Производството по делото е образувано по касационна жалба на “К. Б.” Е. със седалище и адрес на управление гр. С. 1309, кв. “З. ф.”, ул. „. № *,
чрез управителя Д. И. С. против решение № 155/7.01.2010 год. постановено по
НАХД № 57/2009 год. по описа на РС Б. и е с правно основание чл. 63 от ЗАНН.
Сочи се в жалбата, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Налице е несъответствие между установеното от съда и направените правни изводи от него. Съдът не е обсъждал в мотивите дали деянието е маловажен случай съобразно стойността на акциза , който следва да се плати за намерените в търговския обект бутилки алкохол без бандерол, не е обсъдена обществената
опасност на извършеното нарушение. Съдът не е обсъдил и възражението за момента на извършване на нарушението, с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Неправилен е извода на съда относно редовността на връчването на акта, с оглед обстоятелството, че юрисконсулта на дружеството осъществява процесуално представителство само когато е упълномощен.
Иска се съдът да отмени решението на РС Б. и да отмени обжалваното НП №
76/10.12.2009 год на началника на М. Б..
В с. з. касационния жалбоподател се представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата. Явява се и прокуристът П. И двамата поддържат становище, че с оглед големия брой посетители на търговския обект е възможно някои от
предлаганите алкохолни напитки , вследствие на пипане да са довели до падане на бандерола.
Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Твърди, че независимо от големия брой клиенти и количества стоки, които се продават, това не освобождава търговеца да следи и контролира начина по който са изложени акцизните стоки.
Представителя на ОП Б. изразява становище, че в случая следва да се приложи института на маловажния случай, с оглед ниската стойност на акциза, който следва да се плати.
По делото не са представени нови доказателства по смисъла на чл. 219 АПК.
Благоевградския административен съд след проверка на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН на атакувания съдебен акт намира за установено
следното:
Обжалва се решение № 155/7.01.2010 год. постановено по НАХД № 57/2009 год. по описа на РС Б., с което е потвърдено НП № 76/10.12.2008 г. на Началника на М. Б., с което на “К. Б.” Е. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
на основание чл.123, ал. 2 ЗАДС, за това , че е държал акцизни стоки в
търговско помещение без бандерол на МФ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че от събраните доказателства писмени и гласни е установено по безспорен начин, че в търговския обект е извършена на 24.04.2008 год. проверка от митнически служители, която е установила, на щандовете за продажба на
различни видове алкохол без бандерол.
За това нарушение е съставен акт и издадено НП. Приел, е още че при
издаването на акта и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон.
Настоящият състав намира така подадената жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.Настоящият състав споделя изводите на РС Б. относно приетата за установена от него фактическа обстановка.
Съдът е приел тази фактическа обстановка, след като е анализирал всички приети по делото гласни и писмени доказателства. Обсъдил е и противоречието между показанията на свидетелите от страна на жалбоподателя и от страна на
административно наказващия орган.На основание на това е направил правилния
извод, че жалбоподателя е осъществил изпълнителното деяние държане на стоки в търговски обект, което го квалифицира като нарушение по чл. 123 , ал. 1 от ЗАДС. Правилно е приел, че връчването на акта и НП е направено по предвидения законов ред и по никакъв начин не са нарушение правата на жалбоподателя.
Настоящият състав намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на РС подлежи на касационно обжалване пред Административния съд на основанията предвидени в НПК и се разглежда по реда на гл. 12 от АПК. Касационните основания посочени в чл. 348 НПК са: когато е нарушен законът, когато е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и когато наложеното наказание е явно несправедливо. От прочита на жалбата съдът констатира, че жалбоподателя е посочил като основания за отмяна на решението неговата неправилност, незаконосъобразност и необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Посочил е още , че съдът е следвало да обсъди и това, че случая е маловажен, като и че не е посочено момента на извършване на нарушението. Съгласно чл. 218 ал. 1 АПК при касационното обжалване съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а съгласно чл. 218 ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно.
Така както са изложени обстоятелствата в жалбата съдът счита, че като
касационно основание е посочено нарушение на закона, а съгласно чл. 348 ал. 2
НПК нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон който е трябвало да бъде приложен.
Както се посочи и по горе съдът е квалифицирал деянието по чл. 123, ал. 1 от
ЗАДС, което е правилно.Възражението, че съдът не е приложил чл. 28 от ЗАНН, като не е квалифицирал нарушението, като маловажен случай с оглед стойността на дължимия акциз, който следва да се плати и в този смисъл е приложил неправилно закона, съдът намира за неоснователно. Действително в ЗАНН няма разграничение, между нарушенията по чл. 6 от ЗАНН и нарушенията по чл. 28 ЗАНН. Чл. 93 от НК дава определение на понятието маловажен случай. Макар и изрично да не е предвидено, че определението за маловажен случай се прилага субсидиарно в ЗАНН , съдът счита, че следва да се ръководи от тях, тъй като така е прието и в правната доктрина. Чл. 93, т. 9 определя, че маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид; Настоящият състав счита, че вредните последици от държане на стоки без бандерол не са незначителни, с оглед неустановения произход на алкохола. Държането на алкохол без бандерол не може да се квалифицира като маловажен случай в настоящия случай. Вредните последици в случая не могат да се
преценяват с оглед стойността на неплатения акциз, а с оглед на това , че
алкохола без бандерол е с неустановен производ и евентуалната му употреба може да причини вреди на много хора.
Възражението, че в акта и в НП не е отразен момента на извършване на
нарушението също е неоснователно. В случая момента на нарушението е датата на откриване на наличието на алкохол без бандерол и от този момент започват да
текат сроковете предвидени в чл. 34 от ЗАНН, които съдът счита че са спазени.
В с. з. се правят възражения, че с оглед големия брой посетители на търговската
верига , допустимо е бандеролите да са паднали. Но жалбоподателя само твърди
това, без да го доказва. В първоинстанционното разглеждане на делото съдът е
положил максимални усилия да установи това обстоятелство, като е провел и очна ставка между различните групи свидетели.Обсъдил е и противоречивите показания между свид. Ц. и свид. В. и е достигнал до правилния извод, че това
не е доказано. Наред с това съдът счита, че в задължение на жалбоподателя е да следи какви стоки се излагат на неговите щандове и при наличие на установяване на стоки неотговарящи на изискванията на закона да не ги предлага, което не е направено от жалбоподателя и в частност от неговите служители. Независимо как са попаднали тези стоки на щандовете за търговия нарушението е факт и тъй като законодателя е предвидил на юридически лица , какъвто е и жалбоподателя да се налага имуществена санкция съдът не обсъжда въпроса за вината, тъй като тази отговорност е безвиновна.
Решението е допустимо и валидно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон.
С оглед на гореизложено съдът счита решението на РС Б. за правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено , поради което и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК

Р Е Ш И:

Оставя в сила решение № 155/7.01.2010 год. постановено по НАХД № 57/2009 год. по описа на РС Б..
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова
2. /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ЕК