и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на 53, ал. 2 от ЗКИР, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от ... – С. против извършеното изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ), състоящо се в промяна в данните за собственост за ПИ 17395.501.2595 по влязлата в сила кадастрална карта за Г. Г. Д. с вписване на нов собственик - В. Г. Т., с право на собственост върху 5100/12720 и. ч. от имота, целият с площ от 13 957,00 кв. м по КККР, одобрена със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на ИД на АГКК – С., за което действие на административния орган жалбоподателя е уведомен по реда на чл. 53, ал. 3 ЗКИР (ДВ, бр. 49 от 2014 г.). Доколкото самото уведомление няма белезите на административен акт, с Определение № 13069/03.11.2014 г. на ВАС – Второ отделение, по адм. № 13492/2014 г. по описа на съда, съдът е оставил в сила Определение № 1500/23.09.2014 г. на БлАС, постановено по адм. д. № 636/2014 г. по описа на съда, но е изпратил делото на същия съд за произнасяне по жалбата, в частта на извършеното изменение на кадастралния регистър за имота, предвид отсъствието на произнасяне в тази му част.
Предмет на настоящото производство е извършеното изменение на кадастралния регистър, което като изразено с действие волеизявление на административен орган представлява подлежащ на оспорване административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на постановения административен акт, издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 АПК. Конкретно оспорващият твърди, че правото си на собственост върху ПИ 17395.501.2595 по КККР, представляващ парцел VІІ, пл. № 4058, кв. 247 по плана на Г. Г. Д. по влезлия в сила ЗРП, одобрен със Заповед № 492/1994 г. на кмета на община Г. Д., целият с площ от 14 000,00 кв. м, ведно с построените в него обекти, установява с нотариален акт от 2001 г., издаден от нотариус с район на действие РС – Г. Д. (л. 14) и е записан като собственик на имота в КРНИ при одобряването на кадастралната карта. Вписаният нов собственик за идеална част от имота В. Т. е починал към момента на изменението, а наследниците му не се легитимират като собственици на идеална част от ПИ 17395.501.2595, тъй като решението на Общинска служба по земеделие не е титул за собственост. Доколкото имота е в урбанизирана територия и е бил застроен още преди 1987 г., то той не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а липсата на удостоверение и скица по реда на ППЗСПЗЗ не позволява индивидуализирането му. При неподписан акт за непълноти и грешки, счита че е налице спор за материално право, който не е разрешен по общия исков ред.
По изложените в жалбата доводи, поддържани и в хода по разглеждане на спора от надлежно упълномощен адвокат се иска отмяна на извършеното вписване в кадастралния регистър и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Н. на СГКК – Б. не взема становище по жалбата.
Заинтересованите страни – наследници на В. Г. Т., починал на 12.10.1988 г., съгласно удостоверението за наследници - А. И. И., П. В. Т., К. И. И., Е. Р. Д., Б. Р. А., Р. Б. Т., М. Г. Л., Р. Г. С., В. С. Т., С. П. Т. и В. П. Т. не вземат становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната и назначена е и съдебнотехническа експертиза, заключението на която е приобщено към доказателствения материал.
От техния анализ и оценка съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред органа е започнало по Заявление В. № 01-175783/30.07.2014 г. от Р. Г. С., за която не е спорно, че е един от наследниците на В. Г. Т. (л. 68 – 70) с искане за нанасяне на настъпили промени в КРНИ по отношение на ПИ 17395.501.2595 по влязлата в сила КККР на Г. Г. Д. с вписване на нов собственик. Към заявлението е представила доказателства, които не са описани, едно от които е Решение № 5566Б/05.02.2010 г. на ОСЗ – Г. Д., с което възстановено правото на собственост на наследниците на В. Т. върху 5100/12720 ид. ч. от имот № 5476, п. VІІ, кв. 249 по плана на Г. Д., одобрен през 1994 г., м. Горилата. Към заявлението липсва проект за изменение на КРНИ в частта за 5100/12720 ид. ч. от ПИ 17395.501.2595, а приетата като доказателство по делото Справка за ПИ 17395.501.2595 (л. 17) не представлява скица - проект, доколкото в нея имота е посочен с площ от 13957,00 кв.м. и не е ясно местоположението на съответната идеална част. Решението на ОСЗ е издадено в изпълнение на влязло в сила Решение № 97/14.01.2010 г. на РС – Г. Д., като в него е указано, че следва да бъдат представени удостоверение и скица по чл. 13, ал. ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Правото на собственост е признато въз основа на нотариален акт от 1937 г. От представеното удостоверение за идентичност на имота, издадено от община Г. Д. е видно, че имота, описан в решението на ОСЗ е идентичен с имот 17395.501.2995 по влязлата в сила КК, който е различен от процесния 17395.501.2595, поради което удостоверението не установява релевантни факти. С Решение № 97/14.01.2010 г. на РС – Г. Д., по а. д. № 108/2007 г. по описа на съда е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ съдебно решение за отмяна отказа на ОСЗ за възстановяване правото на собственост върху притежавани от В. Т. земеделски земи в кв. 249 от КП на Г. Г. Д., който е различен от кв. 247 по влезлия в сила ЗРП, в който се намира ПИ 17395.501.2595.
Приемайки, че с представените със заявлението документи се установяват противопоставими права по отношение на ПИ 17395.501.2595 по КККР на трето лице, без да издава нарочен административен акт, на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР органът е извършил вписване в КРНИ на нов собственик, наред с предишния – ..., като е вписал В. Т. като собственик на 5100/12720 ид. ч. от имота, целия с площ 13 957,00 кв. м. За извършеното изменение в КРНИ и на основание чл. 53, ал. 3 е изпратил уведомление на ... , което е оспорено в срока по чл. 149 АПК пред БлАС.
Не е спорно по делото, че при одобряване на КККР на Г. Г. Д. със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. на ИД на АГКК – С., въз основа на представени документи – нотариален акт № 51, т. V, рег. № 6804, д. № 809 от 29.12.2001 г. (л. 14) като собственик на ПИ 17395. 501.2595 е вписан ... (л. 12). По нотариалния акт жалбоподателят е признат за собственик на УПИ VІІ - 4058, кв. 247, с обща площ от 14 000,00 кв. м, който по кадастралната карта е с площ от 13 957,00 кв. м.
От заключението на изслушаната по делото съдебнотехническа експертиза, неоспорена от страните е видно, че имота по Решение № 5566Б/05.02.2010 г. на ОСЗ – Г. Д. е частично идентичен с ПИ 17395.501.2595, посочен в приложените към заключението скици, доколкото имота по КК е с площ от близо 14 000,00 кв. м, а площта за признатото право на собственост по реституционното решение е 12 720 кв. м. Извършвайки идентификация на имота и по предходни планове експертът е установил, че при одобряването на КККР имота е записан на ... и като собственик е бил единствен до 30.07.2014 г., когато в КР е записан В. Т. По отношение на възстановения на Т. имот не са провеждани процедури по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, няма издадени удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ и имота не е бил отразен по предходен кадастрален план. Извършеното записване засяга имота на жалбоподателя без да променя неговите граници, като не е ясно точното местоположение на признатите по решението на ОСЗ идеални части. Изменението на КРНИ е само въз основа на решението на ОСЗ, без друг титул за собственост, като не е завършена и процедурата по приемане на помощен план.
При тези данни съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подведомствена и подсъдна на сезирания съд по правилата на чл. 128 и чл. 13. ал. 1 от АПК и чл. 54, ал. 6 вр. чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, подадена от активно легитимирана страна против подлежащ на оспорване административен акт, представляващ волеизявление чрез действие на административен орган, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
Не е спорно по делото, че за землището на Г. Г. Д. има влязла в сила КККР, на която процесния имот с идентификатор 17395.501.2595 е нанесен, като в КРНИ за собственик на имота е записан ..., въз основа на представени документи, съответно нотариален акт. Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 53 от с.з. се одобряват със заповед от изпълнителния директор на Агенцията по Г. К. и К. или от овластен от него началник на служба по Г. К. и К.. С оглед посочената разпоредба и наличието на влязла в сила КККР за Г. Г. Д., оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, при делегирана компетентност, но е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби.
Административното производство по изменение на КРНИ е започнало по реда на чл. 51, ал. 3 ЗКИР по заявление на лице, претендиращо право на собственост върху ПИ 17395.501.2595 и неотразяването му като такъв в КРНИ за собственик на 5100/12720 ид. части. Искането е отправено до териториално компетентната служба по геодезия К. и К. по чл. 51, ал. 2 ЗКИР, като по него се е произнесъл компетентен административен орган, поради което оспорения акт е валиден.
Процесния акт е издаден в процедура по изменение в кадастъра, досежно записването в КРНИ на нов собственик, без заличаване на предишния по реда на чл. 53, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР - изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на решение на ОСЗ от 2010 г., постановено след влизане в сила на КК през 2009 г., с което е възстановено правото на собственост върху притежавана от наследодателя преди кооперирането земеделска земя. В случая органът е приел, че решението на ОСЗ, издадено въз основа на съдебно решение постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е документ, обективиращ противопоставими на записания собственик права, поради което е извършил записването с изменение в кадастралния регистър, без да издаде заповед за това.
Безспорно е обстоятелството, че исканото ново нанасяне на поземлен имот касае имот с идентификатор 17395.501.2595 и то в частта за 5100/12720 ид. части от него, записан в кадастралния регистър като собственост на жалбоподателя, въз основа на представени доказателства, установено и от съдебнотехническата експертиза. Следователно, записването в КРНИ към момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри е извършено въз основа на представени документи за собственост и изменението може да бъде извършено при наличие на предпоставките по чл. 51, ал. 1 ЗКИР. След влизането в сила на КККР, при наличие на претенции от трети лица, които не установяват правата си с вписани актове по реда на чл. 86, ал. 1 ЗКИР – чл. 52, ал. 2 ЗКИР, същите следва да ги установят по общия исков ред. Решението на ОСЗ, издадено в изпълнение на съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ не е титул за собственост и не обективира противопоставими права, като такива не се установяват и със съденото решение. От една страна производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е административно, развило се между заявителя, претендиращ право на собственост върху земеделска земя към минал момент и ОСЗ, при незавършена реституционна процедура, доколкото имота е в убранизирана територия със законно изградени постройки, без да е приет помощен план и без да е завършено производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. От друга страна, доколкото собственикът на обект по КК не е страна в това производство, то съдебното решение няма сила по отношение на него. С оглед незавършеното реституционно производство с издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ не може да се определи местоположението на 5100/12720 ид. ч. от ПИ 17395.501.2595, целият от 13 957,00 кв. м., доколкото правото на собственост е възстановено в идеални части от имот с площ 12 720 кв. м. Това налага извода, че искането е свързано и с изменение на кадастралните граници на имота, което сочи на спор за граници по чл. 43, ал. 3 ЗКИР, който следва да бъде разрешен по общия исков ред. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗКИР границите на поземлените имоти и землищните граници се означават на място по ред, определен с наредбата по чл. 31 ЗКИР, каквато процедура не е проведена.
В конкретния случай органът е издал акта при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на подаденото заявление и приложените към него доказателства не е установено дали се претендира изменение в КККР на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 или на основание чл. 51, ал. 1 т. 2 ЗКИР – непълноти и грешки, за да бъде преценено коя от разписаните в чл. 52 – чл. 54 ЗКИР процедури е приложима.
След измененията в ЗКИР с ДВ, бр. 49 от 2014 г., в случаите на чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР, СГКК отразява промените в основните кадастрални данни въз основа на представените от заинтересуваното лице документи, удостоверяващи юридически факти, настъпили след влизането в сила на КККР, като органът не издава заповед, а записва тези други лица с противопоставими права и документите за тях. Решението на ОСЗ от 2010 г., издадено в изпълнение на съдебен акт, постановен в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ не удостоверява юридически факти, настъпили след одобряването на КК, доколкото изследва правото на собственост в минал момент, като преценява и настоящия му статут. Доколкото по делото не е спорно, че претендираният имот е в урбанизирана територия, то за него е приложимо производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, което не е приключило, предвид което следва да се приеме, че не обективира противопоставими права, тъй като липсват удостоверение и скица по чл. 13, ал. ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ.
Не са налице и предпоставките за изменение по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР, в който случай органът е длъжен да издаде заповед при спазване на процедурата, разписана в чл. 51 – чл. 54а ЗКИР. От новите редакции в ЗКИР е видно, че отпада изискването за съставяне на акт за непълноти и грешки, като предпоставка за изменение на КК, но изменението може да бъде извършено въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККР, изготвен от правоспособно лице по кадастъра – чл. 51, ал. 5 ЗКИР, какъвто в настоящия случай няма представен. След преценка от СГКК, въз основа на представените писмени доказателства, че е налице твърдяното обективно несъответствие между отразеното в КК и действителното положение на имота към датата на одобряване на КК, проектът за изменението се одобрява със заповед на Н. на СГКК.
В случая заявителите не са представили скица – проект за исканото изменение, доколкото не претендират право на собственост върху целия имот 17395.501.2595, а само идеална част от него – 5100/12720, като имота им не е нанесен и по предходни кадастрални планове като самостоятелна кадастрална единица, видно от заключението на експерта.
С оглед изложеното, съдът намира, че в настоящия случай не са налице основанията по чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗКИР за изменение на влязлата в сила КККР с вписване на нов собственик, поради което органът е следвало да откаже исканото изменение. Като е издал административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК – волеизявление чрез действие, при отсъствие на материалноправните предпоставки за това и при нарушение на административнопроизводствените правила, е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. СГКК – Б. следва да бъде осъдена да заплати на ... сумата 425,00 лв., от които 50,00 лв. – държавна такса, 25,00 лв. – държавна такса за частната жалба против прекратителното определение и 350,00 лв. за вещо лице, за заплащането на които по делото са представени надлежни доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ извършеното изменение на кадастралния регистър, изразено с действие волеизявление на Н. на СГКК – Б. с вписване на нов собственик в КРНИ за ПИ 501.2595 по влязлата в сила кадастрална карта на Г. Г. Д. с вписване на нов собственик – В. Г. Т. с право на собственост върху 5100/12720 ид. части.
ОСЪЖДА СГКК – Б. да заплати по сметка на ... – С. сумата 425,00 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБългария в 14 дневен срок от обявяването му на страните с връчване на преписи от съдебния акт.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.