Производството по делото е образувано по жалба на С. с Н. Ц. в О. П. “. Б. с
адрес с. Б., Община Р. против мълчалив отказ на Н. на РО "НСК" - Б.
при Р. - Ю. Р. да се произнесе по преписка № РГ-841/2013 год., заведена на
22.04.2014 год. Впоследствие жалбата е насочена против Заповед № ДК-10-ЮЗР-
74/22.05.2014 год. на Н. на Р. - Ю. Р. и е с правно основание чл. 215 ЗУТ.
В жалбата се сочи, че органът неправилно е приел, че сдружението няма правен
интерес от обжалване, тъй като легитимирани били единствено само лицата по чл.
149, ал.2, т. 1 от ЗУТ. Счита, че това становище е неправилно, тъй като
правният интерес на сдружението произтича директно от Конвенцията за достъп до
информация, участието на обществеността в процеса на приемането на решения и
достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Тази конвенция е част от
вътрешното право, тъй като е ратифицирана от Народното събрание. Сочи още, че
на основание чл. 9, т. 2, б “b” от Конвенцията РБългария е задължена да
гарантира достъпа до правосъдие. Правото на жалба е гарантирано по аналогичен
начин и в дефиницията на т. 25 във вр. т. 24, пар.1 от ДР на ЗООС. Иска се
отмяна на заповедта и прогласяване на нищожност на Разрешение за строеж №
6/12.01.2012 год. на Гл. архитект на Община Р. и Заповед № РД-
15-308/28.05.2012 год., издадена от Гл. архитект на Община Р. за допълване на
строителното разрешение, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят С. с Н. Ц. в О. П. “. Б. с адрес с. Б., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата Началникът на Р. - Ю. Р. се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата. Представено е писмено становище.
По делото са представени доказателства.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, намира за установено следното:
С обжалваната заповед Началникът на Р. – Ю. Р. е приел жалбата на С. с Н. Ц. в
О. П. “. буна-2011” за недопустима и е прекратил производството. Приел е, че
Урегулираният поземлен имот І-000295, в който е допуснато изграждането на
регионално депо за неопасни отпадъци - гр. Р. и предприятие за предварително
третиране на отпадъци, е собственост на Община Р., съгласно представен акт за
публична общинска собственост. Съгласно нормата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ,
заинтересовани лица при нов строеж са възложителят, собствениците и носителите
на ограничени вещни права в поземления имот. Сдружението не е от кръга на
заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и няма правен
интерес от обжалване.
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Първоначално жалбата е била подадена срещу мълчалив отказ на Н. на РО "НСК" -
Б. при Р. - Ю. Р. да се произнесе по преписка, образувана по силата на
Определение № 473/26.03.2014 год., постановено по адм. дело № 215/2014 год. по
описа на Административен съд - Б.. Впоследствие административният орган се е
произнесъл с изричен акт - Заповед № ДК-10-ЮЗР-74/22.05.2014 год. на Н. на Р.
- Ю. Р.. При положение, че след обжалване на мълчаливия отказ е последвал
изричен акт, съдът следва да се произнесе по него. Това произтича по аргумент
на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК, тъй като с издаването на изричния акт
отпада действието на мълчаливия отказ. В случая е направено и отделно искане за
произнасяне на съда по издадения административен акт - заповедта на Н. на Р. -
Ю. Р., която е издадена преди съдът да се произнесе по жалбата срещу мълчаливия
отказ. Ето защо съдът приема, че следва да се произнесе по законосъобразността
на Заповед № ДК-10-ЮЗР-74/22.05.2014 год. на Н. на Р. - Ю. Р..
Съдът намира така подадената жалба за допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Правна лигитимация за защита на интересите като жалбоподатели имат лицата,
които са засегнати от издадения акт. Правният интерес е абсолютно необходима
процесуална предпоставка за допустимостта на обжалване на един административен
акт и за него администартивният орган следи служебно. Интерес от съдебно
обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът нарушава
техни права или законни интереси. В случая се касае за нов строеж и кръгът на
заинтересованите лица, т.е. на лицата, имащи правен интерес от обжалване е
законово определен в разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Според текста на
този член в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен
строеж заинтересовани лица са: възложителят, собствениците и носителите на
ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и
имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята. В случая
жалбоподателят не притежава качеството на възложител, нито въвежда твърдения за
собственически или ограничени вещни права върху имота, върху който ще се
извършва строителство по силата на издаденото разрешение за строеж. Липсата на
качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ
елиминира правния интерес от обжалване и е пречка да се осъществи валидно
процесуално правомощие. Правилно органът е приел, че сдружението не е
заинтересована страна и е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил
производството.Жалбата следва да се отхвърли.
Не следва обратният извод и с оглед ратифицираната от РБългария Конвенцията за
достъп до информация, участието на обществеността в процеса на приемането на
решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, на която се
позовава жалбоподателят.Регламентираният в нея предметен обхват се ограничава
до въпросите на околната среда, като достъпът до правосъдие се ограничава само
до въпросите на околната среда, като достъпът до правосъдие по чл. 9 е свързан
с обжалване единствено на административните актове в тази област. В случая
защитата на правата и интересите на засегнатата общественост, каквато се
квалифицира жалбоподателят, по смисъла на пар. 5 от Конвенцията, ще се
осъществи по реда на оспорване на административните актове, издадени по реда на
ЗООС и свързани с издаденото строително разрешение. Те са самостоятелни и
подлежат на самостоятелен съдебен контрол, а не чрез атакуване на акта, с който
се разрешава строителството. Останалите възражения в жалбата касаят
незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж.
Не е основателно искането за присъждане на разноски от жалбоподателя с оглед
изхода на делото.
Неоснователно е и искането за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника, тъй като няма списък на разноските. В този смисъл е
тълкувателно решение № 6/6.11.2013 год. на ВКС, постановено по тълкувателно
дело № 6/2012 год.
Воден от горното и на основание чл. 215, във вр. чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, съдът


О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. с Н. Ц. в О. П. “. Б. с адрес с. Б., Община
Р. против Заповед № ДК-10-ЮЗР-74/22.05.2014 год. на Н. на Р. - Ю. Р..
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника и от жалбоподателя.
Определението е окончателно.

Съдия:/п/ Серафимка Мадолева
Вярно с оригинала!
Е.Ф.