и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е oбразувано по жалба на „. Б. ЗА А. Л. П. (“МБАЛ П. ), с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. “...“ № ..., П. от И. Д. Д. Д. И., със съдебен адрес: гр. Б. ул. “...“ № ..., . 7, Деловодство, против Заповед № РД 25-416/15.06.2022 г., издадена от Д. на Р. З. каса (РЗОК) – БлагоевгрА. с която на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 408, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 412, чл. 414 и чл. 416 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната З. каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2020 – 2022 г. (НРД за 2020 – 2022 г.) на “МБАЛ ПУЛС” са наложени 3 бр. санкции – финансови неустойки в общ размер на 1 000 лв. и е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

В проведено на 03.10.2022 г. съдебно заседание по делото с изрично изявление от процесуалния представител по пълномощие на оспорващото дружество, който съгласно представеното пълномощно има право да се разпорежда с предмета на делото, както и с изявление от представляващия „. Б. за А. Л. П. – Д. Д. И., обективирано в представената в същото съдебно заседание писмена молба, е оттеглено оспорването против Заповед № РД-25-416/15.06.2022 г. на Д. на Р. З. каса – Б. в частта й по т. 3, касаеща пациент с История на заболяването № 3526. Предвид наличието на предпоставките по чл. 155, ал. 1 от АПК за прекратяване на производството по делото в тази му част, съгласно която при всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти, на основание чл. 159, т. 8 от АПК съдът с протоколно определение № 1644 е оставил без разглеждане жалбата на „. Б. за А. Л. П. , П. от И. Д. Д. Д. И., против Заповед № РД-25-416/15.06.2022 г. на Д. на Р. З. каса – Б. в частта й по т. 3, касаеща пациент с История на заболяването № 3526 и е прекратил производството по адм. дело № 629/2022 г. по описа на Административен съд – Б. в тази му част. Определение № 1644 от 03.10.2022 г., постановено по адм.д. № 629/2022 г. по описа на Административен съд – БлагоевгрА. е влязло в законна сила.

Предмет на спор в настоящото производство е Заповед № РД 25-416/15.06.2022 г., издадена от Д. на Р. З. каса (РЗОК) – БлагоевгрА. в частта й по т. 1, касаеща пациент с История на заболяването № 3237 и в частта й по т. 2, касаеща пациент с История на заболяването № 3524, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 408, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 412, чл. 414 и чл. 416 от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г. на “МБАЛ ПУЛС” са наложени 2 бр. санкции – финансови неустойки в общ размер на 800 лв.

В жалбата се твърди, че процесната заповед в оспорената част е незаконосъобразна, издадена при неспазване на материалните норми и при несъответствие с целта на закона, както и при съществени нарушения на административно производствените правила. Излагат се съображения, че изложените в процесната заповед мотиви не отговарят на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото като мотиви са възприети изцяло констатациите на проверяващия екип, изложени в протокола от извършената проверка. Твърди се, че не е налице повторност на установеното нарушение по т. 1 от заповедта. Иска се отмяна на заповедта в оспорената част, в условията на евентуалност намаляване размера на финансовата санкция по т. 1 от заповедта до минималния размер от 200 лв.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител по пълномощие – надлежно упълномощен адвокат. В писмено становище и допълнение към него се доразвиват доводите за незаконосъобразност на процесната заповед в оспорената част. Излагат се съображения, че нарушенията не са извършени от обективна страна, поради което заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Във връзка с нарушението по т. 1 от заповедта се изтъква, че наличието на заболяване, във връзка с което съответният пациент следва да бъде освободен от заплащане на потребителска такса, следва да бъде установено и доказано с надлежни и годни писмени доказателства (медицински документи), каквито в настоящия случай не са налични, а отделно от горното пациентката собственоръчно е декларирала, че няма основание за освобождаването й от потребителска такса в представената и приета по делото Декларация за заплащане на медицински дейности, изделия и други услуги на пациент. Твърди се също така, че нарушението не е извършено в условие на повторност, предвид че в представената и приета по делото Заповед № РД-15-185/11.03.2022 г. оспорващото дружество е санкционирано за друго нарушение, а именно събиране на потребителска такса за един ден болнично Л. повече от пролежаните леглодни, т.е. нарушенията в двете заповеди не са от един и същи вид по смисъла на разпоредбата на Пар. 1, т. 3 от ДР на Националния рамков договор (НРД) 2020 – 2022 г., както и че не са представени доказателства, че предходната заповед е влязла в законна сила. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата, Директорът на Р. З. каса – Б. (РЗОК – Б.), чрез процесуалния си представител по пълномощие, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна с искане съдът да я отхвърли. В писмени бележки по делото излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, твърди че процесната заповед в оспорваната част е законосъобразна, обоснована и правилна. Твърди, че в случая е спазена установената процедура за извършване на проверка, нарушенията са доказани със събраните документи. Налице е пълно съответствие между изложените фактически и правни основания и диспозитива на заповедта. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулстско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не оспорват релевантните по делото факти, че „. Б. ЗА А. Л. П. (“МБАЛ П. ) е лечебно заведение и за осъществяване на дейността му е издадено Разрешение № МБ-345/03.11.2015 г., издадено от Министъра на здравеопазването (МЗ), вписано с регистрационен № * в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“/Регионална здравна инспекция – гр. Б..

Също така няма спор между страните по делото, че между Националната З. каса (НЗОК) и “МБАЛ П. на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2020 – 2022 г. е сключен Договор № 010633/26.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури, по силата на който оспорващото дружество се е задължило да извършва здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК по клинични пътеки, подробно разписани в съответните договорни клаузи, т.е. оспорващото дружество е изпълнител на медицинска помощ по сключен договор с НЗОК.

Със Заповед № РД 24-542/28.05.2022 г. на Д. на РЗОК е наредено да бъде извършена проверка на „МБАЛ П. , като е определен обхватът на проверката и лекари -контрольори, които следва да извършат проверката (л. 148 от делото). За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № РД-24-542-1/01.06.2022 г., връчен на Прокуриста на „МБАЛ П. на 01.06.2022 г. (л. 149 – л. 150 от делото). Установените нарушения по изпълнение на договора с изпълнителя на медицинска помощ са отразени в протокола.

По отношение здравноосигуреното лице (ЗОЛ) П. П. И. е установено, че същата е хоспитализирана в лечебното заведение по КП № 163 „Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи” на 14.04.2022 г. с ИЗ № 3237/04.2022 г. и дехоспитализирана на 16.04.2022 г. от лечебното заведение с основна диагноза с код по МКБ N87.2 „Тежко изразена дисплазия на маточната шийка, неквалифицирана другаде”. Установено е също така, че пациентката е с придружаващо заболяване с код МКБ 10 – G 35 „Множествена склероза“, вписано в ИЗ № 3237/04.2022 г., Направление за хоспитализация/Л. по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7) към нея и епикриза, издадена при дехоспитализацията на П.П. И. Установено е в хода на проверката, че при дехоспитализицията ЗОЛ е заплатила потребителска такса в размер на 11.60 лева за два дни болничен престой, като за заплатената сума лечебното заведение е издало Приходен касов ордер № */18.04.2022 г. При тези констатации е възприето, че са нарушени условията и реда за оказване на медицинска помощ, определени в НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и правата на ЗОЛ, като е поискано и получено заплащане на потребителска такса от пациента със заболяване, при което ЗОЛ е освободено от заплащане на потребителса такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО. Диагнозата „Множествена склероза“ с код МКБ 10 – G 35 фигурира в точка XI „Болести на нервната система“ от Приложение № 11 „Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от заплащане на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО“ към НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г. – нарушение по чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и чл. 277, ал. 4 от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г.

По отношение на ЗОЛ В. В. Т. е установено, че същият е хоспитализиран в болничното заведение по Клинична пътека (КП) № 197 „Консервативно Л. при остри коремни заболявания“ на 22.04.2022 г. с ИЗ № 3524/04.2022 г. и дехоспитализирано на 24.04.2022 г. Установено е, че в хода на лечението е изготвена „История на заболяването“ (ИЗ) № 3524/04.2022 г., със съставен и прикрепен към нея лист „Процедури“, като в изготвения документ „Процедури“ липсва положен подпис на Началник клиника/отделение съгласно изискванията и реквизитите, посочени в приложение № 2 „Първични медицински документи“ от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г. Възприето е, че е нарушен редът за работа с първичната болнична медицинска документация „История на заболяването“ – нарушение по чл. 292, т. 10 и чл. 295, т. 2 от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г.

В административната преписка не се съдържат данни за постъпило възражение от болничното заведение след връчване на протокола.

Като е възприел, че е установено нарушение по чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и чл. 277, ал. 4 от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г. и нарушение по чл. 292, т. 10 и чл. 295, т. 2 от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г., Директорът на РЗОК – Б. е издал оспорената Заповед № РД 25-416/15.06.2022 г. В частта на оспорената заповед по т. 1, касаеща пациент с История на заболяването № 3237, е наложена „финансова неустойка“ в размер на 600 лв., като размерът на финансовата неустойка е мотивиран с обстоятелството, че нарушението е извършено повторно, тъй като за същия вид нарушение в рамките на календарната 2022 г. е наложена санкция „финансова неустойка“ със Заповед № РД-25-185/11.03.2022 г. (л. 184 – 185 от делото). В частта на оспорената заповед по т. 2, касаеща пациент с История на заболяването № 3524, е наложена „финансова неустойка“ в размер на 200 лв.

Заповедта е съобщена на „МБАЛ П. на 20.06.2022 г. (известие на л. 5 от делото). Жалбата е постъпила в РЗОК - Б. на 04.07.2022 г. (с вх. № 29-02-713/04.07.2012 г.).

При така установената фактическа обстановка и съобразно изискванията на чл. 168 от АПК, във връзка чл. 146 АПК Административен съд – Б. прави следните правни изводи:

Съдебният контрол за законосъобразност е изрично предвиден способ за защита срещу издадена на основание чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО заповед – чл. 76, ал. 3 и 5 от ЗЗО, като срокът за сезирането на съда в случая е спазен – четиринадесетдневен по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗЗО. Жалбата е подадена от изпълнителя на болнична помощ, на когото са наложени санкциите с оспорената заповед, заинтересован от оспорването й (чл. 147, ал. 1 от АПК), и при липсата на други процесуални пречки от посочените в чл. 159 АПК, жалбата е процесуално допустима за разглеждане на основанията по чл. 146 АПК.

Оспореният административен акт – заповед за налагане на финансови неустойка е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО - Д. на РЗОК - Б. в писмена форма, поради което е валиден. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 10 от ЗЗО условията и редът за осъществяване на контрола по ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 се определят с Инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на цитираната разпоредба управителят на НЗОК е издал ИНСТРУКЦИЯ № РД-16-43 от 09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване, която е публикувана на официалния сайт на НЗОК. Съобразно тази Инструкция и разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО в хода на проверката длъжностните лица са съставили протокол, връчили са копие от него на проверяваното дружество и са му предоставили седемдневен срок за писмено становище. В законоустановения седемдневен срок не е подадено възражение по отношение на установените нарушения от оспорващото дружество. Заповедта е издадена на база на така констатираните в хода на извършената проверка нарушения на условията за оказване на медицинска помощ, посочени и в съставения Протокол. В изложения смисъл оспорената заповед по чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО е издадена по реда на предвиденото в закона производство.

Оспорената заповед е мотивирана с изложените в съдържанието й съображения за извършени във връзка с дейността на дружеството като изпълнител на болнична медицинска помощ нарушения на условията и реда за оказването на болнична помощ по НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г., както и със съображенията в съставения Протокол № РД-24-542-1/01.06.2022 г. от извършената проверка по реда на чл. 72 във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗЗО, с изложени в него идентични фактически и правни основания за квалифициране на конкретно описаните неизпълнени от болничното заведение задължения по НРД за медицинските дейности за 2020 – 2022 г. като нарушения на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО, чл. 277, ал. 4 от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г., чл. 292, т. 10 и чл. 295, т. 2 от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г. - основания за налагане на предвидените в чл. 412 и чл. 413 от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г. санкции.

По изложените съображения отсъстват основания по чл. 146, т. 1 - 3 АПК за обявяване на нищожност или отмяна на оспорената заповед.

По същество за законосъобразност на заповедта, с оглед съответствието й с материалния закон (чл. 146, т. 4 от АПК) жалбата е основателна.

По отношение на нарушението, обективирано в т. 1 от оспорената заповед, административният орган е приел, че (ЗОЛ) П. П. И., хоспитализирана в лечебното заведение на 14.04.2022 г. и дехоспитализирана от лечебното заведение на 16.04.2022 г. по КП № 163 „Оперативни интервенции чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно изследване на женските полови органи” с основна диагноза с код по МКБ N87.2 „Тежко изразена дисплазия на маточната шийка, неквалифицирана другаде”, е с придружаващо заболяване с код МКБ 10 – G 35 „Множествена склероза“.

Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗО за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично Л., но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 заплащат на лекаря, на лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми, определени с постановление на Министерския съвет. А съгласно ал. 3 от същата разпоредба от заплащане на сумите по ал. 1 се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД. В чл. 277, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г. е регламентирано, че за оказаната болнична медицинска помощ не се заплаща потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО от категориите лица по чл. 37, ал. 3 от ЗЗО и от лицата със заболявания, посочени в Приложение № 12 „Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО“. От представените медицински документи се установява, че основното заболяване, за което ЗОЛ П. П. И. е приета за Л. в болничното заведение жалбоподател, е „Ерозио и ектропион на шийката на матката“, за което на лицето е направено оперативна интервенция. Посоченото заболяване е с код по МКБ 10 № 86 и същото не е включено в Приложение 12. Като придружаващи заболявания в Направлението за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7) са посочени „Бета – таласемия“ с код МКБ 10 – D 561 и „Множествена склероза“ с код МКБ 10 – G 35. Видно от Приложение № 12 към НРД 2020 – 2022 г. заболяването „Множествена склероза“ с посочения код попада в раздел ХI „Болести на нервната система“ и лицата, страдащи от посоченото заболяване са освободени от заплащане на потребителска такса за оказаната болнична помощ. Анализът на разпоредбите на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО и чл. 274, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г. показва, че за да бъде освободен от заплащане на потребителска такса даден пациент, следва същия да страда от заболяване, което е включено в списъка към НРД. За пълнота на изложението следва да се посочи, че нормата на чл. 37, ал. 4 от ЗЗО не прави разлика между поставена основна диагноза като насочваща за прием в лечебно заведение и налично придружаващо заболяване на ЗОЛ. Реалното наличие на такова заболяване следва да бъде установено и доказано с надлежни и годни писмени доказателства – епикризи, експертни решения на ТЕЛК и други медицински документи, каквито в настоящия случай са ангажирани. В конкретния случай диагнозата „Множествена склероза“ е вписана в Историята на заболяването (ИЗ), Направлението за хоспитализацията (Бл. МЗ – НЗОК № 7) и Епикризата при дехоспитализацията на пациентката (л. 151 – л. 153 от делото). Още при дехоспитализацията на пациентката е отсъствало основание по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО болничното заведение да събира потребителска такса за болничния й престой. Предвид на това, като от болничното заведение жалбоподател са изискали от ЗОЛ П. П. И.заплащане на потребителска такса, а същевременно същата е била освободена от заплащането на такава, тъй като е лице страдащо от заболяване, включено в Приложение № 12, оспорващото дружество е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 277, ал. 4 от НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г., за което и правилно е санкционирано с наложена „финансова неустойка“. Горното обосновава неоснователността на твърдението на лечебното заведение - жалбоподател, че в случая директорът на РЗОК – Б. е формирал изводите си при неправилно приложение на материалния закон. Видно от приложения към делото Приходен касов ордер (л. 152 от делото) при дехоспитализицията ЗОЛ е заплатило потребителска такса в размер на 11.60 лева за два дни болничен престой, по 5.80 за всеки ден престой потребителска такса.

Като е налагал санкцията по т. 1 от оспорената заповед, обаче, административният орган незаконосъобразно е възприел, че нарушението е извършено в условията на повторност. Според записаното в констативната част на заповедта и посочените за неспазени разпоредби нарушението по т. 1 се изразява в неправомерно събиране на потребителска такса, заплатена от пациента съгласно приложения към ИЗ приходен касов ордер в размер на 11.60 лева за 2 дни болничен престой, доколкото придружаващото заболяване „Множествена склероза“ с код по МКБ 10 – G35 попада в Приложение № 12 „Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от заплащане на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО“. Извършването на нарушението, описано в т. 1 от оспорваната заповед, се потвърждава от приложените към ИЗ № 3237/04.2022 г. документи, както бе посочено и по-горе. Видно от посоченото в заповедта, санкцията за това нарушение е наложена на основание чл. 414, ал. 4 от НРД за 2020-2022 – за повторно нарушение по ал. 3, а ал. 3 от същия член предвижда санкциониране при нарушаване условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в НРД 2020 – 2022 г. В случая повторността на нарушението е обоснована с извършено предходно такова, санкционирано със Заповед за налагане на санкции № РД-25-185/11.03.2022 г. След запознаване със съдържанието на тази заповед съдът не установи от оспорващото дружество да е извършено нарушение от същия вид. В заповедта от 11.03.2022 г. не е констатирано нарушение от вида на коментираното, а е констатирано и съответно санкционирано нарушение, изразяващо се в надвзета потребителска такса за един ден болничен престой, без да е налице пролежан леглоден. Надвземането на потребителска такса означава, че такава е дължима, но е събрана в по-голям размер спрямо пролежаните леглодни. Това нарушение е различно от визираното по т. 1 от процесната заповед, което се изразява в събиране на потребителска такса, която по принцип е недължима. Отделно от горното представената и приета по делото Заповед № РД-25-185/11.03.2022 г. не съдържа отбелязване за датата на влизането й в законна сила, както и не са представени доказателства, че същата е влязла в законна сила към момента на издаване на оспорваната заповед. Установяване на това обстоятелство е от значение, за да може съдът да прецени доколко е налице повторност и оттам да определи дали правилно е приложена санкционната норма, тъй като повторността на едно нарушение определя и приложимата санкционна норма. Предвид горното, основателно се явява оплакването на оспорващото дружество, че твърдението за повторност на нарушението по т. 1 от заповедта е недоказано.

В тази връзка неправилно и незаконосъобразно финансовата неустойка за нарушението по т. 1 от оспорваната заповед е определена на основание чл. 414, ал. 4 от НРД 2020 - 2022, поради което заповедта в тази част не съответства на материалния закон и следва да се отмени.

В т. 2 от оспорваната заповед е описано нарушение на чл. 292, т. 10 и чл. 295, т. 2 от НРД за 2020 – 2022 г. В чл. 292, т. 10 е посочено, че дейностите по съответната КП задължително се документират, съгласно чл. 295, т. 2 от НРД 2020 – 2022 г. (в сила към процесния период) хоспитализацията на пациента се документира в ИЗ (съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение № 2) и в част II на „Направление за хоспитализация/Л. по амбулаторни процедури“ (бл. МЗ-НЗОК № 7). В Приложение № 2 (в сила към процесния период) се съдържат указанията за попълване на „История на заболяването“, който документ е съпътстваща лечебно-диагностична документация за всеки пациент, постъпил в лечебното заведение за болнична помощ. В конкретния случай според записаното в констативната част на оспорената заповед и посочените за неспазени разпоредби нарушението по т. 2, свързано с ИЗ № 3524/04.2022 г., се изразява в неизпълнение на нормативно и договорно задължение за правилно и пълно документиране на хоспитализацията на пациента, тъй като е съставен лист „Процедури“, който е прикрепен към ИЗ на процесния пациент за извършени диагностични и терапевтични процедури, представляващ неразделна част от ИЗ, на който не е положен подпис на началника на клиника/отделение, с което са нарушени изискванията за работа с болнична документация – ИЗ, определени в НРД за медицинските дейности за 2020 - 2022 г. и изрично посочени в Приложение № 2 към него. Според въведените изисквания за изпълнение на клиничната пътека „Направлението за хоспитализация/Л. по амбулаторни процедури“, ИЗ и Епикризата (при изписване), са документите, отразяващи хоспитализацията на пациента, съответно изписването/превеждането към друго лечебно заведение. От приетите по делото документи се установява, че в конкретния случай са издадени ИЗ, Направление за хоспитализация и Епикриза.

„Историята на заболяването“ е първичен медицински документ по чл. 384, ал. 1, т. 8 от НРД 2020 – 2022 г., утвърден съгласно Приложение № 2 към същия НРД. Видно от Указанията за попълването му относно стр. 9 „Процедури“ е посочено „Вписва се вида на процедурата по кодове МКБ 9 и КСМП“, „От кого е назначена и подпис на назначилия лекар, дата“, „От кого е извършена, дата и подпис на извършилия процедурата“, „Ползван консуматив по вид“, посочено е, че „Могат да се прибавят съответните медицински документи, свързани с тези процедури, които съдържат дата на процедурата и данни за лекаря, който я е извършил с подпис“. Т.е. видно от изискуемото съдържание на стр. 9 „Процедури“ не се съдържа изискване за поставяне на подпис на началника на клиника/отделение, т.е. поставяне на подпис от началника на клиника/отделение не е задължителен реквизит на „История на заболяването“ в тази част на същия документ, липсва нормативно въведена задължителност за попълването му. Липсата на този задължителен елемент окачествява твърдяното нарушение като несъставомерно. В случая липсва нормативно въведено изискване, в този смисъл описаното в т. 2 от оспорената заповед не може да се определи като неизпълнение на нормативно и договорно задължение за правилно и пълно документиране на хоспитализацията на пациента.

Отделно от горното, съгласно Приложение № 2 относно Указанията за попълване на „История на заболяването“ е посочено, че всички допълнителни медицински и други съотносими документи (информирано съгласие и други) се добавят към „История на заболяването“ и са неотделима част от самото ИЗ. При приключването на ИЗ се прави опис на всички добавени документи, който се заверява от лекуващия лекар и началник клиника (отделение) със съответния подпис и дата. Съгласно Приложение № 2 относно указанията за попълване на „История на заболяването“ в Блок “Валидиране на документа” е въведено изискване за подпис на завеждащия отделение, задължително изискване за поставяне на подпис от началника на клиника/отделение е въведено относно последна страница на „История на заболяването“, както и на епикризата. В този смисъл и доколкото в останалата си част „Историята на заболяването“ е попълнено надлежно, документът е подписан и заверен от завеждащия отделение, процесният документ „Процедури“ е неразделна част от „История на заболяването“, проведените процедури са видни от „Направление за хоспитализация/Л. по амбулаторни процедури“, подписано от началника на отделение, дори и да се приеме, че е налице пропуск, пропускът е формален и несъществен.

Съдът намира, че не следва да разглежда и обсъжда доводите на процесуалния представител на ответника, изложени за пръв път в писмените бележки, депозирани по делото, че в горепосочения документ „Процедури“ липсват подписи на лекарите, извършили процедурите, тъй като подобни мотиви не се съдържат в оспорената заповед. Недопустимо е да се “допълва“ или мотивира оспореният акт за пръв път, и то от процесуален представител на страната, в хода на съдебното производство по оспорването му, като се посочват допълнителни мотиви и основания, които не се съдържат и не са обективирани в съдържанието на акта. Посоченото се явява пълна пречка за проверка на възприетото за релевантно от административния орган и за преценка на материалната законосъобразност на акта.

Във връзка с горното съдът намира, че при така установеното няма как да се приеме, че необходимата документация не съдържа изискуемите реквизити, респективно не е налице нарушението, описано в т. 2 от заповедта и заповедта в тази й част следва да се отмени като несъответна на материалния закон.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД 25-416/15.06.2022 г., издадена от Д. на Р. З. каса (РЗОК) – БлагоевгрА. в частта й по т. 1, касаеща пациент с История на заболяването № 3237 и в частта й по т. 2, касаеща пациент с История на заболяването № 3524, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО във връзка с чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 408, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 412, чл. 414 и чл. 416 от НРД за медицински дейности за 2020 – 2022 г. на “МБАЛ ПУЛС” са наложени 2 бр. санкции – финансови неустойки в общ размер на 800 лв.

ОСЪЖДА Р. З. каса – Б. да заплати на „. Б. за А. Л. П. ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. Б. ул. „...“ № ..., сумата от 400 (четиристотин) лева разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.