и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.226 от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и следващите от АПК.
Образувано е по искова молба на Р. Д. Е. от гр. П., ул. ... № ..., против Областна Д. на Министерство на В. Р. – гр.Б.; и С. Д. на В. Р. – гр.С.. В исковата молба се твърди, че ищецът Е. е собственик на МПС “...” модел ... с рег. № .... Твърди се още, че от 1998 г. до настоящия момент, преждепосоченият автомобил се намира в поделенията на ответниците, поради което Р.Е. е бил лишен от възможност да го ползва. С оглед на това, че за времето, през което е престоял автомобилът в поделенията на М., то той е станал напълно неизползваем се претендират да бъде заплатено обезщетение в размер общо на 50 000.00 лева, като от тях : 20 000.00 лева за претърпени имуществени вреди за времето от 03.06.1998 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на отнемането на автомобила – 03.06.1998 г., до окончателното изплащане на сумата; 10 000.00 лева за пропуснати ползи, вследствие на неупражняване правото на собственост, ведно със законната лихва от 03.06.1998 г., до окончателното изплащане на същата; и 20 000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие бездействието на органите на М. и лишаване от правото на ищеца да ползва превозното си средство, ведно със законната лихва от датата на отнемането – 03.06.1998 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото. Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържат изложените в исковата молба твърдения.
В открито съдебно заседание на 14.02.2017 г. адв.Ч. - процесуален представител на ищеца, на основание чл.214 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, е изменил предявените искове, като е намалил същите по размер както следва : предявения иск за имуществени вреди от 20 000.00 лв. - на 7 017.00 лв.; предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 20 000.00 лв. – на 15 000.00 лв.; предявеният иск за пропуснати ползи в размер на 10 000.00 лв. – на 1000.00 лева.
Ответникът - СДВР – гр.С., не изразява становище по исковата молба.
Ответникът – ОД на М. – Б., чрез процесуалния си представител гл. юрк. Я., оспорва исковата молба, поради липсата на активна процесуална легитимация от страна на ищеца. На следващо място, считат, че ОД на М. – Б., няма отношение към доброволно предоставения автомобил, до произнасяне по въпроса на компетентната П.. Намира исковата молба за неоснователна по размер и че не са налице елементите на чл.1 от ЗОДОВ за търсене на отговорност по този закон от страна на ОД на М. – Б.. Моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, алтернативно без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище.
Прокурорът от О. П. – Б., дава мотивирано заключение за неоснователност на предявените искове и пледира да бъдат отхвърлени. Представя писмено становище.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното :
Исковата молба за допустима е процесуално допустима. Ищецът е собственик на МПС “...”, модел ..., с рег. № ..., видно от приложена справки за регистрация на автомобила,справка в регионалната база на КАТ – Б., поради което за същия е налице правен интерес от предявяване на исковата молба. Ето защо неоснователен е доводът на отвеника ОД на М. - Б., че предявените искове са недопустими.
Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна по следните съображения :
От събраните по делото доказателства се установява следното :
Установено е, че собственото на Р. Е. МПС “...” , модел “...”, с рег. № ..., е било отнето противозаконно през 1998 г. Впоследствие автомобилът бил установен в гр.С. при опит да бъде пререгистриран в КАТ – гр.С., и задържан от органите на СДВР до завършване на дознанието. В 01 РУП – СДВР, се е водила проверка с рег.№10926/10.06.1998г., изпратена на 11.06.1998г. в РУП - Б. за присъединяване към ЗМ №1311/1998г. по описа на 01 РУП - Б.. На 25.06.1998г. преписка ЗМ №1311/1998г. на 01 РУП-Б. и рег.№10926/10.06.1998г. на 01 РУП –СДВР са изпратени по компетентност в Районна П. – Б., и с постановление на 29.06.1998г. са изпратени по компетентност на РП – гр.С.. С Постановление №25982/20.10.2010г. СРП е постановила отказ да се образува досъдебно производство и е прекратила преписка № 25982/10 по описа на СРП. С Постановление №5623/03.11.2011г. на СГП е потвърдено Постановление №25982/20.10.2010г. на СРП.
До Началника на 01 РУП – Б., е постъпила молба с вх. № 7256/02.12.2011 г. от Р. Е., в която последният отправя искане да му бъде върнат личния му лек автомобил.
Представено е искане с вх. № 21373 от 15.05.2012 г. до Директора на Областна Д. Полиция гр. Б., направено от адв. И. Ч., пълномощник на Р. Е., относно връщане на МПС. Приложен е отговор рег. № 43067 от 07.11.2012 г., в който Р.Е. е уведомен да се яви в ОД на М. – Б., за да получи автомобила си. Към преписката е представено известие за доставяне с отбелязване, че пратката не е потърсена от адресата с пощенско клеймо от 03.12.2012 г.. На 13.12.2012 г. е изпратено и второ писмо със същото съдържание до Р.Е. с рег. № 48599/13.12.2012 г., което отново не е потърсено.
По делото от ОД на М. – Б., е представено писмо рег. № 189900-278/23.01.2015 г. на началника на 01 РУ М. – Б., във връзка с депозираната от него молба с вх. № 7256/02.12.2011 г., касаеща връщането на процесния автомобил. В съдебно заседание от 27.05.2015 г. Р. Е. твърди, че не получавал гореописаното писмо, но е получил писмо рег. № 43067/07.11.2012 г. на Директора на ОД на М. – Б..
Изискана е и справка от ОД на М. – Б., от която се установява, че лекият автомобил се намира и съхранява в района на авторемонтна работилница при “УССД” към ОД на М. – Б., находяща се на ул. “...” в Б..
По делото е допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице е установило, че пазарната стойност на автомобила към 14.04.1998 г.е била 7984.00 деноминирани лева, а към дата 15.02.2015 г. е била 968.00 лева. Разликата между стойността на лекия автомобил към датата на задържането му и към настоящия момент възлиза на 7 017.00 деноминирани лева. Вещото лице е установило, че автомобила се съхранява на открито в специално обособена площадка с ограничен достъп. Експертът е установил, че под действие на климатичните условия бояджийското покритие на автомобила е частично увредено и изхабено. Установило е, че гумите са годни за употреба, като купето е комплектовано със седалки, контролни уреди на таблото и лостове за управление в наличност.
Представена е копие от пр.пр.№5623/2010г. на СГС.
При така установената фактическа обстановка, БлАС, прави следните правни изводи :
Ищецът Е. претендира имуществени и неимуществени вреди, които са резултат от незаконосъбразни действия и бездействия на служители от СДВР – гр.С., и от ОД на М. – Б..
Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.203, ал.1 АПК, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки : 1.) незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.) вреда от такъв административен акт; 3.) причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. Това е подзаконова дейност, осъществяваща се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие, са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт, или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. В тежест на ищеца в исковото производство е да докаже твърденията си, за наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ответниците, което да е в причинна връзка с твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на СДВР – гр.С., и ОД на М. - Б.. В исковата молба се съдържат данни за извършено престъпление от общ характер и действия по извършване на предварителна проверка от органите на ОД на М. - Б. и СДВР под надзора на Районна П. – Б., и Районна П. – гр.С.. От материалите по делото не се доказва наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице от СДВР – гр..С., или ОД на М. – Б., при или по повод на административна дейност, за да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с претендирани вреди и пропуснати ползи.
Установява се, че по случая е образувано ЗМ №1311/14.04.1998г. в 01 РУП - Б.. В 01 РУП – СДВР, се е водила проверка с рег.№10926/10.06.1998г., изпратена на 11.06.1998г. в РУП-Б. за присъединяване към ЗМ №1311/1998г. по описа на 01 РУП-Б.. На 25.06.1998г. ЗМ №1311/1998г. и рег.№10926/10.06.1998г. са изпратени по компетентност в РП – Б., и с постановление на 29.06.1998г. са изпратени по компетентност на РП – гр.С.. С Постановление №25982/20.10.2010 г. СРП е постановила отказ да се образува досъдебно производство и е прекратила преписка № 25982/10 по описа на СРП. С Постановление №5623/03.11.2011г. на СГП е потвърдено Постановление №25982/20.10.2010г. на СРП.
В настоящия казус длъжностните лица от РУП-Б. са извършили своите задължения съобразно законоустановените срокове, като са отработили своевременно ЗМ № 1311/14.04.1998 год. и на 25.06.1998 год. преписката, ведно с приобщената преписка рег.№10926/10.06.1998г. на Първо РУП при СДВР, са изпратени по компетентност на РП - Б., където са заведени с пр.пр.№2022/1998г. по описа на РП - Б.. Т.е. преписките са своевременно изпратени на РП - Б., а оттам с Постановление от 29.06.1998г. преписката е изпратена на СРП. След изпращането на преписка до СРП липсват данни за движението на преписката. Съгласно справка (л.85) по азбучниците за 1998г. в СРП не е установено да е завеждана прокурорска преписка по името на ищеца.
За целия този период за СДВР – гр.С., или ОД на М. – Б., не е имало законно основание да върнат автомобила поради липсата на произнасяне от прокуратурата, за което отговорност не следва да носят ответниците : СДВР – гр.С., и ОД на М. - Б., тъй като бездействието не се дължи на техни длъжностни лица. Липсата на произнасяне на прокуратурата по отношение на автомобила на ищеца не води до отговорност на СДВР – гр.С., и ОД на М. - Б.. Органи на СДВР – гр.С., и ОД на М. – Б., нямат пряко отношение към продължителността на произнасяне по проверката или пък по произнасяне за връщане на лекия автомобил.
До произнасяне на СГС на 02.11.2011 год. не е било налице законно основание за връщане на автомобила на претендиралия го собственик. След тази дата и постъпване на молба от Р. Е. с вх. № 7256/02.12.2011 г. и чрез адв. И. Ч., с вх. № 21373/15.05.2012 год. се установява, че ищецът многократно е търсен, за да си получи автомобила както чрез писмени уведомления, така и лично от служители на ОД на М. - Б.. В исковата молба и в съдебно заседание ищеца потвърждава, че е получил писмо рег.№43067/07.11.2012 г., с което е уведомен да се яви в ОД на М. – Б., да си получи автомобила. Същият обаче не се е явявал, като и към настоящия момент не се явява да го получи, за което няма спор между страните по делото.
Не е налице твърдяното от ищеца бездействие от служители на ОД на М. – Б., по опазване въпросното МПС на ищеца. Процесният автомобил е съхраняван при еднакви условия с всички останали на съхранение като веществени доказателства по наказателни производства или задържани на друго правно основание автомобили по административен ред, както и със служебните автомобили от автопарка на ОД на М. -Б.. Следва да се посочи, че с оглед на обстоятелството, че автомобилът е съхраняван на открито и предвид продължителния период на престой, налице е амортизация, резултат от влиянието на атмосферните и климатични условия, като по автомобила не са установени механични увреждания, липсващи части или други дефекти, в резултат на умишлена интервенция. В подкрепа на това е изготвената съдебно-техническа експертиза.
До ответниците липсват предявени молби за връщане на автомобила в периода от 1998 год. до 2011 год., а и такива твърдения в исковата молба не се сочат. След 2012 г. (произнасянето на СРП и СГП) претендираните от ищеца вреди са причинени не по вина на ответниците, а по изключителната вина на ищеца по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. С оглед наличните по делото доказателства, безспорно се установява, че от 2012 год. до настоящия момент ищецът е търсен неколкократно, за да се яви в ОД на М. – Б., за да си получи автомобила, но не се е явил да си го получи.
Не са налице и доказани неимуществени вреди в претендирания размер от страна на отвентниците. От показанията на разпитаните свидетели К. и Д. се установява, че са създадени неудобства от задържането на автомобила, но същевременно от останалите доказателства се установява, че в продължение на периода от 1998г. до 2010г. ищеца не е поискал от органите на прокуратурата връщането на автомобила му, а след този период, въпреки, че е могъл да си получи същия, за което още през 2012г. е бил поканен е бездействал и не се е явил за получаването му.
В настоящото производство, с оглед на събраните по делото доказателства, БлАС намира, че ищецът не доказа твърдените в исковата молба факти, досежно незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответниците. В случая липсва каквото и да е незаконосъобразно действие или бездействие на служители на СДВР – гр.С., и ОД на М. - Б., в резултат на което да се ангажира отговорността им по ЗОДОВ.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице цитираните по-горе изброени предпоставки от елементите на фактическия състав, за да е налице отговорност по чл.1 от ЗОДОВ, поради което исковата молба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Ето защо неоснователно е и искането на ищцовата страна за присъждане на сторените по делото разноски.
При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл.143 от АПК, на ищеца ще следва да се възложат сторените от ответника ОД на М. – Б., разноски в размер на 1340.00 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл.143, ал.4 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Р. Д. Е., с адрес: гр. П., ул. ... № ... против С. Д. на В. Р. – гр.С., и Областна Д. на Министерството на В. Р. – Б., както следва : искът за претърпени имуществени вреди в размер 7017.00 лв. за времето от 03.06.1998 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на отнемането на автомобила – 03.06.1998 г., до окончателното изплащане на сумата; искът за претърпени неимуществени щети в размер на 15 000.00 лв.,вследствие бездействието на органите на М. и лишаване от правото на ищеца да ползва превозното си средство, ведно със законната лихва от датата на отнемането – 03.06.1998 г., до окончателното изплащане на сумата; и искът за пропуснати ползи в размер на 1000.00 лв., вследствие на неупражняване правото на собственост, ведно със законната лихва от 03.06.1998 г., до окончателното изплащане на същата.
ОСЪЖДА Р. Д. Е. от гр. П., ул. ... № ..., да заплати на Областна Д. на Министерството на В. Р. – Б., сумата от 1340.00 (хиляда триста и четиридесет) лева – направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

В.А.