И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 238 от ГПК, чл. 82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с цена на иска: 498.00 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задължение по Заявка за международен транспорт, за което е издадена и фактура с № * от 10.07.2017г., ведно със законната лихва от 10.09.2018г. - датата на подаване на исковата молба.
В исковата си молба се твърди, че ищцовото дружество е извършило транспортни услуги на „Е. 0. Е., представляващи извършен международен транспорт по Заявка за транспорт от 04.07.2017г., за който е издадена международна товарителница – ЧМР като в Заявката от 04.07.2017г. между страните са уговорени подробно условията на извършения международен транспорт. Твърди, че маршрутът на международния транспорт е заявен от Германия до България, като изрично е посочен и адрес на товарене в Германия, а адресът за разтоварване е вписан в издадената международна товарителница. Посочена е и дата на изпълнение, отново в издадената международна товарителница - 10.07.2017г. Твърди, че за извършената услуга е договорено възнаграждение в размер на 650.00 лв. без ДДС, за която сума „. Л. Е. е издало на „Е. 0. Е. фактура № */10.07.2017г. на стойност 780.00 лв. с ДДС като по фактурата е уговорен отложен падеж на плащане - 29.08.2017г., който е настъпил и вземането е станало изискуемо. Твърди, че фактурата е издадена, услугите извършени, което представлява пълно изпълнение на задълженията по договора от страна на „. Л. Е.. От друга страна, „Е. 0. Е. не е изпълнило своето задължение по сключения договор - да заплати уговореното между страните възнаграждение, в уговорения срок, стойността по фактурата е следвало да бъде заплатена по банкова сметка на „ Л.” Е. на падежа, посочен в нея. Твърди, че към датата на посочения падеж няма постъпили плащания по горепосочената фактура и дължимата сума по фактурата остава в същия размер- 780.00 лева. Твърди, че във връзка с обезпечаване вземането си от страна на „. Л. Е. е образувано Обезпечително производство пред Районен съд Ш. и с Определение № 2654/28.11.2017г. на ЧГД № 3569/2017г. по описа на ШРС - Обезпечението на предявим от „. Л. Е. иск бива допуснато, а издаването на Обезпечителна заповед, съдът разрешава, едва след внасяне на парична гаранция в размер на 80 лева и след внасяне на определената парична гаранция, Районен съд Ш., по силата на Определение № 2654/28.11.2017г. на ЧГД № 3569/2017г. е издал Обезпечителна заповед от 29.11.2017г. Твърди, че на основание чл. 400, ал. 1 от ГПК, за да бъде осъществена силата на допуснатата обезпечителна мярка „налагане на запор върху банкови сметки“, въз основа на Обезпечителна заповед от 29.11.2017г. на PC - Ш., е образувано и изпълнително дело № *0319 по описа на ЧСИ П. М., с peг. № 881, Район на действие Окръжен съд - С.. Счита, че допуснатата обезпечителна мярка представлява налагане на запор върху банкови сметки на длъжника при банка „Ю. Б.“ /П. б./ и на 30.11.2017г. е изпратено запорно съобщение по изпълнително дело № *0319 по описа на ЧСИ П. М., до деловодството на банката, като от постъпилия отговор, от страна на банката, е видно, че наличността по сметката не е достатъчна за покриване на цялата, посочена в запорното съобщение сума. На същата дата - 30.11.2017г. е изпратено Съобщение за налагане на запор и до длъжника „Е. 0. Е., получено лично от управителя на 12.12.2017г. Твърди, че въпреки извършените действия по допуснатата обезпечителна мярка, плащане от страна на длъжника не е било направено. Твърди, че поради неизпълнението от страна на „Е. 0. Е. на задължението им по извършена услуга по Заявка за транспорт, за което е издадена и фактура с № * от 10.07.2017г., с отложен падеж на плащане - 29.08.2017г., „. Л. Е. претърпял имуществени вреди извън дължимата главница по описаната по - горе фактура, на стойност 780.00 лева, поради което за него е налице правен интерес да претендира обезщетение за тях. Счита, че имуществените вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е можело да бъдат предвидени към момента на пораждането му, поради обстоятелството, че това са разноски за дължими такси и адвокатски хонорари, които са образувани по вина на ответника като общият размер на причинените вреди е 498.00 лева, които включват платени от „. Л. Е.: 78 лева - такса образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия по Тарифа за таксите и разноските към ЧСИ П. М., с peг. № 881 и 420.00 лева - адвокатско възнаграждение за образуване и водене на Изпълнително дело № *0319 по описа на ЧСИ П. М., с peг. № 881.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Е. 0. Е., ЕИК: *, П. от Д. Д. Н., с адрес: с. Б., общ. Б., обл. С., ул. И. № * да заплати на „. Л.” Е., с ЕИК: *, с адрес: гр.Ш., ул. Ц. З. № *, П. от управителя Г. К. П. сумата от 498.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задължение по Заявка за международен транспорт, за което е издадена и фактура с № * от 10.07.2017г., с отложен падеж на плащане - 29.08.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира за направените деловодни разноски и по настоящото производство.
В о.с.з. ищеца не изпраща представител. Със становище от пълномощника си адв. Г. Б. от АК- Ш. поддържа исковата молба и моли, ако ответникът не се яви в съдебно заседание и предвид това, че не е представил отговор на исковата молба, съдът да постанови неприсъствено решение, на основание чл. 238 от ГПК и излага съображения по същество.
В о.с.з. ответника не се явява, не представя писмен отговор в указания срок и не взема становище.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На 18.09.2018г. ответника е получил съобщение, връчено по реда на чл.46, ал.2 от ГПК с приложение Определение № 326/12.09.2018г., постановено по реда на чл. 131 от ГПК, в което изрично са му указани последиците по чл. 238 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 131 ал.1 от ГПК едновременно със съобщението с указанията за последиците от неподаване на отговора е връчен и препис от исковата молба.
В първото заседание по делото ответника не се явил, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Към исковата молба са представени писмени доказателства: Заявка за транспорт, товарителница, копие от фактура № */10.07.2017 г., Определение № 2654/28.11.2017г. на ч.гр.д. № 3569/2017г. на PC Ш., преводно нареждане по ч.гр.д. № 3569/2017г. на PC Ш., Обезпечителна заповед от 29.11.2017г. по ч.гр.д. № 3569/2017г. на PC - Ш., молба за образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ П. М., отговор на съобщение за налагане на запор до банка „Ю. Б.“ /П. б./, съобщение за налагане на запор до длъжник, получено лично,Договор за правна защита и съдействие, фактура № */04.12.2017г., удостоверение за актуално състояние.
Налице са предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства следва, че иска е вероятно основателен. Доказателствата по делото от външна страна са формално редовни и свеждащи до извода на основателност на иска с правно основание чл. 82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Затова ще следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 498.00 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задължение по Заявка за международен транспорт, за което е издадена и фактура с № * от 10.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 498.00 лева, считано от 11.09.2018г. - датата на подаване на исковата молба до пълното погасяване на задължението.
Ще следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото да се осъди ответника да заплати на ищеца и разноски по делото в общ размер на 410.00 лева, от които 50.00 лева- държавна такса и 360.00 лева - адв. възнаграждение.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Е. 0. Е., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Б., обл. С., ул. И. № *, П. от Д. Д. Н. ДА ЗАПЛАТИ на „. Л.” Е., ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.Ш., обл. Ш., ул. Ц. З. № *, П. от управителя Г. К. П. сумите: 498.00 лева /четиристотин деветдесет и осем лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнение на задължение по Заявка за международен транспорт, за което е издадена и фактура с № * от 10.07.2017г., с отложен падеж на плащане - 29.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 498.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 11.09.2018г. до изплащане на задължението и 410.00 лева /четиристотин и десет лева/ – разноски.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: