и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно– процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК вр. с чл. 217, ал. 2 от ЗУТ вр. с чл. 217, ал. 1, т. 8 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на “. Е. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. общ. С., обл. С. ул. „Б.“ № * против Заповед № 2281/ 03.12.2022 год. на К. на О. Б., с която на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ е наредено собственика на сграда с идентификатор *** , находяща се в УПИ IX-5369, кв. 3 по плана на ЦГЧ – Б., попадаща в имот с идентификатор *** по КК на гр. Б., а именно „Българска банка за развитие“ , с адрес на управление: гр. С. ул. „Д. И. “ № *, да осигури свободен достъп до совите самостоятелни обекти в цитираната по – горе сграда, на 15.12.2022 год. /четвъртък/ от 10:00 часа до 10:30 часа, за извършване на проверка от служители на О. Б..
Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на жалбата фактически и правни твърдения се иска съдът да отмени заповедта.
В жалбата е инкорпорирано искане по чл. 166 от АПК - да бъде постановено спиране изпълнението на Заповед № 2281/ 03.12.2022 год. на К. на О. Б..
Съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати по следните съображения:
С цитираната Заповед на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ е наредено собственика на сграда с идентификатор ***, находяща се в УПИ IX-5369, кв. 3 по плана на ЦГЧ – Б., попадаща в имот с идентификатор *** по КК на гр. Б., а именно „Българска банка за развитие“ , с адрес на управление: гр. С. ул. „Д. И.“ № *, да осигури свободен достъп до своите самостоятелни обекти в цитираната по – горе сграда, на 15.12.2022 год. /четвъртък/ от 10:00 часа до 10:30 часа, за извършване на проверка от служители на О. Б..
Като основание за издаване на процесната заповед, административният орган е посочил постъпило в О. Б. писмо от Областна администрация – Б. с вх. № ЕО-Б-2382/07.10.2022 г. и 3 бр. нареждания от РДНСК – Б. /подробно описани в заповедта/.
Предмет на оспорване е заповед на К. на О. Б., издадена по реда на чл. 194, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. Касае се за индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 215 от ЗУТ от собствениците, по отношение на които създава задължения. Оспорващият не е адресат на разпореденото с акта задължение, неговите права и интереси не са нарушени или застрашени от издадената заповед, поради което е лишен от право на оспорване по арг. от чл. 147, ал.1 от АПК. Към момента на подаване на жалбата, “. ЕАД не се легитимира като собственик на визираните в заповедта имоти, а оттам и да обоснове правния интерес от търсената защита срещу заповедта, в т.ч. да обоснове искането за спиране изпълнението на процесната заповед.
По смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК наличието на правния интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който ще е налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право. Пряк интерес ще е налице, когато със самата отмяна ще се отстрани настъпила или настъпваща щета от административния акт, респ. отмяната ще доведе до непосредствено удовлетворяване на лицето.
В разглежданият случай жалбоподателят не притежава качеството адресат на оспорената от него заповед по изложените по-горе съображения, респективно посредством отмяна на заповедта не би постигнал отстраняване на настъпили или настъпващи неблагоприятни правни последици от нейното действие, тоест няма правен интерес от оспорването й.
Ето защо, жалбата е процесуално недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК и съдът я оставя без разглеждане. Недопустимо е и искането по чл. 166 от АПК, предвид констатираната липса на правен интерес у жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на осн. чл. 159, т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “. Е. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. общ. С., обл. С. ул. „Б.“ № * против Заповед № 2281/ 03.12.2022 год. на К. на О. Б., както и искането за спиране на изпълнението й.
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм. дело № 1100/2022 г. по описа на Административен съд-Б..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Тодор Тодоров
Вярно с оригинала!
С.В.