и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 и чл. 156, ал. 4 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „. Р. Б. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1. О. С., район „М.“, Б. „Ц. Ш.“ № *. Б. М. Б. Ц., чрез процесуален представител по пълномощие В. Н. против Заповед № ДК-11-1/ 15.03.2021 год. на Н. на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Б..
Жалбоподателят оспорва заповедта като издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения с изложени подробни съображения в подкрепа на наведените твърдения.
Иска се съдът да отмени Заповед № ДК-11-1/ 15.03.2021 год. на Н. на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Б..
С жалбата се претендира присъждане на сторени по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът–Н. на Р. - Б., чрез процесуалния си представител по пълномощие оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна–Главен А. на О. Г. изразява становище за основателност на жалбата и претендира за отмяна на оспорената заповед.
Административен съд - Б., като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на одобрени и съгласувани проекти в части: „Електро“, „Геодезия“, „Временна организация и безопасност на движението“, „ПБЗ и ПБ“, гл. А. на О. Г. е издал Разрешение за строеж № 20 от 24.02.2021 год. на „. Р. Б. за обект: „Изграждане на нов КТП – 4 „Д.“, 1х400 kVA и нови кабелни линии, ср.Н 20 kV, с. Д.– III-та категория“ с местонахождение: КТП-4 „Д.“ в УПИ І, кв. *и кабелни линии ср.Н. 20 kV и НН 1 kV по улица между о.т. 61-60-59-58 по плана на с. Д., общ. Г., обл. Б.. Проектът е съгласуван с РС „ПБЗН“ – гр. Г. Д., „ВиК“, гр. Б., „БТК“ ЕАД, гр. С. и ОД на МВР – Б..
В инвестиционният проект е предвидено изграждането на трафопост в УПИ І - 179, кв. 14 по плана на с. Д., който УПИ е публична общинска собственост, което е видно от приложения Акт № 67 за публична общинска собственост, издаден на 01.02.2000 год. /л. 83 – 84 от делото/. С Договор от 19.09.2019 г. /л. 57 – 58 от делото/, О. Г. е отстъпила възмездно право на строеж в полза на „. Р. Б. , гр. С., за изграждане на трафопост с площ на застрояване 25м2 в западната част на имот публична общинска собственост, а именно: Урегулиран поземлен имот /УПИ/ I, пл. № *, кв. * по плана на с. Д., О. Г., одобрен със Заповед № 575 от 1973 г., с площ на имота 2 350 кв.м., ведно с построената в имота сграда – училище със застроена площ от 270. 00 кв.м. и склад за дърва и въглища със застроена площ от 45 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица; УПИ – VI-*– Г. М. и др.; УПИ V-*– Г. М. ; УПИ VIII-177 М. М. за сумата от 390. 00 лева. Към въпросния договор е приложена скица № 544 от 20.08.2019 год. по описа на О. Г..
Към преписката за издаване на процесното разрешение за строеж е приложена виза за проектиране на трафопост, издадена върху скица № 1082/ 31.12.2020 год. Приложено е също така и Удостоверение изх. № УТ-2082-67-001/ 27.10.2020 год, с което кметът на О. Г. е удостоверил, че уличната регулация на улици между о.т. 117-110-109-108-99-100-89-72-61-63-62-54, между о.т. 90-63 и между о.т. 61-60-59-58 е приложена. Също така по делото е представено и удостоверение изх. № 08-14-206/22.04.2021 год., с което кметът на О. Г. удостоверява, че дерето е изместено на друго място в периода 1988 – 1990 год. и на негово място има реализирана улица межд о.т. 36-54-63.
Във връзка с изграждането на обекта от „. Р. Б. в Басейнова дирекция „З. р.“ Б. е депозирано заявление по реда на чл. 58 от Закона за водите /л. 284 от делото/, с което дирекцията е сезирана с искане за издаване на разрешение за прокарване на кабел Н.Н. 1 Кv пресичащ р. В., в съответствие с приложените към него документи. По подаденото заявление, с писмо изх. № РД-11-935(1) от 14.01.2021 год., Басейнова дирекция „З. р.“ Б. /л. 17 от делото/ е уведомила заявителя на искането, че изпълнението на посочените дейности – прокарване на кабел, пресичащ р. В. въздушно, с цел реализиране на проект изграждане на нов КТП 4 „Д.“, съгласно представената документация попадат в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВ и за тях не се изисква издаване на разрешително за ползване на воден обект. Същите като планирани дейности следва да се извършат при спазване на мерки за опазване на водите и водния обект.
С вх. № РС-ГР-338-00-802/02.03.2021г. в Регионална дирекция за национален строителен контрол Б., е постъпило писмо изх. № 24-00-170/25.02.2021г. на О. Г., с приложено процесното Разрешение за строеж № 20/24.02.2021г., издадено от главния А. на О. Г., за „Изграждане на нов КТП-4 „Д.“ 1X400KVA и нови кабелни линии ср.Н 20KV и НН 1кУ, с. Д.“ - строеж III-та категория, с местонахождение: КТП-4 „Д.“ в УПИ I, кв. * и кабелни линии ср.Н 20KV И НН 1 KV ПО улици между о.т. 117- 110- 109- 108-99-100-89-72-61-63-62-54, между о.т. 63 — 90 и между о.т. 61 - 60 - 59 — 58 по плана на с. Д., О. Г., с вписан възложител: „. Р. Б. , гр. С.,
На 10.03.2021 г., на основание чл. 156, ал. 2 от Закона за устройство на територията е извършена служебна проверка от служител на Р. Б. на издаденото разрешение за строеж, резултатите от която са отразени в съставен Констативен протокол № ГР-20/10.03.2021г.
Въз основа констатациите на същата е издадена оспорената Заповед № ДК-11-1/ 15.03.2021 год., с която са отменени одобрените и съгласувани на 17.02.2021 г. инвестиционни проекти и издаденото от главния А. на О. Г. разрешение за строеж № 20/24.02.2021г„ за „Изграждане на нов КТП-4 „Д.“ 1X400KVA и нови кабелни линии ср.Н20KV и НН IKV, с. Д.“ - строеж III-та категория, с местонахождение: КТП-4 „Д.“ в УПИ I, кв. 14 и кабелни линии ср.Н 20KV И НН 1 KV по улици между о.т. 117 - 110 — 109 - 108 - 99 - 100 - 89 - 72 - 61 - 63 - 62 - 54, между о.т. 63 - 90 и между о.т. 61 - 60 - 59 - 58 по плана на с. Д., О. Г. с вписан възложител „. Р. Б. , гр. С., като незаконосъобразни.
Заповедта е връчена на дружеството жалбоподател със съпроводително писмо изх. № РС-ПР-338-00-336/ 16.03.2021 год. по описа на Р. – Б. чрез Български пощи. Видно от приложеното към административната преписка известие за доставяне /л. 30 от делото/, в същото няма отразена дата на връчване. Жалбата срещу процесната заповед е подадена на 01.04.2021 год. Приложената по реда на чл. 152, ал. 2 от АПК административна преписка не съдържа данни за осъществено друго връчване на оспорената заповед.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, по която назначеното вещо лице е представило заключение, прието от съда без възражение от страните в производството.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 149, ал. 1 от ЗУТ от лице имащо правен интерес да обжалва - оспореното решение засяга негативно правната сфера на дружеството-жалбоподател по арг. на чл. 147, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Административният орган не е ангажирал доказателства за редовно връчване на оспорената заповед. Както бе посочено по-горе, в приложеното към административната преписка известие за доставяне /л. 30 от делото/, няма отразена дата на връчване на същата.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия.
Правилна и законосъобразна е преценката на административният орган, че Г. А. на О. Г. е одобрил на 17.02.2021 г. инвестиционни проекти за „изграждане на нов КТП-4 „Д.“ 1х400кУА и нови кабелни линии срН 20 кУ и НН 1кУ, с. Д.“ в нарушение на чл. 144. ал. 1, т. 4 от ЗУТ, без наличие на изразено становище/съгласуване с Басейнова дирекция „З. р.“ относно изграждането на трафопост в УПИ 1, пл. № *. кв. * по плана на с. Д., изцяло попадащ във воден обект „Б. д.“ и е издал на 24.02.2021 г. разрешение за строеж № 20/24.02.2021г. за „изграждане на нов КТП-4 „Д.“ 1х400кУА и нови кабелни линии срН 20 кУ и НН 1 кУ, с. Д.“ с местонахождение на КТП-4 „Д.“ в УПИ I, кв. * и кабелни линии срН 20 кУ и НН 1кУ по улици между о.т. 117-110-109-108-99- 100-89-72-61-63-62-54, между о.т. 63-90 и между о.т. 61-60-59-58 по плана на с. Д., О. Г. при пълна липса на основания за издаването му, предвид разпоредбата на чл. 143, т. 1 и т. 4 от глава IX „Защита от вредното въздействие на водите“ от Закона за водите /ЗВ/, в нарушение на чл. 148. ал. 9, т. 1 от ЗУТ, с вписани като основание за издаване на разрешението за строеж, незаконосъобразно одобрените инвестиционни проекти. Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 4 от ЗУТ /в редакцията на текста, ДВ, бр. 16 от 23.02.2021 г./, инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда. Закона за биологичното разнообразие. Закона за културното наследство или друг специален закон, и съответствие на инвестиционния проект, с условията в тези актове. В настоящият казус, както в рамките на проведеното административно производство, така и в проведеното съдебно такова, от страна на жалбоподателя не се обори констатацията на административният орган, че към преписката по издаденото от главния А. на О. Г. разрешение за строеж № 20 от 24.02.2021 год. липсва произнасяне на Басейнова дирекция „З. р.“ относно допустимостта на инвестиционното предложение, забраните и ограниченията, произтичащи от Закона за водите и нормативната база към него, предвид разрешеното изграждане на трафопост в УПИ 1, пл. № 178. кв. 14 по плана на с. Д., изцяло попадащ в обхвата на воден обект „.Б. д.“.
В заключението си вещото лице сочи, че не са извършвани изменения на уличните и вътрешните регулационни линии на УПИ I, кв. 14 по РП на с. Д., одобрен през 1973 год., както и че до момента не са изменяни имотните граници на имот пл. № 179 по КП на с. Д., одобрен през 1973 год. Вещото лице сочи също така, че на запад от кв. 14, кв. 15. и кв. 21 в одобрения кадастрален план на с. Д.е заснет и нанесен воден обект „Б. д.“ с условни знаци - подпорни стени и обривисти брегове с водна линия /щрихи с кафяв цвят – Приложение № 1 от заключението/, знаци № 185 и № 187б от Условни знаци за кадастрални планове и незастроени терени Мащаб 1:1000 и 1:500 - одобрени 1972 година. Улицата с осови точки о.т. 36, о.т. 54, о.т. 62 и о.т. 63, с ширина от 8.00 метра обхваща част от площта на „Б. д.“, а останалата част от „Б. д.“ е включена като придаваема част към УПИ I и УПИ VI-178, кв. 14 по плана на с. Д.. Предвидения за изграждане трафопост /БКТП/ е разположен върху придаваемата се към УПИ I. кв. 14 част от „Б. д.“.
По отношение на съдържанието на приложеното към административната преписка Удостоверение изх. № УТ-2082-67-001/ 27.10.2020 год, с което кметът на О. Г. е удостоверил, че уличната регулация на улици между о.т. 117-110-109-108-99-100-89-72-61-63-62-54, между о.т. 90-63 и между о.т. 61-60-59-58 е приложена, експертът сочи, че предмет на същото са улиците с приложена улична регулация, описани с техните осови точи, а не с кои УПИ по плана на с. Д.граничат тези улици. Същият допълва, че улиците и кварталите се урегулират с улични регулационни линии. На релевантният съгласно предмета на делото въпрос, дали УПИ I, кв. 14 по плана на с. Д.има обща улична регулационна линия, с улица описана с Удостоверение изх. № УТ-2082-67-001/ 27.10.2020 год., вещото лице отново позовавайки се на РП на с. Д.от 1973 год., който към настоящия момент не е изменян сочи, че част от уличната регулационна линия на УПИ I, кв. 14 по плана на с. Д.съвпада с границата на прилежащата улица с приложена улична регулация от о.т. 63 – о.т. 62 – о.т. 54 описана във въпросното удостоверение. В Приложение № 1-1, експертът е посочил частта от въпросното дере, която влиза в реализираната на място улица – тонирана с оранжев цвят, и частта от същото дере, попадащо в УПИ I, тонирана с жълт цвят. Според вещото лице към настоящия момент действащият план за с. Д.е въпросният от 1973 г., като в него въпросната реализирана улица, не е отразена като такава, за разлика от дерето, което като такова е отразено в плана. Сочи се от страна на вещото лице, че в приложена виза за проектиране на трафопост, издадена върху скица № 1082/ 31.12.2020 год. /Приложение № 2 от заключението/, която следва да представлява копие /извадка/ от действащия КРП на с. Д., одобрен през 1973 год. не е отразено дере. В същата е отразена единствено регулацията и съществуващите в нея сгради. От западната страна е посочена червена линия като граничещ с УПИ I, като улична регулационна линия. В УПИ VI, което е под УПИ I, е изградена ограда, която попада в площта на въпросното дере, отразено в плана, но несъществуващо на място. За разлика от приложена виза за проектиране на трафопост, издадена върху скица № 1082/ 31.12.2020 год., според експерта скицата, издадена по процесното разрешение за строеж № 544/20.08.2019 г., /л. 59 от делото/, от запад като граница на УПИ I е посочен знак за улична регулационна линия, включително е отразен знак за шкарпа (обревист бряг с водна линия), като част от площта на УПИ I. Възприемайки изцяло заключението на вещото лице като обективно и пълно, изготвено от компетентен експерт, подкрепящо останалият събран в рамките на настоящето съдебно производство доказателствен материал, в това число и проекта по част „Геодезия", съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че предвидения за изграждане нов КТП-4 „Д.“ е разположен изцяло във воден обект, отразен в ПУП-ПР на с. Д., одобрен със заповед № 575/1973г., като „Б. д.“, попадащо в западната част на УПИ 1-*, кв. *по плана на с. Д., отреден за „Общежитие“.
В случая следва да се отбележи, че в рамките на настоящото производство не подлежат на преценка данните в картите по РП на с. Д.относно трайното предназначение и начина на трайно ползване на обекта – „Б. д.“, в който е разположен процесният строеж, тъй като тези данни са задължителни и не могат да бъдат контролирани косвено в производство, каквото е процесното – поради съществуващия ред за оспорването им в специалния закон – ЗВ. В допълнение следдва да се посочи като ирелевантен и факта на изградената на място върху процесното дере улица. В настоящото производство не могат да се преценяват въпросите дали процесният обект е воден такъв, дали правилно е отразен като дере в базата данни на БДЗБР, какви са характеристиките му, дали е водно тяло и речен участък по чл. 143, т. 4 от ЗВ вр. § 1, т. 34, т. 37, т. 67 и т. 81 от ДР на ЗВ.
В допълнение към последното, съдът намира за неоснователен довода на жалбоподателя, че административният орган неправилно е приел, че писмо изх. № РД-11-935/1/14.01.2021 г. на БДЗБР не съдържа съгласуване относно изграждането на ТП в У ПИ I, кв. * по плана на с. Д.. Видно от обжалваната заповед при извършената служебна проверка на издаденото разрешение за строеж е представено писмо изх. № РД-11-935/1/14.01.2021г. на Басейнова дирекция „З. р.“, гр. Б., касаещо предвиденото в проекта прокарване на кабел, пресичащ р. В.. Към преписката по издаденото от главния А. на О. Г. разрешение за строеж № 20/24.02.2021г. липсва произнасяне на Басейнова дирекция „З. р.“ относно допустимостта на инвестиционното предложение, забраните и ограниченията, произтичащи от Закона за водите и нормативната база към него, предвид факта, че разрешеното изграждане на трафопост в УПИ I, пл. № *. кв. * по плана на с. Д., изцяло попадащ във воден обект „Б. д.“, което дере попада в имота, в който е разрешено строителството на трафопост с горецитираното разрешение за строеж, който трафопост попада изцяло в обхвата на водния обект „Б. д.".
Водим от гореизложеното, съдът приема фактическите основания, послужили като мотиви на административния орган за издаване на обжалваната заповед за безспорно доказани от приетите в съдебното производство доказателства, поради което правилно и законосъобразно в съответствие с материално-правните условия за издаване на процесното разрешение за строеж е постановена оспорената отмяна.
Оспорената заповед е законосъобразна и жалбата на оспорващото дружество срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход от спора и с оглед правилата на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на Р. - Б., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 /сто и петдесет/ лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. Р. Б. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1. общ. С., район „М.“, Б. „Ц. Ш.“ № *. Б. М. Б. Ц., депозирана чрез процесуален представител по пълномощие В. Н. против Заповед № ДК-11-1/ 15.03.2021 год. на Н. на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Б., като неоснователна.
ОСЪЖДА „. Р. Б. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1. общ. С., район „М.“, Б. „Ц. Ш.“ № *. Б. М. Б. Ц., да заплати на Р. – Б., сумата от 150. 00 /сто и петдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Б. пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
С.В.