И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.357, във вр. с чл. 128, т.2 от КТ, във връзка с чл. 177 от КТ и чл. 86 от ЗЗД и по чл.224 от КТ.
Ищцата твърди в исковата си молба, че по силата на трудов договор, считано от 12.10.2010 г., изпълнявала длъжността „машинен оператор", с място на изпълнение на трудовото правоотношение с. Л., общ. Д., обл. С.. Твърди, че с допълнително споразумение от 03.01.2011 година, считано от 01.01.2011 г. основното и брутно трудово възнаграждение се е увеличило на 325.00 лева, платимо до 30 дни, след изтичане на месеца. Твърди, че през месец юни 2011 г. е използвала платен годишен отпуск, който не и е изплатен. Твърди, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ трудовото и правоотношение е прекратено, считано от 13.06.2011 година. Твърди, че до настоящия момент дължимото и трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април и май 2011 г. не и е изплатено, както и дължимото възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск през месец юни 2011 година, поради което за нея се явява правен интерес от водене на делото.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да и заплати сумите: 1300.00 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари, март, април и май 2011 г.; 108.00 лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск през м. юни 2011 година; 219.86 лева - лихва за забава, за периодите както следва: от 30.03.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 54.79 лева; от 30.04.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 51.94 лева; от 30.05.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 49.17 лева; от 30.06.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 46.31 лева; от 30.06.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 123.84 лева в размер на 17.65 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 1408.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира за разноски.
В о. с. з. ответникът не изпраща представител и не взема становище. С писмен отговор оспорва частично претенциите на ищцата. Признава иска за сумата от 1111.00 лева, която изразява готовност да заплати, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане и разноските по делото. Изразяват готовност за постигане на спогодба по отношение на признатите суми, с прилагане на чл.78 ал.9 ГПК. Ако ищцата не приеме предложението за спогодба молят съда да приложи принципа чл.78, ал.3 ГПК, като им присъди разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от извлечение от търговския регистър, че ответника е вписан като фирма „Д. Г. С.” ЕООД, със седалище и адрес: гр.П., район Т., ж.к. Т., бл. 201В, вх. А, . 8, ап. 22, с управител З. В. О..
Не се спори, че ищцата е работила, считано от 12.10.2010 г. при ответника на длъжността „машинен оператор", с място на изпълнение на трудовото правоотношение с. Л., общ. Д., обл. С., за което има сключен трудов договор № 36/11.10.2010г. и на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ трудовото и правоотношение е прекратено, считано от 13.06.2011 година със Заповед № 21/13.06.2011г..
Не се спори, че ответника дължи на ищцата сумата от 1111.00 лева, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
Дирекция „Инспекция по труда”- П. е изпратила до ищцата писмо изх. № 0058-8157/31.08.2011г. по повод направеното от нейна страна запитване за неизплатени трудови възнаграждания.
Според служебна бележка от 13.07.2011г. „Д. Г. С.” ЕООД - П. дължи на работилите и съкратени работници – бригада от 15 човека, трудови възнаграждения за м. март 2011 г., за м. април 2011г. и за м. май 2011г. и неизплатени обезщетения за неползван платен годишен отпуск, които ще бъдат платени до 22.07.2011г.
По делото е представено копие от трудова книжка на ищцата.
От представената ведомост за обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ от 13.07.2011г. се установява, че на ищцата е заплатена чиста сума 254.76 лева при заплата 325.00 лева.
От Дирекция „Инспекция по труда”- П. с писмо изх. № 0058-0500/16.01.2013г. са изпратени заверени копия от документи от извършена проверка на „Д. Г. С.” ЕООД гр.П., касаещи ищцата, а именно: Протокол за извършена проверка изх. № 2152/30.08.2011г. и 2839/10.11.2011г., с които са дадени предписания на ответника като работодател на ищцата и на посочените други лица да се изплати уговорените трудови възнаграждения и платените годишни отпуски.
Представени са ведомости за начислени заплати за месеците март, април, май, юни 2011 г., както и списък за ползвалите платен и неплатен отпуск на работници и служители за м. май 2011г., според който ищцата за времето от 13.05.2011г. до 12.06.2011г. има 12 дни платен отпуск и 8 дни неплатен отпуск.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СИЕ, съдът прие за установено, че на ищцата не са изплатени трудови възнаграждения в размер на 1300.00 лева. На ищцата не са изплатени 8 дни платен годишен отпуск в размер на 123.84 лева. Мораторната лихва за просрочено плащане е в размер на 219.86 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
Съдът при така установеното от фактическа страна, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че искът по чл. 128, ал.1, т.2 от КТ е основателен и доказан. Съгласно чл. 128, ал.1, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За да бъде уважен този иск с правно основание чл.357, във вр. с чл.245 от КТ, във вр. с чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, следва да се установи и наличието на престирана работна сила при конкретния работодател - т. е. изпълнение на трудовите задължения съобразно договора между същия и работника. Предпоставка за прилагане на гаранционната норма на чл.245 от КТ е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения, което означава, че през съответния период работникът или служителят е бил изправен, т. е., че е изпълнил точно задълженията си да престира работната си сила. В случая безспорно е, че ищцата, считано от 12.10.2010 г. е работила в ответното дружество на длъжността „машинен оператор", с място на изпълнение на трудовото правоотношение с. Лясково, общ. Девин, обл. С. до 13.06.2011 г. - прекратяване на трудовото и правоотношение. Безспорно е, че ищцата не е получавала дължимото и се трудово възнаграждение за месеците февруари, март, април и май 2011 г. в размер на 1300.00 лева. Следователно ответника като работодател не е изпълнил едно от основните си задължения - заплащане на трудово възнаграждение, затова иска следва да бъде уважен изцяло.
По иска по чл.224 от КТ е основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно чл. 224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. В настоящото производство по категоричен начин се установи, че са налице двете /отрицателната и положителната/ предпоставки на правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ на ищцата спрямо ответника. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 13.06.2011 година, като до прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е работила при ответното дружество, следователно е признато за трудов стаж. Ищцата претендира за обезщетение в размер на 108.00 лева за неизползван платен годишен отпуск за месец юни 2011 година. Според заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ обезщетение по чл. 224 от КТ е в размер на 123.84 лева за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни. Ищцата не е ползвала платен годишен отпуск общо 8 работни дни за месец юни 2011 година, за което се дължи обезщетение. Дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за месец юни 2011 година е за 8 работни дни /съгласно заключението на вещото лице/, равняващи се на 123.84 лева, но ищцата претендира за сумата от 108.00 лева и не е поискано по реда на чл.214, ал.1 от ГПК увеличение на иска, за това следва да се уважи изцяло.
Искът за законна лихва е основателен, по следните съображения:
Искът за законна лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск. Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. КТ регламентира предпоставките, при наличието на които възниква задължението на работодателят за плащане на трудовите възнаграждения – чл. 128 от КТ. След като денят на изпълнение не е определен, с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана от страна на ищцата и исковата молба има ролята на покана за заплащане на дължимото трудово възнаграждение следователно от предявяване на иска – 14.11.2012 г. ответника дължи законна лихва върху главницата в общ размер от 1408.00 лева т. е. от поканата по аргумент по чл.84, ал.2 ЗЗД до окончателно изплащане на сумата.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумите, както следва: 1300.00 лева - неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари, март, април и май 2011 г.; 108.00 лева, представляваща дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск през м. юни 2011 година; 219.86 лева - лихва за забава, за периодите както следва: от 30.03.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 54.79 лева; от 30.04.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 51.94 лева; от 30.05.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 49.17 лева; от 30.06.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 46.31 лева; от 30.06.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 123.84 лева в размер на 17.65 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 1408.00 лева, считано от 14.11.2012г. - датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането
Ще следва на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да се осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 320.00 лева.
Ще следва на основание чл.78, ал.6 ГПК да се осъди ответника да заплати сумата от 57.00 лева – държавна такса 4 на сто върху уважения размер на иска, на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Д. Г. С.” ЕООД, с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.П., общ. П., ж.к. Т. бл. 201В, вх. А, . 8, ап. 22, представлявано от управителя З. В. О. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. А. с ЕГН * от с. Л., обл. С. сумите, както следва: 1300.00 лева /хиляда и триста лева/- неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари, март, април и май 2011 г.; 108.00 лева /сто и осем лева/- дължимо и неплатено брутно трудово възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск през м. юни 2011 година; 219.86 лева /двеста и деветнадесет лева и 86 ст./ - лихва за забава върху главниците, за периодите както следва: от 30.03.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 54.79 лева; от 30.04.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 51.94 лева; от 30.05.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 49.17 лева; от 30.06.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 325.00 лева в размер на 46.31 лева; от 30.06.2011 г. до 14.11.2012 г. върху сумата от 123.84 лева в размер на 17.65 лева, ведно със законна лихва върху главницата от 1408.00 лева, считано от 14.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и 320.00 лева /триста и двадесет лева/ – разноски.
ОСЪЖДА „Д. Г. С.” ЕООД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.П., общ. П., ж.к. Т. бл. 201В, вх. А, . 8, ап. 22, представлявано от управителя З. В. О. ДА ЗАПЛАТИ 57.00 лева /петдесет и седем лева/– държавна такса в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните.


СЪДИЯ :