и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.49, ал.2 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на М. И. Т. от гр.Б. срещу заповед №РД-18-81/10.12.2009г.
на И. Д. на Агенция по Г. К. и К., с която са одобрени кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на гр.Б., в частта за имоти с
идентификатори 02676.501.3053, 02676.501.3052 и 02676.501.3054.
Оспорването е на основанията по чл.146, т.3 и т.4 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ – съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Конкретно,
нарушения на разпоредбите на чл.41, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и т.3 от ЗКИР при
създаване на картата въз основа на данните за възстановените на
жалбоподателката имоти, допълването им в кадастралния план от 1990г. и
записването им в разписния лист на И.Т., съхранявани в ОСЗ-Б. и
Общинска администрация-Б., както и на разпоредбата на чл.43, ал.1, т.1-5 и чл.
46 от ЗКИР при установяване и заснемане на кадастралните граници на спорните
имоти.
Искането е за частична отмяна на заповедта в оспорените й части за заснемане в
кадастралната карта на имоти с идентификатори 02676.501.3053, 02676.501.3052 и 02676.501.3054.
Жалбата е поддържана и в съдебно заседание. Доводите в защита са доразвити в писмено становище.
Ответникът е оспорил допустимостта и основателността на жалбата. Поддържал е, че жалбоподателката не е собственик на имот в обхвата на одобрената кадастрална карта и заинтересована от оспорването й. Алтернативно, процедурата по
възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ не е довършена, с оглед което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Заинтересованите страни “Л. М. и Д. Р. са оспорили допустимостта на
оспорването поради липса на правен интерес – чл.159, т.4 от АПК.
Жалбоподателката не е твърди засягане на съществуващо право, създаване на
задължение или засягане на законен интерес от оспорената заповед. Алтернативно е оспорена основателността на жалбата по подробно изложени в писмени защити
съображения.
В хода на производството са събрани писмени доказателства и е изслушано и
приобщено експертно заключение, чиито анализ и оценка налагат следните изводи:
Жалбоподателката е един от наследниците по закон на И.Г. Т.
/удостоверение за наследници на л.11/, с признато и възстановено право на
собственост върху недвижими имоти – нива с площ от 2.360 дка. в м.”Р.” и
овощна градина с площ от 2.000 дка. в м.”Р.”, землището на гр.Б., с
решения на ОСЗГ-гр.Б. №836б/14.11.2005г., издадено въз основа на съдебно
решение по гр.д.№734/2005г. на Районен съд – гр.Разлог /л.12 и 13/, и №836б/16.
10.2009г., издадено въз основа на съдебно решение по гр.д.№133899г. на Районен
съд – гр.Разлог /л.14 и 15/. Двата имота образуват един имот с №21869 по
картата на Водния синдикат, съгласно необорения извод на вещото лице, и са
частично идентични с имоти 501.3052, 501.3054 и 501.3053 по одобрената
кадастрална карта на гр.Б.. Експертът е изяснил още и, че двата земеделски
имота по решенията на ОСЗГ-гр.Б. – нива и овощна градина, не са допълнени в
кадастралния план на гр.Б. от 1990г. с отделни планоснимачни номера и попадат в УПИ І-за Животински пазар, и УПИ ІІ – за Ветеринарна лечебница. Заповед №15/10.01.1997г. /л.86/ за заснемане на кадастрален план за наследствените земи на И. Т. е отменена с влязло в сила решение на Окръжен съд – Б. по адм.д.
№490/2002г. /л.21/. Двата имота – нива и овощна градина, нямат трайно
материализирани на място граници.
Експертът е установил при проучванията и, че по молба вх.№94-
01-4094/02.08.2006г. на жалбоподателката М. Т. и във връзка с решение на
Върховен административен съд по адм.д.№2029/2008г. /л.22/ комисия, назначена
със заповед №01-4/14.01.2009г., е взела решение по т.3, Протокол от
15.01.2009г., за възстановяване на бивш имот №21869 по картата на Воден
синдикат, попадащ в кв.277 по плана на гр.Б., одобрено със заповед на Кмета на
община Б. №01-36/10.02.2009г. за възстановяване на 4018 кв.м. с пл.№3052, 3053
и 3054, кв.277 по действащия план на гр.Б.. Служебно известно е, че с решение
по адм.д.№441/2009г. на Административен съд – Б. заповед №01-36/10.02.2009г. е
отменена. Решението е обжалвано с касационна жалба от М. И. Т., по която пред
Върховен административен съд е образувано и висящо адм.д.№3705/2010г.
В аналогична процедура по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, със заповед №01-
285/11.07.2006г. на Кмета на община Б. е одобрено решение на комисията по
протокол от 01.06.2006г., т.5, за възстановяване на И.Л. М. на
имот №3052, кв.277 по плана на гр.Б., която е отменена с влязло в сила решение
на Административен съд – Б. по адм.д.№580/2007г., потвърдено с решение на
Върховен административен съд по адм.д.№8547/2008г. /л.16 и л.18/.
В кадастралния регистър по одобрената кадастрална карта на гр.Б. имоти с
идентификатор 501.3054 е записан на Д. Р. /скица на л.25/, имот с идентификатор
501.3052 - на “Л.М. въз основа на нот.акт №8/2003г. /скица на л.26/ и
имот 501.3053 – на неидентифициран собственик /скица на л.27/.
Заинтересованата страна Д. Р. е признат за собственик по наследство на
възстановен по ЗСПЗЗ имот – нива в м.”Р.”, имот пл.№3054 по плана на гр.
Б., кв.277, с площ 1700 кв.м., и нива в м.”Р.”, имот пл.№1700, кв.279 по
плана на гр.Б., с площ 495 кв.м. – нот.акт №54/1999г.
Останалите събрани доказателства за приключил спор за собственост по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ нямат пряко и непосредствено значение за настоящия
административноправен спор, поради което съдът не ги обсъжда при постановяване на решението си.
При тези факти за въпросите по чл.159 и чл.168 вр. чл.146 от АПК съдът прие
следното:
Жалбата е процесуално допустима за разрешаване на поставения с нея спор за
законосъобразност на заповедта в оспорените й части.
Правният интерес за жалбоподателката от исканата отмяна произтича пряко от
засегнатите й според твърденията и доказателствата права на собственост върху наследствени имоти в обхвата на кадастралната карта, частично идентични със
спорното заснемане и записване на заинтересованите страни на имоти с
идентификатори 501.3052, 501.3053 и 501.3054. Съгласно чл.49а, ал.4 вр. чл.49,
ал.4 от ЗКИР, заинтересувани лица, които са активно легитимирани да обжалват
издадената заповед за одобряване на кадастралната карта, са собствениците и
носителите на други вещни права върху недвижимите имоти /предмет на заповедта/ и съседните на тях, които са в обхвата на кадастралната карта. За разлика от
изменението на кадастъра, което могат да обжалват само лицата, записани като
носители на вещни права върху засегнат от изменението имот /чл.54, ал.2 вр. ал.
1 и чл.53, ал.3 ЗКИР/, право да обжалва новосъздаден К. има всеки, който
твърди, че е носител на вещно право върху незаконосъобразно ненанесен или
записан на чуждо име имот - чл.147, ал.1 АПК вр. чл.49, ал.2 ЗКИР. Въпросът
следвало ли е имотът да се нанесе в кадастралната карта е по съществото на
спора, по който съдът следва да се произнесе с решение след проверка налице ли
са били достатъчно данни за такова записване съгласно чл.41 от ЗКИР /в този
смисъл и съдебната практика – определение № 6287/29.05.2008 г. по адм. дело №
6784/2008 г. на ВАС, определение №5943/05.05.2010 г. по адм. д. №13496/2009 г.,
на ВАС, VII о./.
Жалбата на М. Т. вх.№94-1252/08.02.2010г. /според отбелязването в
придружителното административната преписка писмо на Началник СГКК-Б. – л.1/ е
подадена в 30-дневния срок за упражняване правото на оспорване по чл.49, ал.2
от ЗКИР, считан от обнародване на заповедта в ДВ, бр.№3/12.01.2010г. /л.9/.
Насочена е срещу акт, спорът за чиято законосъобразност е подведомствен на съда – чл.49, ал.2 от ЗКИР, и при липсата на други пречки по чл.159 от АПК, следва
да бъде разгледана по същество.
По компетентността на издалият заповедта орган – И. Д. на АГКК, страните не
спорят и произтича пряко от закона – чл.49, ал.1 от ЗКИР.
Заповедта е издадена при спазване на предписания от закона ред - чл.35 - чл.49
от ЗКИР. Производството е открито със заповед на И. Д. на АГКК, обнародвана по
предвидения в закона ред, с обявени график на дейностите и указания до
собствениците на недвижимите имоти да означат на свои разноски границите на
поземлените имоти /л.28 и л.30/, с което са спазени изискванията на чл.35 от
ЗКИР. В изпълнение на изискванията на чл.45 ЗКИР изработените кадастрална карта и кадастрален регистър за гр.Б. са приети от Службата по Г. К. и К. – Б., като
е дадена възможност на собствениците на имоти за възражения – ДВ, бр.
79/09.09.2008г. /л.32/.
Заповед №РД-18-91/10.12.2009г. е издадена и в съответствие с разпоредбите на
материалния закон, като наведените от жалбоподателката възражения, касаещи
имотите по представените решения на ОСЗГ-гр.Б. не обосновават изводи за
нейната незаконосъобразност.
Съгласно чл.38, ал.1, т.3 от ЗКИР, собственикът или носителят на друго вещо
право, е длъжен да представи на служител от службата по кадастъра или на
лицето, определено със заповедта по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР при поискване акт,
удостоверяващ правата му върху имота, както и да представи други данни съгласно наредбата по чл.31. Със заповед №300-3-9/15.01.2004г., на основание чл.35, ал.1
и ал.2 от ЗКИР, е било открито производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр.Б., поради което задължение на
заинтересуваните лица е било да представят доказателства, удостоверяващи
правата им върху съответните имоти, в едномесечен срок от обнародването на
заповедта в Държавен вестник. Такова задължение произтича и от чл.41 на от
Наредба №3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Жалбоподателката обосновава
претенциите си въз основа на решения на ОСЗГ-гр.Б. от 14.11.2005г. и
16.10.2009г., с първото от които й е признато правото на собственост върху нива
от 2.360 дка. в м.”Р.”, а с второто е възстановена собственост върху
овощна градина от 2.000 дка. в м.”Р.”, без съпътстващите удостоверение и
скица по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, с оглед статута на двата имота,
находящи се в урбанизирана територия, респ. без задължителните скици по чл.14,
ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ за определени граници, т.е. производството по
възстановяването на собствеността не е приключило. Безспорно е установено, че
не е проведена процедура по чл.86а от ППЗТСУ и чл.53 от ЗКИР за попълване на
кадастралния план на гр.Б. от 1990г. с двата имота с номер, граници и площи, и
не е налице несъответствие между обжалваната кадастрална карта и отразените в него данни с данните от предходни планове и карти, послужили за изготвянето й, с което е спазена разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗКИР. Съществуващите данни по картата на Водния синдикат са източник за местоположението на двата имота в производството за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, но не и за
отразяването им в кадастралната карта.
В случая е налице и индиция за спор за материални права със заинтересованите
страни “Лео М. и Д. Р., които следва да бъдат разрешени по съдебен ред.
Наличието на спорове за собственост не е основание за отмяна на акта по чл.49,
ал.1 от ЗКИР. Заповедта по чл.49, ал.1 от ЗКИР няма конститутивно действие, а
декларативно, т. е. не създава права на собственост, а отразява актуалните
такива, поради което е и изрично предвидената в чл.53 от ЗКИР хипотеза за
последващо изменение на кадастралната карта и регистри при евентуална промяна в
собствеността. Едва тогава жалбоподателката би могла да получи търсената
защита, но не и по пътя на оспорването на заповедта по чл.49, ал.1 от ЗКИР.
По изложените съображения за неоснователност на жалбата, последната следва да бъде отхвърлена и на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателката следва да
заплати на заинтересованата страна Д. Р. разноските за адвокатска защита по
договора за правна помощ /л.85/ в размер на 1 000 лв., който не е оспорен с
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Искането за разноски на "Лео-Любен М. е заявено с писмената защита и като
несвоевременно, съдът не го разисква.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно и чл.143, ал.3 от АПК
съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на М. И. Т., с адрес гр.Б., ул.”. С. К.
№., срещу Заповед №РД-18-81/10.12.2009г. на И. Д. на А. по Г. К. и К., с която
са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр.Б., в частта за имоти с идентификатори 02676.501.3052, 02676.501.3053 и
02676.501.3054.
ОСЪЖДА М. И. Т., с адрес гр.Б., ул.”. С. К. №., да заплати на Д. И. Р., с адрес
гр.С., ул."Я." №2, разноските в производството за адвокатска защита в размер на
1000 /хиляда/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
М.К.