От Р. П. Д. е внесен обвинителен акт срещу лицето Ю. Л. В. от с. Б., О.С. за извършено престъпление от общ характер по чл.343б, А.1 от НК затова, че на 05.02.2017г. около 11.10ч. в Г. Д., О. С., У. М.., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220Д“ с рег. № СМ 2117 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза- Протокол № 56/07.02.2017 г. на Специализирана химическа лаборатория при МБАЛ „П.“ Г. П., съгласно Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
В о. с. з. за РП - Д. прокурор Делиев счита за изяснена изцяло фактическата обстановка, подсъдимият В. изцяло признава фактите, изложени в обв. акт, поради което предлага предвид представеното в съдебно заседание свидетелство за съдимост, от което е видно, че В. не е осъждан, счита, че следва да му бъде наложено наказание- лишаване от свобода към минимума - една година, което да бъде отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от три години, както и алтернативното наказание - глоба в размер на 300 лева, което също е към минимума. На осн. чл. 343г от НК счита, че следва да му бъде наложено наказание по чл. 37 А.1 т.7 от НК- лишаване от право да управлява МПС за срок също от една година. Счита, че следва да бъде приспаднато на осн. чл. 59 А.4 от НК задържането за срок от един ден на подсъдимият, както и да бъде осъден да заплати разноските в размер на 25 лева по сметка на ОД на М.- С..
Подсъдимият разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, съжалява за извършеното. Моли съда да му наложи по- минимално наказание, да не влиза в затвора, не е нарушавал закона, няма една глоба, нито един фиш, нито един акт. Заявява, че е пил вечерта, а сутринта е карА. Безработен е, има заболяване, за което е представил епикриза. Има три деца, които са в чужбина.
Съдът като взе предвид изложеното в обвинителния акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС с № *, категории „В, М, АМ", издадено на 07.12.2016г., ведно с контролен талон № 3029266/07.12.2016г. с общо 39 контролни точки. На 05.02.2017г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа свид. Д. Р. Ч. и И. Д. С. –служители в РУ на М.-Д., Участък – Д. били назначени в наряд по охрана на обществения ред и контрол на автомобилния транспорт. Около 11.10 часа в Г.Д., на У. М..., на около 30 м. след кръстовището с У. Г..., в посока към Г.Д., спрели за проверка лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 220 Д" с рег.№ СМ2117АМ, управляван от собственика му - подсъдимият Ю. Л. В. от с.Б., О. Д., О.С., тъй като автомобилът управляван от подсъдимият се движил без включени светлини. В хода на извършената от полицейските служители проверка, свид. Ч. усетил, че подсъдимият В. лъхал на алкохол. Последният се държал неадекватно и имал несигурна походка. На зададеният му въпрос дали е употребил алкохол, подсъдимият заявил пред полицейските служители, че вечерта е пил две бири. В тази връзка свид.Ч. тествал подсъдимият с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабр. № АRBB 0021 за наличие на алкохол в издишания от него въздух, екрана на който отчело 1.75 промила наличие на алкохол в издишания от подсъдимият въздух. Подсъдимият е запознат с показанията на техническото средство, който нямал възражения досежно показанията на техническото средство.
Свид. Ч. съставил на подсъдимият АУАН № 38/ 05.02.2017г. по описа на РУ-Д. в негово присъствие и в присъствието на свид. И. С., който подсъдимият подписал без възражение.
Свид. Ч. издал на подсъдимият ТМИ № 0411639, който пожелал да даде кръвна проба. Екземпляри от документите били връчени на подсъдимият. Свидетелите Ч. и С. транспортирали подсъдимият до ФСМП-Д., където последния е следвало да даде кръвна проба за изследване, но предвид това, че във ФСМП-Д. нямало дежурен лекар, който да вземе кръвната проба, подсъдимият В. е транспортиран от свид. С. и полицай Р. К.-двамата от РУ-Д. в ЦСМП-С., където подсъдимият дал кръвна проба.
Със Заповед за задържане на лице с рег.№ 252зз-6 от 05.02.2017г. подсъдимият В. е задържан в РУ-Д. за срок от 24 часа.
От заключението на вещото лице по назначената Химическа експертиза, дадена с Протокол № 56/07.02.2017г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Ю. Л. В. с ЕГН * от с.Б., О. С. се доказва етилов алкохол /присъствие на летливи редуцирани вещества изразени като етилов алкохол/ в количество -1.36 промила на хиляда.
От справка АНД е видно, че подсъдимият В. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС с № *, категории „В, М, АМ" издадено на 07.12.2016г., ведно с контролен талон № 3029266 oт 07.12.2016г. c общо 39 контролни точки. Имал е три наложени наказания по административен ред за допуснати от него нарушения на правилата по ЗДвП.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0252-000004/05.02.2017г. по описа на РУ-Д. била прекратена регистрацията на ППС, собственост на подсъдимият В., а именно: лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 220 Д" с рег.№ СМ2117АМ.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0252-000003/05.02.2017г. временно било отнето СУМПС № 283070294 на подсъдимият В..
От служебна бележка № УРИ:252р-1685 от 07.02.2017г. се установява, че техническото средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабр. № АRВВ 0021 било калибровано и било в срок на годност от 28.11.2016г. до 28.05.2017г. Техническото средство е утвърдено за проверки за употреба на алкохол или други упойващи вещества от водачите на МПС, съгласно чл.1, А.З от Наредба № 30/27.06.2001г.
Установява се от представеното свидетелство за съдимост рег. № 263/09.02.2017г., че подсъдимият не е осъждан /същия е реабилитиран по право/.
Според удостоверение за наличието или липсата на задължения изх. № *41378/09.02.2017г., издадено от ТД на НАП- П., офис С. подсъдимият Ю. Л. В. няма задължения.
Твърденията в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, А.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият В. е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, А.1 от НК, тъй като на 05.02.2017г. около 11.10ч. в Г. Д., О. С., У. М..., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220Д“ с рег. № СМ 2117 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза- Протокол № 56/07.02.2017 г. на Специализирана химическа лаборатория при МБАЛ „П.“ Г. П., съгласно Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.
Съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият В. е доказано по несъмнен и безспорен начин, посредством показанията на свидетелите- полицейски служители, които спрели същия по време на управлението на МПС.
От заключението на вещото лице по назначената Химическа експертиза, дадена с Протокол № 56/07.02.2017г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина се установява, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето Ю. Л. В. с ЕГН * от с.Б., О. С. се доказва етилов алкохол /присъствие на летливи редуцирани вещества изразени като етилов алкохол/ в количество -1.36 промила на хиляда.
Въз основа на доказателствата по делото се установява по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимия е осъществил престъплението, в което е обвинен.
От субективна страна деянието е осъществено под формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено- опасният му характер и е искал настъпването на обществено- опасните му последици, видно от неговите действия и обяснения, подсъдимия В. е знаел задължението си като водач на МПС, да не управлява МПС след употреба на алкохол, но не се е съобразил с разпоредбите на закона.
Причина за извършване на престъплението е подценяване на обществената опасност на деянието, недооценяване последиците от деянието.
Съдът прие за смекчаващи вината обстоятелства -направените искрени самопризнания, чистото съдебно минало, а за отегчаващи вината обстоятелства - високата степен на обществена опасност на деянието.
Съдът призна подсъдимият за виновен в това, че на 05.02.2017г. около 11.10ч. в Г. Д., О. С., У. М..., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220Д“ с рег. № СМ 2117 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно: 1,36 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза- Протокол № 56/07.02.2017 г. на Специализирана химическа лаборатория при МБАЛ „П.“ Г. П., съгласно Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства -престъпление по чл. 343б А.1 от НК.
При определяне на наказанието съдът, след като се съобрази със степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съгласно чл.54 от НК, с оглед и разпоредбата на чл.36 от НК, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55, А.1 от НК – чистото съдебно минало на подсъдимия, искрените самопризнания, здравословното му състояние /видно от епикриза от 19.07.2016 г., същия е с диагноза: ........................................................и прие, че най- лекото, предвидено в закона наказание се указва несъразмерно тежко. За това съдът за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия на основание чл. 343б А.1 от НК във връзка с чл.55 А.1 т.1 от НК осъди подсъдимият В. на лишаване от свобода за срок от десет месеца и глоба в размер на 300.00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Д..
Съгласно чл.66, А.1 от НК когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съдът намира, че е налице разпоредбата на чл.66, А.1 от НК спрямо подсъдимият В., той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимият В. не е наложително да изтърпи наказанието. За това съдът на основание чл. 66 А.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание – лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.
Съдът лиши подсъдимият Ю. Л. В. на основание чл.343 г във връзка с чл.343 б, А. 1 от НК, във връзка с чл.37, А.1, т.7 от НК от право да управлява МПС за срок от десет месеца.
Съдът приспадна на основание чл. 59 А.2 във връзка с А.1 т.1 от НК времето, през което подсъдимият Ю. Л. В. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице с рег.№252зз-6 от 05.02.2017г. при евентуално привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Съдът осъди подсъдимият В. със снета самоличност да заплати сумата от 25.00 лева - разноски по делото, в полза на ОД на М.- С. за изготвяне на Химическата експертиза.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на наказанието, ще изиграе превъзпитателна роля върху подсъдимия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



СЪДИЯ: