и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр.с чл.71 от
Закона за водите /ЗВ/.
Образувано е по жалба на „Е." О. Г.С. срещу Решение №ПО-
01-057/10.07.2008г. издадено от Д. на Б. д.
"З. Р." /БД “ЗБР”/ Г. Б., с което е отказано издаване на
разрешително за водовземане и ползване за воден обект р.М. с окончателно
заявени параметри –водохващане на кота 416.00м. за застроено водно количество
до 50.00куб.м./сек., безнапорен канал с дължина 1600м. и площадка на МВЕЦ на
кота 406.00м., превидени за изграждане на десния бряг на р.Места по заявление
вх.№1095/03.08.2006г. на оспорващото дружество.
В жалбата, допълнителната такава и в съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на издадения административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъотвествие с целта на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на административната преписка на БД"ЗБР" Г.Б. за произнасяне по същество с указания да се издаде исканото разрешително. Претедират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата - Директора на БД “ЗБР” - Б., чрез процесуалните си
представители, оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена
като такава.Представя писмено становище. Претендира разноски по делото.
Заинтересованата страна „. Х. О. не е изразило становище по жалбата.
Представителят на О. П. - Б., дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно моли да бъде потвърдено.
Настоящия съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното :
Административното производство по издаване на оспорвания административен акт е започнало по инициатива на М. Л. Д. – управител на „Е.” О. – С.. Със заявление вх.№ 1095/03.08.2006 год. същият е сезирал Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски Р. – Б., с обективирано
искане за откриване процедура за издаване на разрешително за водоползване и
ползване на воден обект - река Места, с цел производство на електроенергия
посредством МВЕЦ "Места 1" със застроена мощност до 10 MW. В заявлението е
посочено, че централата ще използва хидроенергийният ресурс на река Места в
участък, който е с дължина около 2,8 км между коти 423 и 406 м. на реката, в
землището на с. С., община С., област Б.. Към заявлението са приложени
документи за регистрация на търговското дружество – заявител и Схема на МВЕЦ
„М. 1”.
Представено е Решение №БД-110-ПР/2006г. от Директора на РИОСВ-Б., с което е преценено да не се извършва оценка на въздействието на околната среда за инвестиционното предложение за „Изграждане на МВЕЦ на р.М.”.
Представено е становище №1701/04.09.2006г. на Кмета на с.С., община
С., с което е заявил, че за построяването на МВЕЦ-а е уведомено местното
население и няма постъпили възражения. Представени са нотариално заверени
декларации от физически лица, които са дали съгласие на оспорващото дружество за изграждане на съораженията на МВЕЦ „М.” на р.М. в собствените им
имоти.
Приложени са положителни становища от Директора на ДДС „Д.” –С. и
кмета на община С. за реализирането на инвестиционното предложение на
оспорващото дружество.
С писмо изх. № 1095/22.11.2006г. на Директора на БД „ЗБР”-Б. на основание чл. 60, ал. 2 и ал. 3 от влезлия в сила ЗИД на Закона за водите (ДВ, бр.
65/11.08.2006 год.) заявителят е уведомен, че следва да представи към
заявлението допълнителни документи.
Поисканите документи са депозирани в БД „ЗБР”-Б. с вх. № 1095/30.11.2006г.
С писмо изх.№1095/28.02.2007г. Директора на БД”ЗБР”-Б. е уведомил управителя
на „Е.” О., че за заявения участък от река М. вече има
издадено Разрешително за водовземане и ползване на воден обект №
400613/05.12.2006 год. с цел производство на електроенергия, с кота на
водохващането 430 м и кота на площадката на МВЕЦ 421 м, поради което искането на оспорващото дружество не може да се съвмести с вече издаденото разрешително.
След получаване на горното писмо Управителят на „Е.” О. – С. е
изпратил писмо вх. № 1095/06.04.2007г., с което е направил промяна на заявените
вече параметри на водовземането.
С писмо изх. № 1095/13.04.2007 год. Директора на БД”ЗБР”-Б. е уведомил
оспорващото дружество, че за да бъде разгледано искането е необходимо да подаде ново заявление за откриване на процедура за издаване на разрешително, като в него се запишат новите параметри, към което да бъдат приложени
Прединвестиционно проучване и Сравнителна оценка със съответните графични
приложения. Със същото писмо заявителят е уведомен, че не са представени
изисканите от дружеството допълнителни документи. Заявителят е предупреден, че на основание чл. 61, ал. 3 от Закона за водите е необходимо в 14-дневен срок да представи тези документи, в противен случай заявлението няма да бъде разгледано.
Депозирано е заявление вх. № 21648/21.05.2007 год., подписано от М.
М. К., Управител на „Е.” О. – С. за откриване на процедура за издаване на разрешително за водовземане и ползване на воден обект – река М., с цел производство на електроенергия, посредством МВЕЦ. Към заявлението са приложени: Документи за регистрация на заявителя; Хидроложки
доклад; Предпроектно проучване и Сравнителна оценка.
С писмо изх.№21648/09.08.2007г. Директора на БД "ЗБР"-Б. повторно е уведомил управителя на оспорващото дружество, че следва да представи в 14-дневен срок изисканите с писмо изх.№1095/13.04.2007г. писмени документи , като е предупреден, че в противен случай заявлението няма да бъзе разгледано.
С оглед на изисканите документи с писмо изх. № 1095/13.04.2007 год. е
депозирано заявление вх. № 21648/24.10.2007 год., подписано от М. М.
К., Управител на „Е.” О. – С. за издаване на Разрешително за
водовземане и ползване на река Места с цел производство на електроенергия. Към заявлението са приложени документи за регистрация на фирмата-заявител;
Хидроложки доклад; Прединвестиционно проучване и Сравнителна оценка.
Окончателните размери на водовземането и ползването на река М. са както
следва: водохващане на кота 416,00 м за застроено водно количество до 50,00 куб.м/сек, безнапорен канал с дължина около 1600 м и площадка на МВЕЦ на кота 406 м, предвидени за изграждане на десния бряг на реката, в землището на с. С.,
община С., област Б..
Директорът на БД "ЗБР"-Б. е разгледал искането на „Е.” О. – С.
при което е установил, че заявеният участък от река М. съвпада с участък от
реката, в който вече са придобити права на водовземане с цел производство на
електроенергия посредством МВЕЦ, предоставени с разрешително за водовземане № 41140055/14.04.2008 год. Предвид същото Директорът на БД „ЗБР”-Б. е издал обжалваното Решение № ПО-01-057/10.07.2008 год., с което на основание чл. 62а, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 55, т. 4 и чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ, приложим за случая по § 11 от ПЗР на ЗВ, е отказал издаване на разрешително за водовземане и водоползване по заявление вх. № 1095/03.08.2006 год., подадено от Управителя на „Е.” О. – С.. Същото е връчено на дружеството на
16.07.2008г. с обратна разписка. Срещу процесното решение „Е.” О. – С. е депозирало жалба чрез административния орган до Административен съд -Г.Б. на 28.07.2008г.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която не е неоспорена от страните. Вещото лице категорично е заявило, че е налице идентичност между на заявения от „Е.” О. воден обект с този по Разрешително за
водовземане №41140055/14.04.2008г., издадено от Директора на БД „ЗБР”-Б..
Експерта е уточнил, че водохващането на деривационната централа на „М.-1” е
разположено на кота 416м., което е над водохващането на русловата централа
„Д. М.-4” на кота 405.50м. и отклонява водите на р.М. на кота 421м.,
като ги връща обратно в реката на кота 406м.,т.е. под предвидената кота по
Разрешително за водовземане №41140055/14.04.2008г., която е 407м. Вещото лице е заключило, че проектираният за изграждане участък на р.М. за водоползване чрез МВЕЦ „М.-1” изцяло включва в себе си участъкът с разрешено вече
водополване чрез МВЕЦ „Д. М.-4”.Приложено е адм.д.№1137/2008г. по описа на Административен съд-Б., което е образувано по жалба на „Е.” О.-С. против Разрешително за водовземане №41140055/14.04.2008г., издадено от Директора на БД „ЗБР”-Б..С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от страна имаща правен интерес.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
На първо място, обжалваното решение е взето от органа, на когото законът с
разпоредбата на чл.52, ал.1, т.3 от ЗВ е предоставил правомощия, в рамките на
компетентността му.
Административния орган е посочил като правно основание за издаване на
оспореното решение чл.62а,ал.1 и чл.68, ал.1 във вр. с чл.55,т.4 и чл.49,ал.3,т.
1 от ЗВ, приложими съгласно §11 от ПЗР на ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, т.4 от ЗВ при издаване на разрешително
органите по чл. 52, ал. 1 отчитат придобитите права. С оглед на разпоредбата на
чл.49,ал.3,т.1 от ЗВ придобити права са права на водовземане и ползване, за
които са издадени разрешителни и които се упражняват по силата на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1,т.1 от ЗВ /в редакцията на ДВ, бр.65 от
2006г./ органът по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 отказва издаване на разрешително,
когато се засягат придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 и 2 от с.з.
В настоящия случай е издадено Разрешително за водовземане №41140055/14.
04.2008г. от Директора на БД „ЗБР”-Б. на „. Х. О.-Г.П.. Същото е влязло в
законна сила, поради което в настоящото производство не следва бъде обсъждана процедурата по издаването му. В тази връзка от приложеното адм.д.№1137/2008г. по описа на Административен съд-Б. се установява, че същото е приключило с Определение №6/09.02.2009г., с което е оставена без разглеждане жалбата на „Е.” О.-С. против Разрешително за водовземане №41140055/14.
04.2008г. издадено от Директора на БД „ЗБР”-Б. и е прекратено производството по делото. С определение №11/04.01.2010г. по адм.д.№5233/2009г. по описа на ВАС е оставено в сила Определение №6/09.02.2009г. на АС-Б..
С оглед на влязлото в законна сила Разрешително за водовземане №41140055/14.
04.2008г. издадено от Директора на БД „ЗБР”-Б. безспорно е, че в конкретния
случай са налице придобити права от „. Х. О.-Г.П.. При преценка на заявлението
на оспорващото дружество административния орган е взел предвид съществуващите водностопански отношения за заявения участък на р.Места, при което е установил, че заявения от оспорващото дружество участък съвпада с участък от реката, в който вече са придобити права на водовземане с цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ по силата на Разрешително за водовземане №41140055/14.04.2008г. издадено от Директора на БД „ЗБР”-Б.. Фактическите констатации на административния орган съотвестват на действителната обстановка. Същите се потвърждават и от приетата по делото неоспорена съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице категорично е заявило, че е налице идентичност между на заявения от „Е.” О. воден обект с този по Разрешително за водовземане №41140055/14.04.2008г., издадено от Директора на БД „ЗБР”-Б.. Административния орган е изложил правилни и законосъобразни мотиви, като е приел, че с оглед на придобитите права на водовземане по Разрешително за водовземане №41140055/14.04.2008г., издадено от Директора на БД „ЗБР”-Б. за същия участък от р.М. е налице обективна невъзможност за задоволяване на заявеното искане от оспорващото дружество и съставлява основание за постановяване на отказ по него. Противно на твърденията в жалбата административния орган е изложил фактическите и правните основания за издаването на обжалваното решение в съотвествие с чл.59,ал.1,т.4 от АПК.
Обстоятелството, че не е посочен титуляра на Разрешително за водовземане
№41140055/14.04.2008г., издадено от Директора на БД „ЗБР”-Б. не води до
обратния извод, тъй като разрешителното е достатъчно индивидуализирано с
уникалния си номер, дата на издаване и неговия издател.
Спазена е и процедурата за издаване на разрешителни, регламентирана в глава
четвърта от ЗВ. Производството е започнало по заявление от оспорващото
дружество, като в последното такова с вх.№2164/24.10.2007г. в което са посочени
окончателните параметри, са приложени документите по чл.60,ал.2 и ал.3 от ЗВ.
Неоснователно е наведеното в жалбата твърдение за нарушение на чл.61, ал.2 от
ЗВ, съгласно която органът по ал. 1 в едномесечен срок проверява дали
съдържанието на заявлението и на приложените документи по чл. 60 отговарят на изискванията на този закон, като съгласно ал.3 когато не са изпълнени
изискванията по чл. 60 , органът по ал. 1 уведомява заявителя да отстрани
недостатъците в 14-дневен срок. В тази връзка оспорващия неправилно е възприел, че администативния орган при констатацията си за засегнати придобити вече права е следвало да уведоми заявителя в едномесечен срок съгласно цитираната норма, а не да издава обжалваното решение. Цитираните по-горе норми са спазени от административния орган, като тъй като административния орган в едномесечния срок –до 24.11.2007г. не е установил недостатъци на заявлението, поради което съответно не е изпратил уведомление съгласно чл.61,ал.3 от ЗВ. След изтичането на срока по чл.61,ал.2 от ЗВ Директора на БД „ЗБР”-Б. е пристъпил към преценка на искането по реда на чл.62,ал.2 от ЗВ, като срока отново е едномесечен с оглед разпоредбата на чл.62а,ал.1 от ЗВ и изтича на 24.12.2007г. С оглед преценката, че са налице основания за постановяване на отказ, не е изготвено съобщение за публично обявяване до съответната община по реда на ч.62а,ал.2 от ЗВ. В настоящия случай обжалваното решение е издадено на 10.07.2008г., т.е. след срока, визиран в чл.67,ал.1 от ЗВ, като настоящия съдебен състав приема, че въпреки просрочието при произнасянето, не е налице нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Сроковете за провеждане и приключване на административното производство са инструктивни и издаденото след срока решение не може да се счита за незаконосъобразно на това основание. Още повече, че след изтичането на срока за произнасяне от административния орган оспорващото дружество е разполагало с възможност да защити правата си като обжалва мълчалив отказ, което обаче не е сторило.
Административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, съдържа всички необходими реквизити, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, и е съобразен с целта, която преследва закона, а именно защитата на вече придобити права на трето лице.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата срещу обжалваното решение е неоснователна, тъй като не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК, поради което същата ще следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото основателна е претенцията на процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, за заплащане на направените по делото разноски в размер на 150лв., представляващо юрисконсулстко възнаграждение, определено съгласно чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима субсидиарно по силата на чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.4 и чл.143, ал.4 от
АПК, съдът
Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Е.” О., със седалище и адрес на управление:
Г.С. Р. Т. Б.”.,Ж.”Б.” №*А, представляван от управителя М. М. К.
срещу Решение №ПО-01-057/10.07.2008г. издадено от Д. на Б.
д. "З. Р." Г. Б..
ОСЪЖДА „Е.” О., със седалище и адрес на управление: Г.С. Р. Т.
Б.”.,Ж.”Б.” №*А, представлявано от управителя М. М. К. да заплати на Б. д. "З. Р." Г. Б. сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК