моли на основание чл.235 ал.З ГПК съда да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен втори път и с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, П. получава уведомлението изходящо от „Ю. Б.” (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Твърди, че „. М.” Е. пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, Ч. подаване на Заявление до Районен съд Д. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 02.11.2017г., с което е претендирана част от дължимата главница в размер на 1900.86лв. и лихвата в размер на 1099.14лв., по което е образувано ч. гр. дело № 416/2017г. по описа на Районен съд Д., срещу която заповед ответникът е подал възражение, за което са уведомени със съобщение, надлежно връчено им на 24.11.2017г., в което възражение се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Представеното като приложение Уведомление за цесия се отнася за прехвърляне на вземания от 30.11.2007г. между „Б. п. б.“ и „Б. р. с.“ , които вземания са по друг договор за кредит и са неотносими към настоящото дело. Представените платежни документи и разпечатки от П. б. установяват плащания по процесния договор за кредит до 30.01.2014г., а кредита е със срок до 28.12.2020г., т.е. същите не доказват изцяло плащане на дълга. Твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено, не е известно и основание, на което задължението за погасяване на получения кредит да е отпаднало, поради което за ищеца се явява правен интерес да предяви иск за установяване на вземането им по произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL56*/28.12.2010г., за сумата от 3000 лв., от които 1900.86 лв. - част от дължима главница и 1099.14 лв. - договорна лихва за периода от 28.01.2014г. до 02.11.2017г.-дата на подаване на Заявление по чл.410 ГПК, представляващи част от останало неизплатено задължение по усвоения кредит.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П. А. П., с ЕГН *, дължи на „. М.” Е. - гр.С., сумата от 3000 лв., от които 1900.86 лв. - част от дължима главница и 1099.14 лв. - договорна лихва за периода от 28.01.2014г. до 02.11.2017г.-дата на подаване на Заявление по чл.410 ГПК, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL56*/28.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата. Моли да им бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело.
В о. с. з. за ищеца А. К. поддържа изцяло исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове и признае за установено, че ответника дължи на „. М. претендираните с исковата молба суми. Счита, че следва да се отхвърли възражението на ответника за нищожност на договора за цесия като преклудирана. Счита за несъстоятелно възражението за ненадлежно уведомление по чл. 99 от ЗЗД, тъй като с получаване на препис от исковата молба с приложенията към нея, ответника е уведомен за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Доказани са претенциите на ищеца по размер. Не е основателно възражението за тригодишна погасителна давност за лихвата. Моли съда да присъди и направените разноски в заповедното и настоящото гр. дело като излага подробни съображения в писмена защита.
В о. с. з. ответника лично Ч. П. си А. Н. П., счита иска за неоснователен и моли да бъда отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Твърди, че част от претенцията на ищеца за присъждане на главница и договорна лихва, за периода от 28.01.2014г. до 02.11.2014г.вкл. с неоснователна, поради изтекла погасителна давност и на това основание следва да бъде отхвърлена с оглед чл.111, б.”в” от ЗЗД, а в настоящият процес ищеца претендира за периодични плащания каквито са и описаните в исковата молба 120 анюитетни вноски по договор за потребителски кредит № FL56*/28.12.2010. Счита, че в исковата молба няма твърдения за обстоятелства по смисъла на чл.115 от ЗЗД, при които давност не тече или за обстоятелства по смисъла на чл.116 от ЗЗД, при които давността се прекъсва. Твърди, че към исковата молба няма доказателства в тази насока и за ищеца е преклудирана възможността да представи такива доказателства в хода на съдебното дирене, с оглед на императивната разпоредба на чл.127, ал.2 от ГПК, която го задължава в исковата молба да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи с нея всички писмени доказателства. Твърди, че прави възражение за изтекла погасителна давнос, с оглед разпоредбата на чл.120 от ЗЗД. Твърди, че посочената на стр. 1 от исковата молба сума от 4490 лв. /от която произтичат претенциите за част от дължимата главница, ведно с договорна лихва, законна лихва и разноски/, не му е предоставена като кредитополучател за пълно предсрочно погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит FL*/05.02.2008г., сключен със същия кредитор. Заявява, че в банката-кредитор не съществува официален документ, за превод на въпросната сума по негова сметка и на това основание претенцията на ищеца е неоснователна. Счита, че договора за възлагане на вземания между „Ю. Б.“ и „. М. “ Е.- ищец по настоящото дело от 18.01.2016г. е нищожен по смисъла на чл.26 ал.1 и ал.2, във връзка с чл. 183 от ЗЗД и не поражда правно действие. Това е самостоятелно основание за отхвърляне на иска, наред с обстоятелството, че от изслушаното в съдебно заседание категоричното заключение на вещото лице М. Б. по допуснатата и назначена Съдебно- почеркова експертиза, се установява, че подписите върху оригиналното банково бордеро от 28.12.2010г. на две места не са положени от доверителят му. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният срещу доверителят му иск като неоснователен и недоказан и осъди ищцовото дружество да му заплати направените разноски по делото в размер на 200 лева, от които 80 лева за заключението по ССчЕ и 120 лева за заключението по СГЕ като излага подробни съображения.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.12.2010г. от ответника П. А. П. е подадена молба за потребителски кредит до „Ю. и Е. Д. Б.“ за сумата от 5000 лева.
На 28.12.2010г. в гр. Д. между „Ю. И Е. Д. Б.” , с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., Б. Ц. О. № *, представлявано от търговските пълномощници С. И. В. и М. И. К., в качеството на кредитор и П. А. П., с ЕГН *, в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL56*, по силата на който „Ю. И Е. Д. Б.“ предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 4490.00лв. за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор FL* от 05.02.2008г. сключен между Банката и П. А. П. като кредитополучател/картодържател се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор. В чл. 2 ал.1 от договора е посочено, че разрешеният кредит се превежда по сметка IBAN BG 80 BPBI*0001 на името на Кредитополучателя - П. А. П., за откриването на която е необходимо сключване на договор за разплащателна сметка между кредитополучателят и Банката. В чл.З ал.1 от договора е посочено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката през първите девет месеца от срока за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 5.00 %. Съгласно ал.2 - За периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на „Ю. и Е. Д. Б.” за потребителски кредити, за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 1.250 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на „Ю. И Е. Д. Б.” за потребителски кредити е в размер на 12.750 %. Съгласно ал.3 - Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по настоящия договор, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя по чл. 2 ал.1 от настоящия договор. Съгласно ал.4 -Годишният процент на разходите (ГПР) по разрешения кредит е 13.21 %, а общата сума, дължима от кредитополучателят е 8199.06 лева, изчислена към момента на сключване на договора. Съгласно чл.6 ал.1 от договора кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, посочени като брой и размер в погасителен план, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска: 18.71 лв. – през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита и 72.35 лв. – за периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита, изчислена съгласно действащия към датата на сключване на договора БЛП. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 28.12.2020г. Неразделна част от договора е погасителен план
На 18.01.2016г. между „Ю. Б.“ – като прехвърлител и „. М. Е. – приобретател е сключен Договор за възлагане на вземания, според договора на 17.07.2015г. прехвърлителят е започнал процес по продажба с цел прехвърляне на всички парични вземания, свързани с Портфейла посредством прехвърляне на парични вземания и свързаните с тях права, като прехвърлителят желае да продаде, а преобретателят желае да закупи парични вземания и свързаните с тях права във връзка с Портфейла при условията, предвидени в договора. „Портфейл“ означава договорите за заем, посочени в приложение 4 към договора.
Във връзка с прехвърляне на вземания по Портфейл от необслужвани потребителски кредити на 18.01.2016г. е подписано потвърждение между „Ю. Б.“ – като цедент и „. М. Е. –като цесионер с оглед на това, че цедентът в качеството си на кредитор е сключил договори за кредит, описани в Приложение 1 към потвърждението с посочване на идентификационния номер на договора за кредит, име и ЕГН на основния кредитополучател по съответния договор /всички такива договори за кредит са наричани заедно „Портфейл“. Цедентът се е съгласил да прехвърли на цесионера всички свои вземания по Портфейла и цесионерът се е съгласил да приеме цесията при условията на договор за цесия, сключен между цедента и цесионера на 18.01.2016г.
В приложението към потвърждение за извършената цесия е отразен договор за потребителски кредит № FL56*/28.12.2010 г. на П. А. П. за сумата от 4939.13 лева, от които главница - 3839.99 лева и лихви- 1099.14 лева.
До ответника е изпратено писмо изх. № 5350/14.09.2017г. от „Ю. Б.“ , с което е уведомен и в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016г. и считано от датата на получаване на уведомлението, кредитор спрямо него по парично вземане по Договор за потребителски кредит от 18.12.2010г. е „. М. Е.. С писмо изх. № 5351/14.09.2017г. А. Ж. Д. като пълномощник на „. М. Е. гр. С. е уведомил ответника, че има непогасени задължения към „. М. Е., произтичащи от Договор за потребителски кредит от 28.12.2010г., който в 15- дневен срок следва да погаси всички свои задължения като цялото задължение по договора изцяло незабавно дължимо/предсрочно изискуемо. В случай на неизпълнение ще пристъпят към принудително събиране на всички свои вземания в пълен размер, ведно с лихвите, неустойки и разноски. Според известие за доставяне писмата са получени от ответника на 15.09.2017г.
Не се спори, че в РС-Д. е образувано ч. гр. дело № 416/2017г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 267/06.11.2017г., по която е разпоредено длъжникът П. А. П., с ЕГН *, от гр. Д., общ. Д., обл. С., У. С. К. № * да заплати на кредитора „. М. Е., с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., Район В., ж.к. М. Д., У. Р. П. - К. № * – *, представлявано от управителя Р. И. М. - Т., Ч. пълномощник А. Ж. Д. Д., със съдебен адрес: гр. С. З., Б. Ц. С. В. № *. .* сумите: 1900.86 лева - главница, частично дължими по договора от общо дължимата 3839.99 лева и 1099.14 лева - договорна лихва за периода от 28.01.2014г. до 02.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата 1900.86 лева от подаване на заявлението в съда – 03.11.2017г. до изплащане на задължението и разноски по делото в размер 60.00 лева - държавна такса като вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено парично задължение по договор за потребителски кредит от 28.12.2010г., сключен между „Ю. и Е. Д. Б.“ и П. А. П., по силата на който е отпуснат на длъжника кредит в размер на 4490.00 лева. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120 месечни вноски с краен срок за погасяване 28.12.2020г. След усвояване на кредита кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията е останало непогасено задължение по кредита в размер на 4939.13 лева. Поради неплащане на няколко погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. вземането е изкупено от заявителя „. М. Е..
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СИЕ, съдът прие за установено, че в представеното от банката извлечение на сметка с IBAN BG 80 BPBI79241063 870* на името на Кредитополучателя П. А. П., на 28.12.2010 г. е осчетоводена операция с основание „Усвояване на кредит“ в размер на 4490.00 лева. По сметка с IBAN BG 80 BPBI79241063 870* на името на Кредитополучателя П. А. П. са внесени 2131.00 лева, с които са погасени 650.01 лева - главница и 1537.93 лева - лихви. По погасителния план, размерът на неиздължената сума е 6011.41 лева. Размерът на неиздължената главница е 3839.99 лв. (4490.00 лв. – 650.01 лв. = 3839.99 лв.). Размерът на неиздължените лихви е 2171.42 лв. (3708.89 лв. – 1537.48 лв. = 2171.42 лв.). Към дата на цесията -18.01.2016 г., размерът на неиздължената сума е 1719.76 лева. Размерът на неиздължената главница към 18.01.2016 г. е 755.21 лева. Размерът на неиздължените лихви е 964.55 лева. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (02.11.2017г.), размерът на неиздължената сума е 3274.12 лева. Размерът на неиздължената главница към 02.11.2017 г. е 1637.19 лева. Размерът на неиздължените лихви е 1636.93 лева. Към датата на подаване на исковата молба в съда - 21.12.2017 година, размерът на неиздължената сума е 3390.27 лева. Размерът на неиздължената главница към 21.12.2017 г. е 1712.36 лева. Размерът на неиздължените лихви е 1677.91 лева. Размерът на претендираните суми за периода от 03.11.2014 г. до 02.11.2017 г. е 2676.95 лева, в т. ч. главница в размер на 1395.32 лв. и лихви в размер на 1281.63 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СГЕ, дадена с Протокол № 4/27.03.2018г., съдът прие за установено, че подписите върху оригинално банково бордеро № 7607147 от 28.12.2010г. не са положени от П. А. П..
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
Предявяването на специалния установителен иск по чл.422 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора – заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда правен интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника - аргумент от чл.416 ГПК. Предявеният установителен иск по чл.422, ал.1, във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК и чл.410 от ГПК за установяване на дължимост на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч. гр. д. № 416/2017г. по описа на Районен съд – Д., по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 267/06.11.2017г., срещу която заповед в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено от ответника възражение. Заявителят е получил съобщение на 24.11.2017г., ведно с разпореждане на съда, с което му е указано, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок. Настоящият установителен иск е предявен на 21.12.2017г., в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, съдът намира иска за неоснователен.
В производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК съдът е длъжен да разгледа и установи наличието на отношенията между страните и всички наведени от страните доводи за недължимост на сумата по издадената заповед по чл. 410 от ГПК. При възникнал спор между страните всяка от тях следва да докаже твърдяните от нея факти и обстоятелства, от които извлича годни за себе си правни последици. За да се уважат предявените искове ищеца следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.
Безспорно е, че на 28.12.2010г. в гр.Д. е сключен Договор за потребителски кредит № FL56* между „Ю. и Е. Д. Б.”) в качеството на кредитор и П. А. П., в качеството на кредитополучател, по силата на който „Ю. И Е. Д. Б.“ предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 4490.00лв. за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за потребителски кредит FL* от 05.02.2008г. сключен с ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че вземанията на ищеца за присъждане на главница и договорна лихва, за периода от 28.01.2014г. до 02.11.2014г. вкл. са погасени по давност. Плащанията по договор за банков кредит нямат характера на периодични такива, независимо от обстоятелството, че те са известни отнапред по размер и като падежна дата. Практиката приема, че в случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Вноските по кредит не представляват отделни вноски, а плащане на част от цялото, като явно е, че окончателният срок за погасяване остава последната падежна дата по кредита и няма пречка сумата като главница да бъде погасена изцяло и по-рано без да се спазва падежният план, като това плащане ще е редовно и следва да бъде прието от кредитора. /В т. смисъл Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, и др./ След като задълженията за връщане на получените по договора за кредит суми нямат характеристиките на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, които се погасяват с тригодишна давност, то давностният срок за погасяване на претенцията на ищеца за реално изпълнение е общият по чл.110 от ЗЗД - петгодишен. Началото на давностния срок съгласно чл. 114 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая кредитът е обявен за предсрочно изискуем от цесионера – ищеца, за което длъжника - ответника е уведомен на 15.09.2017г. с писмо изх. № 5351/14.09.2017г. и съгласно чл.114 от ЗЗД, от този момент е започнал да тече давностния срок по чл. 110 ЗЗД за погасяване на вземането. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК (от когато се счита за предявена претенцията по чл. 422 ГПК) е подадено на 03.11.2017г., поради което давността за установяване съществуването на вземането не е изтекла. С оглед на това правопогасяващото възражение на ответника за давност, е неоснователно.
Съдът счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице уведомление за прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите на сключения договор за прехвърляне на вземания /по делото няма такова възражение от ответника/. Цедентът е изпратил на ответника писмо изх. № 5350/14.09.2017г., получено от ответника на 15.09.2017г. по чл.99, ал. 3 ЗЗД за извършено прехвърляне на вземания /цесия/. Изходящото от цедента писмо изх. № 5350/14.09.2017г. е достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
От друга страна липсата на уведомление не се отразява на действителността на цесията, но до извършването му длъжникът може да изпълни валидно на стария си кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т. н. /Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС, II търговско отделение, по т. д. 12/2009 г./. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението (то може да е с писмо, факс, телефон, може и да е устно, стига да може да бъде доказано), то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК). Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /в т. см. Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; ТК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК /. Предвид така изложеното, налице е надлежно съобщаване на цесията по отношение на ответника.
Вън от горното, неоснователно е възражението на ответника за недължимост на сумата от 4490 лв. /от която произтичат претенциите за част от дължимата главница, ведно с договорна лихва, законна лихва и разноски/, по съображения, че не му е предоставена като кредитополучател за пълно предсрочно погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит FL*/05.02.2008г., сключен със същия кредитор. От банката-кредитор „Ю. Б.“ е представено оригинално банково бордеро № 7607147 от 28.12.2010г., според което по посочена сметка на П. П. е преведена сумата от 4490.00 лева, с осчетоводена операция с основание - усвояване на кредит. От СГЕ се установи, че подписите върху оригинално банково бордеро № 7607147 от 28.12.2010г. не са положени от П. А. П.. Но въпреки установеното от СГЕ, което се приравнява на липса на подпис от П. П. във банково бордеро № 7607147 от 28.12.2010г., това обстоятелство не изключва факта на усвояване на кредита, в подкрепа на това е и заключението на вещото лице по ССчЕ.
Основателно обаче е възражението на ответника, че договорът за цесия от 18.01.2016г. е нищожен на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД -поради противоречието му със закона. Договорът за цесия е правно уреден в чл. 99 и сл. на ЗЗД. По своята същност той е двустранен, консенсуален, неформален и каузален договор. Законът не предвиждаизискване за специална форма за действителност, в която да бъде облечено съгласието на страните по договора. Поради това, дори и сключен в устна форма, договорът за цесия е действителен, но при евентуален спор е в сила общата процесуална разпоредба относно формата за доказване на чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК, която предвижда, че е недопустимо установяването на договори със стойност, по-голяма от 5000 лв. посредством свидетелски показания. Цената е съществен елемент от договора за възмездна цесия, в които случай, ако не е определена, тя трябва да е поне определяема. Цената на придобитото вземане обикновено се определя в пари, но няма пречка тя да бъде определена и по друг начин. В конкретният случай отсъства съществения елемент по съдържанието на договора, а именно продажба цена, което е основание за прогласяване на нищожността на договора за цесия, на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД - липса на покупна цена. В договорът за цесия липсва съгласие относно съществена клауза в договора, а именно цената на прехвърлянето на вземанията. От съдържанието на клаузите в договора е видно, че волята на страните е, че прехвърлянето се осъществява възмездно. Както при всеки един договор за покупко-продажба, така и при договорът за продажба на вземания, за да бъде валидно сключен, следва да е постигнато съгласие между страните относно съществените елементи на продажбта. Съгласно чл. 183 ЗЗД с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или едно право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. В договора е изразена ясна и недвусмислена воля на договарящите страни вземанията да бъдат прехвърлени възмездно срещу заплащане на цена, но конкретна цена не е уговорена и не е посочена, нито е предвиден начин за определянето й, което е равнозначно на липса на съгласие относно цената. Договорът за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между „Ю. Б.“ – като цедент и „. М. Е. –като цесионер от 18.01.2016г. е нищожен поради отсъствие на съществен елемент от съдържанието му - продажна цена. Този извод следва от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед валидността на неговото конкретно правно основание. В приложението към потвърждението за прехвърляне на вземания по Портфейл от необслужвани потребителски кредити от 18.01.2016г., сключен между „Ю. Б.“ – като цедент и „. М. Е. –като цесионер от 18.01.2016г. фигурира името на ответника с гореописаните данни относно договора му за кредит, но това не санира установеното – липса на посочване на покупната цена по договора за цесия. В договора за цесия от 18.01.2016г. липсва уговорена продажна цена на вземанията, която да е била в последствие заличена, както се твърди от ищцовата страна. След като договора за цесия от 18.01.2016г. е нищожен поради липса на уговорена продажна цена на вземанията, не може да се приеме, че вземането към ответника е надлежно прехвърлено от цедента „Ю. Б.“ на ищеца „. М. Е.. Въпреки, че договора за цесия е надлежно съобщен на длъжника-ответника с връчване на писмо изх. № 5350/14.09.2017г., както по-горе е прието, тъй като е нищожен, договорът от 18.01.2016г., на който ищецът се позовава, не е породил действие, поради което и същия няма качеството на кредитор спрямо ответника за процесните вземания. Поради посоченото, само на това основание, предявеният иск подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан.
Всичко гореизложено обосновава извода, че установителния иск за съществуване на вземането по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК по отношение на „. М.” Е. - гр.С., че ответника П. П. дължи сумата от 3000 лв., от които 1900.86 лв. - част от дължима главница и 1099.14 лв. - договорна лихва за периода от 28.01.2014г. до 02.11.2017г.-дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL56*/28.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2017г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 267/06.11.2017г. по ч. гр. дело № 416/2017г. по описа на Районен съд – Д. е неоснователен и недоказан и ще следва да се отхвърли.
Искането за установяване на направените в заповедното производство деловодни разноски няма самостоятелен характер. По силата на т.12 от от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ВКС, съдът в исковото производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. При този изход на процеса, следва на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в общ размер на 200.00 лева, от които 120 лв. за СГЕ и 80.00 лв. за ССчЕ.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „. М.” Е., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М. д., У. Р. П.- К. № *-*, представлявано от Р. И. М. – Т. - управител, Ч. П. си П. В. Й.-юрисконсулт преупълномощена от „И. и Д.- Адвокатско дружество“, представлявано от А. К. - АК - С. З. против П. А. П., с ЕГН *, с адрес: гр. Д., обл. С., У.С. К. № * ИСК за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 3000 лв., от които 1900.86 лв. - част от дължима главница и 1099.14 лв. - договорна лихва за периода от 28.01.2014г. до 02.11.2017г. -дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL56*/28.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 267/06.11.2017г. по ч. гр. дело № 416/2017г. по описа на Районен съд КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „. М.” Е., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. М. д., У. Р. П.- К. № *-* ДА ЗАПЛАТИ НА П. А. П., с ЕГН *, с адрес: гр. Д., обл. С., У.С. К. № * сумата от 200 лева /двеста лева/ - разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.



СЪДИЯ :