и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административно–процесуалния кодекс /АПК/ и чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В. И. Н. с А. Б. ул. „О.” № *, депозирана Ч. адвокат А. А., против Решение № 4190/27.05.2015 г., постановено по н.а.х.д № 494/2015 г. по описа на Районен съд – Б. с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 15–1116–000058 от 09.02.2015 г. на Началника група в С. „. полиция“ П. ОД на М. – Б. с което на касационния жалбоподател В. И. Н.: за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева /по т. 1 от НП/; за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание същата законова разпоредба, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и кумулативно е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца /по т. 2 от НП/; за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10.00 /десет/ лева /по т. 3 от НП/; за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10.00 /десет/ лева /по т. 4 от НП/, като на основание Наредба Iз–2539/04.02.2013 г. на М., на водача са отнети 12 броя контролни точки.
В касационната жалба се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са били отчетени от първоинстанционния съд П. постановяване на атакувания С. акт. Твърди се, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ не отговаря на императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, доколкото е съставен в присъствието само на един свидетел, както и че административно–наказващият орган не е изпълни нормативно регламентираното си задължение да провери законосъобразността на АУАН. Изложени са и съображения за несъответствие на процесното наказателно постановление с чл. 57 от ЗАНН, тъй като административно-наказващият орган не е описал нарушението, не е посочил обстоятелствата, П. които е било извършено, както и доказателствата които го потвърждават, от което следва, че визираните в НП нарушения са останали недоказани. По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се твърди, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация. Оспорват се изводите на РС – Б. за доказаност и правилна квалификация на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се още, че цитираните нарушения са от категорията на съществените, доколкото са рефлектирали върху правото на защита на касационния жалбоподател. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което наказателното постановление да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба – С. „. полиция“ П. ОД на М. – Б. редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение счита за правилно и законосъобразно. Пледира обжалваният С. акт да бъде оставен в сила.
Административен съд - Б. в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 01.02.2015 г., около 15.05 часа, касационният жалбоподател управлявал лек автомобил марка/модел „О.А.” с рег. № Е **** ВН по ул. „А.С.” в посока „М. д.” и несъобразявайки скоростта на движение с пътните условия, изгубил контрол върху управляваното от него МПС и се ударил в дърво, което се намирало вдясно от пътя. П. надлежна покана от пристигналите на място длъжностни лица П. ОД на М. – Б. да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол „Дрегер 7510”, В. Н. отказал. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0367963, но същият отказал да даде кръвна проба. П. проверката било установено още, че Н. не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, както и че не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория.
П. така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му. Съдът е приел още, че нарушенията са безспорно доказани от обективна и субективна страна, квалифицирани са правилно, като съответни по вид и размер са и наложените административни санкции, поради което законосъобразно е ангажирана административно–наказателната отговорност на нарушителя. Достигайки до тези правни изводи, районният съд е потвърдил като законосъобразно процесното НП.
Решението е правилно.
Касационният съд намира същото за постановено П. напълно изяснена фактическа обстановка. В съответствие със събраните по делото доказателства е изводът на районния съд за доказаност, съставомерност и правилна квалификация на деянията. Направените в акта констатации не са опровергани от доказателствата по делото. Правилно съдът е дал вяра и е кредитирал показанията на актосъставителя В.Л., и на свидетелите Б.С. и К. С., от които по безспорен и категоричен начин се установяват вменените на жалбоподателя нарушения, като този извод изцяло се споделя от настоящия състав на касационната инстанция. Съдът е направил цялостен анализ на събраните по надлежния ред гласни и писмени доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност и е стигнал до обосновани изводи за тяхната достоверност и относимост към правния спор, като е изложил и съображения за тяхното кредитиране, съответно за некредитиране на обясненията на нарушителя и свидетелските показания на съпругата му в негова защита, след надлежна преценка за тяхната относимост и последователност, и след съпоставяне с останалите доказателства по делото. Предвид изложеното по–горе следва изводът, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява авторството на нарушенията и тяхната съставомерност, същите са правилно квалифицирани, като съответни на правната им квалификация са приложените санкционни разпоредби.
От друга страна, както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащите се в тях фактически описания на нарушенията са достатъчни, пълни и конкретни. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанията на вменените на жалбоподателя административни нарушения и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Процесното НП, съответствайки в пълна степен с императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: датата на извършване на нарушенията, конкретен пътен участък, т.е. точно и ясно е възпроизведено мястото на извършване на нарушенията, както и достатъчно обстоятелства, П. които са извършени. Коректно са посочени законните разпоредби, които са били нарушени и вида и размера на наказанията. В административната и съдебна фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка релевираните с жалбата оплаквания за непълноти в съдържанието на НП, респективно за допуснато нарушение на чл. 57 от ЗАНН П. издаване на НП, са неоснователни.
Неоснователен е наведеният с касационната жалба довод за несъответствие на акта за установяване на административно нарушение с императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че е съставен в присъствието само на един свидетел. Видно от съдържанието му, същият е съставен в присъствието на свидетелите, които са присъствали П. извършване на нарушението – Кирил Стамболиев и Борислав Стамболиев, каквото е и нормативно установеното изискване.
Настоящият състав на касационната инстанция намира за неоснователно и твърдението, че по отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е налице разминаване между словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация, в това число и приложената санкционна разпоредба. Както е посочено в обстоятелствената част на процесното НП, нарушителят е санкциониран за това, че „отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер”, каквато е и една от хипотезите на посочената като нарушена разпоредба. П. така направеното словесно описание на деянието по безспорен начин се установява за какво е ангажирана отговорността на нарушителя. Действително административно-наказващият орган е пропуснал да цитира конкретната хипотеза /конкретното предложение/ П. определяне правната квалификация на деянието, но това не води автоматично до незаконосъобразност на административното обвинение. П. положение, че словесното описание на нарушението е коректно извършено, както в АУАН, така и в НП, то непосочването на съставна част от структурата на разпоредбата, не представлява съществено нарушение на административно–производствените правила, доколкото за касатора не е настъпило объркване в извършването на какво точно нарушение е обвинен.
Горното важи в пълна степен и за вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Същият е санкциониран за това, че „поради движение с несъобразена скорост с пътните условия губи контрол върху управлявания от него автомобил и реализира ПТП.” По аргумент на цитираната разпоредба водачите на ППС са длъжни П. избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Именно за неизпълнение на това законово задължение – да съобрази избраната скорост на движение с пътните условия, е ангажирана отговорността му, доколкото водачът е реализирал ПТП, което по недвусмислен начин се установява от обстоятелствена част на НП.
П. касационната проверка на оспорваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира наличие на някое от основанията по чл. 348 от НПК за неправилност на обжалваното решение, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4190/27.05.2015 г., постановено по н.а.х.д № 494/2015 г. по описа на Районен съд – Б..

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала.
КТ