и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от “Б.– Д. Б. със седалище и адрес на управление Г.
П., представлявано от управителя Д. Б. против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 40/17.12.2012 г. на Д. на Б. Д. З. Р. (БДЗБР).
В жалбата се поддържа незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Оспорващият счита, че АУПДВ е издаден от некомпетентен орган, доколкото със
Заповед № 64/22.02.2011 г. на Министъра на околната среда и водите управлението
и ползването на находището минерална вода сондаж 2хг в м. “Рупите – Кожух” е
предоставено безвъзмездно за срок от 25 години на община П., поради което
компетентният орган е кметът на общината. Отделно от това акта е издаден в
нарушение на материалния закон, доколкото не е ясно как административният орган
е определил размера на дължимото публично вземане. Твърди, че за посочения в
акта период водно количество по издаденото разрешително не е потребено, тъй
като инвестиционното намерение не е реализирано. Моли обжалвания акт да бъде
отменен.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на
жалбата. Счита, че дължимите от жалбоподателя суми за водовземане на минерална
вода са правилно определени съобразно законовата уредба за І-ва категория,
съгласно издаденото разрешително и при приложение разпоредбата на чл. 194, ал.
3 и ал. 6, във връзка с методиката по Тарифата за таксите за правото на
водоползване и/или разрешеното ползване на воден обект. Счита, че категорията
на водата правилно е определена съобразно отменената Наредба № 1/2000 г., като
акта е издаден от компетентен орган, поради което моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмено становище.
По делото са приети писмени доказателства, съдържащи се в административната
преписка.
Административен съд – Б. след преценка на доказателствата във връзка с
доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че с Разрешително за водовземане на минерална вода №
01610234/17.08.2009 г. на Министъра на околната среда и водите е предоставено
на “Б. – Д. Б.” – Г. П. правото да водовзема минерални води от Сондаж № 2хг,
находище “Рупите – м. Кожух” - № 64 от Приложение № 2 към чл. 14 т. 2 от ЗВ с
цел “за отдих”, с обект на водоснабдяване – хотелски комплекс в УПИ ХІІ, кв. 31
по плана на Г. П., собственост на търговеца. Категорията на минералната вода е
определена на І-ва (първа), съгласно чл. 3, ал. 2 от Тарифа за таксите за
правото на водоползване при температура 78 градуса С. Съгласно “Условията на
водоползването” за измерването на ползваните обеми минерална вода е вменено
задължение на титуляра на разрешителното да монтира разходомерни устройства,
надлежно сертифицирани и пломбирани водомери от БДЗБР, които да бъдат
поддържани в изправност. Разрешеният годишен воден обем е 15 768 куб. м.
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че за срока на
разрешителното, поради неизпълнение от страна на ползвателя са издадени АУПДВ №
2/04.01.2011 г. за сумата 4 579,20 лв., дължима за времето от 17.09.2009 г. до
31.12.2009 г., влязъл в сила и АУПДВ № 13/12.08.2011 г. за сумата 15 768,00
лв., дължима за времето от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., влязъл в сила.
Страните не спорят, че от датата на издаване на разрешителното до датата на
издаване на оспорения акт разходомерни устройства не са монтирани. Поради
неизпълнение на задължението за заплащане на разрешеното водно количество за
периода от 01.01.2011 г. до 28.07.2011 г. задължението на търговеца е изчислено
въз основа на разрешения воден дебит, пропорционално на посочения период,
който е 9 028,80 лв. и за който по цена 1,00 лв./куб.м. следва да бъде
заплатена сумата 9 028,80 лв. Не е спорно, че това задължение не е заплатено. С
Покана за доброволно изпълнение оспорващият е уведомен с писмо изх. № ПО-
02-76/12.09.2012 г., че дължи сумата 9 028,80 лв., която следва да внесе по
сметка на БДЗБР в 7 дневен срок, като при неизпълнение в срок на задължението
ще му бъде издаден АУПДВ. Към поканата е приложена Справка за дължимите суми.
Поканата е връчена на адресата по пощата с обратна разписка, получена на
17.09.2012 г. Търговецът е депозирал Възражение вх. № ПО-02-76/24.09.2012 г., в
което твърди, че поради нереализирана инвестиционна програма от страна община
П., реално ползване на минерална вода не е извършвано, предвид което моли
дължимата сума да бъде намалена или бъде опростена.
С молба вх. № РР-02-12/03.10.2011 г. по описа на БДЗБР управителят на
търговеца е поискал прекратяване действието на разрешителното, поради
неосъществено водоползване. С писмо изх. № КД-03-333/04.11.2011 г. директорът
на БДЗБР е отказал прекратяване действието на разрешителното до изплащане на
дължимата от ползвателя сума на основание чл. 79, ал. 7 от ЗВ.
Поради неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимата за
водовземане сума директорът на БДЗБР е издал АУПДВ № 40/17.12.2012 г., връчен
на дружеството – жалбоподател по пощата с придружително писмо изх. № ПО-
03-40/17.12.2012 г., получен на 20.12.2012 г. Акта е обжалван направо пред съда
с жалба вх. № 21/03.01.2013 г.
Основните спорни въпроси в настоящото производство са свързани с твърденията
дали дружеството е ползвало посочения в акта разрешен воден обем, предвид
твърденията за неосъществени инвестиционни намерия, с оглед на което не е
реализирало правата си по издаденото разрешение за водовземане и не дължи
заплащане на посочената сума и ако дори и да се приеме, че е потребил водно
количество, как е определен конкретния размер на задължението. Спорът е правен.
При така установената фактическа обстановка на основание чл. 168, ал. 1, във
вр. с чл. 146 от АПК съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт и срещу подлежащ на оспорване
административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на административно правния спор е законосъобразността на Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 40/17.12.2012 г. на Д. на
Б. Д. З. Р., издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите
(ЗВ) вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. ”в”, ал. 2 и ал. 3 от ЗВ, във вр. чл. 166 от
ДОПК и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 4 вр. чл. 6 от Тарифа за таксите за правото
на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС №154/28.
07.2000г. за водовземане по Разрешително № 003843/28.08.2006 г. и съдът дължи
произнасяне по него с оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК.
Разпоредбите на чл. 194, ал. 1 от ЗВ установяват задължение на титуляра на
правото на използване на водите да заплаща такси за водовземане и водоползване,
въз основа на издадени разрешители или без основание. Съгласно чл. 195б от ЗВ,
вземанията за неизплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси се установяват с
АУПДВ от Министъра на околната среда и водите или от Директорите на Басейнови
дирекции по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени
доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите,
платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите,
покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от
извършения контрол по изпълнение на задължението.
В настоящия случай съдът намира, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган – териториално и материално такъв и в предвидената от закона форма. В
него са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В хода на
административното производство не са допуснати нарушения на производствените
правила. Актът е издаден след надлежно изпратена покана за доброволно
изпълнение и поради непогасяване на задължението същият е издаден.
Съдът намира за неоснователно поддържаното от оспорващия възражение за
нищожност на акта. Съгласно т. 8.2 на Решение № 64/22.02.2011 г. на Министъра
на ОСВ таксата за водовземане на минералната вода от сондаж № 2хг за
разрешителни издадени от МОСВ се заплащат по сметка на съответната Б. Д.. В
този смисъл компетентният административен орган е директорът на БДЗБР да издава
АУПДВ на основание чл. 195б, ал. 1 от ЗВ по реда на чл. 166 от ДОПК, а не
кметът на общината, доколкото не е спорно, че разрешението за водоползване е
издадено от министъра на ОСВ.
Съдът намира за неоснователно твърдението на оспорващата страна, че
неправилно в обжалвания акт е определен ползвания воден обем, тъй като реално
потребление на минералната вода не е реализирано, поради неосъществено
инвестиционно намерение от страна на община П.. Специалната разпоредба,
уреждаща таксите при водовземане на минерални води, каквито безспорно са и
добиваните от Сондаж № 2хг, находище “Рупите – м. Кожух” - № 64 от Приложение №
2 към чл. 14 т. 2 от ЗВ с цел “за отдих”, с обект на водоснабдяване – хотелски
комплекс в УПИ ХІІ, кв. 31 по плана на Г. П. се явява тази на чл. 194, ал. 3 от
ЗВ, съгласно която таксата за водовземане от минерални води се определя на база
разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Ирелевантен е
въпроса, дали дружеството фактически е ползвало вода или не е осъществило
водоползване от разрешеното находище. Това е въпрос на техническа готовност за
реализация и преценка от страна на самия жалбоподател. Отделно от това,
доколкото по делото са налице доказателства, че за периода 2009 г. - 2010 г.
вкл. дружеството е получило АУПДВ, които не е обжалвало по основание и размер,
следва да се приеме, че реално е осъществявано водоползване.
След 11.08.2006 г. таксата за водовземане на минерални води, съгл. чл. 194,
ал. 3 от ЗВ се определя на база разрешения обем и температурата на минералната
вода и се дължи за всяка година, през която се осъществява водовземането.
Следователно задължението за заплащане на такса възниква от предоставяне на
правото на използване на водите, а не от фактическото му реализиране. Поради
това като титуляр на право на ползване на воден обект за периода от 01.01.2011
г. до 28.07.2011 г. търговецът - жалбоподател дължи заплащане на годишна
такса, независимо от степента на действително реализиране на предвидената в
разрешителното цел. В този смисъл неоснователно е твърдението в жалбата, че
водно количество не е потребено. Това е въпрос на разрешителното за
водовземане, който е влязъл в сила административен акт и като такъв се ползва
със стабилитет. При липса на доказателства за монтирани разходомерни
устройства, съгласно условията по разрешителното съдът намира, че количеството
воден обем е правилно определен, като изчислен пропорционално на посочения в
акта период, изчислен въз основа на разрешения годишен обем.
Въпреки изложеното, оспорения акт е издаден в противоречие с материалния
закон, поради което е неправилен и като такъв следва да се отмени. Основателно
е възражението на оспорващия, че размера на дължимата такса е неправилно
определен по формула, която не е законовоустановена.
Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗВ, таксата за водовземане от минерални води се
определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода.
Съгласно ал. 6 на чл. 194 от ЗВ, размерът на тази такса се определя с Тарифа на
Министерски съвет и това е Тарифата за таксите за правото на водоползване и
/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000г., в сила от
01.01.2001г. В чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата е регламентирано, че за
водоползване на минерални води - изключителна държавна собственост, се събира
такса, съгласно определена формула, която не е съобразена с разпоредбата на чл.
194, ал. 3 от ЗВ. Следователно и предвид чл. 15, ал. 3 от ЗНА, приложение
следва да намери по-високия по степен нормативен акт и това е Закона за
водите, а не противоречащата му разпоредба на Тарифата, която съобразно чл. 13,
ал. 1 от ЗНА следва да се счита за мълчаливо отменена, като противоречаща на
закона.
От изложеното следва, че при определяне размера на таксата за водовземане
дължима от оспорващия следва да се приложи разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от
ЗВ, т.е. таксата да се определи на база разрешения обем вода и температурата на
минералната вода. В настоящия случай това изискване не е спазено. Видно е от
самия АУПДВ, че таксата е изчислена само на база разрешения обем минерална
вода, който е един от критериите за определянето й. Липсва изчисление въз
основа и на другия критерий, даден кумулативно с първия, а именно температурата
на минералната вода. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за водоползване на
минерални води - изключителна държавна собственост, се събира такса, определена
по следната формула: Т = Е x W x К, където Т е размерът на дължимата годишна
такса - лв.; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта на
водоползването съгласно таблицата по ал. 2 - лв./куб. м; W - размерът на
ползвания годишен воден обем - куб. м; К - корекционният коефициент, отчитащ
категорията на използваната минерална вода, съгласно таблицата по ал. 2.
Съгласно ал. 2 корекционният коефициент за І (първа) категория е 1.
След изменението на чл. 194, ал. 3 от ЗВ Министерският съвет не е приел нова
тарифа и не е направил промени в действащата, така, че да бъде съобразена в с
посочените в закона критерии на дължимата такса. На основание чл. 194, ал. 6 с
ПМС № 177 от 24.06.2011 г. е приета Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2012 г. С § 1 от ЗР
на това ПМС е отменена Тарифата за таксите, приета с ПМС № 154 на МС от
28.07.2000 г. За процесния период от време формулата за определяне на таксата
за водоползване от минерални води - изключителна държавна собственост по чл. 3
от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на
воден обект, приета с ПМС № 154 на МС от 28.07.2000 г., на каквото правно
основание е издаден обжалвания акт, противоречи на чл. 194, ал. 3 от ЗВ
доколкото не отчита новите критерии, определени в закона.
В настоящия случай административният орган е заместил във формулата по
тарифата W размерът на ползвания годишен воден обем с размер на разрешения обем
вода, както е посочено в изменението на чл. 194 от ЗВ, но не е приложил втория,
предвиден в закона кумулативен критерий - температура на водата. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че от 30.10.2007 г. е в сила Наредба № 1 от
10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, като в § 5
от ПЗР на същата е предвидено, че се отменя Наредба № 1 от 2000 г., определяща
категориите на минералните води, послужила като основание за издаване на акта.
Новата наредба въвежда категоризация на лицата, черпещи подземни води, с
изключение на минералните води, изключителна държавна собственост от находищата
за минерални води по приложение № 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, където не е спорно,
че под № 64 сондаж № 2хг, находище “Рупите – м. Кожух” – І категория. След като
е премахната категоризацията на водите с влязъл в сила нормативен акт,
незаконосъобразно този критерий продължава да съществува при определянето на
таксите, съобразно формулата в тарифата. В конкретния случай размера на
задължението е определен като е съобразена цената за І – ва категория
(корекционния коефициент), която не е нормативно определена.
По изложените съображения и поради неспазване изискванията на приложимия за
случая закон при определяне размера на таксата за водовземане на минерална вода
АУПДВ се явява издаден в нарушение на материалния закон и следва да бъде
отменен. В тази насока е и практиката на ВАС на РБ - Решение №
13434/20.10.2011г., постановено по адм. д. № 7181/2011г. Решение № 15190,
постановено по адм.д. № 3401/2011г., Решение № 15262/03.12.2012 г. по а.д. №
3222/2012 г., адм. д. № 7274/2011 г., адм. д. № 4244/2012 г., адм. д. №
4245/2012 г.
Разноски не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по тяхното
присъждане.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал.1 от АПК,
Административен съд – Б.

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 40/17.12.2012 г.,
издадено от Д. на Б. Д. З. Р. – Б..
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от обявяването му на страните, чрез връчване на
преписи от него.



АДМИИНСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова
Вярно с оригинала!
Г.Б.