Обвинението против Н. Р. С., с ЕГН: *, роден на ..... в Г.Г. Д., обл.Б. постоянен адрес: Г.Г. Д., обл.Б. У. «Д.» №1. , българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неосъждан е за престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата през месец септември 2017 г. в Г.Г. Д., обл. Б. в къща на У.“ Д.“ №1. , като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол ненавършило 14 -годишна възраст - Е. К. К., ЕГН:* от Г.Г. Д., обл.Благоевград.
Представителят на РП поддържа обвинението и счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание около предвидения в закона минимум, което да не бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият не се явява и делото е разгледано в негово отсъствие. Защитникът му пледира за налагане на минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за доказани следните относими факти:

Подсъдимият С. познавал свид. Е. К. К. от дете, тъй като същата живеела в близко до дома на бабата му. През месец април 2017 г. същият се прибрал от Г, където работел. Тогава харесал К. и решил да потърси връзка с нея, макар да знаел, че е непълнолетна. Споделил с родителите си които му казали първо да се опознаят и тогава да заживеят заедно. Няколко месеца след това - през месец септември 2017 г., той и родителите му отишли в дома на Е. К. в Г. Г. Д. и попитали майката й – свид. К. К., дали могат да я вземат, за да заживее с Н. на семейни начала. Първоначално същата не била съгласна, като казала че Е. е още малка, ходи на училище и тя иска дъщеря й да продължи да учи. Е. обаче по цял ден плачела и отказвала да се храни, докато накрая майка й се съгласила. На неустановена дата през месец септември 2017 г. С отново отишли да я искат за „снаха“ и така Е. К. отишла в дома на Н. С. в Г. Г. Д., обл. Б. У. „Д.“ № 1., където заживяла на съпружески начала с него. Към този момент подсъдимият е бил пълнолетен, а Е. К. не е била навършила 14г. През месец октомври 2017 г. двамата заминали за Г, при родителите на подсъдимия, където Е. била записана да посещавала училище. На 30.03.2018 г. двамата се прибрали в България и заживели отново в дома на С. в Г. Г. Д., обл. Б на У. „Д.“ № 1.. От съвместното им съжителство имали дете - Р, родено на ... г., което отглеждали заедно, като били подпомагани финансово от родителите на С.. По делото се представят доказателства относно това, че между тях е сключен граждански брак на 28.07.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът намери за доказана въз основа на всички събрани в наказателното производство доказателства. Същите са ясни и непротиворечиви, поради което не се налага обстойният им анализ и съпоставка.
Въз основа на тези факти съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 191, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
От обективна страна същият на неустановена дата през месец септември 2017 г. в Г.Г. Д., обл. Б. в къща на У.“ Д.“ №1. , като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол ненавършило 14 -годишна възраст - Е. К. К., ЕГН:* от Г.Г. Д., обл.Б. Доказани са по несъмнен начин всички елементи на състава на престъплението.
От субективна престъплението е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че Е. К. не е навършила 14 г. но въпреки това заживял с нея на съпружески начала.
При определяне на наказанието съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на подсъдимия, направеното от същия признание на досъдебното производство и като изключителни такива, това че същият е сключил граждански брак със свидетелката и от ранното им съжителство не са настъпили вредни последици за последната. С оглед на това бе приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
За престъплението по чл. 191, ал. 3 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от две до пет години. При приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съдът прие, че следва да бъде наложено на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. С оглед посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че за поправянето на подсъдимия не е наложително същият да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно, поради което на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му бе отложено за срок от три години. По отношение на същия не бяха възложени възпитателни грижи по чл.67 от НК.
Това наказание съдът намери за адекватно на тежестта на престъплението и за достатъчно за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК.
С оглед изхода от делото подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: