и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Д.-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „..... О. със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“..., представлявано от Д. В. Д. против Ревизионен акт (РА) № Р-*7276-091-001/04.07.2018 год., в частта му, в която е потвърден с Решение № 1458/25.09.2018 год. на Д. на Д. „. и Д.-О. практика“ (Д“ОДОП“) гр.С. П. Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на Н.). Изложени са съображения за незаконосъобразност на РА, като издаден П. съществени нарушения на процесуалните правила и П. неправилно прилагане на материалния закон. Оспорват се като недоказани констатациите на ревизиращия екип за наличие на основанията за корекция на декларираните от жалбоподателя резултати по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за м.12.2011 год., м.12.2012 год., м.12.2013 год., м.12.2014 год., м.12.2015 год., м.01, м.03, м.04., м.05, м.07, м.08, м.10, м.11 и м.12.2016 год., м.01, м.02 и м.03.2017 год., ведно с начислените лихви. Твърди се, че не е установено в хода на ревизията дали и каква част от придобитите стоки/услуги, за които е ползван данъчен кредит са използвани за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Излагат се и съображения за неправилно изчисление на корекциите. В съдебно заседание и приложени писмени бележки, жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото.
Ответникът – Директорът на Д“ОДОП“, в съдебно заседание и приложени писмени бележки, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява, следното:
С РА № Р-*7276-091-001/04.07.2018 год. в обжалваната му част на „. цццц“ ООД е начислен ДДС в общ размер на 42521.79 лева, на основание чл.79, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗДДС, отказано е право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 18896.75 лева по фактури, издадени от „.....“ ЕАД, „......“ ЕО. „......“ ЕООД и „......“ ЕАД за покупка на гориво и моторно превозно средство (МПС) и са начислени лихви в общ размер на 18002.01 лева.
Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия №Р-*7276-020-001/25.10.2017 год., издадена от М. Й. С.– Началник сектор "Ревизии" П. ТД на Н.–С. (стр.151-152) за установяване на публични задължения за данък добавена стойност за периода 01.12.2011 год. - 31.03.2017 год. на „..... О. със срок за приключване на ревизията три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Със Заповед изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-*7276-020-002/30.01.2018 год. срокът на ревизията е продължен до 30.03.2018 год. – стр.130 и 131.
В срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-*7276-092-001/17.04.2018 год., надлежно връчен по електронен път – стр.91.
Във връзка с постъпила молба от ревизираното лице, на е издадено Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад № Р-*7276-РУС-001/03.05.2018 год., с което срокът е продължен до 01.06.2018 год. – стр.96. В срока е постъпило възражение от проверяваното лице против съставения Ревизионен доклад.
Въз основа на ревизионния доклад, в срока по чл. 119, ал.3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган издал и процесния Ревизионен акт № Р-*7276-091-001/04.07.2018 год.
В срока по чл. 152, ал.1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директор на Д "ОДОП" – С. П. ЦУ на Н., като в срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК е постановено и Решение № 1458/25.09.2018 год., с което е потвърден РА, относно установения резултат по ЗДДС за м.12.2011 год., м.12.2012 год., м.12.2013 год., м.12.2014 год., м.12.2015 год., м.01, м.03, м.04., м.05, м.07, м.08, м.10, м.11 и м.12.2016 год., м.01, м.02 и м.03.2017 год., ведно с начислените лихви. Решението е връчено на жалбоподателя на 27.09.2018 год. по електронен път.
Установено е в хода на ревизията, че през ревизирания период „..... ООД е осъществявало дейност – счетоводни, финансово-консултантски услуги, услуги по застрахователно представителство и други услуги. Дружеството е регистрирано по реда на ЗДДС на 19.10.2011 год. Дейността е упражнявана в собствен офис, находящ се в гр.П., ул.“......, придобит чрез покупко-продажба на 23.05.2012 год. (нотариален акт на стр.178-180).
За проверявания период дружеството е придобило следните МПС:
„......” с регистрационен номер ......, закупен от „.......” и цена на придобиване 65 778.00 лева с включен ДДС. Предоставено е свидетелство за регистрация на МПС, като собственост на „....... ООД от 22.04.2016 год. (стр.170). Автомобилът е регистриран като „лек”, категория М1. Представен е договор за покупко-продажба на автомобил, сключен на 18.04.2016 год. (стр.193) с продавач „.....” , фактура № 19393/19.04.2016 год. с данъчна основа на стойност 49 808,34 лева и начислен ДДС в размер на 9 961,67 лева (стр.191 на гърба) и проформа фактура № 11009276/21.03.2016 год. (стр.198) с данъчна основа на стойност 5 500,00 лева и начислен ДДС в размер на 1 100,00 лв. за платен аванс по доставката – стр.192 на гърба. Дружеството е ползвало данъчен кредит за получената доставка.
„.....” с регистрационен номер ....., закупен от „.....” с ЕИК: ...... Цена на придобиване 18 794,00 с включен ДДС. Предоставено е свидетелство за регистрация на МПС, като собственост на „...... ООД от 12.05.2016 год. Автомобилът е регистриран като „лек”, категория М1 – стр.171. Предоставен е договор за покупко-продажба на автомобил сключен на 22.04.2016 год. (стр.196) с продавач „.....” , фактура № 19423/25.04.2016 год. с данъчна основа на стойност 16 098,33 лева и начислен ДДС в размер на 3 219,67 лева – стр.194 на гърба. Дружеството е ползвало данъчен кредит за получената доставка.
„......”, експлоатирана на основание договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 0002385А1, сключен на 23.06.2011 год. с лизингодател „.....” ЕООД с ЕИК: ...... Стойността на МПС е 16 716,69 евро без ДДС – стр.183. „...... ООД е декларирало платените лизингови вноски за лекия автомобил като доставки с право на данъчен кредит.
........., експлоатиран на основание договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 0002385С1, сключен на 07.11.2014 г. с лизингодател „.....” ЕООД с ЕИК ..... – стр.188-190. Стойността на МПС е 36 009,99 евро без ДДС. „...... ООД е декларирало платените лизингови вноски за лекия автомобил като доставки с право на данъчен кредит.
През ревизираните периоди дружеството е изпълнител по доставки облагаеми със ставка 20 на сто, формирани от извършени счетоводни услуги, продажба на ДМА и комисионни по договори със застрахователни компании, консултантски услуги с получател ..... ..... ЕООД BG175396059. Данъчната основа на декларираните облагаеми доставки за ревизирания период е, както следва: м.12.2011 год. - 9 730.00 лева; 2012 год. - 187 699.71 лева; 2013 год. - 296 645.10 лева; 2014 год. - 264 236.10 лева; 2015 год. - 326 360.99 лева; 2016 год. - 444 960.73 лева; м.01-м.03.2017 год. - 68 821.16 лева.
За ревизираните периоди жалбоподателя е декларирал данъчна основа на освободени доставки в размер, както следва: м.12.2011 год. - 13 302.96 лева; 2012 год. - 127 905.58 лева; 2013 год. - 138 286.70 лева; 2014 год. - 100 047.99 лева; 2015 год. - 79 460.00 лева; 2016 год. - 134 160.00 лева; м.01-м.03.2017 год. - 61 361.72 лева, които попадат в обхвата на чл.47, т.2 от ЗДДС – извършване на услуги П. условията и по реда на Кодекса за застраховането от застрахователни агенти, каквото е „. Г. ЕООД по силата на сключените договори за застрахователно агентство с „......“ ЕАД, ЗАД „.....“, „.....“ , ЗАД „.....“, ЗК „.....“ , ЗД „.....“ , ПОК „.....“ , „.....“ , „.....“ ЕООД и „.......“ ЕООД.
През ревизираните периоди „. Г. ЕООД е декларирало приходи от извършени счетоводни услуги и приходи от комисионни услуги като застрахователен агент. Клиенти на дружеството за извършените счетоводни услуги са търговски предприятия, застрахователни компании за комисионни по договори за агентство и физически лица по продажбата на автомобили. Ревизираното лице е получател по доставки на услуги, ДМА, материали и консумативи с основни доставчици „....." О. „....." ЕО. „....." О. „....." ЕО. „......." ЕО. „......" ЕАД, „....." , „....." ЕО. „....." , „....." , „....." ЕО. „....." ЕАД, „...К" , „....." ЕАД и др.
През ревизирания период „. Г. ЕООД е декларирало извършени продажби на автомобили, както следва:
Лек автомобил ........ с рег.номер ..... - Фактура № */09.04.2013 год. на стойност 350.00 лева и начислен ДДС 70.00 лева с получател К. Д. Т.;
Лек автомобил ....., рама № ...... - Фактура № */28.07.2015 год. на стойност 500.00 лева и начислен ДДС 100.00 лева с получател К. Н. П....
Лек автомобил ......., рама ..... - Фактура № */22.11.2016 год. на стойност 53 980.90 лева и начислен ДДС 0.00 лева с получател „....." с ЕИК ...... Продажбата на лек автомобил ...... е декларирана от задълженото лице като освободена доставка, посочена в кл.19 на СД за съответния данъчен период.
По отношението на този автомобил е възприето, че не са изпълнени условията на чл.50, ал.1 от ЗДДС и извършената с него последваща доставка е облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС. На основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е определен като дължим данък в размер на 8 996.82 лева върху данъчна основа 44 984.08 лева, определен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС за данъчен период м.11.2016 год.
Лек автомобил ....... с рег.номер ..... - Договор за покупко- продажба на МПС от 13.04.2016г. купувач е Г.Г. Б. за сумата от 1 000.00 лв., платена преди подписване на договора. Продажбата не е отразена в счетоводството на ревизираното лице и не е начислен данък по смисъла на чл.86 от ЗДДС. Определен е като дължим данък в размер на 166.67 лева върху данъчна основа 833.33 лева, определена по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС за данъчен период м.04.2016 год.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ) № Р-*7276-040-002/26.02.2018 год. (стр.120-121) от жалбоподателя са изискани писмени обяснения за това, как се използват за дейността на дружеството експлоатираните през ревизирания период леки автомобили, собственост на дружеството. Отчитани ли са разходи за тях, в т.ч. и за командировки, и по коя сметка са осчетоводени разходите. Как се използва за дейността на „. Г. ООД експлоатираният през ревизирания период лек автомобил ......, нает по силата на договор за оперативен лизинг на пътни превозни средства № 0002385В1/17.09.2014г. с „.....“ ЕООД. Отчитани ли са разходи за него, в т.ч. и за командировки, и по коя сметка са осчетоводени разходите. Представена писмена декларация от управителя на „. Г. ЕООД , с която се декларира, че „всички превозни средства във фирмата са използвани за оперативната дейност на фирмата – за пътувания до С. във връзка с договорните ни отношения с нашите контрагенти по сключването и реализация на сделки по лизинг, за сключването на застраховки, пътувания във връзка с регистрация на МПС-та до КАТ, ДАИ и Н. Б. и пр. Разходи по командировки на служители не са начислявани, начислявани са разходи за гориво през 2017 год. Наетият автомобил по т.2 е използван за същите цели и нужди на фирмата, както по т.1. Превозното средство е използвано ефективно за оперативната дейност на фирмата" – стр.229.
В резултат на горните констатации от ревизиращия екип е направен извод за наличие на основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък, както следва:
На основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.2 и ал.6 и чл.67, ал.2 от ЗДДС се начислява данък за данъчен период м.04.2016 год. в размер на 166.67 лева върху данъчна основа 833.33 лева за продажбата на лек автомобил ..... с рег.номер ......
На основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.2 и ал.6 и чл.67, ал.2 от ЗДДС се начислява данък за данъчен период м.11.2016 год. в размер на 8 996.82 лева върху данъчна основа 44 984.08 лева за продажбата на лек автомобил ........
На основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ върху сумата от 3 011.98 лева е начислена лихва в размер на 73.05 лв. за данъчен период м.08.2014 год. В тази част РА е отменен с Решение № 1458/25.09.2018 год. на Д. на Д“ОДОП“ и не е предмет на разглеждане.
Променен е размера на всичко начислен ДДС, в резултат на определен дължим данък, вследствие извършена корекция по реда на чл.79, ал.7, т.2 от ЗДДС (изм. в редакцията му действаща към съответния данъчен период ДВ, бр. 94 от 2012 год., в сила от 01.01.2013 год.). Прието е, че не може да се определи каква част от стоките или услугите се използват за доставки с право на данъчен кредит и за доставки без право на данъчен кредит, дължимият данък е определен по реда на чл.79 ал. 7 от ЗДДС. По отношение стоки или услуги, различни от недвижими вещи, е ползвана формулата по т.2: ДД = ПДК х 1/5 х БГ (1-K), където ДД е дължимият данък; ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит; БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал.2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 5-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително; К – коефициентът по чл.73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал.2. Коефициентът по чл.73 от ЗДДС е изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като съотношение между оборота за съответния данъчен период, отнасящ се за доставките, за които задълженото лице има право на приспадане на данъчен кредит и оборота, отнасящ се за всички извършени и дейности, като следва: за 2011 год. – 0.62, за 2012 год. – 0.59, за 2013 год. – 0.68, за 2014 год. – 0.72, за 2015 год. – 0.80 и за 2016 год. – 0.78.
Корекцията, свързана с ползвания данъчен кредит за недвижим имот е извършена по формулата, заложена в чл.79 ал. 7, т.1 от ЗДДС (изм.): ДД = ПДК х 1/20 х БГ (1-K), където ДД е дължимият данък; ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит; БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал.2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително; К – коефициентът по чл.73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал.2. Така е определен размер на дължимия данък от 8 036.00 лева.
Установено в хода на ревизията, че „. Г. ЕООД през ревизираните данъчни периоди е упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит за покупката на активи, стоки и материали, които попадат в ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, заложени в чл.70, ал.1 от ЗДДС – покупка на леки автомобили и гориво. Така П. ревизията не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 14 281.34 лева за покупката на два броя леки автомобили марка .... и на 4 615.41 лева за покупка на гориво по описаните в ревизионния доклад фактури с доставчици „.....“ ЕО. „.....“ ЕООД и „.....“ ЕАД.
Показанията на свидетелите Д.. и Г.. разясниха механизма и характера на работата с дружеството жалбоподател, съответно на „.....” , като застрахователен агент и „.....” по комисионен договор за брокерство. Управителя или служител на „. Г. ЕООД свързва лица, проявили интерес към предлаганите застрахователни, съответно лизингови услуги, с които се сключва договор. Застрахователни или лизингови вноски не се събират от дружеството-жалбоподател. За сключените договори на жалбоподателя се изплаща съответен процент. Контакта се извършва предимно по телефона. Този механизъм на работа се потвърди и от дадените от управителя на „. Г. ЕООД Д. Д. обяснения пред съда.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, става ясно че за проверявания период от „. Г. ЕООД са издавани фактури за комисионни по сключени договори за застрахователно агентство с 11 дружества. В счетоводството на жалбоподателя не са налични застрахователни договори с клиенти и документи за премиен приход, както и такива за сключени полици – седмични отчети към компаниите, в които премийния приход да е разделен на две части: сума за заплащане на компанията и комисионна за жалбоподателя. Въз основа на подадените СД по ДДС за реализираните продажби за периода 01.12.2011 год. - 31.03.2017 год., експерта е установил, че 65 % са по облагаеми с ДДС сделки и 35 % по необлагаеми. Осчетоводените приходи от сключените договори за застрахователно агентство за проверявания период е в общ размер на 1823728,15 лева. Осчетоводените по сметка 601 Разходи за материали в общо размер за ревизирания период от 975408.69 лева, са отнесени като разходи по основната дейност – счетоводни услуги.
П. така установеното се налагат следните изводи:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и издаване на ревизионния акт, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за ДДС.
П. издаването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да повлияят на неговата законосъобразност. Съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията (чл. 112, ал. 1 от ДОПК), като чл. 114, ал. 1 от същия кодекс установява начален момент на ревизията - датата на връчване на заповедта за възлагане, срокове за извършване на ревизията и основания за удължаването им. П. извършване на ревизията е спазен предвиденият в чл. 114, ал. 1 от ДОПК срок. Съгласно посочената разпоредба срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия №Р-*7276-020-001/25.10.2017 год., издадена от М. Й.С.– Началник сектор "Ревизии" П. ТД на Н.–С. (стр.151-152) за установяване на публични задължения за данък добавена стойност за периода 01.12.2011 год. - 31.03.2017 год. на „. ....“ О. със срок за приключване на ревизията три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Със Заповед изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-*7276-020-002/30.01.2018 год. срокът на ревизията е продължен до 30.03.2018 год. – стр.130 и 131. Ревизионният доклад е издаден на 17.04.2018 год. - т. е. в 14-дневния срок след изтичането на срока за извършване на ревизията предвиден в чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
По отношение извършените на основание чл.79 от ЗДДС корекции на данъчен кредит.
По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че ревизираното дружество е извършвало "застрахователни услуги", които са освободени по смисъла на чл. 47, т. 2 от ЗДДС и "счетоводни услуги", които са облагаеми и за процесните данъчни периоди е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в пълен размер, като не е определило каква част от доставките по които е получател ще се използва за извършване на облагаеми и каква част за освободени сделки. В хода на ревизията, на основание чл. 79, ал.2 от ЗДДС, органът по приходите е преизчислил размера на данъчния кредит, като по отношение стоки или услуги, различни от недвижими вещи, е ползвана формулата по чл.79, ал.7, т.2, а по отношение придобития недвижим имот (офис) – формулата по чл.79, ал.7, т.1 от ЗДДС в относимата му редакция.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДДС, в приложимата му редакция, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Визираната норма урежда случаите, П. които придобити от данъчнозадълженото лице стоки и услуги, се използват не само за осъществяването на следващи освободени доставки, но и за доставки или дейности, за които няма право на данъчен кредит. Не е спорно и се установява от заключението на вещото лице, че в дневниците за покупки за ревизираните периоди всички фактури са отразени с право на пълен данъчен кредит, т.е., че дружеството е ползвало право на данъчен кредит за дейности, за които това право не е налице. Осчетоводени са приходи от сключените договори за застрахователно агентство за проверявания период – необлагаеми сделки. Дружеството е извършвало и икономическа дейност, която е пряко свързана с предмета му на дейност, и осчетоводените по сметка 601 Разходи за материали в общо размер за ревизирания период от 975408.69 лева, са отнесени като разходи по основната дейност – счетоводни услуги - определени като облагаеми. Няма спор по делото, че жалбоподателят не е разграничил във воденето от него счетоводство облагаемите и необлагаеми доставки и свързаните с всяко от тях разходи (издадени фактури за консумативи). Следователно налице са условията за корекция на ползвания данъчен кредит П. условията на чл.79, ал.7, т.2 от ЗДДС (изм.), тъй като липсва разграничение на разходите, направени във връзка с облагаеми и необлагаеми доставки.
По аналогичен начин стои и въпроса за корекция на ползвания данъчен кредит за закупения недвижим имот. В РД и РА за изчисляване на дължимата корекция органите по приходите правилно са ползвали формулата по чл. 79, ал. 7, т. 1 от ЗДДС, тъй като дружеството е извършвало както облагаеми, така и необлагаеми доставки - ДД = ПДК х 1/20 х БГ (1-K), където ДД е дължимият данък; ПДК – размерът на ползвания данъчен кредит; БГ – броят на годините от настъпване на обстоятелствата по ал.2, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително; К – коефициентът по чл.73, изчислен на базата на оборотите за годината, през която са възникнали обстоятелствата по ал.2 и е определен размер на дължимия данък от 8 036.00 лева.
По отношение начисления данък във връзка с продажба на лек автомобил:
С обжалвания РА на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.25, ал.2 и ал.6 и чл.67, ал.2 от ЗДДС е начислен данък за данъчен период м.04.2016 год. в размер на 166.67 лева върху данъчна основа 833.33 лева за продажбата на лек автомобил ..... с рег.номер .....и за данъчен период м.11.2016 год. е начислен данък в размер на 8 996.82 лева върху данъчна основа 44 984.08 лева за продажбата на лек автомобил ......
Лек автомобил .... с рег.номер .... е продаден с Договор за покупко - продажба на МПС от 13.04.2016 год. на физическо лице Г.Г. Б. за сумата от 1 000.00 лв., платена преди подписване на договора. Продажбата не е отразена в счетоводството на ревизираното лице и не е начислен данък по смисъла на чл.86 от ЗДДС. П. придобиването на автомобила жалбоподателя е ползвал право на пълен данъчен кредит. Извършена е продажба на лекия автомобил на физическо лице, т.е. е осъществена е облагаема доставка, без издаване на данъчен документ, затова правилно и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС.
За продажбата на лек автомобил ....., рама ..... от жалбоподателя е издадена Фактура № */22.11.2016 год. на стойност 53 980.90 лева и начислен ДДС 0.00 лева с получател „....." с ЕИК ...... Така продажбата на лекия автомобил е декларирана от задълженото лице като освободена доставка, посочена в кл.19 на СД за съответния данъчен период. По отношението на този автомобил е възприето, че не са изпълнени условията на чл.50, ал.1 от ЗДДС и извършената с него последваща доставка е облагаема доставка по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗДДС освободена е доставката на стоки или услуги: 1. които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък П. тяхното производство, придобиване или внос; 2. П. производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70. В случая П. придобиването на лекия автомобил ....., рама ..... жалбоподателя е ползвал право на пълен данъчен кредит, като в рамките на ревизионното производство, а и в съдебното не са представени доказателства и не се твърди доставката да е освободена. Следователно правилно П. ревизията е начислен ДДС.
По отношение отказаното право на данъчен кредит за закупуване на леки автомобили и гориво за тях:
П. ревизията не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 14 281.34 лева за покупката на два броя леки автомобили марка КИА и на 4 615.41 лева за покупка на гориво по описаните в ревизионния доклад фактури с доставчици „.....“ ЕО. „....“ ЕООД и „.....“ ЕАД и съответно за отчетеното гориво за ревизираният период от м.03.2016 год. до м.03.2017 год.
Установено е, че през м.3.2016 год. и м.5.2016 год. дружеството-жалбоподател е придобило два броя леки автомобили: „.....” с регистрационен номер ..... и „.....” с регистрационен номер ....., закупени от „.....” по фактура № 11009276/21.03.2016 год. (стр.198) с данъчна основа на стойност 5 500,00 лева и начислен ДДС в размер на 1 100,00 лв. за платен аванс по доставката – стр.192 на гърба, фактура № 19393/19.04.2016 год. с данъчна основа на стойност 49 808,34 лева и начислен ДДС в размер на 9 961,67 лева (стр.191 на гърба) и фактура № 19423/25.04.2016 год. с данъчна основа на стойност 16 098,33 лева и начислен ДДС в размер на 3 219,67 лева – стр.194 на гърба. Дружеството е ползвало данъчен кредит за получените доставки. Автомобилите са регистрирани, като леки 4+1 места – свидетелство за регистрация на стр.170 и стр.171.
Не е спорно, че процесните автомобили са леки автомобили по определението, съдържащо се в § 1, т. 18 ДР на ЗДДС, а е видно и от представените свидетелства за регистрация.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС, когато е придобит или внесен мотоциклет и лек автомобил. Също така не е налице право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки или услуги, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали (чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС).
Изключенията от посочените норми са регламентирани в чл. 70, ал. 2 на ЗДДС, а именно ал. 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато: 1) превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително П. последващата им продажба; 2) превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности); 3) стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка; 4) стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1; 5) превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
Съгласно § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС "основна дейност" по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 - 4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.
В случая няма спор, че основната дейност на дружеството през ревизирания период е счетоводни, финансово-консултантски услуги, услуги по застрахователно представителство и други услуги. Жалбоподателя нито твърди, нито доказва че освен същата е осъществявало и някоя от дейностите по смисъла на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, още по - малко такава дейност да е била основна за него в процесния период. Възраженията на жалбоподателя са, че процесните леки автомобили са заприходени в активите на търговеца и са ползвани за целите на икономическата му дейност, респ. за формиране на облагаеми обороти от нея.
Следва да се има предвид, че изискванията по отношение на упражняване на правото на данъчен кредит за придобит лек автомобил са специфични и не се покриват с понятието "предмет на основна дейност" в неговия широк смисъл. В този смисъл обстоятелството, че ревизираното лице е осчетоводило процесните превозни средства като дълготраен актив и ги е включил в имуществото си само по себе си не променя качеството им на лек автомобил, нито пък евентуалното им ползване за нуждите на предоставяните счетоводни и посреднически услуги и извършените по поддръжката им разходи променят основния предмет на дейност на жалбоподателя като такъв по смисъла на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС.
Некоректно е позоваването от страна на жалбоподателя на решение на СЕС от 6 февруари 2012 год. по дело С-118/11, ........ Фактите по главния спор, във връзка с който е отправено преюдициалното запитване по това дело, са различни, а именно установено е, че "......" ООД е имало сключен договор за наем на автомобил и договор за лизинг на друг автомобил. Правото на приспадане на ДДС му е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като приходната администрация е приела, че автомобилите се използват за предоставяне на безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, т. е. не е отказано на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 - придобит лек автомобил. В решението на СЕС никъде не е уточнено за какъв автомобил става въпрос - лек по определението на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС или друг. Поради изложеното, това решение на СЕС е неотносимо към процесния случай. Така законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за придобитите от ревизирания леки автомобили и горивото, предназначено за експлоатацията им на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС.
Изложеното показва, че РА в обжалваната му част е законосъобразен и подадената против него жалба, ще следва да се отхвърли.
П. този изход на делото и според правилото на чл.161, ал.1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 2870 лева.
Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. .....“ О. със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”. ......, представлявано от Д. В. Д. против Ревизионен акт № Р-*7276-091-001/04.07.2018 год., в частта му, в която е потвърден с Решение № 1458/25.09.2018 год. на Д. на Д. „. и Д.-О. практика“ гр.С. П. Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА .....“ О. със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“....., представлявано от Д. В. Д. да заплати на Д. „. и Д.-О. практика“ гр.С. П. Централно управление на Национална агенция за приходите сумата от 2870.00 (две хиляди осемстотин и седемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.