И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.215 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на : К. К. Б., К. В. Б., К. Г. Б., П. С. Б., Е. М. Б., В. К. Б., Б. К. Б.-А. и С. К. Б., всичките с постоянен адрес: Б., ул. “В. М.“ № **, против Заповед № 42/07.05.2021 г. на Г. А. на О. Б., с която е отменено Удостоверение за заварен строеж № 1/08.01.2021 г. на Г. А. на О. Б., издадено на жалбоподателите-възложители, за строеж : „Жилищна сграда – гараж/магазин + 4 етажа + тавански етаж“, находящ се в имот с идентификатор 04279.613.377 по КККР на Б., УПИ V, кв.109 по плана на ЦГЧ на Б..
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основания за отмяна по смисъла на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателите за започналото производство, както и да конституира същите като заинтересовани страни в нарушение на чл.26, ал.1 от АПК и чл.103, ал.1 от АПК, като по този начин същите са били лишени от възможността да участват в развилото се производство по възобновяване на влязлото в сила удостоверение за заварен строеж. Твърди се още, че административният орган не е събрал всички доказателства и не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като не е обсъдил и възраженията на заинтересованите лица, в случай, че такива са били направени, в нарушение на чл.35 от АПК. Наред с горното в жалбата се твърди, че в случая не са били налице основанията за възобновяване на производството по чл.99, т.2 от АПК, т.е. не са били налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед се излагат в депозирано по делото писмено становище.
Ответникът по жалбата – Главният А. на О. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като съображенията за това са доразвити в депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от адв. Л..
По делото са събрани писмени доказателства.
Благоевградският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че по заявление с вх. № АСК-0116-51/22.12.2020 г. (л.43), подадено от жалбоподателите В. К. Б., К. К. Б., К. Г. Б., П. С. Б., Е. М. Б., К. В. Б., С. К. Б. и Б. К. Б.-А., Главният А. на О. Б. е издал Удостоверение за заварен строеж № 1/08.01.2021 г. (л.42) за строеж : „Жилищна сграда – гараж/магазин + 4 етажа + тавански етаж“, находящ се в имот с идентификатор 04279.613.377 по КК на Б., УПИ V, кв.109 по плана на ЦГЧ на Б.. Като фактическо основание за издаване на акта органът е посочил, че строежът е завършен до 31.03.2001 г. и за същия не е необходимо регистриране и въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, а като правни основания за издаването му са посочени разпоредбите на §21 от ЗР на ЗУТ, §6 от ПЗР на Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Органът е приел, че приложените към заявлението документи : Разрешение за строеж № 36/28.02.1996 г.; Протокол за строителна линия и ниво № 18/03.04.1996 г.; Одобрени проекти от 27.12.1996 г.; Нотариален акт за учредяване право на строеж № 118, том 1, дело 226/1996 г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35, том 2, рег. № 3270, дело № 210 от 2007 г.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том 1, рег. № 1044, дело № 49 от 2007 г. и Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 21.01.2000 г., са доказателство за наличието на заварен строеж по см. на §21 от ЗР на ЗУТ и за наличие на държавно приемане.
На 30.11.2020 г. са подадени колективни жалби с вх. № Ж-00-451/30.11.2020 г. и с вх. № Ж-00-454/30.11.2020 г. от жители на гр. Б., живущи на ул. „В. М.“ № **, до Кмета на О. Б.. В жалбите са изложени твърдения за извършен незаконен строеж на мансарден етаж и незаконно изградени тераси на жилищна сграда с идентификатор 04279.613.377.1, находяща се имот с идентификатор 04279.613.377 по КККР на Б., УПИ V, кв.109 по плана на ЦГЧ на Б..
По повод подадените жалби със Заповед № 301/26.02.2021 г. Кметът на О. Б. е наредил да бъде извършена проверка на 08.03.2021 г. между 10.00 ч. и 11.00 ч. от служители в Отдел „Архитектура, проектиране и строителен контрол“ при О. Б. на жилищна сграда с индентификатор 04279.613.377.1, като за целта собствениците на самостоятелните обекти в сградата е следвало да осигурят на проверяващия екип свободен достъп до тези обекти и до таванския етаж. Заповедта е била връчена на жалбоподателите на 08.03.2021 г., видно от представените на л.123-л.126 от делото заверени копия от известия за доставяне.
На посочените в заповедта ден и час живущите в сградата не са осигурили достъп, което е станало причина за извършването на повторен оглед на сградата на 10.03.2021 г. За установеното при огледа е съставен Констативен протокол от 10.03.2021 г. от работна група в състав: арх. Любомир Огорелков – Главен А. на О. Б.; Асен Любенов – старши специалист в отдел „Архитектурно-строителен контрол“ при О. Б. и К. Чушев – специалист в отдел „Архитектурно-строителен контрол“ при О. Б.. Проверяващият екип е констатирал, че строежът е изграден при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект от 27.12.1995 г. и издаденото Разрешение за строеж № 36/28.02.1996 г. на Г. А. на О. Б. по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Констатирано е, че покривната конструкция на жилищната сграда е изцяло променена, не са спазени наклоните на покривните линии, не е изпълнена част от покривната конструкция (оберлихт), който служи за осветяване, вентилация на подпокривното пространство и достъп до самия покрив, на югоизточната част на покрива са предвидени и изпълнени две капандури, като конструкцията на едната от тях е изцяло променена – издадена е напред с около 1 метър, а в инвестиционните проекти и двете капандури са в една линия. Проверяващият екип е установил също така, че на югоизточната фасада на сградата всички балкони са издадени напред с около 30-40 см, на партера на сградата на кота + 0.15 м има офис на Еконт и магазин, които са изнесени напред посредством дограма, като по този начин се нарушава линията на застрояване, както и че на северозападната фасада на кота + 14.40 м (тавански етаж) е изградена допълнителна тераса.
По делото са представени заверени копия на общо 14 бр. известия за доставяне (от л.129 до л.136), от които е видно, че на жалбоподателите и на живущите на ул. „В. М.“ № **- податели на жалби с вх. № Ж-00-451/30.11.2020 г. и с вх. № Ж-00-454/30.11.2020 г., на 01.04.2021 г. е връчен някакъв констативен протокол, без обаче да е посочен номер и/или дата на издаване на въпросния констативен протокол. По делото е представено Писмо с изх. № Ж-00-451, Ж-00-454 от 30.03.2021 г., адресирано до жалбоподателите В. К. Б., К. К. Б., К. Г. Б., П. С. Б., Е. М. Б., К. В. Б., С. К. Б., Б. К. Б.-А. и до живущите на ул. „В. М.“ № ** : И. В. Г., Ш. Ш. Д., В. Б. М., И. Д. С., К. Л. К., Л Д. К. и З. Р. М., с което същите са уведомени за извършената на 10.03.2021 г. проверка от служители на О. Б. във връзка с жалби с вх. № Ж-00-451/30.11.2020 г. и с вх. № Ж-00-454/30.11.2020 г. и за резултатите от проверката.
Със Заповед № 42/07.05.2021 г. на основание чл.99, т. 2 от АПК Главният А. на О. Б., е отменил издаденото Удостоверение за заварен строеж № 1/08.01.2021 г., като е приел, че жалби с вх. № Ж-00-451/30.11.2020 г. и с вх. № Ж-00-454/30.11.2020 г. не са били представени за сведение на Г. А. на О. Б. и не са били взети предвид при издаване на въпросното удостоверение за заварен строеж, както и че във връзка с тях е изготвен констативен протокол, удостоверяващ наличието на строеж, изграден при съществени отклонения от инвестиционния проект от 27.12.1995 г. и Разрешение за строеж № 36/28.02.1996 г., поради което органът е приел, че са налице нови фактически обстоятелства от съществено значение за издаване на административния акт, които не са му били известни при неговото издаване.
По делото не са представени доказателства, че Заповед № 42/07.05.2021 г. на Г. А. на О. Б. е била съобщена на оспорващите. На л.84-л.91 от делото са представени заверени копия от известия за доставяне на „заповед“ (без посочени номер и дата на издаване), адресирани до Б. К. Б., С. К. Б., В. К. Б. и К. В. Б. и известия за връщането на пратките на 01.06.2021 г. като непотърсени. На л.139-л.140 от делото са представени заверени копия от 4 бр. известия за доставяне до П. С. Б., К. К. Б., К. Г. Б. и Е. С. Б., в които е отбелязано, че на 12.05.2021 г. на посочените лица е връчена някаква „заповед“, но отново липсва посочване на номера и датата на издаване на заповедта, която се връчва. Освен това, към преписката е приложено и уведомително писмо за изготвената заповед с изх. № Ж-00-451, Ж-00-454 от 10.05.2021 г., адресирано до всичките осем жалбоподатели, за което също не са представени доказателства, че е връчено на оспорващите.
По делото е представено Писмо с изх. № Ж-00-451, Ж-00-454 от 27.04.2021 г., адресирано до В. К. Б., К. К. Б., К. Г. Б., П. С. Б., Е. М. Б., К. В. Б., С. К. Б. и Б. К. Б.-А., с което на основание чл.26, ал.1 от АПК, същите са уведомени, че е възобновено административното производство по издаване на Удостоверение за заварен строеж № 1/08.01.2021 г., издадено от Г. А. на О. Б.. На л.137-л.138 от делото са представени заверени копия на 4 бр. известия за доставяне до П. С. Б., К. Г. Б., К. К. Б. и Е. М. Б., в които е посочено на 29.04.2021 г. на посочените лица е връчено „писмо“, като и в четирите известия за доставяне липсва отбелязване на номера и датата на издаване на писмото, което е връчено. По отношение на останалите четирима оспорващи К. В. Б., В. К. Б., Б. К. Б.-А. и С. К. Б. не са представени каквито и да е доказателства за връчване на Писмо с изх. № Ж-00-451, Ж-00-454 от 27.04.2021 г.
На л.141-л.144 от делото е представена извадка от деловодната система на О. Б. за движението на Жалба с вх. № Ж-00-451/30.11.2020 г. и Жалба с вх. № Ж-00-454/30.11.2020 г., а на л.149-л.150 са приложени заверени копия на горепосочените жалби.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Доколкото в случая липсват доказателства за надлежното връчване на жалбоподателите на оспорената заповед, съдът приема, че подадената на 25.05.2021 г. жалба до БлАС, чрез административния орган, е подадена в срок, от лица, имащи правен интерес от обжалваното й и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения :
Оспорената Заповед № 42/07.05.2021 г. е издадена в производство по Дял Втори, Глава VІІ от АПК „Възобновяване на производства по издаване на административни актове“. В изчерпателно посочените хипотези на чл. 99, т. 1– т. 7 са предвидени основанията, при наличието на които влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. В настоящия случай, Главният А. на О. Б. е издал оспорения акт по реда на чл. 99, ал. 2 от АПК, посочен като правно основание за издаването му, доколкото удостоверението по § 21 от ЗР на ЗУТ е позитивен акт, който не подлежи на оспорване пред съда от лицата, в чиято полза е издаден, като не подлежи на оспорване и от всяко друго трето лице, тъй като не засяга чужда правна сфера. Отмяната на акта по чл. 99 и сл. АПК е в правомощията на Г. А., като негов издател, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма при спазване изискването на чл. 100 от АПК, във връзка чл. 99 т. 2 от АПК, а именно по инициатива на административния орган в лицето на Г. А. на О. Б.. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й.
При издаването на заповедта, обаче, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както основателно твърдят оспорващите.
Видно от събраните по делото доказателства по заявление с вх. № АСК-0116-51/22.12.2020 г. от жалбоподателите В. К. Б., К. К. Б., К. Г. Б., П. С. Б., Е. М. Б., К. В. Б., С. К. Б. и Б. К. Б.-А. до Г. А. на О. Б. на заявителите е издадено на основание § 21 от ЗР на ЗУТ удостоверение за заварен строеж № 1 от 08.01.2021 г. за обект, представляващ „Жилищна сграда – гараж/магазин + 4 етажа + тавански етаж“, находящ се в имот с идентификатор 04279.613.377 по КК на Б., УПИ V, кв.109 по плана на ЦГЧ на Б.. Няма данни по делото кога заявителите са уведомени за издадения акт, поради което съдът намира, че датата на влизане в сила на удостоверението за заварен строеж е датата на неговото издаване, тъй като същото е позитивен акт, удовлетворяващ заявеното искане и както бе казано вече, същото не подлежи на обжалване от лицата, в чиято полза е издадено, като е недопустимо обжалването и от трети лица, доколкото не засяга техни права и интереси.
Производството по чл. 99 и сл. АПК е извънреден контролен способ за отмяна на влязъл в сила административен акт, който не е обжалван по съдебен ред и то само при наличие на някое от основанията по чл. 99, т. 1 - т. 7 АПК. Предпоставките за възобновяване на производството по издаване на административните актове предполагат привеждане на актовете в съответствие с действителното фактическо и правно положение, съществувало към момента на тяхното постановяване. Отмяната по чл. 99 от АПК е допълнително правно средство за осигуряване прилагането на принципите за истинност и законност на актовете, издавани от административните органи. Това производство засяга стабилитета на административния акт, поради което основанията за възобновяване са посочени изчерпателно и не могат да се тълкуват разширително. Възможността да инициират производството е предоставена на ограничен кръг субекти, а сроковете са преклузивни и изтичането им погасява правото да се иска възобновяване.
Съгласно чл. 99, т.2 АПК, на чието основание е издадена процесната заповед, влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.
Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, които са нови, т.е. да не са били приобщени към доказателствения материал в административното производство, но те не трябва да са новосъздадени, т.е. да са възникнали след издаването на акта. Новите писмени доказателства могат да бъдат новооткрити или новосъздадени, но следва да се отнасят за факти, които са съществували до момента на издаването на административния акт. Съществено условие за прилагане на разпоредбата е тези нови обстоятелства или нови писмени доказателства да не са могли да бъдат известни на страната до издаване на акта. Незнанието следва да е резултат на обективна невъзможност тези новооткрити обстоятелства или нови доказателства да са били известни на административния орган, а не да се дължи на неизпълнение на задължението за служебно събиране на доказателства. Тези нови обстоятелства или писмени доказателства следва да са релевантни към датата на издаване на акта, за чиято отмяна или изменение се твърди, че са налице основания за възобновяване по реда на чл. 99 и сл.АПК. Само при наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от тези, посочени по-горе, административният орган може да измени или отмени влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда.
В случая, административният орган се е позовал на постъпилите на 30.11.2020 г. жалби с вх. № Ж-00-451/30.11.2020 г. и с вх. № Ж-00-454/30.11.2020 г. от жители на гр. Б., живущи на ул. „В. М.“ № **, подадени до Кмета на О. Б., както и на констатациите от извършената на 10.03.2021 г. проверка, възложена със Заповед № 301/26.02.2021 г. на Кмета на О. Б.. В мотивите на заповедта, органът, в лицето на Г. А. на О. Б. е посочил, че постъпилите жалби не са му били представени за сведение, не са били разгледани по същество и поради това не са били взети предвид при издаване на удостоверението за заверен строеж. Тези констатации на административния орган, обаче, изцяло се опровергават от представените по делото доказателства – извадка от деловодната система на О. Б. и на самите жалби, представени по делото в заверено копие, от които се установява, че още на следващия ден след постъпване на жалбите- на 30.11.2020 г., а именно- на 01.12.2020 г. и двете жалби са били резолирани до Г. А. на О. Б. за разглеждане и предприемане на необходимите действия, който пък ги е насочил към друго длъжностно лице - Б. С. Отделно от това, жалбите са депозирани в О. Б. на 30.11.2020 г., а отмененото с оспорената заповед удостоверение за заварен строеж, е издадено на 08.01.2021 г., т.е. след като жалбите вече са били сведени до знанието на компетентния да издаде удостоверението орган.
Съгласно чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, административният орган е длъжен служебно да събере всички доказателства, необходими за изясняване на фактите от значение за издаване на административния акт. Главният А. на О. Б. е следвало да извърши надлежна проверка относно наличието или липсата на строеж, изграден в отклонение от одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж, в каквато насока са твърденията в подадените жалби. Тези обстоятелства, посочени в жалбите и протокола от извършената на 10.03.2021 г. са могли да бъдат известни на органа, издал оспорената заповед, ако преди издаването й беше изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за събиране на доказателства и бе извършил проверка на място за установяване на фактическото положение на жилищната сграда, по отношение на която са били налице данни за незаконното й изграждане. В случая е нямало никаква пречка преди издаване на удостоверението за заварен строеж административният орган да събере служебно доказателства, включително и чрез извършване проверка на място, каквато проверка е извършил впоследствие – след издаване на удостоверението. Новосъставените писмени доказателства, отнасящи се до факти, които са могли да бъдат известни на административния орган не могат да бъдат основание за възобновяване на производството по реда на чл. 99 и сл. АПК, тъй като се отнасят до факти, които е могло да бъдат установени в производството по издаване на удостоверението за заварен строеж. Възобновяването не е средство за поправяне на процесуалните пропуски или грешки на страните в административното производство, нито е способ за допълнително попълване с нови доказателства за факти, които са съществували към датата на издаване на удостоверението за заварен строеж и чиято липса в случая се дължи на неизпълнение на задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в случая не са налице основанията по чл. 99, т.2 АПК за възобновяване на производството. Не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, в случая – на административния орган, поради което оспорената заповед като незаконосъобразна следва да се отмени.
Процедурата за възобновяване на производство за издаване на индивидуален административен акт е строго регламентирана в АПК и се счита за проведена законосъобразно само в случай, че са спазени всички изисквания в процесуалния закон.
В случая административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК да уведоми жалбоподателите за започване на производството по издаването на новия административен акт. Представеното към административната преписка Писмо с изх. № Ж-00-451, Ж-00-454/ 27.04.2021 г. не е било надлежно връчено на всичките на осем жалбоподатели, не им е бил предоставен срок, в който същите са могли да представят доказателства, да се запознаят с наличните такива по преписката, както и да направят искания за събирането на нови доказателства, респективно да дадат обяснения или да направят възражения. Съгласно чл. 103, ал. 1 от АПК, в производството по възобновяване административният орган е длъжен да конституира като страна в административното производство лицата, придобили права от административния акт. По делото не се представиха доказателства, че жалбоподателите, в чиято полза е издадено Удостоверение за заварен строеж № 1/08.01.2021 г. са били уведомени за служебно образуваното от органа производство, като не им е дадена възможност да изразят становище и да представят доказателства, което е довело до нарушаване на правото им на защита. Не е осигурена и предвидената в чл. 34 от АПК възможност за запознаване с материалите по преписката и за изразяване на становище. Поради това, при издаването на оспорения акт, административният орган не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересованите граждани, както изисква чл. 35 от АПК. Посочените разпоредби се намират в Глава пета на АПК, приложими в производството по Глава седма на основание чл. 103, ал. 4 от АПК.
По изложените съображения съдът намира, че оспорения акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на спора и предвид направеното искане и чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира, че на жалбоподателката Е. М. Б. следва да се присъдят разноски в пълния им доказан по делото размер от 910.00 лв., от които : 10.00 лв. – внесена държавна такса за образуване на делото; и 900.00 лв. - за изплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представения на л. 78 Договор за правна защита и съдействие, сключен между нея и адв. Л., като разноските следва да бъдат възложени в тежест на О. Б.. В тази връзка направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като същият не надвишава предвидения размер на адвокатските възнаграждения за този вид дела, предвиден в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 42/07.05.2021 г. на Г. А. на О. Б., с която е отменено Удостоверение за заварен строеж № 1/08.01.2021 г. на Г. А. на О. Б..
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН *, с адрес: Б., ул. „В. М.“ № **, сумата от 910.00 (деветстотин и десет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК