и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Е. М. Ю., с адрес: гр.П., ул.“.. против Заповед № 5396з-352/31.12.2021 год. на ВПД Началник на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Петрич, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Твърди се в жалбата, че административния акт е неправилен, несъобразен с разпоредбите и целта на материалния закон и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Сочи, че административният акт е немотивиран и издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение на случая. Иска се отмяна на заповедта. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото.
Административния орган – Началника на Гранично полицейско управление - Петрич в писмено становище, чрез упълномощен юрисконсулт, излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски по делото.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените към дисциплинарната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени, гласни и веществени доказателства, безспорно се установява, следното:
Оспорващия е държавен служител – младши инспектор, старши полицай на ГКПП „Кулата“, от ГПУ - Петрич при РДГП – Смолян.
Производството е по налагане на дисциплинарното наказание е започнало след постъпили данни с писмо рег.№3282р-26330/23.11.2021 год., във връзка с постъпила в Главна дирекция „Гранична полиция“ жалба вх.№812102- 2054/22.11.2021 год. от Х. Д. З., с адрес: гр.П., ул. „., в която се съдържат твърдения за извършени неправомерни и незаконосъобразни действия от страна на младши инспектор Е. М. Ю., изразяващи се грубо, арогантно и непристойно поведение, отправени закани и заплахи от служителя спрямо жалбоподателя и съпругата му (стр.14). Проверката е възложена със Заповед рег.№ 53963-321/25.11.2021 год. на Началника ГПУ - Петрич (стр.12 и 13). В хода на проверката са изискани обяснения от служителите, на РУ – Петрич посетили произшествието, от оспорващия, от подалия жалбата и съпругата му. Проверката е приключила със справка УРИ 5396р-24041/15.12.2021 год., изготвена от главен инспектор Г., старши инспектор Т. и инспектор П. (стр.9-11). Видно от справката проверяващите са установили следното дисциплинарно нарушение, извършено от младши инспектор Ю.: деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т.20, т.21, т.31, т.34 във връзка с т.11 и т.53 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4, съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, изразяващо се в нарушаване на етичните правила за поведение. Предложено е на служителя да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“.
Прието е от дисциплинарно-разследващия орган за безспорно установено, че на 19.11.2021 год. около 15.00-16.30 часа в гр.П.., ул.“... е възникнал скандал със заплахи за саморазправяне между служителя на ГПУ-П.. младши инспектор Е.Ю. и българският гражданин Х. Д. З.. След като е подал сигнал до оператор на ЕЕН 112, оспорващия не е дочакал идването на компетентните органи, а е напуснал мястото на събитието отвеждайки посочения от него в своето обяснение свидетел и се е наложило служителите от РУ-Петрич да издирват телефонния номер на Ю. и изрично да го повикат да дойде за изясняване на случая. На основание чл.65, ал.2 от ЗМВР на 19.11.2021 год. на младши инспектор Е. Ю. и на жалбоподателя Х. Д. З. са съставени протоколи за полицейско предупреждение от служител на РУ-П.. да не се саморазправят по между си, спорните въпроси да се решават по законов път и да не упражняват психически и физически тормоз спрямо другия, за неспазване на което носят отговорност по чл.144, чл.146 и чл.323 от НК.
Оспорващия е поканен да даде писмени обяснения (покана на стр.18). Ю. е запознат със справка УРИ 5396р-24041/15.12.2021 год. на 29.12.2021 год. На 30.12.2021 год. е подал писмено възражение, заведено с рег.№ 5396р-24799/30.12.2021 год. – стр.8.
С оспорената Заповед 5396з-352/31.12.2021 год. на Ю. е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца, като е прието, че като на 19.11.2021 год. оспорващия е допуснал да бъде въвлечен в скандал с взаимни заплахи за саморазправа с Х. З. и не е изчакал автопатрула за оказване на съдействие по изясняване на случая. Горно е квалифицирано, като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съставомерно по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. Заповедта е връчена на оспорващия на 31.12.2021 год.
Според показанията на свидетеля К., на 19.11.2021 год. са се придвижвали по улицата на която живее Ю., когато срещу тях се задала малка бяла кола. Колата си отбила в нейно дясно, паркирала си и след нея имало черен джип марка „....... Джипа останал срещу тях, не отбил вдясно. Почакали около не повече от 30 секунди и К. казал на оспорващия, че няма смисъл да се разправт, понеже човекът е много конфликтен, да даде назад колата. А преди да тръгнат назад, шофьора на джипа демонстративно слязъл заедно с жена си, заключил колата и го оставил по средата на платното за движение. Жена му си влезнала в офиса си, а водача влезнал в гаража се. Докато се движела назад колата, в момента в който се изравнила с гаража на З., той се приближил към шофьорското стъкло, почукал и казал на Ю. да свали стъклото. Оспорващия свалил стъклото не повече от 10 см и З. му заявил: „Момченце, ще те смачкам, ще ти обърна носа. Татко ти те уреди на тая работа, аз ке те уволна“. Ю. затворил стъклото и продължил да се движи назад с автомобила. Бил много притеснен от случилото се, целия треперел и се обадил на телефон 112. Свидетеля потвърди и, че са искани от него сведения, по повод на образуваното дисциплинарно производство.
Свидетеля И. е служител на Районно управление – Петрич, командир на отделение. На 19.11.2021 год. бил на работа с полицяй Б.. Получили сигнал от дежурния при Районно управление – П.., че на ул. „...“ има скандал. Отишли на място и установили, на улицата няма никой. Дежурният им дал мобилен телефон на Ю. и Б. му се обадил, за да отиде и да обясни за какво става въпрос. Докато чакали той да пристигне, дошъл неговя съсед З., който обяснил, че между тях е възникнал само някакъв спор, не е имало скандал. Имало е някакъв спор между З. и Ю. във връзка със Закона за движение по пътищата, тъй като от едната страна е имало коли, другият се е движел по улицата, а пък Ю. не е бил изчакал, тъй като той бил навлязъл с автомобила, и затова е била разправията между тях. Разговаряли и му казали, че това са дребни неща, че не е нормално като съседи да правят тези неща. След като пристигнал на мястото и Ю., разговаряли и с него. Според утвърдената практика и на двете страни са съставени протоколи за предупреждение на основание ЗМВР. И двамата казали, че са се скарали набързо заради разминаването на колите - защо единия не е изчакал, другият пък тръгнал, но нещата били спокойни, нямало някакво напрежение. З. не е заявил при проверката, че към него са отправяни заплахи. Накрая двамата си стиснали ръцете и се разбрали, че всичко е приключило.
Свидетеля Б. е бил част от патрула посетил мястото. През м. ноември 2021 год. с И. били изпратени по сигнал за възникнал спор на ул. „...“. Отишли на място, но нямало никой. Позвънили на дежурния, който дал телефона на Ю.. Позвънил му, казал че патрула е на място за проверка и го питал, какъв е проблема. Ю. казал, че го е страх нещата да не ескалират, понеже са се скарали със съседа му. Преди оспорващия да пристигне, дошъл З. – съседа му. Разбрали, че е имало някаква свада заради автомобилите кой да мине напред, кой назад. Полицай И. съставил протоколи за предупреждение и на двете страни. Двамата си стиснали ръцете и И. останал с впечатление, че няма напрежение и всичко е приключило.
В подадената от Х. З. жалба (приложена на стр.16 и 17) се твърди, че на 19.11.2021 год. по улицата на която живее „...“ е следвало да се размине с автомобил, управляван от Е. Ю.. Автомобила на З. бил в насрещното платно, но за Ю. било по-удобно да се изнесе назад за да се разминат. З. помолил оспорващия да мине назад, но той излязъл от колата и започнал да крещи и да го заплашва. Свидетел на случилото се станала съпругата му И. З..
По делото е приет, като веществено доказателство диск (електронен носител), съдържащ разговор, съдържащ подаден сигнал от Е. М. Ю. на 19.11.2021 г. около 15.20-15.25 часа, предоставен от Дирекция "Национална система 112" към МВР. От допуснатия в съдебно заседание оглед на веществено доказателство, чрез възпроизвеждане на съдържанието на диска, се установи следното: оспорващия подава сигнал на телефон 112 за отправени към него заплахи от страна на съседа му Х. З., като е поискал връзка с оперативен дежурен. Изразява опасения за безопасността си и страх от физическа саморазправа.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Началника на ГПУ - Петрич, който на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 ЗМВР, в качеството му на ръководна спрямо заеманата от Ю. длъжност.
Дисциплинарната отговорност по глава осма от ЗМВР е лична и виновна отговорност и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на МВР, следва административният орган да докаже, че той виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми - небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, като всеки държавен служител отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност и правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя, в т.ч. и на правилата на Етичния кодекс. В тежест на дисциплинарнонаказващият орган е да установи конкретни фактически обстоятелства, осъществяващи състав на дисциплинарно нарушение.
Съгласно чл.215а от ЗМВР, организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. Релевантна към настоящия момент и към момента на извършване на твърдяното нарушение, е Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 год. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи.
В случая оспорващия, в качеството си на държавен служител в МВР е наказан за неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като е допуснал да бъде въвлечен в скандал със заплахи за саморазправяне и след като е подал сигнал до оператор на ЕЕН 112, не е дочакал идването на компетентните органи, поведение квалифицирано, като нарушение на т.20, т.21, т.31, т.34 във връзка с т.11 и т.53 от кодекса. Т.20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължава държавният служител да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Според т.21 “Държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото“. Т.31, задължава държавният служител да зачита и спазва правата и основните свободи на всички граждани в съответствие с действащото българско законодателство и международните договори, по които Република България е страна, а т.34 да зачита правото на свобода и сигурност на личността, като ограничава това право само в законоустановените случаи и по законосъобразен начин. Съгласно т.11, б.а - Етичните правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение в работно и извънработно време съобразно тяхната подготовка (обща и специална) и нормативно определените им правомощия и се отнасят до: а) отношенията между държавните служители, гражданското общество и отделните граждани. Съгласно т.53 - Държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона, и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения и при установяване на причините за възникване на пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации.
Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено нарушение и неговия извършител. Такива данни се съдържат в писмо рег.№3282р-26330/23.11.2021 год., във връзка с постъпила в Главна дирекция „Гранична полиция“ жалба вх.№812102- 2054/22.11.2021 год. от Х. Д. З.. По повод на това в изпълнение на процедурата по чл. 205, ал.2 от ЗМВР е разпоредена проверка и е изготвена справка.
При издаването на заповедта са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващата, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на справка УРИ 5396р-24041/15.12.2021 год. на комисията, назначена за изясняване на случая, т.е. при издаване на процесната заповед на 31.12.2021 год. този срок не е бил изтекъл. Наред с това в случая не е изминал период по-голям от една година измежду датата на твърдяното нарушение – 19.11.2021 год. и датата на налагане на дисциплинарното наказание – 31.12.2021 год.
Не се констатира да е налице и допуснато и нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като след изготвяне на обобщената справка от назначената дисциплинарно разследваща комисия, наказаният служител е запознат с нея на 29.12.2021 год., като му е даден срок за подаване на възражения. Ю. е подал и възражение.
Не е налице съществено нарушение на изискването за посочване на доказателствата, въз основа на които органът приема, че се доказва извършено дисциплинарно нарушение от служителя Ю.. Видно от оспорената заповед, същата макар да не сочи конкретните доказателства въз основа на които е издадена, посочва, че дисциплинарно наказващият орган е взел предвид изготвените от дисциплинарната комисия справки, като по този начин е изпълнил изискването на чл. 210 от ЗМВР и чл. 59 от АПК, да посочи въз основа на какви доказателства е издаден административния акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС, съгласно което мотивите за издаването на акта, могат да се съдържат и в друг документ съставен с оглед предстоящото издаване на административният акт, на който органа при издаване на заповедта се е позовал, какъвто е и настоящия случай.
Независимо от горното, процесния акт е издаден при допуснато нарушение на процесуалните правила, като в тази връзка съдът споделя наведените възражения за нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Последният задължава наказващия орган да посочи кой е извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка, описанието на нарушението от обективна страна следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение. В случая оспорващия е наказан за проява на поведение, несъвместимо с етичните правила. За реализиране на дисциплинарната отговорност е без значение дали деянието, във връзка с което същата е ангажирана, представлява същевременно и престъпление или административно нарушение. Независимият характер на дисциплинарното производство по реда на ЗМВР предполага задължително извършването на самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт относно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, свързани с установяване на деянието и неговия извършител. В случая дисциплинарното нарушение извършено от Ю. е възприето за доказано от обективна и субективна страна, практически само въз основа на твърденията в подадената жалба, съответно на сведенията дадени от Х. З. и съпругата му. Действително, дисциплинарно разследващия орган е събрал самостоятелно доказателства, за да установи извършването на дисциплинарното нарушение, но в хода на това производство не са събрани безпротиворечиви доказателства за вината на оспорващия. Не са снети обяснения (сведения) от сочения от оспорващия, като свидетел на случая – М. К.. Нещо повече, в противовес на твърденията в жалбата са обясненията и показанията на свидетелите И. и Б.. Така в проведеното разследване от дисциплинарно разследващия орган и събраните от него доказателства не са изяснени спорните обстоятелства, относно наличието на умишлено и/или непредпазливо поведение на оспорващия, съставляващо административно нарушение, а от там и нарушение на правилата за поведение на Етичния кодекс.
Следва да се има предвид и още, че в оспорената заповед е посочено, че държавния служител е допуснал да бъде въвлечен в скандал със заплахи за саморазправяне. Нито в обобщената справка, нито в оспорената заповед е посочено с кои свои действия оспорващия е допуснал възникването и/или участието си в скандал. Не са събрани доказателства и не се сочи, кои процедури, предвидени от закона не е изпълнил Ю., и с какво не е допринесъл за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпление и/или друго правонарушение с това, че е напуснал мястото на произшествието, след подадения от него сигнал на ЕЕН 112.
Настоящият състав намира оспореният акт за издаден и в нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, изискващ при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания административният орган да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Прави впечатление, че в процесния случай дисциплинарно наказващият орган не сочи ясно и конкретно какво възприема, че е субективното отношение на наказания служител. В оспорения акт се сочи, че деянието е извършено виновно и наказанието се налага след като органа е оценил формата на вина, но каква форма на същата е възприел, не се сочи. Подобни доводи не се сочат и в изготвената от дисциплинарно-разследващата комисия справка. Последното е въпрос на догадки, който подход за определяне наличието или не на виновно поведение от страна на служителя е недопустимо. Ето защо този пропуск на дисциплинарно наказващият орган да посочи ясно и конкретно възприетата от същия форма на вина, съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и води до наличието на предпоставки за отмяна на оспорения акт.
В подкрепа на горното, следва да се посочи, че единствено виновно извършените нарушения на служебната дисциплина обосновават предпоставките за ангажиране дисциплинарна отговорност на конкретния служител. В този смисъл вината следва да бъде отличена с конкретната й форма, съобразно конкретните обстоятелства, и с оглед възможността на съда да извърши преценка относно законосъобразното й определяне от страна на дисциплинарно-наказващият орган и съответно законосъобразното определяне вида на наказанието, предвид изведената от доказателствения материал, форма на вина.
В настоящият случай, органа не е посочил, при каква форма на вината е възприел, че е осъществено деянието, но е квалифицирал същото като такива по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като е наложил наказанието по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Горното обосновава наличие на предпоставките на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, за отмяна на оспореният административен акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
При този изход на делото и на основание чл.143 от АПК сторените от оспорващия разноски в размер на 410 лева, от които 10 лева – държавна такса и 400 лева, договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (стр.52) ще следва да се възложат на РДГП – Смолян, според правилото на §1, т.6 от ДР на АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 5396з-352/31.12.2021 год. на ВПД Началник на Гранично полицейско управление - Петрич.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.Смолян да заплати на Е. М. Ю., с адрес: гр.П., ул.“... сумата от 410 (четиристотин и десет) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.


СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.