и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Й. Й. Ш. от гр.Г. Д., обл.Б. и Г. Й. К. от гр.В., обл.Б. притив П. В. С. от гр.Г. Д., обл.Б., с искане за унищожаване на завещателното разпореждане, обективирано в саморъчно завещание, съставено на 23.02.2009г., с което Е. И. С. завещава на П. В. С. собствените си 1/4 идеални части от описан в исковата молба имот, а именно самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.2432.1.2, находящ се в гр.Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., както и да бъде осъден ответника да заплати сторените от ищците разноски.
Правната квалифкация на иска е по чл. 43, ал.1, б."а" от ЗН.
Ответникът, със съгласието на своите попечители представя писмен отговор в определения законов срок и изразява становище за неоснователност на иска, който се основава на изложени невярни обстоятелства и иска отхвърлянето му, ведно със всички законови последици.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установено във фактическо отношение следното:
Страните по делото са наследници на Е. И. С., бивш жител на гр.Г. Д., починала на 12.09.2010г. Ищците Ш. и К. и ответника С. са нейни внуци. Към момента на смъртта си Е. С. притежавала 1/4 идеална част от недвижим имот находящ се в гр.Г. Д., а именно: самостоятелен обект с идентификатор 17395.501.2432.1.2 в сграда №1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. Д., одобрени със заповед РД-18-71/02.10.2009г. на изп.директор на АГКК, с площ за самостоятелния обект от 129.80кв.м., с брой нива на самостоятелния обект 1, с адрес на самостоятелния обект: гр.Г. Д., п.к.2900, У."С." № , с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, при съседи: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 17395.501.2432.1.3, 17395.501.2432.1.1, под обекта: няма, над обекта: 17395.501.2432.1.4, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мастото, където е построена сградата. На 10.12.2010г. в кантората на нотариус Елена Ласина, по молба на Ц. С., е обявено саморъчно завещание на Е. С., съставено на 23.02.2009г., според което завещание Е. С. е завещала на ответника собствената си 1/4 ид.част от имота описан по-горе. В завещанието Е. С. е посочила, че е на 84 години, посочила е, че П. С., на когото завещава е неин племенник, както и е изписала погрешно бащиното му име като В., а фамилното име е изписала с буква "й", вместо с "и”. На 21.03.2011г. Д. Ф. С. – П. е издала етапна епикриза относно Е. С., в която посочила, че по данни на близки от 2008г. лицето е объркано и дезориентирано, а в данните за обективно състояние е посочила, че С. е била контактна, на моменти дезориентирана за място и време, объркана, с паметови нарушения.
По делото са разпитани свидетели от показанията на които се установява, че Е. С. е претърпяла два инцидента с падане по стълбите – през 2004г и през м.05.2010г. През м.05.2010г., при падането по стълбите Е. С. си пукнала черепа и в резултат, след известно боледуване починала. След второто падане С. била дезориентирана, често не разпознавала близките си.
При първото си падане си счупила крак, в резултат на което известно време не излизала от къщи, но след като се възстановила започнала да излиза, да отива на гости на роднини и приятели, да се събира с познати на кафе в заведения. През 2004г. се родила М. С., правнучка на Е. С. След като детето отраснало, майката често оставяла за нея да се грижи прабаба й. Когато детето тръгнало на детска градина, тъй като родителите били отрано на работа, С. го водела и прибирала от детска градина, като сама се грижела и за тоалета на детето преди това. Впоследствие през м.09.2008г. родителите на М. се разделили и детето се преместило да живее на друго място с майка си – свидетелката В. След преместването им С. понякога им ходела на гости, а по няколко пъти на седмицата свид.В. отвеждала детето и го оставяла при баба му за по няколко часа. През м.01.2008г. Семерджиева споделила със свидетелката К., нейна кума, че иска да прехвърли дела си от магазина на внука си П.. Обяснила й, че тъй като той е ощетен от съдбата, не е пълноценен психически, не можа да започне работа, тя иска той да е осигурен. След време С. отишла на гости на К. и и споделила, че е прехвърлила дела си от магазина на внука си П.. Обяснила, че е направила саморъчно завещание по указания на нотариус Ласина и от образец, който бил публикуван във вестник “Трета възраст”. От показанията на свид.Ласина се установи, че С. е ходила при нея три пъти. Първият път придружена от две други жени, за да се интересува как се съставя саморъчно завещание, като обяснила, че ще завещава имот на пазара, който има по реституция. Свид.Ласина разговаряла с нея около 10 минути, за да се уточнят относно начина на съставянето на завещание. С. отишла отново сама след около 3-4 месеца, като представила на нотариуса завещание, в което обаче имало зачертавания, подчертавания и удебелявания на някои думи, поради което Ласина й обяснила, че завещанието следва да се напише чисто, без зачертаване и удебеляване. На следващият ден С. отново отишла в кантората на Ласина, като представила чисто изписано завещание и нотариуса го сложил в плик, който бил запечатан и съставен протокол за приемането му от 23.02.2009г.
По делото е назначена съдебно – медицинска експертиза, заключението по която е, че Е. С. е страдала от мозъчно съдова болест, в резултат на артериална хипертония и паркинсонова болеС. Личността й е хармонична, няма злоупотреби с алкохол или психоактивни вещества. Водена е на отчет в кабинета по неврология с паркинсонова болест лека степен - треморна форма, като е лекувана се системно с антипаркинсонови средства в продължение на 3-4 години, след което болестта била овладяна и тя престанала да пие лекарства и била свалена от диспансерен отчет през 2008г. По отношение на паметта и интелекта се отчита снижение от органичен тип, което е нормално за възрастта и позволява добро социално функциониране и справяне в ежедневието. Може да разбира свойството и значението на юридически термини като завещание, брат, сестра, племенник. Заключението на вещите лице е, че към 23.02.2009г. Е. С. е била способна да разсъждава нормално, била е способна да разбира действията си, била е способна да ръководи постъпките си, страдала е от хипертонична болест, контролирана и лекувана системно, паркинсонова болест от 2004г.лекувана до 2008 година, мозъчно - съдова болест, катаракта и отосклероза. Провеждано е лечение с медикаменти за високо кръвно налягане, и лечение на паркинсоновата болест до 2008година с Юмекс. С. е била в добро здравословно състояние, отговарящо за възрастта й. Към 23.02.2009г е била в добро психично състояние, спокойна, подредена, апсихотична, емоционално - волево хармонична, влияние върху състоянието оказва нейната възраст, болестите й, което е свързано със снижение на интелектуално - паметовите функции, но в степен която не нарушава значимо ежедневното и функциониране. Освидетелствената е с нормално за възрастта и функциониране, без умерено тежък или тежък психоорганичен упадък, обуславящ деменция, свързана с неспособност да разбира действията и да ръководи постъпките си. Съдът възприема изцяло заключенията на вещите лица.
По делото беше открито производство по оспорване истинността на съдържанието на етапна епикриза 21.03.2011г., издадена от Д. Ф. С. – П. относно състоянието на Е. И. С. Във връзка с показанията на разпитаните свидетели и особено с представените амбулатолни листове относно Семерджиева и заключението на съдебно – медицинската експертиза, съдът намира, че оспорването беше доказано. Д. С. – П. обяснява, че анамнестичното и обективното състояние на лицето е отразила от съставените за извършените прегледи амбулаторни листове, като сочи, че всички те са представени по делото. В представените по делото амбулаторни листове не е посочено при прегледа лицето да се е оплаквало или лекарят да е констатирал обърканост, дезориентация и паметови нарушения. Приетата по делото съдебно – медицинската експертиза дава заключение, че лицето не е страдало от паметови нарушения, които да нарушават значимо ежедневното и функциониране. Предвид което, следва да се приеме, че съдържанието в епикризата относно отразеното състоянието на обърканост, дезориентация и паметови нарушения не отговаря на истината.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка, съдът не взема под внимание показанията на свидетелката И. Ш., които се отнасят за периода след раждането на детето й, което се родило през м.03.2009г.– след съставяне на процесното завещание, поради което показанията й нямат отношение към предмета на делото. В останалата част показанията на тази свидетелка не описват отклонения от държането на един нормален възрастен човек. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите А. и Б., тъй като същите са непоследователни, противоречат на показанията на останалите свидетели, както и съдържат вътрешни противоречия. В началото на показанията си свидетелката Б. твърди, че работела в заведението за дюнери, находящо се в къщата на Е. С. от м.01 или 02.2008г. до м.08.2010г., след това в края на показанията си заявява, че е работила там до м.08.2009г., през 2010г. не е работила там. Е. С. слизала по от 4-5 до около десет пъти на ден и всеки път питала свидетелката тук ли работи и как се казва. Тези й твърдения противоречат на собствените й твърдения по – долу в показанията, че докато е била следобедна смяна баба Е. слизала само веднъж и на показанията на свид.А. в тази насока. Свидетелката твърди, че доста хора минавали и поздравявали С., тя отвръщала, след това споделяла, че не ги познава тези хора, случило се да не разпознае и внук си П. и снахата И. Съдът намира, че конкретно тези показания нямат отношение към случая, доколкото свидетелката уточнява, че това се е случило лятото на 2009г. Съдът намира, че не следва да се дава вяра и на показанията, че С. често си губела портмонето и ключовете, тъй като след това свидетелката уточнавя, че знае само за един такъв случай, като ключовете са били в потмонето, което се загубило. Не дава вяра и на твърденията на свидетелката, че С. не разпознавала парите, тъй като тези си заключения свидетелката сочи, че вади от факта, че когато и казвали сметката в магазина, баба Е. давала по - голяма сума пари, въпреки, че се виждало, че има точни. Тези противоречия в показанията на свидетелката, заедно с твърдението й, че след падането й по стълбите, на С. й се случвало да се обърква, като преди него не познавала свидетелката, но след това започнала пак да я поздравява, навеждат на съмнения в показанията на този свидетел, поради което съдът не ги цени по отношение на твърденията за паметови нарушения и объркност на Е. С. през 2008г. и до лятото на 2009г.
Свидетелят А. твърди, че след падането си по стълбите през 2004г. баба Е. получила някакъв страх, не смеела да излиза и освен това имало моменти когато “губела съзнание”. Твърденията си свидетелят основава на това, че С. говорела нормално, след това се обърквала, излизала с различни обувки, с един чорап, но след това уточнява, че това е било в последно време, малко преди второто й падане, поради което тези му показания не касаят относимия по делото период. Също така твърди, че С. казала, че съседката Л. и е била на гости, около една година след като тази съседка била починала. Уточнява, че точните й думи били “Л. ми беше на гости”, от което той заключил, че става въпрос за починалата съседка, но не уточнил това. По делото се установи, че свидетелката Х. се нарича Л. същата е първа братовчедка на С. и често й ходела на гости, поради което може да се приеме, че свидетелят е разтълкувал превратно казаното му. Предвид изложеното, съдът намира, че показанията и на този свидетел не следва да се ценят по отношение на твърденията за паметови нарушения и объркност на Е. С. през 2008г. и до м.03.2009г.
И тримата свидетели И. Ш., Б. и А. твърдят, че С. се е страхувала или не е била достатъчно ориентирана за да се движи из града, поради което стояла само пред къщата си или отивала до съседния магазин. Тези им твърдения се опровергават от установеното, че С. е водила правнучка си на детска градина или до детска площадка на около 600-700м. от дома й, за да си играе, отивала е на кафе с приятелки, както и на гости на близки, посетила е неколкократно кантората на нотариус.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищците, че не следва да се кредитират показанията на свид.Ласина и К., тъй като първата заявява, че С. е била придружена от две други лица при посещението си при нея, докато К. казва, че С. й е споделила, че е била при нотариуса сама. Свид Л.асина обяснява, че С. е била при нея три пъти, като само първия път е била придружена от две други лица, а вторият и третия път, когато е носила написаното завещание, е отишла сама, поради което показанията й не противоречат на тези на свид.К. Съдът не намира основания да постави под съмнение и показанията на свид. Е. С. и Ц. С.. Действително те са роднини на ответника, но показанията им не съдържат логически противоречия, подкрепят се и от показанията на свид.К., Х. и Ласина, които нямат родствени връзки с ответника.
При така установеното във фактическо отношение, съдът намира предявените искове за допустими, а разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения:
За да бъде уважен иска по чл.43, ал.1, б.”а” от Закона за наследството, следва да бъде доказано, че завещателното разпореждане е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Съгласно чл.13 от ЗН всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. В настоящият казус Е. С. не е поставена под запрещение, а не беше доказано, че към момента на съставяне на завещанието – 23.02.2008г. същата не е била способна да действува разумно. От разпитаните по делото свидетели се установи, че макар да е имало моменти, когато Е. С. е забравяла и повтаряла казаното от нея, това е било в рамките на нормалното за всеки човек на нейната възраС. Както и свидетелите, ангажирани от ответника, така и свидетелите Б., А. и Ц. С. обясняват, че често Е. С. се грижела за правнучка си М. – дъщера на свид.В. При това тя водела детето на детска градина, а след това го прибирала оттам, като преди това се грижела за тоалета му до м.09-10.2008г. След това детето се преместило на друг адрес, майка му го оставяла прабаба му поне веднъж седмично до м.05.2010г., при което двете отивали на детска площадка, която е отдалечена от дома на бабата. Това води на единственият извод, че С. е била психически здрава, ориентирана и с достатъчно ясна памет, тъй като в противен случай не биха и поверили грижите за малко дете – към м.02.2009г. на ненавършени 5г.
Конкретно относно процесното завещание, съдът намира, че също от свидетелските показания С. е била с ясна памет и ориентирана за действията си при подготвянето и съставянето му. Свидетелката К. обяснява, че С. й споделила намерението си да завещае делът си от магазина на внука си П., около година преди да стори това. Изложила пред К. и основанията си за това – да го осигури, тъй като той е ощетен от съдбата психически. С. отишла при нотариус – свид Ласина, за да се посъветва относно съставянето на саморъчно завещание. Ласина и обяснила как се съставя завещание, в която връзка двете разговаряли около 10-15 минути, при което свидетелката останала с впечаление за човек с нормални разсъждения, добре ориентиран в ситуацията. След като дала за съхранение завещанието, С. споделила това с К., като дори припомнила за какво иде реч, тъй като свидетелката била забравила за какво са говорили. След като в течение на около една година Е. С. не е променила изявленията си относно факта, че ще извърши завещателно разпореждане относно имуществото си, както и изявленията пред свид.К. на кого ще го завещае, то следва да се приеме, че е действала с ясно съзнание, след като е обмислила действията си, разбирала е значението им и го е обяснявала на околните.
Посоченото в завещанието от Е. С., че е на 84 години, докато в действителност е на 85, съдът намира, че не е грешка от такъв мащаб, че се приеме, че се дължи на паметови нарушения в завещателя. Изписаните погрешно бащино име на заветника като В., вместо В. и фамилно име С., вместо С., съдът намира, че се дължат на грешки в правописа, които всеки човек допуска, а не неспособността на С. да действа разумно. По съществена е грешката допусната в определянето на роднинската връзка между С. и П. С., за когото завещателката е посочила, че е неин племенник, но сама по себе си не може да обоснове извод за липса на разум в действията на завещателката, а предвид показанията на свид К., че С. е споделила, че е използвала образец от в.”Трета възраст”, в който е упоменато, че се завещава на племенник, тази грешка също може да намери логично обяснение.
Заключението по приетата по делото експертиза също е в насока, че към 23.02.2009г. Е. С. е била способна да разсъждава нормално, била е способна да разбира действията си, била е способна да ръководи постъпките си, страдала е от хипертонична болест, контролирана и лекувана системно, паркинсонова болест от 2004г.лекувана до 2008 година, мозъчно - съдова болест, катаракта и отосклероза. Провеждано е лечение с медикаменти за високо кръвно налягане, и лечение на паркинсоновата болест до 2008година с Юмекс. Към 23.02.2009г. С. е била в добро здравословно състояние, отговарящо за възрастта й. Била е в добро психично състояние, спокойна, подредена, апсихотична, емоционално - волево хармонична, влияние върху състоянието оказва нейната възраст, болестите й, което е свързано със снижение на интелектуално - паметовите функции, но в степен която не нарушава значимо ежедневното и функциониране. Освидетелствената е с нормално за възрастта и функциониране, без умерено тежък или тежък психоорганичен упадък, обуславящ деменция, свързана с неспособност да разбира действията и да ръководи постъпките си.
Предвид изложеното не се доказа в случая, към момента на извършване на завещателното разпореждане завещателката Е. И. С. да не е била способна да завещава, поради слабоумие и тъй като не е била способна да действува разумно, да разсъждава нормално и да разбира и ръководи постъпките си, поради което предявеният иск да бъде обявено за унищожаемо и унищожено завещанието, съставено от Е. И. С. на 23.02.2009г., следва да бъде отхвърлен.След като съдът приема предявеният иск по чл.43, ал.1, б.”а” от ЗН за неоснователен, то неоснователно се явява и искането да бъде осъден ответника да заплати на ищците сторените по делото разноски и като такова следва да се отхвърли.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от иска. Тъй като ответника П. С. е сторил раззноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., за възнаграждение на вещо лице в размер на 150лв. и призоваване на свидетел в размер на 10лв., същите следва да се присъдат в тежест на ищеца.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 43, ал.1, б.”а” от ЗН, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Й. Й. Ш., ЕГН *, от гр.Г. Д., обл.Б. и Г. Й. К., ЕГН *, от гр.В. против П. В. С., ЕГН * от гр.Г. Д., обл.Б. с искане за унищожаване на завещателното разпореждане, обективирано в саморъчно завещание, съставено от Е. И. С. на 23.02.2009г., както и да бъде осъден ответника да заплати сторените от ищците разноски.
Осъжда Й. Й. Ш., ЕГН *, от гр.Г. Д., обл.Б. и Г. Й. К., ЕГН *, от гр.В., обл.Б. да заплати на П. В. С., ЕГН *, от гр.Г. Д., обл.Б. сумата от 360/триста и шестдесет/ лева, представляващи направени от последният разноски по делото.
Признава за установено, че етапна епикриза 21.03.2011г., издадена от Д. Ф. С. – П. относно съдържанието за състоянието на обърканост, дезориентация и паметови нарушения на Е. И. С. е неистински документ.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Б. с въззивна жалба в двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.

Районен съдия: