и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 215, ал. 4, във вр. с 195, ал. 6 от
ЗУТ и 145, ал. 1 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Н. Г. Л. и Д. Г. Л. от гр. С. против Заповед №
241/20.04.2010 г. на К. на О. С., с която на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е
разпоредено на собствениците на жилищна сграда в УПИ ІІ-1280, кв. 75 по плана
на гр. С., с административен адрес ул. “М.” № 29 – Д. А. Б., Д. Г. Л. и
Н. Г. Л. да премахнат за своя сметка изградената в урегулирания поземлен имот
сграда поради опасност от самосрутване, като предприемат действия по нейното
опразване съгласно т. 1 от протокола в срок до 31.05.2010 г.
В жалбата се твърди материална незаконосъобразност на оспорения
административен акт. Освен това оспорващите поддържат, че са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в хода на
административното производство и обследване на сградата не са били изслушани.
Иска се отмяна на заповедта.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода по съществото на спора от
надлежно упълномощен адвокат.
Ответникът – кметът на О. С., чрез процесуалния си представител – надлежно
упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата.
Заинтересованата страна Д. Б., чрез пълномощника си - сина й Т. Б.,
оспорва жалбата като неоснователна.
По делото са приети писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно –
техническа експертиза, заключението на която е приобщено към доказателствения материал по делото.
Административен съд – Б., в настоящия си състав, след преценка на
доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство по издаване на процесната заповед е инициирано по сигнал В. № 94-00-704/14.05.2008 г. от Д. Б., в качеството си на
съсобственик на 1/3 ид.ч. върху УПИ ІІ-1280 кв. 75 по плана на гр. С., ведно с
1/3 ид.ч. от изградената в парцела къща на един етаж и дюкянско помещение,
придобити чрез договор за дарение в нотариален акт № 134, т. І, д. № 205/1982
г. на районен съдия при РС – С. с искане да бъде извършена проверка на строежа
и предприемане на действия за неговото премахване (заздравяване или поправяне) поради това, че създава опасност за живота и здравето на неговите обитатели и е
опасен от самосрутване. Собственици на останалите 2/3 ид. част от същото дворно място и изградената в него жилищна сграда с дюкански помещения са
жалбоподателите Н. Г. Л. и Д. Г. Л. по силата на нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 146, т. І, д. № 225/1982 г. на районен съдия при РС – С. и н.а.
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 177, т. ІІІ, д. № 810/1991 г. на РС – С..
Във връзка със заявеното искане и на основание чл. 196, ал. 1 от ЗУТ кметът на
О. С. е издал Заповед № 54/30.01.2009 г., с която е назначил комисия с
персонално определен състав и с правомощие в присъствието на собствениците да извърши проверка на състоянието на стара жилищна сграда в УПИ ІІ-1280, кв. 75 по плана на града, като обективира констатациите си в писмен вид. Определил е място и час на проверката, като е разпоредил екземпляр от нея да се връчи на
членовете на комисията и на заинтересуваните страни. Екземпляр от заповедта е
връчен на страните в производството по пощата с обратна разписка, получена от
Д. Б., Н. и Д. Лазарови на 03.02.2009 г.
В изпълнение на така издадената заповед е изготвен Протокол от 06.02.2009 г.
от комисията, в който е посочено, че проверката е извършена в присъствието на
заинтересованите лица Д. Б. и Д. Л. и е установено, че сградата изградена в
УПИ ІІ – 1280, кв. 75 е без носещи стоманобетонови елементи, с множество
пукнатини образували големи процепи във външните ограждащи стени, провиснал на места гредоред, частично разрушена вътрешна мазилка, а електрическата
инсталация не отговаря на изискванията на Наредба № 2 ПСТН. Покривът е
провиснал, а вследствие на изградения на външната стълбищна площадка санитарен възел колоната от плътни тухли подпиращи площадката се е наклонила. Комисията е
приела, че обследваната сграда е естествено износена, не е годна за използване,
вредна е в санитарно – хигиенно отношение, като създава непосредствена опасност за здравето и живота на гражданите, в резултат на което е решила, че същата следва да бъде премахната. Протокола не съдържа данни, дали присъствалите заинтересувани лица са били изслушани и какво е тяхното становище, нито че им
предоставена възможност във връзка със становището си да ангажират
доказателства.
Въз основа на така издадения протокол възприемайки изцяло становището на
комисията, кметът на общината е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ е разпоредил нейното премахване. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочил, че обследваната сграда създава
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Заповедта е
съобщена на собствениците по пощата с обратна разписка, получена от оспорващите на 23.04.2010 г.
Видно от приетото по делото като писмено доказателство Удостоверение № АБ-
02-46/25.10.2007 г. от Гл. архитект на общината, по искане от Д. Л. за строеж
“Дюкянско помещение” в жилищна сграда изградена в УПИ ХІ-1280, кв. 75 по плана
на гр. С., на основание § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ е издадено удостоверение за
търпимост. Съдът намира, че посочения в удостоверението за търпимост УПИ ХІ –
1280, а не УПИ ІІ – 1280, кв. 75 е техническа грешка, доколкото е посочен
нотариален акт № 146, т. І, д. 225/26.04.1982 г., легитимиращ заявителя като
собственик на имота, описан в процесната заповед като УПИ ІІ.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се
установи, че фактическото състояние на сградата отговаря на описаното такова в
протокола на комисията, с изключение на извършените в дюкянските помещения
ремонтни работи, сравнително скоро направени и представляващи окачени тавани, настилка от теракотни плочки на пода и тапети по стените, като няма видими дефекти. Въз основа на установеното при огледа на сградата експерта установява, че поради естествено износване и недобро поддържане от страна на собствениците, сградата не е годна за използване, не отговаря на изискванията за носимоспособност, както и на санитарно-хигиенните и противопожарни изискания, създаваща непосредствена опасност. В съдебно заседание, поддържайки констатациите си експертът установява, че технически няма пречка сградата да
бъде заздравена, което обаче е икономически нецелесъобразно.
При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. с
чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
При липса на безспорни данни за депозиране на жалбата в деловодството на О.
С., но предвид датата посочена в нея – 04.05.2010 г., съдът намира, че същата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата като подадена в срок и от
надлежни страни – адресати на същата и против подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
В производството по чл. 215, ал. 4, във вр. с чл. 196, ал. 3 ЗУТ съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган, в съответната форма, спазени ли са процесуално
правните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. В настоящия случай заповедта, на посоченото в
нея правно основание, е издадена от компетентен орган – К. на О. С., комуто по
закон е предоставено правомощие да издава административни актове на посоченото в заповедта правно основание, поради което е валидна. Същата обаче е издадена в
нарушение на материалноправните и процесуалноправни разпоредби, поради което е
незаконосъобразна.
Законосъобразността на заповеди от категорията на процесната е обусловена от
спазване на императивни изисквания за установяване вида и състоянието на
строежа, доколко същият попада в определението на чл. 195, ал. 6 ЗУТ и не може
да бъде заздравен или поправен. Тази преценка е в компетентността на комисията по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, която събира всички данни за вида и състоянието на строежа и обективира констатациите си в протокол и след изслушване на
заинтересуваните лица. Нормата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е императивна, поради
което нарушаването й следва да се приема като съществено процесуално нарушение.
Изслушването на заинтересованите страни от комисията е част от задължителната процедура по чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, която следва да бъде изпълнена, за да
се издаде акт по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Във всички случаи издадената в тази
процедура заповед следва да съдържа обосновка досежно невъзможността строежът да бъде заздравен или поправен.
В настоящия случай, от данните в административната преписка и приетите по
делото писмени доказателства е видно, че комисията не е изпълнила задължението си да изслуша заинтересованите страни, адресати на оспорената заповед и
служебно да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа,
преди да даде заключение досежно невъзможността същата да бъде заздравена или
поправена. Заповед № 54/30.01.2009 г. на К. на общината за определяне
персоналния състав на комисията, както и датата и часа на проверката е съобщена на заинтересуваните страни, но не съдържа покана за тяхното изслушване и
възможност за представяне на доказателства, във връзка със становището им.
Данни, че същите са изслушани не се съдържат и в съставения от комисията
протокол, въпреки че е посочено тяхното присъствие. Безспорно собствениците на обекта не са били изслушани, така както повелява разпоредбата на чл. 196, ал.2 ЗУТ, поради което е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. По този начин комисията не е събрала и
не е обсъдила издаденото от Гл. архитект на общината удостоверение за търпимост на дюкянското помещение, с оглед възможността сградата да бъде заздравена чрез
извършване на допълнителни СМР.
Съдът намира, че процесната заповед е постановена в нарушение и на материалния закон. Разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ЗУТ предвижда възможност кметът на
общината, респ. упълномощеното от него длъжностно лице, да постанови заповед за премахване на строежи при наличието на две кумулативно определени предпоставки:
първата - строежите, поради износване или др. обстоятелства, да са станали
опасни за здравето и живота на гражданите, негодни за използване, застрашени от самосрутване, да създават условия за пожари или да са вредни в санитарно-
хигиенно отношение и втората - да не могат да се поправят или заздравят. При
постановяване на заповедта по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ административният орган е
длъжен да обследва наличието на горепосочените предпоставки и при възможност за
поправяне или заздравяване на строежите посредством ремонтни и възстановителни работи, следва да издаде заповед по реда на чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. При всички
случаи обаче събарянето следва да се прилага само като крайна мярка и то само в случаите, когато сградата не може да се санира посредством ремонтни и
възстановителни работи. Фактическа констатация за такава невъзможност не се
съдържа нито заповедта, нито в констативния акт, към който тя препраща.
Издаденото Удостоверение № АБ-02-46/25.10.2007 г. за търпимост на строеж
“Дюкянско помещение” в разпоредената за събаряне жилищна сграда не е съобразено нито от комисията, извършила обследването, нито от административния орган, с
оглед преценката за заздравяване на сградата. От заключението на приетата по
делото съдебно – техническа експертиза е видно, че технически е възможно
сградата да бъде заздравена, като икономическата целесъобраност на това
заздравяване не е елемент от фактическия състав на правомощието на К..
Следователно и към издаване на обжалваната заповед е съществувала възможност за
поправяне и заздравяване на строежа с извършване на основен ремонт, за какъвто собствениците са могли законосъобразно да бъдат задължени по реда на чл. 195,
ал. 4, във вр. § 5, т. 42 ДР на ЗУТ. След като е налице такава възможност
премахването на строежа като крайна мярка е незаконосъобразно.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Предвид изменението на чл. 215, ал. 7 от ЗУТ (ДВ, бр. 87/05.11.2010 г.) нова
със ЗИДЗДС § 73, съгласно която решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни и доколкото не попада в посочените изключения, решението не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК,
Административен съд – Б.


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 241/20.04.2010 г. на К. на О. С. като незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
О.М.