и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административна процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано по жалба на “. 2. О. със седалище и адрес на управление: гр.Г. Д.,
ул.”. С. № 1А, представлявано от управителя И. Д. О. против Решение №
1000-0170/30.07.2013 год. на Н. на М. Ю.. Навеждат доводи за издаване на
оспореният акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди
се, че решението е немотивирано. Иска се отмяната му. В съдебно заседание
дружеството-оспорващ не изпраща представител.
Ответникът – М. Ю., чрез процесуалния си представител – упълномощен
юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващия, намира жалбата
за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и
приобщени по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
допуснатата и назначена съдебно-икономическа експертиза, безспорно се
установява, следното:
На 17.09.2010 г. пред М. Ю. (Митническо бюро – Г. Д.) “. 2. ООД с ЕАД №
10BG005701Н0002013 (стр.14 и 15) е декларирало готови обувки от естествена кожа
за мъже – 166 чифта, от тях: мъжки боти 143 чифта и мъжки сандали 23 чифта с
тарифен код *00 и готови обувки от естествена кожа за жени – 100 чифта, от тях:
дамски боти 13 чифта, дамски сандали 13 чифта и дамски боти 74 чифта с тарифен
код *00, под режим допускане за свободно обръщение и крайна употреба и фирма
изпращач “.-” ЕООД -БЮР Македония (режим 4000). Митническата стойност на
стоките, въз основа на представените документи е определена на 3633.29 лева за
стока 1 (мъжки обувки) и 2990.46 лева за стока 2 (дамски обувки). Стоките са
придружени още и с фактура № 1/16.09.2010 год., съдържаща и декларация за
произход (стр.74-76), ЕАД Т1 10BG*6972 (стр.25-26), товарителница CMR № 0024856
(стр.77 и 78), ЕАД R-3974/16.09.2010 год. (стр.23 и 24), сертификати за
движение на стоки EUR.1 № И 1609879 (стр.54 и 55), EUR.1 № И 1609880 (стр.56 и
57) и EUR.1 № И 1469561 (стр.58 и 59). Дължимите по ЕАД № 10BG005701Н0002013
са определени, както следва: мито 0.00 лева и ДДС 1324, 75 лева. Видно от
отбелязването върху ЕАД държавните вземания са заплатени на 17.09.2010 год. и е
разрешено вдигането на стоките. С писмо рег.индекс 4426/297 от 14.06.2013 год.
на Централно митническо управление (стр.85) е уведомена М. Ю., че след
извършена проверка в информационната система за справочни цели са установени
несъответствия между декларираните данни в кл.15 и кл.36 на подробно изброените
ЕАД, сред които и ЕАД № 10BG005701Н0002013. Посочено е, че стоките са ползвали
преференциална ставка за мито, без да отговорят на условията за преференциално
тарифно третиране, тъй като липсват разпоредби в Споразуменията за свободна
търговия на ЕС за предоставяне на тарифни преференции на базата на документи за
европейски преференциален произход, издадени от страна-партньор, изнесени от ЕС
в тези страни и отново внесени в ЕС. Указано е, че следва да се извърши
последваща проверка на ЕАД и при необходимост да се предприемат действия за
досъбиране на дължимите публични държавни вземания. Въз основа на горното писмо
е издадено оспореното Решение № 1000-0170/30.07.2013 год. на Н. на М. Ю., с
което е определен нов размер на публичните държавни вземания по ЕАД №
10BG005701Н0002013, както следва: за стока № 1 – мито 290.66 лева и ДДС 784.79
лева или общо 1075.45 лева и за стока № 2 – мито 239.23 лева и ДДС 645.94 лева
или общо 885.17 лева. Задължен е”. 2. ООД да заплати разликата между дължимите
по вноса и реално заплатените суми, в размер на 529.89 лева мито и 105.98 лева
ДДС или общо 635.87 лева. Решението е връчено на дружеството-оспорващ
05.08.2013 год.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-икономическа
експертиза става ясно, че според комбинирана номенклатура, част ІІ “Таблица със
ставките на митата” за 2010 год., за тарифен код *00 и тарифен код *00 митото е
в размер на 8 %. Сумите за довнасяне по процесното решение са коректно
изчислени.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 и 169 от АПК, съдът прави следните изводи:
Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го
прави валидно.
Оспореното Решение № 1000-0170/30.07.2013 год. на Н. на М. Ю. е издадено след,
като е извършена последваща проверка на декларацията за съответствие на
условията за преференциално тарифно третиране – чл.84 от ЗМ.
Според чл. 78, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 год. на Съвета от 12 октомври
1992 год. (Регламент № 2913/92) на който именно се е позовал административния
орган, след вдигането на стоките митническите органи имат право по своя
инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията. Съгласно
отразеното в ЕАД № 10BG005701Н0002013, вдигането на стоките е разрешено от
митническия орган. Чл. 78, § 2 от Регламент№ 2913/92, позволява на митническите
органи след вдигане на стоките и с цел установяване истинността на данните от
декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните
или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите
търговски операции с тях. Тези разпоредби уреждат последваща проверка на вече
вдигнати стоки. Впрочем тези разпоредби на общностното право, уреждащи
последващият контрол са изцяло възпроизведени в чл. 84, ал.1 и ал.2 от ЗМ. С
чл. 78, § 3 от Регламента (чл. 84, ал.3 от ЗМ), на митническите органи е
вменено правомощието, когато при повторна проверка на декларацията или при
последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на
основата на неверни или непълни данни, да вземат необходимите мерки, като
отчитат новите обстоятелства. Т.е. целта на последващата проверка е именно да
се установи налице ли са такива данни, поради което и извършването й и то при
спазване на съответните изисквания на закона задължително следва да предхожда
издаването на решението за определяне на нов размер на държавните вземания.
Последващият митнически контрол по своята същност е повторен, тъй като при
вноса на стоките митническата декларация задължително се проверява от
обмитяващото митническо учреждение. Касае се за два вида проверка -
документална проверка, а в определени случаи и на самите стоки с изискване на
допълнителни документи. С тази проверка се цели определяне на правилния
митнически режим. В случая е извършена повторна проверка на декларацията при
условията на чл.84, ал.1 от ЗМ.
Не е спорно по делото, че процесните стоки – дамски и мъжки обувки са с
произход Република България и са били предмет на износ за БЮР Македония, като
по делото на стр.28 и 29 са представени и съответни ЕАД. Същите са предмет и
разглежданата с оспореното решение ЕАД. Спорен между страните стои въпроса,
притежават ли тези стоки преференциален произход и съответно дължими ли са за
тях вносни мита. В случая след, като стоките са напуснали митническата
територия на общността същите са загубили характера си на “общностни стоки” по
смисъла на чл.4 § 7 от Митническия кодекс. Процесните дамски и мъжки обувки са
внесени от БЮР Македония, като в кл.37 на ЕАД № 10BG005701Н0002013 е посочен
код 4000 (режим “внос”), следователно същите не биха могли да се ползват от
преференциално тарифно третиране, като “връщани стоки”, по смисъла на чл.185 от
Митническия кодекс. При това положение правилно и в съответствие с материалния
закон по отношение на декларираните от дружеството-оспорващ дамски и мъжки
обувки под режим допускане за свободно обръщение и крайна употреба е определен
нов размер на публичните държавни вземания – мито и ДДС. Размера е коректно
изчислен и са приспаднати вече заплатените от дружеството вземания, което се
установи от заключението на вещото лице по допуснатата и назначена съдебно-
икономическа експертиза.
Изложеното показва, че оспореното решение е валидно и законосъобразно, поради
което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “. 2. О. със седалище и адрес на управление: гр.Г. Д.,
ул.”. С.” № 1А, представлявано от управителя И. Д. О. против Решение №
1000-0170/30.07.2013 год. на Н. на М. Ю..
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му
пред Върховен административен съд.


Съдия:/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
Е.Ф.