и за да се произнесе взе в предвид следното:
Обстоятелства по делото.
Делото е образувано по предявен регресен иск, с правно основание чл.274 ал.1. т.1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, от "Д. - О. З." Е. Г. С. срещу Н. П. Д., с ЕГН *, с А. Г. Г. Д. обл. Б., У.„Г. Д." № .
Претендира се ответника да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 12 912.15 лева, представляваща частична претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" за претърпени неимуществени вреди при ПТП настъпило на 02.09.2008 г. Исковата сума се претендира ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска се също така заплащане на сторените по делото разноски.
Исковата молба е депозирана пред Софийски районен съд, който с определение е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на настоящия съд.
На ответника са изпратени препис от исковата молба с приложенията. В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК писмен отговор не е постъпил.
В хода на производството, на основание чл. 94 и следв. от ГПК във връзка с чл.25 и чл.23 ал.2 от ЗПП, на ответника по делото е назначен служебен процесуален представител. В проведените съдебни заседания и по същество ответникът, чрез назначеният му служебен адвокат, излага становище за неоснователност и недоказаност на предявения регресен иск.
Правна квалификация.
Предявеният иск е правно основание чл.274 ал.1. т.1 от КЗ /отм./ във вр. чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът излага фактология относно настъпило на 02.09.2008 г. в Г. Г. Д. ПТП между лек автомобил, управляван от ответника Н. П. Д. и втори лек автомобил, при което ПТП са причинени неимуществени вреди на лицето В. Р. В. – пътник във втория автомобил. Сочи, че водачът Н. Д. по време на ПТП е управлявал автомобила с концентрация на алкохол 1.3 промила, над допустимите норми, както и че същият не е спрял на знак „Стоп“. Доколкото към датата на настъпване на ПТП за управлявания от ответника автомобил е имало сключена с ищеца застраховка "Гражданска отговорност“, пострадалата В. В. е предявила иск срещу ищцовото застрахователно дружество за обезщетение за претърпени болки и страдания. По същото дело като трети лица - помагачи са привлечени ответникът Н. Д. и вторият застраховател - „Дженерали З.“ . Производството е приключило с осъдително решение, въз основа на което ищецът „Д. О. З.“ Е. Г. С. е заплатило на пострадалото лице В. Р. В. сумата от О. 25 824.30 лева, включваща главница в размер на 15 000 лева, лихви и разноски. Доколкото с изплащане на застрахователното обезщетение, за ищцовото дружество е възникнало правото на регресно вземане срещу ответника, причинил виновно процесното ПТП след употреба на алкохол над допустимите норми, ищецът е предявил настоящия частичен иск, с който претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 12 912.15 лева, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва до изплащане на вземането.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. В хода на съдебните заседания назначения му по делото служебен процесуален представител излага доводи за това, че предявеният иск е по неприложимо право, тъй като застрахователно събитие е настъпило при действието на отменения Кодекс на застраховането от 2005 г., а изплащането на част от обезщетението е направено когато е действал новия Кодекс на застраховането, в сила от 2016 г. Възразява също така, макар и непряко, за погасяване на вземането на ищеца по давност, както и срещу размера на претендираното по делото адвокатско възнаграждение.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза.
От събраните доказателства съдът прие за установено във фактическо отношение следното:
На 02.09.2008 г. в Г.Г. Д. обл.Б. е възникнало пътно-транспортно произшествие, при което ищеца Н. П. Д., като водач на лек автомобил марка Опел, модел Астра с ДК № , след употребата на алкохол над допустимите норми - с концентрация от 1.3 промила, не спира на знак „стоп“ и реализира ПТП с л.а. марка Фолксваген, модел Голф с ДК № . При настъпилото ПТП са причинени неимуществени вреди на лицето В. Р. В. - пътник в л.а марка Фолксваген, модел Голф с ДК № . За причиненото ПТП срещу ответника Н. П. Д. е проведено наказателно производство по нак. дело № 10/2009 г. по описа на Районен съд - Г. Д. по което е сключено споразумение, съгласно което ответника Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие, за управлявания от виновния водач на МПС марка Опел Астра с ДК № , е имало сключена с ищеца „Д. О. З." Е. застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите № *0437231/31.01.2008 г. с валидност от 06.02.2008 г. до 19.11.2008 г., както и застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите № *14/05.11.2007 г. с валидност от 06.11.2007 г. до 05.11.2008 г. сключена с „Дженерали З." . За причинените при ПТП неимуществени вреди пострадалата В. Р. В. е предявила иск с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ срещу „Д. О. З." Е. за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания. По образуваното Г.д. № 11818/2013 г. по описа на СГС като трети лица помагачи са привлечени ответника Н. П. Д. като деликвент и втория застраховател „Дженерали З." . Съгласно решението на съда и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП пострадалата В. Р. В. е получила травматични увреждания изразяващи се в счупване на дясната лъчева кост, изкълчване на първата става на десния палец, които са наложили съответното болнично и домашно - амбулаторно лечение. С Решение № 18015 от 01.11.2014 г. по Г.д. № 11818/2013 г., СГС, ГО, 9-ти състав „Д. О. З." Е. е осъдено да заплати на В. Р. В. сумата от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди настъпили при процесното ПТП от 02.09.2008 г., както и съответните държавни такси. Решението е обжалвано пред въззивната инстанция, като с влязло в сила Решение № 1131/01.06.2015 г. по в.Г.д. № 739/2015 г., САС, 10-ти състав окончателно „Д. О. З." Е. е осъдено за заплати на В. Р. В. сумата от 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.08.2010 г., както и направените разноски по делото.
В изпълнение на постановеното съдебно решение „Д. О. З." Е. е заплатило на пострадалото лице В. Р. В. О. сумата от 25 824.30 лева, както следва: с Платежно нареждане от 14.11.2014 г. сумата от 14 321.90 лв., съобразно присъденото с Решение № 18015 от 01.11.2014 г. по Г.д. № 11818/2013 г. на СГС, от които 10 000 лв. - главница и 4 321.90 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 29.08.2010 г. до 14.11.2014 г.; с Платежно нареждане от 03 06.2016 г. сумата от 9 542.40 лв., съобразно присъденото с Решение № 1131/01.06.2015 г. по в.Г.д. № 739/2015 г. на САС, от които 5 000 лв. - главница, сумата от 2 948.22 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 29.08.2010 г. до 03.06.2016 г., 741 лв. разноски по образувано изпълнително дело и сумата от 853 лв. държавна такса; с Платежно нареждане от 03.06.2016 г. сумата от 1 960 лв., съобразно присъденото с Решение № 1131/01.06.2015 г. по в.Г.д. № 739/2015г., на САС адвокатско възнаграждение. Няма данни, а и не се твърди, ответника Н. Д. да е възстановил на ищцовото дружество, изцяло или отчасти, изплатеното от последното застрахователно обезщетение на пострадалото лице.
При така установеното и като прецени събраните доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира предявеният иск за допустим, а по същество – за основателен.
Относно допустимостта.
Предявеният регресен иск е редовен и допустим, депозиран е до надлежния съд, от процесуално легитимирана страна имаща правен интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник.
По същество.
Разгледан по същество иска е основателен, поради следното.
Преди анализа на фактите и на исковата претенция по същество, за яснота следва да се отбележи, че по настоящото дело ответника Д. не е представил отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК, нито е направил искане за възстановяване на срока, поради което от процесуална гледна точка, с оглед правилото на чл.64 ал.1 от ГПК, същия е изгубил възможностите по чл.133 от ГПК и заявените по-късно от същия доказателствени искания и възражения в постъпилата по делото молба, неточно именована като искова такава, не следва да бъдат обсъждани. Друг е въпроса доколко същите са коректно формулирани от гледище на изискванията на ГПК, но така или иначе, своевременно направени искания и възражения от ответника не са постъпили, в т.ч. след доклада на съда, поради което съдът ще разгледа възраженията формулирани от служебния му процесуален представител, а доводите изложени от ответника във въпросната „искова молба“, няма да бъдат взети под внимание, поради настъпила преклузия.
В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установени предпоставките за възникване на правото на регресно вземане на ищцовото дружество срещу ответника, за сумата от 12 912.15 лева, представляваща частична претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност", а именно – наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" за управлявания от виновния водач автомобил, настъпило ПТП в срока на действие на застраховката и покрит от нея риск, причинени в резултат на същото ПТП неимуществени вреди, за които застрахователя е изплатил обезщетение, виновно поведение на ответника при настъпването на ПТП, който е управлявал МПС след употребата на алкохол над допустимите норми.
Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.274 ал.1. т.1 от КЗ /отм./, действала към датата на процесното застрахователно събитие, при застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователя има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие същото лице е управлявало МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, какъвто е и настоящия случай. Правото на регрес се състои в това, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. При наличие на такава регресна претенция, деликвентът - в случая ответника, дължи възстановяване на изплатеното от застрахователя обезщетение. На основание това произтичащо от закона право застрахователят встъпва в правата на застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име.
В разглеждания случай, на първо място следва да се има предвид, че във връзка с процесното ПТП от 02.09.2008 г. пред Софийски градски съд и Апелативен съд Г. С. е било проведено и приключило с влязло в сила решение съдебно производство по чл.226 от КЗ, в рамките на което ответникът Д. е бил привлечен като трето лице помагач и решенията по делото са постановени с негово участие. Следователно, с оглед правилото на чл.223 от ГПК, цитираните две решения - Решение № 18015 от 01.11.2014 г. по Г.д. № 11818/2013 г. на СГС и Решение № 1131/01.06.2015 г. по в.Г.д. № 739/2015 г. на САС имат установително действие в отношенията между „Д. О. З." Е. и ответника по настоящия иск Н. Д., като установеното от съда в мотивите е обвързващо за ответника и има задължителна сила за него в отношенията му с ищцовото дружество. При това положение и доколкото в посочените две решения съдът е приел за установено както виновното поведение на ответника за настъпило ПТП, причинените неимуществени вреди и причинно - следствената връзка между вредите и поведението на ответника, така и размера на причинените вреди, а от там и на дължимото обезщетение, всички тези обстоятелства следва да се приемат за безпорно установени въз основа на посочените съдебни актове и ненуждаещи се от повторно доказване в рамките на настоящия процес. За установено, на същото основание, следва да се приеме и наличието към датата на настъпилото ПТП на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите между ответника като водач на застрахования автомобил и ищеца „Д. - О. З." Е., както и че ответника е управлявал автомобила след употребата на алкохол над допустимите норми.
На следващо място, по делото не се спори, а и се потвърждава от заключението на вещото по назначената съдебно-икономическа експертиза, че присъденото с Решение № 18015 от 01.11.2014 г. по Г.д. № 11818/2013 г. на СГС и Решение № 1131/01.06.2015 г. по в.Г.д. № 739/2015 г. на САС застрахователно обезщетение е изцяло заплатено от ищеца „Д. О. З." Е. на пострадалото лице В. Р. В., като на последната е преведена сумата от О. 25 824.30 лева, включваща присъдената главница в размер на 15 000 лева и лихви и разноски, като сумите са заплатени на три пъти – с платежни нареждания съответно от дати 14.11.2014 г. и 03 06.2016 г.
При тези данни и доколкото ответника Н. Д. не е възстановил на ищцовото дружество платеното от дружеството обезщетение, няма данни да е извършил плащане и до приключване на делото, предявения иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер. Налице са всички предпоставки за възникване на правото на регресно вземане на ищцеца, поради което ответника следва да бъде осъден да заплати претендираната сума от 12 912.15 лева, представляваща частична претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху същата сума до окончателното й изплащане.
Относно възраженията на ответника.
Възраженията на процесалния представител на ответника направени в хода на процеса съдът намира за неоснователни.
Неоснователно е възражението че настоящия иск, така както е предявен, се основава на неприложим закон, тъй като застрахователно събитие е настъпило при действието на отменения Кодекс на застраховането от 2005 г., а изплащането на част от обезщетението е направено когато е действал новия Кодекс на застраховането, в сила от 2016 г. Приема се в съдебната практика, в т.ч. цитираното от процесуалния представител на ответника Решение № 20 от 02.04.2021 г. по Г.дело № 2695/2019 г. на ВКС, II г.о., че регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл.274 ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ и чл. 500 ал.1 и ал.2 КЗ именно с този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС. Поради това регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо виновния водач се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая застрахователното събитие е настъпило на 02.09.2008 г. поради което приложимият закон по отношение на регресното право на ищеца „Д. О. З." Е. спрямо ответника като виновен застрахован водач, е Кодексът за З. от 2005 г., в сила от 01.01.2016 г., без значение, че плащането на част от застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
Макар и да не е ясно формулирано, за неоснователно следва да се приеме и възражението на ответника за погасяване на претенцията на ищеца по давност. В тази насока е налице достатъчно съдебна практика, задължителната за съдилищата, в която се приема, че за регресните искове, какъвто е и настоящия, се прилага общата давност по чл.110 и следв. от ЗЗД, като тази давност започва да тече от момента на изплащането на застрахователно обезщетение на правоимащото лице, тъй като основанието за тези искове не е самото застрахователно правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя. Горното се основава на разбирането, че щом основанието за регресните суброгационни искове които застрахователят предявява възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение фактически състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече не само различна по продължителност, спрямо специалната застрахователна давност, погасителна давност, но е различен и началният и момент, и той е от изплащане на застрахователното обезщетение. В този смисъл се счита, че моментът на плащането е този който поставя началото на погасителната давност за регресното вземане. В случая датите, на които застрахователят е платил сумата от О. 25 824.30 лева, в която е включена и сумата от 15 000 лева, представляваща застрахователното обезщетение, са 14.11.2014 г. и 03 06.2016 г., което се потвърждава и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза. От тази дата, в частност първата - 14.11.2014 г., следователно започва да тече петгодишния давностен срок за предявяване на регресния иск срещу причинителя на увреждането и той изтича на 14.11.2019 г. Настоящият иск е предявен на 17.10.2019 г., поради което вземането на ищеца не е погасено по давност.
Относно разноските.
По делото е направено искане от ищцовата страна за присъждане на разноски, което предвид основателността на иска, следва да бъде уважено. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Поради това и с оглед резултата от спора ответника следва да понесе сторените от ищеца разноски в настоящето производство, за които е представен списък по чл.80 от ГПК, в общ размер на 1827.32 лева, от които – 516.49 лева внесена държавна такса, 210 лева разноски за съдебно-икономическа експертиза и 1100.83 лева адвокатско възнаграждение. Възражението на служебния процесуален представител на ответника за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК, съдът намира за неоснователно, доколкото адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца е съобразено с правилата на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с действителната фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.274 ал.2 от КЗ /отм./ във вр.с чл.45 и чл.86 от ЗЗД съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Н. П. Д., с ЕГН *, с А. Г. Г. Д. обл. Б., У.„Г. Д." № , да заплати на "Д. - О. З." Е., с ЕИК , със седалище и А. на управление Г. С. У. Г. Б. № , сумата от 12 912 /дванадесет хиляди деветстотин и дванадесет/ лева и 15 ст., представляваща изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност", за претърпени неимуществени вреди при ПТП настъпило на 02.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. П. Д., с ЕГН *, с А. Г. Г. Д. обл. Б., У.„Г. Д." № , да заплати на "Д. - О. З." Е., с ЕИК , със седалище и А. на управление Г. С. У. Г. Б. № сторените в настоящето производство разноски в общ размер на 1827.32 лева, от които – 516.49 лева внесена държавна такса, 210 лева разноски за съдебно-икономическа експертиза и 1100.83 лева адвокатско възнаграждение.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Г. Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: