и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по предложение на Окръжен прокурор на О. П. – Б. при условията на заместване, упълномощен със Заповед № 787/04.08.2016 г. от административния ръководител на О. П. – Б., с искане за възобновяване на административнонаказателните производства по влезли в сила наказателни постановления (НП) № 198/26.04.2012 г.; НП № 315/14.06.2012 г.; НП № 542/05.12.2012 г.; НП № 5/21.01.2013 г.; НП № 215/05.06.2013 г.; НП № 315/01.10.2013 г.; НП № 403/25.11.2013 г.; НП № 187/16.07.2014 г.; НП № 181/16.07.2014 г.; НП № 346/01.10.2014 г.; НП № 388/22.10.2014 г.; НП № 619/17.12.2014 г.; НП № 664/30.12.2014 г. и НП № 663/30.12.2014 г. на Директора на Регионална З. К. /РЗОК/- Б. и отмяна на посочените наказателни постановления.
В искането се сочи, че с влезлите в сила наказателни постановления на „. Р. Д. – ИППИБМП”, представляван от д-р Р. П. Д. са наложени на основание чл. 105а, ал. 1 от ЗЗО и чл. 105з, ал.2 от ЗЗО административни наказания за извършени от него 39 нарушения, изразяващи се това, че същият е отчел Д. дейност, която не е извършена и е заплатена от РЗОК – Б. и извършената такава не е съобразена с нормативно установените изисквания, като за това е издал съответните амбулаторни листове. Сочи се още, че на 04.08.2015 г. срещу д-р Д. е образувано досъдебно производство № 58/2015 г. по описа на ОСлО при ОП – Б. за извършено в периода 2011 г. – 2015 г. престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК при условията на чл. 26, ал. 1 от НК, което впоследствие е било прекратено с Постановление от 27.04.2016 г. на прокурор при РП – Р., което пък е било потвърдено с Определение № 3268/31.05.2016 г., постановено по ЧНД № 398/2016 г. по описа на РС – Р.. Твърди се, че деянията, за които са наложени съответните административни наказания с посочените по-горе наказателни постановления осъществяват състава на престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и представляват ново обстоятелство от съществено значение за разкриване на обективната истина, което не е било известно на административнонаказващият орган при издаване на наказателните постановления. Иска се от съда да постанови решение по чл. 73, ал. 2 от ЗАНН, с което да допусне възобновяване на административнонаказателното производство по влезлите в сила наказателни постановления на основание чл. 70, б. „в“ ЗАНН и тяхната отмяна.
Участникът Р. З. К. – Б., чрез процесуалния си представител счита предложението на окръжния прокурор на ОП – Б. за недопустимо по отношение на НП № 198/26.04.2012 г.; НП № 315/14.06.2012 г.; НП № 542/05.12.2012 г.; НП № 5/21.01.2013 г.; НП № 215/05.06.2013 г.; НП № 315/01.10.2013 г.; НП № 403/25.11.2013 г.; НП № 187/16.07.2014 г. и НП № 181/16.07.2014 г. като подадено след срока по чл. 71 от ЗАНН. В останалата му част, касаеща НП № 346/01.10.2014 г.; НП № 388/22.10.2014 г.; НП № 619/17.12.2014 г.; НП № 664/30.12.2014 г. и НП № 663/30.12.2014 г. счита предложението за основателно, поради което няма пречка да бъде уважено.
Участникът „. Р. Д. – ИППИБМП, чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на предложението в частта му, касаеща НП № 198/26.04.2012 г.; НП № 315/14.06.2012 г.; НП № 542/05.12.2012 г.; НП № 5/21.01.2013 г.; НП № 215/05.06.2013 г.; НП № 315/01.10.2013 г.; НП № 403/25.11.2013 г.; НП № 187/16.07.2014 г. и НП № 181/16.07.2014 г., а в останалата му част счита, че е неоснователно по съображения, подробно изложени в съдебно заседание.
По делото са представени и приети писмени доказателства.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направеното предложение, становището на страните и приетите по делото доказателства, намира за установено следното:
Предложението по чл. 70, б. „в“ ЗАНН в частта му, касаеща НП № 198/26.04.2012 г.; НП № 315/14.06.2012 г.; НП № 542/05.12.2012 г.; НП № 5/21.01.2013 г.; НП № 215/05.06.2013 г.; НП № 315/01.10.2013 г.; НП № 403/25.11.2013 г.; НП № 187/16.07.2014 г. и НП № 181/16.07.2014 г. като заявено от активно легитимирана страна, но извън предвидения в чл. 71 от ЗАНН срок, е процесуално недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 71, предл. второ от ЗАНН във вр. с чл. 72, ал. 1 от ЗАНН предложението за възобновяване на административнонаказателното производство се прави от окръжния прокурор и се допуска за разглеждане в случаите по чл. 70, б.”в” от ЗАНН в двугодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, решението или определението.
В случая от доказателствата по делото се установява, че: 1./ НП № 198/26.04.2012 г. е връчено на 02.05.2012 г. /видно от известие за доставяне на л. 46/, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 09.05.2012 г.; 2./ НП № 315/14.06.2012 г. е връчено на 15.06.2012 г. /видно от известие за доставяне на л. 45/, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 22.06.2012 г.; 3./ НП № 542/05.12.2012 г. е връчено на 07.12.2012 г. /видно от известие за доставяне на л. 44/, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 14.12.2012 г.; 4./ НП № 5/21.01.2013 г. е връчено на 25.01.2013 г. /видно от известие за доставяне на л. 43/, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 01.02.2013 г.; 5./ НП № 215/05.06.2013 г. е връчено на 03.07.2013 г. /видно от известие за доставяне на л. 42/, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 10.07.2013 г.; 6./ НП № 315/01.10.2013 г. е връчено на 09.10.2013 г. /видно от известие за доставяне № *** от 09.10.2013 г. на фирма за куриерски услуги Star Post/, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 16.10.2013 г.; 7./ НП № 403/25.11.2013 г. е връчено на 26.11.2013 г. /видно от известие за доставяне на л. 41/, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 03.12.2013 г.; 8./ НП № 187/16.07.2014 г. е връчено на 22.07.2014 г. /видно от известие за доставяне на л. 40/, не е обжалвано и е влязло в законна сила на 29.07.2014 г. и 9./ НП № 181/16.07.2014 г. е връчено на 22.07.2014 г. /видно от известие за доставяне на л. 39/, не е обжалвано и е влязло в сила на 29.07.2014 г. От изложеното по-горе става ясно, че двугодишния срок за възобновяване на административнонаказателното производство по процесните девет наказателни постановления, считано от влизането им сила е изтекъл преди датата на депозиране на предложението в Административен съд – Б. - 12.08.2016 г. Ето защо, направеното от Заместник - административния ръководител на О. П. – Б. предложение за възобновяване на административнонаказателните производства по влезлите в сила НП № 198/26.04.2012 г.; НП № 315/14.06.2012 г.; НП № 542/05.12.2012 г.; НП № 5/21.01.2013 г.; НП № 215/05.06.2013 г.; НП № 315/01.10.2013 г.; НП № 403/25.11.2013 г.; НП № 187/16.07.2014 г. и НП № 181/16.07.2014 г. е недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Предложението по чл. 70, б. „в“ ЗАНН, в останалата му част, касаеща НП № 346/01.10.2014 г.; НП № 388/22.10.2014 г.; НП № 619/17.12.2014 г.; НП № 664/30.12.2014 г. и НП № 663/30.12.2014 г., като заявено от активно легитимирана страна и в срока по чл. 71 ЗАНН е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е основателно по следните съображения:
Съдът намира, че в случая са налице материалноправните предпоставки по чл. 70, б. „в“ ЗАНН.
Видно от доказателствата по делото с НП № 346/01.10.2014 г. на Директора на РЗОК – Б., за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 във вр. с т. 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 97, ал. 2 от НРД 2014 г. за дентални дейности, на „. Р. Д. – Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ – Л. по Д. медицина” на основание чл. 105а, ал. 1 от ЗЗО е наложена имуществена санкция в размер на 100,00 лева. Наказателното постановление е връчено на 01.10.2014 г. /видно от известие за доставяне на л. 38/, не е обжалвано и е влязло в сила на 08.10.2014 г.
С НП № 388/22.10.2014 г. на Директора на РЗОК – Б., за пет административни нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 във вр. с т. 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 97, ал. 2 от НРД 2013 г. за дентални дейности, на “Д-р Р. Д. – Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ – Л. по Д. медицина” на основание чл. 105а, ал. 1 от ЗЗО са наложени пет имуществени санкции, всяка в размер на 100,00 лева. Наказателното постановление е връчено на 29.10.2014 г. /видно от известие за доставяне на л. 37/, не е обжалвано и е влязло в сила на 05.11.2014 г.
С НП № 619/17.12.2014 г. на Директора на РЗОК – Б., за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 във вр. с т. 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 97, ал. 2 от НРД 2014 г. за дентални дейности, на „. Р. Д. – Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ – Л. по Д. медицина” на основание чл. 105а, ал. 1 от ЗЗО е наложена имуществена санкция в размер на 100,00 лева. Наказателното постановление е връчено на 28.01.2015 г. /видно от известие за доставяне на л. 34/, не е обжалвано и е влязло в сила на 04.02.2015 г.
С НП № 663/30.12.2014 г. на Директора на РЗОК – Б., за две административни нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 2 във вр. с т. 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 97, ал. 2 от НРД 2014 г. за дентални дейности, на “Д-р Р. Д. – Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ – Л. по Д. медицина” на основание чл. 105а, ал. 1 от ЗЗО са наложени две имуществени санкции, всяка в размер на 100,00 лева. Наказателното постановление е връчено на 28.01.2015 г. /видно от известие за доставяне на л. 36/, не е обжалвано и е влязло в сила на 04.02.2015 г.
С НП № 664/30.12.2014 г. на Директора на РЗОК – Б., за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 във вр. с т. 3 от ЗЗО, във вр. с чл. 97, ал. 2 от НРД 2013 г. за дентални дейности, на „. Р. Д. – Индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ – Л. по Д. медицина” на основание чл. 105а, ал. 1 от ЗЗО е наложена имуществена санкция в размер на 100,00 лева. Наказателното постановление е връчено на 28.01.2015 г. /видно от известие за доставяне на л. 35/, не е обжалвано и е влязло в сила на 04.02.2015 г.
На 04.08.2015 г. срещу д-р Д. е образувано досъдебно производство № 58/2015 г. по описа на ОСлО при ОП – Б. за това, че при условията на продължавано престъпление в периода 2011 г. – 2015 г., в Г. Р. чрез използване на документи с невярно съдържание – амбулаторни листове за прегледи на пациенти и справки за отчетни дентални дейности, които реално не е извършил, но представял в РЗОК – Б., е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични суми в размер на около 9000,00 лева, собственост на държавния бюджет, с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С Постановление от 27.04.2016 г. на прокурор при РП – Р. образуваното срещу д-р Д. досъдебно производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 6 от НПК. С Определение № 3268/31.05.2016 г., постановено по ч.н.д. № 398/2016 г. по описа на РС – Р. постановлението за прекратяване на досъдебното производство е потвърдено.
Предвид образуваното и прекратено срещу д-р Р. Д. досъдебно производство за посочените деяния, осъществяващи състав на престъпление, по отношение които е било проведено и приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ, влезлите в сила наказателни постановления НП № 346/01.10.2014 г.; НП № 388/22.10.2014 г.; НП № 616/17.12.2014 г.; НП № 664/30.12.2014 г. и НП № 663/30.12.2014 г. следва да бъдат отменени, тъй като нарушават забраната по чл. 4, § 1 от Протокол 7 към КЗПЧОС.
Ефективната защита на правилото на чл. 4, § 1 от Протокол 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, в сила от 24.10.2000 г., ратифициран по надлежния ред, може да бъде осъществена, ако бъдат елиминирани резултатите от проведената административнонаказателна процедура, за да може да бъде реализирано наказателното производство при съобразяване на принципа „non bis in idem“. Доколкото реализирането на наказателната отговорност има приоритет спрямо административнонаказателната в т. 1.2.2. от ТР № 3/ 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК е посочен процесуалния механизъм за преодоляване последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което спрямо него е било проведено и приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство чрез: 1./ прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателно приключване на административнонаказателното производство с наказателен характер, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК; 2./ възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателното производство с наказателен характер по смисъла на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС при наличие на предпоставките на чл. 70, б.”в” от ЗАНН, отмяна на постановените по него актове и прекратяването му и 3./ възобновяване на прекратеното наказателно производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК или отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал. 9 от НПК и провеждане на наказателно производство след отпадане на процесуалната пречка по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС.
Съгласно чл. 70, б. „в“ ЗАНН административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, подлежат на възобновяване, когато се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда. В ТР № 3/ 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК е прието, че новооткрити обстоятелства или доказателства са факти, които са възникнали след приключване на делото или които са съществували преди или по време на разглеждането на делото, но не са били известни на решаващия орган, защото в материалите по делото са липсвали указания за съществуването им. Т. е. те са настъпили след приключването на административнонаказателното производство и водят до по-тежък резултат от деянието, който дава основания за квалифицирането му като престъпление. В този смисъл новооткрит факт е налице и когато по повод на същото деяние, предмет на разглеждане в административнонаказателното производство, е образувано наказателно производство, което впоследствие е било прекратено на основание чл. 4, § 1 от Протокол 7 към КЗПЧОС. Независимо, че наказателното производство е било прекратено на посоченото основание преценката, че деянието разкрива признаците на престъпление остава релевантна и изключва компетентността на органите на административнонаказателното производство да го разглеждат. От друга страна, необходимостта от прекратяване на наказателното производство пък е била породена от допуснатото нарушение на правилото non bis in idem с оглед наличието на приключилото с окончателен акт първо по ред административнонаказателно производство, незаконосъобразно проведено в нарушение на чл. 33 от ЗАНН по повод деяние, което не е административно нарушение, а престъпление. В този смисъл възобновяването на приключилото първо по време административнонаказателно производство, отмяната на постановените по него актове и прекратяването му представляват обективни новонастъпили факти от съществено значение за прекратеното на основание чл. 4, § 1 от Протокол 7 към КЗПЧОС наказателно производство. С елиминиране на последиците от проведеното административнонаказателно производство, актът за прекратяване на наказателното производство може да се отмени по реда на Глава тридесет и трета от НПК на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК като по този начин се открива пътя за безпрепятствено развитие и приключване на наказателния процес при условията на изключението по чл. 4, § 2 от Протокол № 7 към КЗПЧОС. В този смисъл неоснователни са наведените от процесуалния представител на “Д-р Р. Д. – ИППИБМП” доводи в обратна насока.
В настоящия случай образуваното и прекратено срещу д-р Д. досъдебно производство № 58/2015 г. по описа на ОСлО при ОП – Б. за престъпление от общ характер, доколкото обхваща извършените от него нарушения на разпоредбите на ЗЗО, представляват нови факти по см. на чл. 70, б. „в“ и обуславят неговата приложимост, предвид влезлите в сила НП № 346/01.10.2014 г.; НП № 388/22.10.2014 г.; НП № 619/17.12.2014 г.; НП № 664/30.12.2014 г. и НП № 663/30.12.2014 г. на Директора на РЗОК – Б.. Същите следва да бъдат отменени, за да не се допусне нарушаване на принципа „non bis in idem“ по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 на Конвенцията.
Водим от горното и на основание чл. 73, ал. 2 ЗАНН и чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, Административен съд – Б.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предложението на Заместник административния ръководител на О. П. – Б., упълномощен със Заповед № 787/04.08.2016 г. на административния ръководител на О. П. – Б. за възобновяване на административнонаказателните производства по влезли в сила Наказателно постановление № 198/26.04.2012 г.; Наказателно постановление № 315/14.06.2012 г.; Наказателно постановление № 542/05.12.2012 г.; Наказателно постановление № 5/21.01.2013 г.; Наказателно постановление № 215/05.06.2013 г.; Наказателно постановление № 315/01.10.2013 г.; Наказателно постановление № 403/25.11.2013 г.; Наказателно постановление № 187/16.07.2014 г. и Наказателно постановление № 181/16.07.2014 г. на Директора на Регионална З. К. /РЗОК/- Б..
ПРЕКРАТЯВА производството по КНАХД № 500/2016 г. по описа на Административен съд – Б. в тази му част.
ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателните производства по влезлите в сила: Наказателно постановление № 346/01.10.2014 г.; Наказателно постановление № 388/22.10.2014 г.; Наказателно постановление № 619/17.12.2014 г.; Наказателно постановление № 664/30.12.2014 г. и Наказателно постановление № 663/30.12.2014 г. на Директора на РЗОК – Б..
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 346/01.10.2014 г.; Наказателно постановление № 388/22.10.2014 г.; Наказателно постановление № 619/17.12.2014 г.; Наказателно постановление № 664/30.12.2014 г. и Наказателно постановление № 663/30.12.2014 г. на Директора на РЗОК – Б..
Решението в частта, с която предложението на Заместник административния ръководител на О. П. – Б. е оставено без разглеждане и производството е прекратено има характер на определение и подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
В останалата част решението е окончателно.ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
на член на съдебния състав съдия Иван ШЕКЕРЛИЙСКИ :
Настоящото решение на БлАС е незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
На първо място, като вносител на предложението за възобновяване на административнонаказателното производство в списъка за призоваване е посочена О. П. – Б., в протокола от откритото съдебното заседание, проведено на 14.10.2016 г., като вносител също така е посочена БлОП, а в протокола от откритото съдебното заседание, проведено на 11.11.2016 г., като вносител на предложението е посочен Окръжният прокурор на О. П. – Б.. В съдебното заседание, проведено в открито съдебно заседание на 18.11.2016 г., в протокола е отбелязано, че окръжният прокурор се представлява от прокурор Костадинова. В протокола от съдебното заседание на 25.11.2016 г., на което е даден ход на делото по същество, е отбелязано, че за вносителят на предложението – Окръжният прокурор при О. П. – Б., не се явява и не се представлява. От тези протоколи не става ясно защо в първото по делото заседание като страна е била призована да участва О. П. – Б., а в следващите заседания – Окръжният прокурор при О. П. – Б.. Няма акт на касационният състав на БлАС за промяна на една от страните по делото. Освен това на Окръжният прокурор не са били изпращани призовки за съдебните заседания, проведени на 11.11.2016 г. и на следващите посочени по-горе дати, за да се приеме, че окръжният прокурор е редовно призован. На следващо място, в производствата за възобновяване на административнонаказателни дела е задължително участието на прокурор. По този въпрос няма различни мнения в доктрината : вж. „Административен процес на Република България от проф.Д.Костов и проф.Д.Хрусанов; София, „Сиби“, 2001 г.; „Административен процес по общата и специалната клауза, Специална част“ на проф.Д.Димитров, София, „Сиела“, 2007 г. – стр.340, ред 24 отгоре надолу; „Административен процес“ на проф.К.Лазаров и проф.Ив.Тодоров, София, „Сиела“, 2016 г. – стр.492, абзац 5, ред 1. Няма значение дали лично окръжният прокурор ще участва в производството пред административния съд или някой друг негов колега – прокурор. Това е така, тъй като окръжният прокурор в този вид производства действа като ръководител на държавно учреждение, институция, и в неговите правомощия е да определя кои прокурори ще се явяват по касационния административнонаказателни дела, каквото формално е и настоящото дело. Отделно от това, всеки прокурор може да встъпи във вече образувано дело за възобновяване на административнонаказателното производство, предвид нормата на чл.127, т.5 от КРБ, която има непосредствено действие и другите закони не могат да й противоречат, съгласно чл.5, ал.2, във вр. с ал.1 от КРБ.
Законодателят е предвидил в чл.84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и на производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно общата разпоредба на чл.271, ал.2, т.1 от НПК, съдебното заседание се отлага, когато не се яви прокурорът. Освен това, съгласно чл.426 от НПК, доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство. В тази връзка чл.353, ал.2 от НПК предвижда, че участието на прокурор е задължително. С тези императивни норми не се е съобразил БлАС в заседанието на 25.11.2016 г. , поради което една от страните по делото е била лишена от възможност да участва в съдебното заседание и да реализира в пълен обем своите процесуални права, което съществено е опорочила настоящото съдебно производство, а оттам и постановеното решение. Ето защо може да се направи обоснован извод, че в съдебното производство с допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, което е опорочило настоящото съдебно решение и последното се явява незаконосъобразно.
По изложените съображения, подписвам решението с особено мнение.
Съдия: /п/ Иван ШЕКЕРЛИЙСКИ
Вярно с оригинала!
КТ