и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С. Т. С. с адрес: гр. К., ул. „А. К.” № *, подадена чрез адвокат Т. против Решение № 1393/29.06.2016 г., постановено по н.а.х.д № 229 по описа на Районен съд – С. за 2016 г., с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 15–0339–001226/ 20.08.2015 г. на Началника на РУ – С. П. ОД на М. – Б..
В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че районният съд не е изследвал и обсъдил всички събрани по делото доказателства. Твърди се още, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са останали неотчетени от районния съд, поради което се оспорват изводите му за процесуална законосъобразност на НП. Изложени са съображения за материална некомпетентност на административнонаказващия орган.Оспорват се фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, както и изводите на съда за съставомерност, правилна квалификация и доказаност на нарушенията. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – РУ – С. П. ОД на М. – Б., не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение, предмет на касационната проверка, РС – С. е потвърдил Наказателно постановление №15–0339–001226/20.08.2015 г. на Началника на РУ – С. П. ОД на М. – Б., с което на касационния жалбоподател С. Т. С.: за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата законова разпоредба е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000,00 лева и кумулативно е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца (по т. 1 от НП); за извършено административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо от същия закон, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10,00 лева /по т. 2 от НП/, като на основание Наредба Iз–2539/04.02.2013 г. на М., на водача са отнети общо 12 броя контролни точки.
За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 09.08.2015 г., около 01.30 часа, касационният жалбоподател управлявал товарен автомобил „Скания Р 420 ЛА” с рег. № ********, по първокласен път Е–79, в посока „Кулата” и бил спрян за проверка в района на гр. С., ПП-1, пред бензиностанция „Евро газ” от свидетелите С. и К. – длъжностни лица П. РУ – С.. П. проверката било установено, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория. П. надлежна покана от страна на длъжностните лица да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ за установяване употребата на алкохол, С. отказал. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0414007, което той не изпълнил в посочения срок. П. така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН, П. липса на съществени процесуални нарушения в административната фаза на процеса. Съдът е приел още, че вменените на С. нарушенията са безспорно доказани от обективна и субективна страна, квалифицирани са правилно от наказващия орган, като съответни по вид и размер на установеното виновно поведение на жалбоподателя са и наложените административни санкции. По изложените мотиви съдът е достигнал до извода, че административнонаказателната отговорност на дееца е ангажирана законосъобразно, поради което е потвърдил НП.
Решението е правилно.
Касационният съд намира същото за постановено П. напълно и правилно изяснена фактическа обстановка. В съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства са изводите на районния съд за доказаност, съставомерност и правилна квалификация на деянията. Направените в акта констатации не са опровергани от доказателствата по делото, които, противно на твърдяното в касационната жалба, съдът е анализирал прецизно с оглед тяхната относимост и достоверност. В тази връзка правилно районният съд е дал вяра и е кредитирал показанията на свидетелите С. и К., от които по безспорен и категоричен начин се установяват вменените на жалбоподателя нарушения и които настоящият състав намира за обективни и непротиворечиви по отношение на фактите от предмета на доказване.
Възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, отразена в обжалваното наказателно постановление е установена безпротиворечиво от първоинстанционния съд. От обективна страна поведението на жалбоподателя осъществява признаците на визираното в правната норма нарушение по т.1. От субективна страна деянието е виновно извършено, доколкото жалбоподателят като правоспособен водач на моторно превозно средство е съзнавал задължението си да се съобрази поведението си с разпореждането на контролните органи и е бил длъжен не само да не отказва, но и да положи усилия и да съдейства да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, съгласно разпоредбите на ЗДвП, което той не е изпълнил. Деянието е правилно квалифицирано и съответна на него е и наложената санкция, както по вид, така и по размер.
Безспорно се доказа в хода на производството и нарушението по т. 2 от НП, доколкото П. проверката, жалбоподателя не е носил свидетелството за управление на МПС от съответната категория, каквото задължението има съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което законосъобразно му е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо от ЗДвП, което от своя страна е съответно на нарушението както по вид, така и по размер.
Неоснователни са изложените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Приложения по делото АУАН е законосъобразно оформен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН, доколкото С. е отказал да го подпише, след като му е бил предявен за запознаване със съдържанието му и полагане на подпис, а отказът му е удостоверен с подписа на един свидетел, каквото е изискването на цитирана правна норма.
Не се споделя и твърдението, че в АУАН и НП не са посочени достатъчно обстоятелства, П. които са извършени нарушенията. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушенията е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията им като административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанията на нарушенията и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта.
Не се споделя и направеното с жалбата оплакване за некомпетентност на административнонаказващия орган. По делото е приложена Заповед № 8121з–748/ 24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците на РУ П. ОД на М. – на обслужваната територия, са оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения на ЗДвП. А доколкото процесното НП е издадено от Началника на РУ – С. П. ОД на М. – Б., то следва категоричния извод, че същото е издаденото от компетентен орган по см. на чл. 47 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че неотносимо към настоящото производство е цитираното от жалбоподателя Решение № 730/ 25.06.2016 г., постановено по адм. дело № 203 по описа на АС–Б. за 2016 г., касаещо Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0339-000430/09.08.2015 год. на Началника на РУ – С. към ОД на М..
Ето защо като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. П. касационната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд– Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1393/29.06.2016 г., постановено по н.а.х.д № 229 по описа на Районен съд – С. за 2016 г.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК