Обвинението против подсъдимия К. А. М., роден на ... г. в с. Г. Д., обл. Б., с настоящ адрес в с. Г. Д., обл. Б., българин, български гражданин, осъждан, средно образование, женен, безработен, с ЕГН * е за престъпление по чл. 343б, ал. I от НК за това, че на 09.07.2017 година, около 22.20 часа, по ул. „. Д.“ в Г. Г. Д., обл. Б. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ш“ модел „К“ с рег. № Е ... ВХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,40 на хиляда, установено по надлежен ред - съдебно - химическа експертиза изх. № 9839/18.12.2017 година от специализирана токсикохимична лаборатория на ВМА Г. С.

Представителят на Р. П. Б., ТО Г. Г. Д., поддържа внесеното обвинение и счита, че на подсъдимия следва да бъдат наложени наказания лишаване от свобода и глоба в размери близки до минимума определен от закона и лишаване от правоуправление на МПС за срок не по-къс от срока на наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият не се признава за виновен. Такава е позицията и на неговия защитник. Последният пледира за оправдателна присъда, като счита, че обвинението не е доказано.

Съдът основавайки се на събраните по делото доказателства, след преценка на същите, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, приема за доказани следните относими факти:

Свидетелите Ф. и Д. са служители на наказващия орган. Същите на За времето 09.07.2017 година изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и контрол и безопасност на пътното движение в Г. Г. Д.. Около 22.20 часа на 09.07.2017 година, П. извършван обход с патрулен автомобил по ул. „. Д.“, същите спрели за проверка движещ се по улицата лек автомобил марка „Ш“ модел „К“ с рег. № Е ВХ. Най-напред поискали документите на автомобила и на водача. Установили, че автомобилът се управлява от подсъдимия М.. Същият представил само свидетелство за регистрация на автомобила, но не е свидетелство за управление и контролен талон. Докато извършвали проверката свидетелите усетили мирис на алкохол и решили да извършат съответната проверка. Свид. Д. извършил такава с техническо средство алкотест „Д“ 7510 с фабр. № 0186. Същото отчело положителен резултат - 2.38 промила алкохол в издишаният от водача въздух. Веднага бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а след това бил издаден талон за медицинско изследване. Подсъдимият се явил в ЦСНМП Г. Г. Д. в 22.40 часа на 09.07.2017 година и дал кръвна проба за изследване.
Видно от назначената по досъдебното производство назначена химическа експертиза на НТЛ П. ОД на М. Г. Б., която установява 2,28промила алкохол в кръвта на водача. След това по искане на последния е извършена повторна химическа експертиза Специализирана токсикохимична лаборатория на ВМА Г. С. по автоматизиран газхроматографски метод. Резултатът от същата е 2,4 промила алкохол в кръвта на подсъдимия.

Навеждат се твърдения от страна защитата и се представят доказателства, че в деня на проверката подсъдимият е вземал капки на билкова основа, които съдържат алкохол. Съдържанието на такъв бе установено от извършената справка относно съдържанието на продукта. Подсъдимият твърди, че в деня на проверката, преди нея е взел най-малко три опаковки от капките, което означава повече от 150мл. Този факт противоречи на всякаква житейски логика, като се има предвид, че препоръчителната доза е 2,5мл., два-три пъти на ден. Посоченото като прието от него количество е най-малко 20 пъти повече от дневната доза определена от производителя. Очевиден е стремежът да бъде изградена защитна теза основаваща се на приема на посочения продукт, с който да бъде обяснено установеното количество алкохол в кръвта на водача.
Тази фактическа обстановка се установява от всички доказателства по делото. Същите са ясни и непротиворечиви, поради което не се налага обстойният им анализ и съпоставка. Същите съдържат информация за всички елементи от престъплението.

П. така установените факти съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението в което е обвинен. Същият от обективна страна на 09.07.2017 година, около 22.20 часа, по ул. „. Д.“ в Г. Г. Д., обл. Б. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ш“ модел „К“ с рег. № Е 4275 ВХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,40 на хиляда, установено по надлежен ред - съдебно - химическа експертиза изх. № 9839/18.12.2017 година от специализирана токсикохимична лаборатория на ВМА Г. С.. И трите изследвания за алкохол в кръвта на подсъдимия дава сходни резултати, които са приблизително два пъти по-високи от определения в закона минимум.

От субективна страна подсъдимият е действал П. условията на пряк умисъл. Съзнавал е че управлява МПС, след като е употребил алкохол и е бил наясно с общественоопасните последици от това, както и с противоправността на деянието му.

Направените от защитата възражения в тази насока не се споделят от съда. Най-напред самият подсъдим твърди, че преди проверката е бил на сватба и е изпил една бира. Макар и след това да е минало много време до момента в който е бил спрян от полицейските служители, е напълно възможно констатирания в кръвта му алкохол или на част от него, да се дължи на тази бира. Възможно е част от констатираното количество да е и в резултат от приетите от него капки, които както бе посочено по-горе са съдържали алкохол. Задължение обаче на всеки е да следи какво приема преди шофиране и ако приема продукти, които съдържат забранени субстанции, да се съобразява с това. Още повече, че съдържанието на алкохол в капките е обявено в придружаващата информация относно състава им. Не би било възможно да бъде определено дали част от установения алкохол в кръвта на подсъдимия се дължи на капките и каква е тази част (в тази връзка следва да бъде напомнено за резервите изложени по-горе относно количеството на употребения продукт), а и това според съда не се налага, доколкото наред с твърдението за приемане на съдържащите алкохол капки, е налице и признание от подсъдимия, че е употребил алкохол преди шофирането. В крайна сметка употребата на алкохол не е елемент от състава на това престъпление. Такъв е наличието на алкохол в кръвта на водача над определения от закона минимум, което е доказано по несъмнен начин по настоящото дело. Разбира се наличието на същия в кръвта на водача по причини извън волята и знанието му, би имало значение относно субективната страна на престъплението, но в случая такива причини не бяха доказани. С оглед на това съдът приема, че престъплението е извършено П. пряк умисъл.

За това престъпление в разпоредбата на чл. 343б, ал. I от НК са предвидени кумулативно наказания "лишаване от свобода" от една до три години и "глоба" от двеста до хиляда лева. П. определянето на наказанията по настоящото дело съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, причината която е наложила същият да се качи в автомобила – влошено здравословно състояние на съпругата му и времевата отдалеченост на престъплението.

С оглед на това посочените по-горе наказания бяха определени П. липса на отегчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден от закона размер.

Доколкото престъплението е извършено в изпитателния срок на наложеното му по НОХД №452 по описа на РС Г. Г. Д. за 2011г., наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, на основание чл. 68, ал.1 от НК бе постановено подсъдимият да изтърпи ефективно това наказание. П. наличието на горното наказание, обсъждането на приложението на разпоредбата на чл.66,ал.1 от НП по настоящото дело е изключено.

На основание чл.57, ал.1,т.2,б.”в” и т.3 от ЗИНЗС съдът определи общ първоначален режим за изтърпяване на двете наказания лишаване от свобода – това по настоящото дело и наказанието по НОХД №452 по описа на РС Г. Г. Д. за 2011г.

Наред с посочените по-горе наказания на основание разпоредбата на чл.343г. от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, точка 7 от НК на подсъдимия бе наложено и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“. Срокът на това наказание бе определен на база посочените по-горе обстоятелства във връзка с определяне на размера на другите наказания и съобразен със срока на наказанието лишаване от свобода. С оглед на това същият бе определен в размер на една година.

Съдът счете, че така определените наказания ще са достатъчни за постигане на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца.

С оглед изхода от делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: