и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е касационното по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от във връзка с чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на К. Б. Х., с адрес: гр.Б., ул.”. № 10, .3, А. против Решение № 3350/21.04.2017 год., постановено по н.а.х.д. № 293 по описа на Районен съд – Б. за 2017 год. Навеждат се доводи за неправилност на решението, в подкрепа на които са развити подробни аргументи. Твърди се, че съдебния акт е постановен без съда да е събрал доказателства от които да става ясно, че техническото средство, с което нарушението е било установено е изправно. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът ОД на М. гр.Б., С. “ПП” в съдебното заседание не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
С атакуваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 15-1116-000091/12.02.2015 год. на Началник група към ОД на М. гр.Б., С. “ПП”, с което на Х. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), деяние обявено за наказуемо с административна санкция с чл.182, ал.1, т.3 от с.з., административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от с.з. и административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от с.з. За да постанови този резултат, съда е възприел нарушенията за доказани, съставомерни, виновно извършени и правилно квалифицирани от административно наказващия орган. Прието е още, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. Прието е за безспорно доказано, че на 05.02.2015 год. около 10.13 часа К. Х., като водач на лек автомобил м.“БМВ 520“ с рег.№. в гр.Б. по ул.“14-ти полк“ в посока Пазара - ЗМК управлява със скорост 75 км./ч. при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място, като нарушението е установено и заснето с техническо средство TFR 1-М № 502 в клип № 6247, който е показан на място на водача, като при поискване от контролните органи не представя свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.
Решението, в частта му с която е потвърдено НП, в частта му, с която на касационния жалбоподател са наложени административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от с.з. и административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от с.з. е правилно.
По отношение горните нарушения на правилата за движението по пътищата изводите на първоинстанционния съд кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. По делото са събрани гласни, писмени, гласни и веществени доказателства. Преценени в съвкупност, те налагат направените от Районния съд изводи. Нарушенията са извършени от Х. виновно, квалифицирани са правилно от административно наказващия орган, в административната и съдебна фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В останалата му част решението е неправилно.
При разглеждане на делото от първостепенния съд по отношение наложеното административно наказание “глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.3 от с.з. са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - обжалваното решение в тази му част е постановено при съществено нарушение по чл.13 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Районният съд не е събрал относими, допустими и необходими доказателства за изясняването на настоящия правен спор. Не са събрани доказателства дали техническото средство, установило и заснело нарушението е от одобрен тип и преминало ли е първоначален и последващ преглед (метрологичен контрол) в съответствие с изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Установяването на това обстоятелство е от значение за изясняването на фактическата обстановка в пълнота, за да бъде по безспорен начин установено дали правилно е установена превишената скорост от страна на нарушителя, за което съдът следи служебно в хода на цялото съдебно производство. Още повече, че с жалбата пред първата инстанция, обстоятелството дали системата за видеонаблюдение TFR 1-М № 502 е от одобрен тип и е преминала нужните периодични проверки е оспорено. Действително по делото от административно-наказващия орган е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 – стр.72, но то се отнася до техническото средство – стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400. Така без по делото да е установена безспорна изправност на техническото средство, неподкрепен от доказателствата по делото остава извода на съда, че отразените параметри на направените с него измервания, са верни. Допуснатото нарушение на процесуалния закон е съществено и е самостоятелно отменително основание по чл.348, ал.1, т.2, във вр. с ал.3, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Така решението, в тази му част е постановено без да се изяснят всички факти по делото. Това налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който да събере нужните доказателства, от които да е видно дали техническото средство, с което е установено и заснето нарушението е от одобрен тип и преминало ли е първоначална и последваща проверка.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3350/21.04.2017 год., постановено по н.а.х.д. № 293 по описа на Районен съд – Б. за 2017 год., в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 15-1116-000091/12.02.2015 год. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Б., С. „. П., в частта му с която на К. Б. Х., с адрес: гр.Б., ул.”. № 10, .3, А. са наложени административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от с.з. и административно наказание „глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от с.з.
ОТМЕНЯ Решение № 3350/21.04.2017 год., постановено по н.а.х.д. № 293 по описа на Районен съд – Б. за 2017 год., в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 15-1116-000091/12.02.2015 год. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Б., С. „. П., в частта му с която на К. Б. Х., с адрес: гр.Б., ул.”. № 10, .3, А. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.182, ал.1, т.3 от с.з.
ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Б..
Решението е оканчателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
О.М.