и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “. №., представлявано от М. К. Ч. против Заповед №05-15-95/12.05.2015г. на К. на О. Б..
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административно-производствените правила, на материалния закон и изискванията за форма на акта. Твърди се, че административния орган неправилно е преценил действителната цел на подаденото заявление, което е във връзка с промени в туристическия регистър по реда на чл.16, т.2, и чл.14, ал.2 от Наредбата за категоризация на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. Сочи се, че обекта е категоризиран съгласно Удостоверение за категоризация №00055/06.03.2007г.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез упълномощен адвокат. Поддържат се доводите за това, че подаденото заявление не е за категоризация на туристическия обект, а за промяна на юридическото лице, което стопанисва обекта. Иска се отмяна на заповедта.
Ответника по жалбата – К. на О. Б. чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата. Твърди се, че ЕООД не е нито собственик нито наемател на обекта, предмет на оспорената заповед, поради което подадената жалба е недопустима. Алтернативно излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
От приложената по делото административна преписка и допълнително събраните писмени доказателства безспорно се установява следното:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по Заявление за категоризиране на средство за подслон или място за настаняване с вх.№33-15-440/23.02.2015 год., подадено от ЕООД. Поискано е категоризиране на къща за гости „Ловна среща“, в адрес гр. Б., ул. „П.“ №.. Заявлението е подписано от Б. Б. Г., съгласно търговско пълномощно от 10.01.2014г., представено по делото (л.44).
Към заявлението са приложени формуляр за определяне категорията на средството за подслон, Справка за професионална и езикова квалификация на заетите лица в средството за подслон, декларация по чл.129, ал.1, т.2 от Закона за туризма и нотариален акт за продажба на недвижим имот №36, том Х, рег.№7615, нот.дело №1746/2007г., съгласно който ЕООД е собственик на малък семеен хотел в гр. Б..
На 09.03.2015г. заместник-К. на О. Б. е издал временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на къща за гости „Ловна среща“ със собственик „Н. т.“ Е. стопанисвана от ЕООД.
Със Заповед №09-15-117/07.04.2015 год. на К. на О. Б. е назначена Общинска експертна комисия по категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (ОЕКК).
На 23.04.2015 год. е извършена проверка на обект къща за гости „Ловна среща“ от работна експертна група, за което е съставен констативен протокол № 068/23.04.2015г. Съгласно констативния протокол при направени две посещения на дата 23.04.2015 год., е установено, че обектът е затворен и няма възможност да се извърши проверка на място. Не е установена връзка по телефона с лицето, подало заявлението за категоризация Б. Г. На основание направените констатации експертната група е предложила да се направи отказ за категоризиране. Съставен е и доклад от 23.04.2015г. с мнение да бъде извършен отказ от определяне на категория на обект къща за гости „Ловна среща“
Въз основа на така съставения констативен акт Общинската експертна комисия е дала предложение да се откаже определяне на категория на обект къща за гости „Ловна среща“, за което е съставен Протокол №068/24.04.2015г.
Въз основа на горното е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 21, ал.1, т.3 от Наредбата е отказано определяне на категория на туристически обект къща за гости „Ловна среща".
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима. Насочена е срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповедта е издадена от компетентен административен орган – К. на О. Б., съгласно от Наредбата за категоризация на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (отм., бр. 65 от 25.08.2015 г, в сила към датата на издаване на заповедта). Издадена е в предписаната от закона форма, като съдържа и изискуемите по закон реквизити.
Заповедта е мотивирана с предложението на Общинска експертна комисия по категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, обективирано в Протокол №068/24.04.2015г. Посочени са правното и фактически основания за издаване на заповедта.
Жалбоподателят, като лице по чл. 6 от Наредбата, което ще извършва или извършва ресторантьорство чрез упълномощено лице е подал заявление за категоризиране на туристически обект къща за гости „Ловна среща“. Заявлението е подадено по К. на О. Б. в качеството му на категоризиращ орган по чл. 2, ал. 3 от Наредбата. Заявлението е попълнено по образец съгласно приложение № 6 и към него са приложени документи съгласно чл. 6, ал.2 от Наредбата.
Съгласно чл. 9 от Наредбата, Общинската експертна комисия по категоризация разглежда заявлението в 14-дневен срок от постъпването му и след като констатира, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 6 или 7, предлага на К. на общината да открие процедурата по категоризиране на туристическия обект и да издаде временно удостоверение за откритата процедура, валидно за срок два месеца. В настоящия случай това е сторено и е издадено временно удостоверение за откритата процедура от 09.03.1015г.
По силата на чл.11, ал.5 от Наредбата, Общинската експертна комисия по категоризиране взема решение за създаване на експертни работни групи за проверка на място на туристическите обекти по чл. 2, ал. 3 за изпълнение на изискванията съгласно приложение №1 и на минималните задължителни изисквания към съответния туристически обект, посочени в приложения № 2, 3 и 4, съобразно заявената категория, като проверките на място се извършват от експертните работни групи в състав най-малко трима души. За проверката се съставя констативен протокол, който съдържа предложение за определяне или за отказ за определяне на вид и категория на туристическия обект, а председателите на експертните работни групи в 7-дневен срок от извършването на проверката на място въз основа на констативния протокол изготвят доклад до съответната комисия, който съдържа предложение за определяне категория на туристически обект или за отказ за определяне.
В настоящия случай описаната по-горе процедура е спазена. Видно е от доказателствата по делото, че експертната група е посетила обекта, за който е подадено заявление за категоризация, като е съставила констативен протокол. Съставен е и доклад, въз основа на който Общинската комисия е предложила да бъде направен отказ за определяне на категория.
Именно въз основа на направеното предложение от 24.04.2015г. при условията на обвързана компетентност К. на О. Б. на основание чл.21, ал.1 т. 3 от Наредбата е отказал определяне на категория на обекта. По силата на цитираната норма категоризиращият орган по предложение на съответната комисия по чл. 8 и 9 издава заповед за отказ за определяне на категория, когато е налице обективна невъзможност експертната работна група да извърши проверка на място в обекта по вина на проверяваното лице.
Видно е от протокола на съставената работна експертна група, същата е направила две посещения на дата 23.04.2015 год., при които е констатирано, че обектът е затворен и няма възможност да се извърши проверка на място, която проверка е задължителна съгласно Наредбата. Експертната група не е установила и връзка по телефона с лицето, подало заявлението за категоризация Б. Г. Т.е. проверката не е извършена по вина на заявителя, което обстоятелство не се оспорва по делото. От страна на оспорващото дружество не се изложиха твърдения и не се представиха доказателства в обратна насока.
Неоснователно и неподкрепено от доказателствата по делото е основното твърдение в жалбата, че подаденото заявление не е за категоризиране на средството за подслон, а за промени в туристическия регистър, които се извършват по реда на чл.25 от Наредбата, а не по реда на чл.16, т.2, и чл.14, ал.2, както се твърди в жалбата.
Видно е от заявлението, същото е подадено по образец съгласно приложение № 6 от Наредбата, към него са приложени документи съгласно чл. 6, ал.2 и административния орган е обвързан със заявеното искане за категоризиране на средството за подслон.
Това твърдение не се подкрепя и от представеното Удостоверение за категоризация №00055/06.03.2007г., което е за различен от заявения туристически обект, находящ се на друг адрес, а не на адреса посочен в подаденото заявление.
Съдът намира, че не следва да обсъжда представените по делото споразумение от 11.09.2015г. и Заповед №05-16-25/25.01.2016г. на К. на О. Б. като неотносими към спора и с дата след издаване на оспорената заповед
Предвид изложеното, жалбата следва да са отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане на присъждане на сторените по делото разноски, подкрепено с доказателства за това, следва да се осъди оспорващото дружество да заплати на О. Б. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.4 от АПК, Административен съд - Благоевград

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “. №., представлявано от М. К. Ч. против Заповед №05-15-95/12.05.2015г. на К. на О. Б..
ОСЪЖДА ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. “. №., представлявано от М. К. Ч. да заплати на О. – Б. сторените по делото разноски в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.



СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.