и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К. А. П. с адрес: с. М., община Г. Д., област Б., ул. „. Т. № 8, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0266-000165/26.06.2020 г., издадена от Н. на Районно управление /РУ/ - Г. Д. К. ОД на М. – Б., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е издадена при наличието на допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Твърди се, че липсва правно основание за издаване на заповедта, тъй като фактите, изложени в нея, не могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДВП, както и че съставеният АУАН не е предявен и връчен на П. по реда на ЗАНН. Сочи се още, че в разпоредителната част на заповедта не е посочен началния момент, от който започва прилагането на принудителната административна мярка. Иска се отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът - Началникът на РУ – Г. Д. К. ОД на М. – Б., редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2020 г., И. С. Л., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при ОД на М. – Б., Районно управление – Г. Д., съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия Д, № 0676767 /на л. 13 от делото/ срещу К. А. П. за това, че на същата дата, в 02.50 часа, в с. М., по ул. „. Т., като водач на МПС - лек автомобил марка/модел „Сузуки Витара“ с рег. №., собственост на А. Й. П., при покана да бъде изпробван за установяване на употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0186, същият категорично отказал. Актосъставителят е приел, че с деянието си оспорващият е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
На К. П. бил издаден и Талон за медицинско изследване с № 0057601 /на л. 14 от делото/, като оспорващият отказал да изпълни предписанието за медицинско изследване.
Въз основа на констатираното, И. Н. И., на длъжност „Началник РУ“ К. ОД на М. – Б., РУ – Г. Д., издал атакуваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0266-000165/26.06.2020 г. /на л. 5 от делото/, с която на основание чл. 22 от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на оспорващия била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
Заповедта е връчена на адресата й на 23.08.2021 г., видно от отбелязването върху същата и е обжалвана пред съда на 07.09.2021 г.
На база установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Б. административен акт и от надлежна страна – адресат на същия, за която е налице правен интерес от обжалването му.
Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от И. Н. И., на длъжност „Началник РУ“ К. ОД на М. – Б., РУ – Г. Д.. Известно на съда е, че съгласно т. 1.6 от приложената по делото Заповед № 244з-1916/03.09.2019 г. на Директора на ОД на М. – Б., посочена като овластяваща издателя на оспорената ЗППАМ, на началниците на РУ на М., са делегирани правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ, на основание чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП. От изложеното следва, че К. момента на издаване на заповедта, издателят й е разполагал с материална компетентност за налагане на процесната принудителна административна мярка.
Наред с горното, процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително с посочване на фактическите и правните основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на административното нарушение, по повод на което е приложена ПАМ и обстоятелствата, при които е било извършено същото. Коректно е посочена правната му квалификация, а именно - чл. 174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000.00 лева.
Противно на доводите на оспорващия, атакуваният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на посочените в заповедта дата и час, П., като водач на МПС, е отказал да бъде проверен с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № 0186 за употребата на алкохол, съответно не е изпълнил предписанието за медицинското изследване за установяване на същото обстоятелство. От изложеното по-горе следва категоричният извод, че в случая са налице релевантните факти, посочени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, респективно обуславящи приложимост на визираната в разпоредбата ПАМ, а именно – отказ на водач на МПС да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, респективно неизпълнение на предписание за медицинско изследване за установяване на същото обстоятелство. Тези факти бяха безспорно доказани. Нарушението на оспорващия е установено с акт за установяване на административно нарушение, който, ако е редовно съставен, има доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Поради това описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП в частта им относно отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта за налагане на ПАМ.
Доводите, че в посочената като нарушена разпоредба на чл.174, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, не се съдържа конкретната хипотеза, съдът счита за изцяло неоснователни и необосновани, като за такива приема и твърденията за неясно и неточно описание на нарушението.
В случая, конкретните факти, изпълващи хипотезата за прилагане на ПАМ, са установени с цитирания АУАН, който, както бе посочено по-горе, се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. АУАН представлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и има обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изр. първо от ГПК вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК, оспорващият носи доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН. Актът съставлява част от административната преписка и в хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по тази преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя, включително и на тази на АУАН. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Съдът цени тези доказателства, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, непротиворечиви и не на последно място, не са опровергани. Съдът при преценка на валидността на АУАН, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно отказа на водача на МПС да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, установен по надлежния ред, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т. 4, предл. първо от АПК.
Следователно, от граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съдът намира, че материално-правните предпоставки за прилагане на ПАМ са следните: лицето да има качеството водач на МПС и да е налице отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, респективно неизпълнение на медицинско предписание за извършване на лабораторно изследване, определящо съдържанието на алкохол в кръвта. За целите на настоящото производство, достатъчно е тези обстоятелства да са констатирани и отразени в съставен акт за установяване на административно нарушение, без да е необходимо съдът да изследва в конкретната хипотеза дали лицето има качеството водач на МПС и действително ли е налице отказ, установен по надлежния ред. Този въпрос следва да бъде решен в рамките на административно- наказателното производство, което се развива пред РС по повод обжалване на НП, издадено въз основа на съставения АУАН, разбира се, ако бъде оспорено НП. Този извод съдът прави с оглед посочения в разпоредбите на чл. 171 от ЗДвП израз – „до решаване на въпроса за отговорността“ на извършителя на нарушението. Следователно, въпросът за отговорността на водача с оглед на това извършил ли е конкретно вмененото му деяние с АУАН , се решава в друго, не и в настоящото производство. При наличие на надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение, компетентният орган не може да подлага на съмнение отразените в него факти. Той има право да приложи или да не приложи ПАМ, като в конкретния случай Началникът на РУ на М. – Г. Д. е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с прилагането на мярката.
Съдът не констатира да са допуснати нарушения на административно-процесуалните правила, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени по надлежния ред от жалбоподателя, последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което атакуваният индивидуален административен акт се явява законосъобразен и правилен.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материално-правни разпоредби, процесната заповед е законосъобразен акт, а жалбата против нея се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. А. П. с адрес: с. М., община Г. Д., област Б., ул. „. Т. № 8, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0266-000165/26.06.2020 г., издадена от Н. на Районно управление /РУ/ - Г. Д. К. ОД на М. – Б..

Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.