и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство e по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл. 171 от същия кодекс.

Образувано е по жалба на Й. А. Т., с ЕГН *, с постоянен адрес : гр. С., общ. С., обл. Благоевград, ул. „. № 45, . 5, ап. 22, подадена чрез неговия пълномощник - съпругата му - Е. Ив. Т., със съдебен адрес : гр. Б..., против Решение № ПИ-355/ 27.10.2020г. на Д. на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите /ТД на Н./ - С., с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 17629/ 16.10.2020г. по описа на ТД на Н. - С., офис Благоевград, и е потвърдено Разпореждане с изх. № С200001-137-0007899/ 28.09.2020г. на Главен публичен изпълнител /ГПИ/ при същата дирекция.

В жалбата се твърди, че решението, е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в противоречие с приложимите материалноправните разпоредби. Изложени са доводи, че неправилно ГПИ и решаващият орган са приели, че искането за отписване по давност на подробно описаните във Възражение вх. № 16308/ 21.09.2020г. задължения, с конкретизирани изпълнителни титули, са неоснователни, тъй като в случая липсва прекъсване и спиране на давността, и следва да се приложи разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно която посочените вземания, са погасени по давност. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез проц. си представители – адв. Стойчева и адв. Михова, поддържа жалбата. Доразвива подробни доводи в депозирани писмени бележки. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък.

Ответникът - Директорът на ТД на Н. - С., чрез проц. си представител – гл. юрисконсулт М.., в съдебно заседание, и в представени по делото писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна, с оглед на което иска да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея решение, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, като при условията на алтернативност, прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя, адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната жалба, с доводите и съображенията на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка на оспорения акт, съобразно вмененото му задължение по чл. 168, ал. 1 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното :

Безспорно се установява, че срещу жалбоподателя Й. А. Т., действащ като едноличен търговец с фирма “Й. Т.- ЕЛСАН“ е образувано изпълнително дело № */ 2015г. по описа на ТД на Н. - С. за принудително събиране на публични вземания, възникнали въз основа на декларации, подадени от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, а именно : Годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2011г.- 2014г. и Декларации- образец № 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ за периода 2009г.- 2013г., представляващи годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК.

Няма спор, че до жалбоподателя са изпращани /но без данни за тяхното получаване от негова страна/ следните документи : 1. Покана за доброволно изпълнение, на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК изх. № 01-1695-1/ 23.10.2014г. Тази покана е връчена на 30.10. 2014г., видно от известие за доставяне с баркод *446 на куриерска служба “М и БМ Експрес“ ООД, на Гина Клинчева, с отбелязване “служ“; 2. Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 002865/2015/00001/ 16.03.2015г., в което е посочено, че задължението с начислените лихви към 16.03.2015г., възлиза на 9 322. 83 лв., в т. ч. главница в размер на 7 016. 09 лв. и лихва в размер на 2 306. 74 лв. Съобщението е изпратено, чрез известие за доставяне с бар код *9810 на куриерска служба “М и БМ Експрес“ ООД, като същото е върнато с отбелязване “ненамерен“, след направени две посещения на адреса за връчване, съответно на 20.03.2015г. и на 30.03.2015г.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С160001-022-0011821/ 21.06.2016г. е наложен запор върху лек автомобил марка VAUXHALL, модел 21013 и peг. № Е 49 97 А, с балансова стойност 0. 00 лв. Изпратено е запорно съобщение, на основание чл. 201, ал. 3 от ДОПК изх. № С160001-122-0002186/ 21.06.2016г. до ОД на МВР – Благоевград, като с Писмо изх. № peг. № 11600-13337/ 29.06.2016г. по описа на ОД на МВР - Благоевград, сектор “ПП“ - Благоевград, приходната администрация е уведомена, че върху ППС с ДК № Е 49 97 A, е наложен запор на 28.06.2016г. В съдебно заседание, проведено на 10.03.2021г., е обявен за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните фактът, че този ПНОМ не е връчван /съобщаван/ изобщо на Т..

С ПНОМ изх. № С180001-022-0074968/ 08.10.2018г. е наложен запор върху лек автомобил марка ROVER, модел 416, peг. № Е 18 12 МА. Изпратено е запорно съобщение, на основание чл. 201, ал. 3 от ДОПК изх. № С180001-122-0013433/ 08.10.2018г. до ОД на МВР – Благоевград, като с Писмо изх. № peг. № 111600-24217/ 23.10.2018г. по описа на ОД на МВР - Благоевград, сектор “ПП“ Благоевград, приходната администрация е уведомена, че върху ППС с ДК № Е 18 12 МА е наложен запор на 15.10.2018г. Липсват данни и този ПНОМ да е съобщаван редовно на длъжника.

С ПНОМ изх. № С200001-022-0039236/ 23.06.2020г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и върху съдържанието на касетите и суми предоставени за доверително управление на длъжника, находящи се в изброените в постановлението търговски банки. Задължението с начислените лихви към 23.06.2020 г. възлиза на 18 584. 90 лв., в т. ч. главница в размер на 10 884. 64 лв. и лихва в размер на 7 700. 64 лв. Липсват данни и този ПНОМ да е съобщаван редовно на длъжника.

С Възражение вх. № 16308/ 21.09.2020г., по описа на ТД на Н. - С., офис Благоевград, заведено с вх. № С20001-000-0428973/ 21.07.2020г. по описа на Дирекция “Събиране“, при ТД на Н. – С., длъжникът в изпълнителното производство и жалбоподател в настоящото такова – Й. Т. е поискал oт публичния изпълнител, да бъдат отписани от данъчноосигурителната му сметка, като погасени по давност, на основание чл. 171 от ДОПК, задълженията по изпълнителни титули, както следва : 1. ГДД по ЗДДФЛ № *2/ 2011г.; 2. Декларация обр. 6 № *22332/ 2010г.; 3. Декларация обр. 6 № *69746/ 2011г.; 4. Декларация обр. 6 № *92435/ 2012г.; 5. Декларация обр. 6 № *74261/ 2013г.; 6. Декларация обр. 6 № *69782/ 2014г.

С Разпореждане изх. № С200001-137-0007899/ 28.09.2020г. на Главен публичен изпълнител при ТД на Н. – С., офис Благоевград, е прекратено, на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 1 от ДОПК, събирането на публичните вземания за фонд ДЗПО, ДОО и НЗОК /ЗО/ за 2009г. по Декларация образец № 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 oт ЗДДФЛ“ вх. № *22332/ 29.04.2010г., в общ размер от главница и лихва 1 446. 57 лв. Със същият акт, е отказано да се прекрати, поради изтекла погасителна давност, събирането на вземанията за фонд ДЗПО, ДОО и НЗОК /ЗО/ по Декларации образец № 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ № *69746/ 2011г.; № *92435/ 2012г.; № *74261/ 2013г. и № *69782/ 2014г. и вземания за ДДФЛ по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ № *2/ 2011г., в общ размер от главница и лихва- 10 535. 88 лв. Публичният изпълнител е приел, че давността по отношение на тези публични вземания, респ. за най- старото от тях, започва да тече от 01.01.2012г., като предвид предприети действия по принудително изпълнение- ПНОМ от 21.06.2016г., с което е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника, давността спира да тече, на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, поради което и към момента на издаване на акта на ГПИ- 28.09.2020г., основанието за събиране на публичните вземания, не е отпаднало.

Това Разпореждане на ГПИ при ТД на Н. – С., офис Благоевград, е обжалвано от длъжника Т. пред ответника, който с Решение № ПИ-355/ 27.10.2020г., е оставил без уважение жалбата му с вх. № 17629/ 16.10.2020г. по описа на ТД на Н. - С., офис Благоевград, и е потвърдил Разпореждане с изх. № С200001-137-0007899/ 28.09.2020г. на ГПИ при ТД на Н. – С., офис Благоевград. Решаващият орган изцяло е споделил съображенията на ГПИ относно липсата на основания за отписване по давност на процесните суми.

Видно от Писмено становище, депозирано от проц. представител на ответника, съдът е уведомен, че по данни на публичния изпълнител, водещ процесното изп. дело, не е извършван опис на запорираното с ПНОМ изх. № С160001-022-0011821/ 21.06.2016г. МПС – лек автомобил с рег. № Е 49 97 А, тъй като същото било с неуточнено местоположение, което пречело за предприемане на действия по опис и оценка на вещта.

В хода на съдебното производство, по искане на оспорващата страна, третото неучастващо в делото лице – ОД на МВР – Благоевград, представи и съдът прие като писмени доказателства, Писмо рег. № 111600-6801/ 07.04.2021г., ведно с приложения, от които се установява, че на основание § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № І-45/ 24.03.2000г. на МВР относно срока на подмяната на регистрационните табели, регистрацията на МПС марка VAUXHALL, модел 21013 и peг. № Е 49 97 А, е служебно прекратена на 01.06.2006г., поради неподмяната на регистрационните табели на МПС в срока до 31.05.2006г., а същото МПС, което е обявено за общодържавно издирване с телеграма № 10561/ 07.09. 1994г. на РУ С., на 29.06.2011г. е снето от издирване, поради изтекла давност.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи :

Жалбата е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 268, ал. 1 от ДОПК.

Делото е подсъдно на Административен съд - Благоевград по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по постоянния адрес на длъжника, съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК.

В рамките на служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените правомощия на териториален директор по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено задължително производство по обжалване на отказа на публичния изпълнител при ТД на Н. – С., офис Благоевград, в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Самият изричен отказ за прекратяването на изпълнителното производство, поради извод, че погасителната давност не е изтекла, също е издаден от оправомощен за това орган, на основание чл. 226, ал. 2 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Поддържаните твърдения на жалбоподателя са, че е изтекла давността по отношение на задълженията за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и НЗОК /ЗО/ по подадените Декларации образец № 6 през 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., както и за ДДФЛ, съобразно подадената Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от м.05.2011г.

Погасителната давност е материалноправен институт, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на всяко от задълженията. Давността за публичните задължения е разписана в чл. 171 от ДОПК, според ал. 1, на която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5- годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по- кратък срок. Според ал. 2, с изтичането на 10- годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира : т. 1 - когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; т. 2 - когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; т. 3 - когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; т. 4 - когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; т. 5 - с налагането на обезпечителни мерки; т. 6 - когато е образувано наказателно производство, от изхода на което, зависи установяването или събирането на публичното задължение.

Според чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

В конкретния случай, публичните вземания за ДОО, ДЗПО и НЗОК /ЗО/, за периода 01.01. 2010г. – 31.12.2013г., определени с подадените общо 4 бр. Декларации обр. 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“, са със срок на доброволно плащане - до 30.04. на следващата година, или : по Декларация № *69746/ 2011г. /подадена за 2010г./- срокът за доброволно плащане е- до 30.04.2011г.; по Декларация № *92435/ 2012г. /подадена за 2011г./- срокът за доброволно плащане е - до 30.04. 2012г.; по Декларация № *74261/ 2013г. /подадена за 2012г./ - срокът за доброволно плащане е - до 30.04.2013г.; и по Декларация № *69782/ 2014г. /подадена за 2013г./ - срокът за доброволно плащане е - до 30.04.2014г.; а за публичните вземания за ДДФЛ по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ № *2/ 02.05.2011г. /подадена за 2010г./, срокът за доброволно плащане е 02.05.2011г., поради което и давността за тях- за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и НЗОК /ЗО/ е започнала да тече, съобразно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съответно от : 01.01.2012г. по Декларация № *69746/ 2011г./; от 01.01.2013г. по Декларация № *92435/ 2012г.; от 01.01.2014г. по Декларация № *74261/ 2013г., и от 01.01.2015г. по Декларация № *69782/ 2014г., съответно от 01.01.2012г. по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ № *2/ 02.05.2011г., и същият изтича на 01.01.2017г. /по първата декларация/; на 01.01.2018г. по втората декларация; на 01.01.2019г. по третата декларация и на 01.01.2020г. по четвъртата декларация за вноските за ДОО, ДЗПО и НЗОК /ЗО/, а за ДДФЛ, този 5г. срок, изтича на 01.01.2017г., но при условие, че в този срок не са предприети действия, които спират или прекъсват давността.

Решаващият орган е приел, че от публичния изпълнител са предприети действия, които са прекъснали давността : 1. С изготвянето на Поканата за доброволно изпълнение от 23.10. 2014г. /невръчена на длъжника/; 2. С изпращането на Съобщение за доброволно изпълнение изх. № 002865/2015/00001/ 16.03.2015г. /невръчено на длъжника/; и 3. С издаването и съобщаването на ОД на МВР – Благоевград на ПНОМ изх. № С160001-022-0011821/ 21.06.2016г. , с което е наложен запор върху лек автомобил марка VAUXHALL, модел 21013 и peг. № Е 49 97 А, с балансова стойност 0. 00 лв., отразено в данните в сектор “ПП“ при ОД на МВР – Благоевград на 28.06.2016г.

Основният спорен въпрос между страните е дали давността е била прекъсвана с действия на компетентните органи спрямо жалбоподателя, съответно започнала ли е и от кой момент да тече нова давност.

Публичният изпълнител счита, че действията с които е прекъсната давността са : изготвянето на ПДИ; изготвянето на съобщение за доброволно изпълнение и съобщаването на ПНОМ на ОД на МВР – Благоевград.

Настоящият съдебен състав споделя възраженията на жалбоподателя, че никое от тези действия не е прекъснало давността, започнала да тече на горепосочените дати. Действително съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение, а разпоредбите на чл. 220 “Образуване на изпълнително дело“ и чл. 221 “Започване на производството“ са включени в раздел “Действия“ на глава ХХV от ДОПК, наименована “Принудително изпълнение“. Конкретен отговор на въпроса кои действия на публичния изпълнител са такива по принудителното изпълнение е даден в Тълкувателно решение № 2/ 2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/ 2013г на ОСГТК на ВКС и в Тълкувателно решение № 7/ 15.04.2021г. на ВАС по тълк. дело № 8/ 2019г. Основен разграничителен критерий между видовете действия на публичния изпълнител е уведомяването и възможността длъжникът да участва в производството. Според мотивите, и на двете цитирани ТР на ВКС и ВАС, “не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. Съгласно чл. 221, ал. 2 от ДОПК в съобщението се посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя, както и предупреждение, че при неизпълнение в указания срок ще се пристъпи към принудително изпълнение. От граматическото тълкуване на текста следва, че едва след връчване на съобщението и след изтичане на срока за доброволно изпълнение органът предприема действия по принудителното изпълнение. Самото съобщение за доброволно изпълнение има само уведомителен характер и не представлява властническо волеизявление на административен орган, с което да се накърняват права или да се създават задължения за адресата му. Идентични са съображенията и относно образуването на изпълнителното производство по реда на чл. 220 от ДОПК, което дори не се съобщава на длъжника преди връчването на съобщението по чл. 221 от ДОПК.

Тълкуването на нормата на чл. 221, ал. 1 от ДОПК от органите на Н. е направено и без да се отчита, че нормата съдържа още шест алинеи, които са свързани с изпращането на съобщение за доброволно изпълнение и конкретизират неговото съдържание. В алинея 2 на същата норма е посочено, че длъжникът се уведомява относно последствията от липсата на доброволно изпълнение. Изрично е предвидено, че : “ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение”. Следователно от редакцията на нормата е видно, че при изпращане на съобщението все още не са предприети действия по принудително изпълнение. Законодателят изрично е изключил изпращането на съобщение за доброволно изпълнение от действията по принудително изпълнение. Това съобщение има три функции. Първата е да информира длъжника за такива съществени елементи като образуването на изпълнително дело, взискателя по него, изпълнителното основание и размера на задължението. Втората е да му даде възможност да изпълни доброволно задължението. Третата е да му укаже, че ако не се възползва от нея, то ще се пристъпи към принудително изпълнение. Нито една от тях не представлява същинско действие по удовлетворяване на вземането. Следва да се държи сметка и за предвиденото в ал. 4 на същия член, че принудителното изпълнение, при липса на обезпечителни мерки, започва чрез налагане на запор или вписване на възбрана. Това са изрично посочените принудителни действия, които може да предприеме публичният изпълнител, но сред тях не е изпращането на съобщение. Ако изпращането на съобщение за доброволно изпълнение се приема от законодателя като “действие по принудителното изпълнение”, не е необходимо конкретизирането на действията по принудително изпълнение в нормата.

От съдържанието на чл. 221, ал. 1 ДОПК се налага извод, че изпращането на ПДИ и съобщение за доброволно изпълнение се характеризират като действия по пристъпване към изпълнение. Съобщението е насочено към събиране на публично вземане, но по доброволен път. Правният му смисъл е, че ако не погаси вземанията си в определения му срок, ще бъдат предприети действия по принудителното им събиране. Не без значение е и обстоятелството, че в 7-дневния срок за доброволно изпълнение, предоставен на длъжника, не могат да се предприемат действия по неговото принудително изпълнение. Изпращането на съобщението по своята същност е подготовка за започването на същинския изпълнителен процес, изразяващ се в предприемане на действия по принудително изпълнение чрез предвидените в чл. 215, ал. 1, т. 1-3 ДОПК изпълнителни способи.

В тази насока следва да бъде посочено още, че способите за осъществяване на принудително изпълнение на вземанията са изброени лимитативно в чл. 215, ал. 1 от ДОПК – изпълнение върху вземания и парични средства в банките, изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника, изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа. Прекъсване на давността по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ДОПК ще настъпи с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитори, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н.

Относно възприетото в оспореното разпореждане на ГПИ, потвърдено и от ответника, че е налице прекъсване на давността с издаването и съобщаването на ОД на МВР – Благоевград на ПНОМ изх. № С160001-022-0011821/ 21.06.2016г., с което е наложен запор върху лек автомобил марка VAUXHALL, модел 21013 и peг. № Е 49 97 А, с балансова стойност 0. 00 лв., отразено в данните в сектор “ПП“ при ОД на МВР – Благоевград на 28.06.2016г.

На първо място, съдът обяви в съдебно заседание, за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че ПНОМ изх. № С160001-022-0011821/ 21.06.2016г., не е съобщаван изобщо на длъжника, а след като той не му е съобщен, това автоматично изключва възможността, това действие да има какъвто и да е прекъсващ погасителната давност ефект, спрямо него /защото е извършено без негово участие/. Изцяло причината за невръчването на ПНОМ на длъжника е у публичния изпълнител, ръководещ този етап от процеса. Липсват по делото данни, дори да е направен опит за подобно връчване. Още повече, че органите на Н., смесват гражданскоправните последици от връчване на запорното съобщение на ОД на МВР, от която дата насетне, действително собственикът не би могъл да се разпореди другиму с процесното МПС, но същото няма никаква връзка с теченето на погасителната давност, при изцяло пасивното поведение на органите на Н., които в продължение на повече от 5г. от издаването на ПНОМ, не са направили дори и опит за уведомяването на длъжника за този факт, от което същите не биха могли да извличат позитивни последици – че не е текла погасителна давност.

На второ място – установи се, че запорираното МПС - лек автомобил марка VAUXHALL, модел 21013 и peг. № Е 49 97 А, не е във владение /поради извършена кражба на същото/ на Т., считано от 07.09.1994г. насетне, а считано от 01.06.2006г., насетне, т. е. повече от 10 г., преди издаването на процесното ПНОМ - на 21.06.2016г., на основание § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № І-45/ 24.03.2000г. на МВР относно срока на подмяната на регистрационните табели, регистрацията на същото е служебно прекратена от посочената дата. Следователно- наложен е запор върху реално несъществуваща вещ в граждански оборот, т. е. запор при изначална липса на предмет.

На трето място – не са извършвани върху посоченото МПС /поради липсата му/ и действия по опис, оценка и предаване на вещта за пазене или изземване и съхранение по реда на ДОПК, които евентуално биха довили до прекъсване на давността.

Очевидно е, че самото образуване на изпълнително производство, вкл. изготвянето на ПДИ, съставянето на съобщение за доброволно изпълнение /които пък актове изобщо не са достигнали до адресата си/, вкл. налагането на запор върху вещ, която е вън от гражданския оборот, са извън тази категория действия, които биха могли да прекъснат давността, което означава, че след като в настоящия казус в хода на изпълнителното производство против жалбоподателя, не са извършени никакви други действия освен тези, на които се позовават публичния изпълнител и решаващия орган, давността досежно публичните задължения за ДОО, ДЗПО и НЗОК /ЗО/, за периода 01.01.2010г.– 31.12.2013г., определени с подадените общо 4 бр. Декларации обр. 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ : Декларация № *69746/ 2011г.; Декларация № *92435/ 2012г.; Декларация № *74261/ 2013г. и Декларация № *69782/ 2014г., и за публичните вземания за ДДФЛ по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ № *2/ 02.05.2011г., за периода 01.01.2010г.- 31.12.2010г., изобщо не е била прекъсвана по чл. 172, ал. 2 от ДОПК, и същата е изтекла на 01.01.2020г. /най- късната дата от посочените/. Молбата до публичния изпълнител за отписване на тези задължения на посоченото основание е депозирана на 21.09.2020г., което я квалифицира освен като допустима, и като основателна.

Като не е съобразил изложеното и е приел искането за отписване на задълженията за ДОО, ДЗПО и НЗОК /ЗО/, за периода 01.01.2010г.– 31.12.2013г. и за ДДФЛ за периода 01.01. 2010г.- 31.12.2010г., като неоснователно, респ. и разпореждането, с което е отказано същото като правилно, решаващият орган е постановил незаконосъобразно решение, поради неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната му, както и тази на потвърденото с него разпореждане, след което и предвид фактът, че се касае за извършване на действие от компетентността на публичния изпълнител, делото следва да бъде върнато на същия като преписка със задължителни указания по приложението на материалния закон – отписване по давност на посочените публични задължения за съответните периоди.

По разноските. При този изход на делото, претенцията на оспорващия за присъждане на сторените разноски се явява основателна, и следва на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо от ДОПК, да се осъди ответникът да заплати на оспорващия, направените разноски по делото в размер общо на 900. 00 лв., от които : 10. 00 лв.- заплатена държавна такса и 890. 00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответника, съдът намира за неоснователно, тъй като същото е съобразено с минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, и на основание чл. 268, ал. 2 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № ПИ-355/ 27.10.2020г. на Д. на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - С., с което е оставена без уважение жалбата на Й. А. Т., с ЕГН *, с постоянен адрес : гр. С., общ. С., обл. Благоевград, ул. „. № 45, . 5, ап. 22, с вх. № 17629/ 16.10.2020г. по описа на ТД на Н. - С., офис Благоевград, и е потвърдено Разпореждане с изх. № С200001-137-0007899/ 28.09.2020г. на Главен публичен изпълнител при ТД на Н. - С., офис Благоевград.

ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № С200001-137-0007899/ 28.09.2020г. на Главен публичен изпълнител при ТД на Н. - С., офис Благоевград и ВРЪЩА преписката на Главен публичен изпълнител при ТД на Н. - С., офис Благоевград за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, с адрес : гр. С., бул. “... представлявана от Изпълнителния директор, да заплати на Й. А. Т., с ЕГН *, с постоянен адрес : гр. С., общ. С., обл. Благоевград, ул. „. № 45, . 5, ап. 22, сумата от 900. 00 лв. /деветстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /по аргумент на чл. 268, ал. 2 от ДОПК/.

Преписи от решението да се връчат на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!

М.К.