Производството по делото е образувано по жалба на К. Б. С. от гр. Б. ул. “....” №
..., А. Р. С., Р. К. С. и Ц. К. С. – и трите от гр. Б., всички със съдебен адрес гр. Б. – кантората на
адв. Ю., против Заповед № 696/05.06.2014 год. на К. на О. Б. и е с правно
основание чл. 215 ЗУТ.
В заповедта се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Изложени са мотиви. Иска се отмяна на заповедта.
В с.з. жалбоподателите К. Б. С., А. Р. С., Р. К. С. и Ц. К. С., редовно
призовани, се представляват от адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата Кметът на О. Б. редовно призован, се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата.
По делото са представени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-
техническа експертиза.
Съдът, въз основа на представените доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по заявление В. №
0107-Р-5/05.03.2014 год. от А. С. Д. и Д. С. Д. за
одобряване на ПУП-ПР за поземлен имот УПИ-VІІІ-628.66, кв. 6 в кв. „С.”,
по плана на гр. Б.. Към заявлението са приложени документ за собственост и
проект за ПУП-ПР. Заявителите се легитимират като собственици на имот с
идентификатор № 04279.628.66 по силата на нот. акт № 29, том ІІІ, дело №
321/2013 год. на съдията по вписванията. Със Заповед № 155/17.02.2014 год.
Кметът на О. Б. на основание чл. 135 от ЗУТ, чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
Заповед № РД-18-32/10.05.2006 год. на ИД на АК и изменена със Заповед № КД-
14-01-451/26.11.2009 год. на Началника на СГКК – Б. и одобрен със Заповед №
889/10.11.1997 г. на Кметът на О. Б. ЗРП, становище на гл. архитект по чл. 134,
ал. 4, т. 1 от ЗУТ от 13.02.2014 год. и заявление от 11.02.2014 год., е
разрешил изработване на подробен устройствен план: изменение на плана за
регулация на УПИ VІІІ в кв. 6 по плана на кв. „С.”, като вътрешните
регулационни линии се изменят по имотни граници на имот с идентификатор
04279.628.66 по кадастралната карта на гр. Б.; Отреждане на УПИ VІІІ в кв. 6 по
плана на кв. „С.” за имот с идентификатор 04279.628.66 по КК на гр. Б..
Проектът е разгледан на заседание на Общински експертен съвет по устройство на
територията и с Решение № 2 по Протокол № 11, от заседание, проведено на
18.03.2014 год. е прието да се задвижат процедурите по обявяване и одобряване
на ПУП-ПР на УПИ VІІІ, кв. 6 по плана на кв. „С.”. Проектът е обявен на
заинтересованите страни и са постъпили възражения от Р. К. С., Ц. К. С. и К.
Б. С.. Възраженията на първите двама, са разгледани на ОЕС по УТ на заседание,
проведено на 29.04.2014 год. На това заседание е взето Решение № 5, с което
възраженията не са приети, с мотиви, че възражението е по отношение на
границите на имотите по одобрената кадастрална карта на имотите и тези спорове
могат да се решат и след одобряване на проекта за изменение на плана за
регулация. Жалбата на К. С. също е оставена без уважение, видно от Решение № 7
по Протокол № 19 от заседание, проведено на 20.05.2014 год. на ОЕС по УТ. На
основание на приетия план от 1997 год. и одобрената КК на гр. Б. от 2006 год. и
изменена със заповед от 2009 год. и решенията на експертния съвет кметът на
общината е издал оспорената заповед на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с
която е одобрил ПУП – изменение на плана за регулация на УПИ VІІІ в кв. 6 по
плана на кв. „С.”, като вътрешните регулационни линии се изменят по
имотните граници на имот с идентификатор 04279.628.66 по КК на гр. Б. и за УПИ
VІІІ се отрежда имот с идентификатор 04279.628.66. От заключението на вещото
лице се установява, че за основа за изработване на КК на гр. Б. е послужил
кадастралният и регулационен план, одобрен със Заповед № 889/10.11.1997 год.
Вещото лице сочи, че по КК на гр. Б. от 2006 год. границите на имот с
идентификатор 04279.628.66 – имотна и регулационна не съвпадат с отразената в
КК граница между бившите имоти пл. № 4803 и 4811. Но както се установи от
разпита на жалбоподателите К. и А. С., те не са обжалвали тази заповед, с
която е одобрена кадастралната карта на гр. Б. и тя е влязла в сила. Планът за
регулация е процедиран по влязлата в сила кадастрална карта на гр. Б..
С оглед на така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок, разгледана по същество е
неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. При издаване на заповедта не са
нарушени административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички
реквизити, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Същата е и мотивирана. Не са
нарушени и материални разпоредби.
Видно от оспорената заповед, тя е издадена на правно основание за чл. 134,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, действаща към момента на издаване
на оспорения акт, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се
изменят и когато при одобряване или изменение на кадастралната карта в
урегулирани територии, имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с
регулационните. КК на гр. Б. е одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 год.
на ИД на АК. Съгласно тази заповед за процесния имот е отреден имот с
идентификатор 04279.628.66. Това е дало основание на К. на общината да издаде
процесната заповед, тъй като са налице материалноправните предпоставки за
изменение на ПУП-ПР за този имот на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От
заключението на вещото лице се установи, че регулационната граница на УПИ VІІІ-
4811 по плана от 1997 год. не съвпада с отразената в КК граница между имоти №
4803 и 4811. С оспорената заповед регулационната граница между имот 4811 и УПИ
ХІІІ-4803 и УПИ VІІ-4803 е приведена в съответствие с кадастралната граница по
КК на гр. Б.. Доколко границите по КК са не такива, каквито са по плана от 1997
год., и евентуално имуществени въпроси между страните следва да се уреждат в
друго производство. Те нямат отношение по настоящия спор, който е с предмет
изменение на ПУП-ПР по чл. 134, ал. 2 ,т. 2 от ЗУТ.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото основателно е искането за присъждане на разноски от
процесуалния представител на ответника по жалбата. Жалбоподателите следва да
бъдат осъдени да заплатят на О. Б. сумата от 600 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, което се дължи за това, че жалбата е отхвърлена
и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, ако
другата страна е ползувала такъв. В това производство О. Б. е представлявана от
юрисконсулт и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК в полза на
юридически лица се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Сумата от 600 лв. се дължи по силата на чл. 8, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед изхода на делото, неоснователно е искането за
присъждане на разноски от процесуалния представител на жалбоподателите.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Б. С. от гр. Б., А. Р. С., Р. К. С. и Ц. К.
С. – и трите от гр. Б. – всички със съдебен
адрес: гр. Б. – кантората на адв. Ю., против Заповед №
696/05.06.2014 год. на К. на О. Б..
ОСЪЖДА К. Б. С. от гр. Б., А. Р. С., Р. К. С. и Ц. К. С. – и трите
от гр. Б., да заплатят на О. Б. сумата
от 600,00 (шестстотин) лв. – направени разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателите за заплащане
на разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните
пред ВАС на РБългария – гр. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева
Вярно с оригинала!
В.А.