Normal;И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.148 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на “. Б. С. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр.П., ул.“28-и О.“ № 5, с управител М.А. П., против Акт за обезщетение за умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 20.01.2022 г. от д-р М.Б. – директор на О. Д. за Б. на храните /ОДБХ/ - Б., към Българската агенция по Б. на храните /БАБХ/, в частта на размера на определеното обезщетение.
В жалбата се твърди, че актът е незаконосъобразен в частта, с която е определен размерът на обезщетението на унищожените животни, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, както и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.3-5 от АПК. Според оспорващото дружество обезщетението е определено незаконосъобразно. Иска се отмяната на акта в оспорената му част и да бъде определено ново обезщетение съобразно пазарната цена на унищожените кокошки и тяхната специфика. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от законния представител на дружеството-жалбоподател и адв.Точкова, която представя и писмени бележки.
Ответникът - Директорът на О. Д. за Б. на храните – Б., чрез процесуалния си представител гл. юрк.П., оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представя писмена защита.
В съдебното производство са събрани писмени доказателства. Назначена е и е изпълнена комплексна съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза, като заключението на вещото лице е прието от съда.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното :
От Удостоверение № 1553/19.09.2017 г. за регистрация на животновъден обект, издадено от Д. на О. Д. по Б. на храните – Б., се установява, че “. Б. С. ЕООД има регистриран животновъден обект, ферма за кокошки-носачки, с капацитет 8000 бр., находящ се в имот № 011006, в м.“Ч.“ в землището на с.П., общ.П., обл.Б. (стр.121).
На 13.12.2021 г. е издаден Акт за възбрана № 2 от ветеринарен лекар в ОДБХ – Б., с който на основание чл.117, ал.1, т.7 от ЗВД, е наложена възбрана на движението на кокошки-носачки – 4100 бр., от ферма с рег.№ ЗВG 01003, в с.П., общ.П., обл.Б., стопанисвана от “. Б. С. ЕООД (стр.99).
На 17.12.2021 г. е съставен Констативен протокол № 178 от длъжностно лице в ОДБХ – Б., по повод извършена проверка на животновъден обект с рег.№ ЗВG 01003, находящ се в с.П., общ.П., обл.Б., стопанисвана от “. Б. С. Е. в който е отразено, че в обекта се отглеждат 3900 кокошки-носачки, които се изхранват с пълноценни фуражи (стр.36-41).
Към констативния протокол е попълнен Въпросник (чек-лист) за извършената проверка (стр.42-56).
Взети са проби от труповете на животни и от животинки фекалии, които са изследвани, за което са съставени Протокол от изпитване № 5040-ЗЖ/17.12.2021 г. (стр.21) и Протокол от изпитване № 1201НРЛSalm.Camp.St.AMR/17.12.2021 г. (стр.22), от които се установява наличието на салмонела в птиците от посочения по-горе животински обект.
Със Заповед № БЛ-З-1730/21.12.2021 г. на Д. ОДБХ – Б., на основание чл.31, т.27 от УП на БАБХ, чл.143, ал.1 от ЗВД, е наредено на Комисия от длъжностни лица от дирекцията да организира убиване по хуманен начин и обезвреждането на всички засегнати и контактни птици от болестта „салмонела“ – 4200 бр. кокошки-носачки от животновъден обект с рег.№ ЗВG 01003, находящ се в с.П., общ.П., обл.Б., собственост от “. Б. С. ЕООД (стр.19).
В изпълнение на преждепосочената заповед са били убити 4200 бр. кокошки-носачки, порода Lohmann Brown, от които : 1450 бр. до 11 месеца и 2750 бр. до 8 месеца, тегло 7875.00 кг, за което е съставен Протокол за унищожаване/убиване на животни № 1/22.12.2021 г. от комисията (стр.20).
Били са издадени потвърдителни бележки №№ БЛ0000106-БЛ0000108/23.12.2021 г. за обезвредените птици от „ИДДД Логистик“ ЕООД (стр.23-26)
Управителят на “. Б. С. ЕООД е подал на основание чл.147, ал.1 от ЗВД, Заявление рег.№ БЛ-В-2010/29.12.2021 г. до Д. на ОДБХ – Б., за изплащане на обезщетение за убитите 4200 бр. кокошки-носачки, заболели от салмонелоза (стр.27).
Към заявлението е била приложена Декларация, че притежаваните от търговското дружество животни не са били застраховани (стр.28).
Директорът на ОДБХ – Б., с Писмо изх.№ БЛ-И-42/11.01.2022 г. до Началник отдел „Статистически изследвания – Б.“ при Териториално статистическо бюро /ТСБ/ - Югозапад, е поискал предоставяне на служебна информация съгласно чл.10 от ЗВД – по повод евтанизирането на заболели кокошки-носачки с цел изплащане на обезщетение на собственика, съгласно чл.141 от ЗВД, да се предостави справка за цени на производител, живо тегло на кокошки-носачки за тримесечието, което предхожда заболяването (стр.29).
На това писмо е отговорено с Писмо изх.№ ЮЗ-Б-ИЗ-12/18.01.2022 г. на Началник отдел „Статистически изследвания – Б.“ при ТСБ – Югозапад, като е представена средна цена на производител на кокошки-носачки на яйца за консумация за третото тримесечие на 2021 г. – 1223.88 лв./тон. В писмото е посочено, че цената на производител не включва разходи за доставка, транспорт, данъци и субсидии, че данните не са представителни на ниво област и че НСИ наблюдава само цените на тези селскостопански продукти и животни, които имат значителен дял в селскостопанското производство (стр. 30).
На 20.01.2022 г. Директорът на ОДБХ – Б., е издал Акт за обезщетение за умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, с който на основание чл.148, ал.1 от ЗВД, за унищожените общо 4200 бр. кокошки-носачки от породата Lohmann Brown с общо тегло 7875.00 кг, средно 1.875 кг, цена 1.22 лв./кг живо тегло, собственост на “. Б. С. Е. е определил обезщетение в общ размер на 9607.50 лева. Цената е определена общо за целия брой животни по вид и тегло, без оглед на породата и възрастта им (стр.31).
Актът е връчен на управителя на “. Б. С. ЕООД на 26.01.2022 г., видно от отбелязването върху акта.
На 07.02.2022 г. “. Б. С. ЕООД е подало жалба срещу акта до БлАС, видно от товарителница на „Лео експрес“ (стр.5).
Като писмени доказателства са приети и : ветеринарномедицинско свидетелство № 2237-2022-19/18.03.2022 г. за придвижване/транспортиране на животни; фактура № */18.03.2022 г., ведно с фискален бон; стокова разписка № */18.03.2022 г.; Протокол за вземане на проби от фуражите № 35/17.12.2021 г.; Протокол за вземане на проби от фуражите № 34/17.12.2021 г. и етикети на фуражи за изхранване на кокошки.
По делото е назначена и е изпълнена комплексна съдебно-оценителна и ветеринарна експертиза (стр.152-157), като заключението на вещото лице е прието от съда (стр.164-166). Според ВЛ пазарната стойност на 1 бр. кокошка-носачка на възраст 8 месеца към 22.12.2021 г. е 10.60 лв., а пазарната стойност на 1 бр. кокошка-носачка на възраст 11 месеца към 22.12.2021 г. е 8.57 лв.
При така установената фактическа обстановка и след цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда чл.159 от АПК и на чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, БлАС достига до следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на оспорване за законосъобразност пред БлАС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения :
Обжалваният акт е издаден от материално, териториално и по степен компетентен орган – от Д. на ОДБХ – Б., предвид нормата на чл.148, ал.1 от ЗВД.
Атакуваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и е мотивиран - съдържа реквизитите, регламентирани в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, което го прави валиден. Не се споделя оплакването на оспорващото дружество, че актът е немотивиран и че посоченото в акта фактическо описание не е описано в него. В акта са посочени умъртвените птици - техният брой, тегло и порода, а има и препращане към документите от преписката, поради което може да се направи обоснован извод, че административният орган е приел мотивите в тези документи като свои.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че атакуваното решение е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в противоречие с материалноправни разпоредби.
В настоящия случай е спазена процедурата, регламентирана в чл.140 - чл.148 от ЗВД. Административният орган не e допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на частично оспорения акт само на това основание. В хода на административното производство са събрани относимите за спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна.
Спорът по настоящото дело е относно размерът на определеното парично обезщетение за умъртвените животни (птици), собственост на “. Б. С. Е. който според жалбоподателя следва да бъде съобразен с пазарната им цена и тяхната специфика. Спорният въпрос касае правната оценка на изяснените по случая факти спрямо разпоредбите на ЗВД, регламентиращи начина на определяне на размера на дължимото обезщетение в случаите на ликвидирани животни поради констатирано огнище на болест по смисъла на чл.47 от ЗВД.
В Директива 2005/94/EО на Съвета от 20.12.2005 г. относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците, се предвижда съвместна отговорност в действията по превенция на болестите на компетентните държавни органи и на собственика на обекта.
Според Решение от 22.05.2014 г. по дело C56/13, ECLI:EU:C:2014:352 на СЕС, между Еrsekcsanаdi Mezogazdasаgi Zrt и Bаcs-Kiskun Megyei Kormаnyhivatal, постановено по преюдициалното запитване във връзка с тълкуването на Директива 2005/94/EО на Съвета, в. т.52 приема, че задължението за поправяне на вреди не може да произтича от правото на Съюза, а същото е национална мярка, предвиждаща предоставяне от съответната държава на обезщетение, което съответства на реално претърпените загуби и не обхваща пропуснатите ползи, която мярка не попада в приложното поле на правото на Съюза и единствено националният законодател решава каква да бъде тя.
В българското национално право са приложими нормите на ЗВД и на Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл.47, ал.1 от ЗВД /Наредбата/(приета на основание чл.109, във вр. с чл.108, ал. 2, т.1, чл.144, ал.5 и чл.148, т.1 от ЗВД с ПМС № 81 от 27.04.2020 г., обн. в ДВ, бр. 40/05.05.2020 г., в сила от 05.05.2020 г.). Съгласно чл.144, ал.1 от ЗВД, обезщетението за животни се определя по : 1. цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, или 2. оценка, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка. Според разпоредбата на чл.144, ал.3 от ЗВД, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него лице възлага определянето цени на независим оценител, когато няма определени цени по реда на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД.
Законодателят е предвидил в нормата на чл.144, ал.5 от ЗВД, че в случаите по ал.1, т.1 и ал.3, максималният размер на обезщетението се определя в Наредбата по чл.109. Според чл.5, ал.1 от Наредбата, обезщетението за животни се определя съгласно чл.144 от ЗВД.
Според настоящия съдебен състав Директорът на ОДБХ – Б., правилно е приложил материалния закон – на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД, а доводът на оспорващото дружество за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно. В конкретния казус административният орган е ползвал данните, предоставени от НСИ на цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни – кокошки-носачки. След като такива са били на разположение на административния орган, издал оспорения акт, то той е бил длъжен да съобрази със същите при определяне размера на обезщетението. В случая не са налице предпоставките за прилагането на чл.144, ал.3 от ЗВД – административният орган да възложи определянето на цени на независим оценител, тъй като са налице определени цени по реда на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД.
Съобразно разпоредбата на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД, при определянето на размера на обезщетението са ирелевантни обстоятелства като тегло, порода, възраст на животното, продуктивност, начин на отглеждане, и др. Регламентираният в чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД критерий за обезщетяване – по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, се прилага еднакво при реализиране на всяка една от хипотезите на чл.141, ал.1 от ЗВД, при които възниква право на обезщетение за собствениците на умрели, унищожени или принудително заклани животни във връзка с настъпил епизоотичен риск. Механизмът за определяне на размера на дължимото обезщетение е установен по общ начин, без диференциация спрямо специфичните характеристики на отделното стопанството и извършваната от него дейност, а оттук и спрямо конкретно понесените разходи и пропуснати ползи за производителя в резултат на унищожаването на животните. Обезщетението по чл.141 от ЗВД, във вр. с чл.144 от ЗВД, няма характера и предназначението на субсидия, държавна помощ, насочена към пълното възстановяване на стопанството за извършване на обичайната му дейност, в който смисъл е и Решение № 12892 от 16.12.2021 г., постановено по адм. д.№ 5774/20221 г., на ВАС. Това е така, тъй като понятието "цена на производител" по смисъла на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД, не се припокрива с понятието "пазарната цена", доколкото не се изследва цената на придобиване на актива (в случая кокошки-носачки), нито се покрива с общата му себестойност, не включва всички направени разходи на стопанството, респективно не цели да компенсира пълното му възстановяване, нито пропуснатите ползи от дейността.
В случая е неприложима и разпоредбата на чл.144, ал.1, т.2 от ЗВД, съгласно която в случай, че животните са такива, за които се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка, основата за определяне на размера на обезщетението е оценката, включително по породна принадлежност и развъдна стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Жалбоподателят не твърди, а и не е представил доказателства, че за умъртвените птици се прилага развъдна програма, одобрена от министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга държава членка.
Неоснователно е твърдението на оспорващото дружество, че административният орган е следвало да определи обезщетение за умъртвените птици съобразно пазарната им цена и тяхната специфика. Това би било основателно при действието на старата редакция на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД (изм. в ДВ, бр.58/2017 г., в сила от 18.07.2017 г.), която е предвиждала, че обезщетението за умъртвени животни се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта. В актуалния текст на тази норма (изм. – ДВ, бр.13/2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) се въвеждат други критерии – цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от НСИ за тримесечието, което предхожда възникването на болестта, с което се е съобразил административния орган при издаването на оспорения акт. Ето защо, съдът счита, че не следва да кредитира заключението на вещото лице при определянето на размера на обезщетението, претендирано от дружеството-жалбоподател, тъй като това би довело до неправилно приложение на материалния закон в актуалната му редакция.
В случая, в съответствие със закона, издателят на оспорения административен акт, след като е установил налични данни за цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от НСИ за тримесечието, което предхожда възникването на болестта – третото тримесечие на 2021 г., е действал в условията на обвързана компетентност, без да има възможност за преценка относно размера на дължимото обезщетение. При определянето на размера на обезщетението Директорът на ОДБХ – Б., е съобразил данните на НСИ за третото тримесечие на 2021 г., предоставени му с Писмо изх.№ ЮЗ-Б-ИЗ-12/18.01.2022 г. на Началник отдел „Статистически изследвания – Б.“ при ТСБ – Югозапад, в съответствие с разпоредбата на чл.144, ал.1, т.1 от ЗВД. Размерът на обезщетението по чл.144, ал.1, т.1 от ЗВМД се явява функция от установените в данните на НСИ стойности на цените на производител за живо тегло по вид и категория на животните, от една страна, и броя на унищожените активи, подлежащи на обезщетение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие е с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона – не е налице някое от отменителни основания по чл.146 от АПК, поради което жалбата, с която се иска отмяна на акта, в частта относно определения размер на обезщетение и да бъде определено ново обезщетение, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, чл.143, ал.3 от АПК и своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, то в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащане на разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева, съобразно характера на спора, чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “. Б. С. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр.П., ул.“28-и О.“ № *, с управител М.А. П., против Акт за обезщетение за умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 20.01.2022 г. от Д. на О. Д. за Б. на храните – Б..
ОСЪЖДА “. Б. С. Е. с ЕИК *, със седалище и адрес на управление : гр.П., ул.“28-и О.“ № *, с управител М.А. П., да заплати на О. Д. по Б. на храните – Б., сумата от 100.00 (сто) лева - направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

КТ