и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. П. П. от с. Б., Община Р., ул. “Ч. и П. № *, против „М. - Б.” и Националния О. И. – гр. С. и е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК.
В исковата молба се твърди, че повече от тринадесет години П. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като последното експертно решение на ТЕЛК, на основание на което е получавал пенсията, е с №2314/21.09.2011год. Един месец преди изтичане на срока на инвалидността пенсията му е била спряна от НОИ без да е налице основание за спиране. Не е викан служебно за преосвидетелстване, а сам е подал молба. При извършване на преосвидетелстването му с Експертно решение (ЕР) №2498/23.10.2012 год. му е била определена инвалидност – трайно намалена работоспособност (т.н.р.) 56% със срок на инвалидността до 01.10.2013 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ – Б. е обжалвала това решение в частта му за срока на инвалидизиране. С ЕР №0248/14.03.2013 г. НЕЛК е отменила ЕР №2498/23.10.2012г. на ТЕЛК – Б. и е върнала преписката на ТЕЛК, която с последващо ЕР № 1630/11.06.2013 г. е извършила повторно преосвидетелствуване и на П. e определена т.н.р. 52%. Въз основа на това повторно експертно решение ръководителят на ТП на НОИ – Б. е издал Разпореждане №*/08.07.2013г., с което е възобновил личната му пенсия за инвалидност, считано от 02.09.2012 г. до 01.06.2014 г.
Твърди се в исковата молба, че за периода от м. август 2012 г. до месец юли 2013г. ищецът не е получавал плащания от НОИ, тъй като същите били спрени, а с Разпореждане №*/05.03.2013г. ръководителят на Отдел „ПО“ към РУСО – Б. е отказал да се произнесе относно издаване на разпореждане на инвалидна пенсия в размер на социалната пенсия за старост. Ищецът твърди, че отказът е неправомерен, а действията на НОИ във връзка със спиране на пенсията му са незаконосъобразни. От друга страна се твърди, че незаконосъобразните действия на ТЕЛК във връзка с оценка на работоспособността на ищеца са обосновали спиране на пенсията му. В следствие на изложеното ищецът сочи, че е претърпял множество имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че е изпаднал в положение, при което не е имал никакви доходи; било му е спряно електрозахраването поради неплащане на задължения към доставчика; бил принуден да продава движими вещи на ниски цени; изтеглил е всичките си спестявания, за да поеме необходимите разходи. Всичко това е довело до огромно психическо напрежение, което в моменти е достигало до емоционален срив и до трайни проблеми свързани с психическото състояние на ищеца.
Предвид изложеното с исковата молба се претендира oа бъде осъден Националния О. И. -С. да заплати на В. П.:
1.обезщетение в размер на 1700.00 (хиляда и седемстотин) лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, които неимуществени вреди са резултат на незаконосъобразно разпореждане на НОИ от 02.09.2012 година за спиране на личната му пенсия за инвалидност един месец преди изтичане на срока на инвалидността, определен с ЕР №2314/21.09.2011 година за периода от датата на постановяване на акта – 02.09.2012 година до възобновяването на инвалидната му пенсия на 08.07.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение;
2.обезщетение в размер на 1700.00 (хиляда и седемстотин) лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, които неимуществени вреди са резултат на незаконосъобразно Разпореждане №*/05.03.2013 година, издадено от ръководителя на отдел „Пенсии“ към РУ “СО“ – Б. на НОИ за периода от датата на постановяване на акта – 05.03.2013 година до възобновяването на инвалидната му пенсия на 08.07.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение;
3.обезщетение в размер на 1600.00 (хиляда и шестстотин) лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, които неимуществени вреди са резултат на незаконосъобразно бездействие на осигурителния орган от времето на спирането на инвалидната му пенсия – 02.09.2012 година до възобновяването на същата на 08.07.2013 година с Разпореждане №*/08.07.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение.
По отношение ответника „М. Б.” се претендира:
1.обезщетение в размер на 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, които неимуществени вреди са резултат на незаконосъобразно ЕР №2498/23.10.2012г. на ТЕЛК към "М. Б.“ във връзка с оценката на инвалидизацията му за периода от датата на постановяване на акта – 23.10.2012 година до издаване на следващото експертно решение на 11.06.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение;
2.обезщетение в размер на 2 500.00 (две хиляди и петстотин) лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, които неимуществени вреди са резултат на незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК към "М. Б.“ във връзка с преосвидетелстването му в срок за периода от издаване на ЕР № 2498/23.10.2012 година до 11.06.2013 година, когато е издадено ЕР № 1630 от страна на ТЕЛК за общи заболявания – І състав към "М. Б.“ , ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение;
3.обезщетение в размер на 612,00 (шестстотин и дванадесет) лева за причинените му имуществени вреди – заплащани за подаване на документи в ТЕЛК, за медицински изследвания във връзка с експертизите от НЕЛК и повторната експертиза на ТЕЛК, пътни разходи и до Б. и С., хотел, включване на ел. захранване след спирането му, поради неплащане на сметка и други, които имуществени вреди са в резултат на незаконосъобразното ЕР № 2498/23.10.2012 година на ТЕЛК за общи заболявания към "М. Б.“ , гр.Б., ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение.
Претендира се ответниците да заплатят на ищеца сторените по делото разноски.
В съдебно заседание исковите претенции се поддържат.
Ответникът по иска - НОИ оспорва предявените спрямо него искове. На първо място твърди, че НОИ е ненадлежен ответник по исковете. Алтернативно оспорва исковете по основание и размер.
Ответникът „М. - Б.” оспорва исковата претенция. Твърди, че исковете са недоказани, както и че не са налице основания за уважаването им.
Становището на О. П. - Б. е, че искът против НОИ е допустим и основателен, а искът против „М. Б.” е допустим, но неоснователен. Представя подробно писмено становище.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е пенсионер. С Експертно решение (ЕР) №2314/21.09.2011год. на ТЕЛК за общи заболявания при „М. - Б.“ ищецът е преосвидетелстван и е определена 56 % т.н.р. за срок от една година – до 01.09.2012 год. с водеща диагноза „***********************”.
Следващото преосвидетелстване на ищеца е направено на 23.10.2012г., като по делото не се представиха доказателства на П. да е изпращано писмо за явяването му на преглед пред ТЕЛК.
С Експертно решение №2498/23.10.2012 год. ТЕЛК за общи заболявания е определила на ищеца 56 % т.н.р. за срок от една година.
Медицинската комисия при ТП на НОИ - Б. с Решение №4887/12.11.2012год. не е постигнала единодушие относно законосъобразността и правилността на ЕР №2498/23.10.2012г. и е обжалвала експертното решение пред НЕЛК – С. в частта относно срока за инвалидизиране.
С Експертно Решение на №0248/14.03.2013г. НЕЛК след преглед на лицето е отменила ЕР №2498/23.10.2012г. и върнала преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване.
Въз основа на горното ТЕЛК за общи заболявания към М. – Б. издава ЕР №1630/11.06.2013 год., с което определя на П. 52% т.н.р. със срок на намалената работоспособност за една година – до 01.06.2014г.
Установи се от доказателствата по делото, включително от заключението на вещото лице, че по силата на Разпореждане №*/07.10.2011 год. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Б. ищецът В. П. е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.09.2011 год. до 01.09.2012 год. вкл. в размер на 241.32 лв., съгласно Експертно решение №2314/21.09.2011 год. на ТЕЛК за общи заболявания при „М. Б.“ при степен на увреждане от 50% до 70.99 %.
Считано от 02.09.2012г. е спряно изплащането на отпуснатата въз основа на горното разпореждане пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
С Писмо №МП-15842/19.11.2012 год. Директора на ТП на НОИ – Б. е отправил запитване до ТЕЛК – Б. за това каква е причината за закъснялото преосвидетелстване на лицето В. П..
В отговор на горното писмо Председателят на ТЕЛК е отговорил с Писмо изх.№2553/01.07.2013г., съгласно което ЕР №2498/23.10.2012г. е издадено със закъснение поради излизане на ТЕЛК в платен годишен отпуск.
Междувременно с Разпореждане №*/05.03.2013г. на Ръководител „Пенсии“ при ТП на НОИ – Б. на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спряно административното производство по изготвяне на разпореждане по чл.98 от КСО на В. П. П.. Разпореждането не е обжалвано от П. и е влязло в законна сила.
С Разпореждане №*/08.07.2013г. е възобновена отпуснатата на В. П. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 241.32 лева, считано от 02.09.2012г.
По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, от която се установи, че В. П. се е явявал на прегледи пред ТЕЛК - Б. на 23.10.2012 година; пред НЕЛК С. на 14.03.2013 год. и пред ТЕЛК - Б. на 11.06.2013 год., като извършените изследвания са на стойност 110 лева, автобусните билети за пътуване до мястото на прегледите вещото лице е изчислило на 122 лева, а разходите за нощувки – 202 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за всички посочени разходи за нощувки, пътни и медицински прегледи е налице само 1 бр. документ – фактура и касов бон , представени на л. 4 и л.5 от адм.д.№664/2013г. Вещото лице е установило също, че по Разпореждане от 07.10.2011 год., В. П. е получавал пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 02.09.2011 год. до 01.09.2012 год. вкл. в размер на 241.32 лв., изчислена по Експертно решение №2314/21.09.2011 год. на ТЕЛК за общи заболявания при "М. Б.“ при степен на увреждане от 50% до 70.99 %. Изплащането на пенсията на В. П. е спряно на 02.09.2012 год. и възобновено на 08.07.2013 год. с Разпореждане от 08.07.2013 год. В периода на спиране на изплащане на пенсията, НОИ – Б. не е отпускал други средства на В. П..
При първото разглеждане на делото от административния съд е приета съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че психическото състояние на ищеца в периода от 01.09.2012г. до 08.07.2013г. според експерта следва да се отнесе към категорията на т.н. ситуативен стрес, тъй като след изплащане на цялата сума от пенсията П. се е успокоил, мислите му са оптимистични, целите и намеренията му за в бъдеще включват обичайните човешки ценности и приоритети. Вещото лице сочи, че след спиране действието на стресогенното събитие с възстановяване на сумите от пенсиите от предходните месеци, стресогена е преработен по задоволителен за психиката на освидетелствания начин и към момента на прегледа не се констатира психопатология, която да е в пряка и непосредствена връзка и зависимост от събитието, обект на исковата молба. Вещото лице е посочило още, че претенциите, които има ищеца за настъпили психични неразположения, притеснения и нестабилност, вследствие забавяне на пенсията му, не бива да се разглеждат изолирано, самостоятелно и като получени едностранчиво в резултат само и единствено поради това забавяне. Съвпадението по време на психичните оплаквания, които ищеца твърди, че е имал и има може да предполага такава обусловеност, но не говори с абсолютна категоричност за подобна причинно-следствена връзка. Конкретната ситуация включва отреагиране на ситуативен стрес с нервно и емоционално напрежение, но без да се достига дълбочината на болестно психично разстройство.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установи, че ищеца не разполага с други средства освен отпуснатата му пенсия за инвалидност, а в периода, в който пенсията е била спряна П. е продал движими вещи за да си осигури храна.
Съдът, при така установената фактическа обстановка прави следните правни изводи:
Предявените искове са допустими, насочени срещу надлежни ответници по съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК.
Разгледани по същество исковете против НОИ са частично основателни, против "М. - Б." - неоснователни.
Предявените искове са с правно основание чл.1 от ЗОДОВ. Ищеца по изложените в исковата молба твърдения претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни актове и бездействие на административни органи.
Съгласно чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. В същия смисъл е и нормата на чл. 203 от АПК.
За да бъде ангажирана отговорността на ответниците на заявените основания, в процеса следва да се установят елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: 1.незаконни актове и /или действия и бездействия, извършени от административни органи или длъжностни лица, които представляват административна дейност; 2.претърпяна от ищеца вреда и 3. причинна връзка между тях. Установяването им е задължение на ищеца.
По исковата претенция против Националния О. И.:
1.Неоснователен е иска за обезщетение в размер на 1700.00 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, които вреди се твърди, че са в резултат на незаконосъобразно разпореждане на НОИ от 02.09.2012г. за спиране личната пенсия за инвалидност на В. П. един месец преди изтичане на срока на инвалидност, определен с ЕР №2314/21.09.2011г., ведно със законната лихва върху главницата.
На първо място по делото не се установи органите на НОИ да са издали разпореждане за спиране на отпуснатата на В. П. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, т.е. не е налице първия елемент на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - издаден административен акт на осигурителния орган, който да е отменен като незаконосъобразен и от който акт да произтичат пряко неблагоприятни правни последици в правната сфера на ищеца.
Предметът на исковата молба определя и съдебната проверка, т.е. след като в случая не се установява твърдението в жалбата за издаден незаконосъобразен административен акт - разпореждане на НОИ от 02.09.2012 година за спиране личната пенсия за инвалидност на В. П., то искът за неимуществени вреди в размер на 1700 лева се явява неоснователен.
2.Неоснователен е и иска за обезщетение в размер на 1700.00 лева за причинени на П. неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, в резултат на незаконосъобразно Разпореждане №*/05.03.2013 година, издадено от ръководителя на отдел „Пенсии“ към РУ “СО“ – Б. на НОИ за периода от датата на постановяване на акта – 05.03.2013 година до възобновяването на инвалидната му пенсия на 08.07.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение.
Издаденото разпореждане, с което е спряно производството по издаване на разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване не е обжалвано от П. и не е отменено по установения ред. Т.е. не е налице отменен административен акт на органите при НОИ, в резултат на който ищеца да е претърпял твърдяните от него вреди, поради което исковата претенция е неоснователна.
3. Основателен, но не в предявения размер е иска за обезщетение в размер на 1600 лева за причинени на П. неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, които неимуществени вреди са резултат на незаконосъобразно бездействие на осигурителния орган от времето на спирането на инвалидната му пенсия – 02.09.2012 година до възобновяването на същата на 08.07.2013 година с Разпореждане №*/08.07.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, ал.4 и ал.6 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния О. И., или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния О. И., като разпореждането за пенсии за инвалидност и за добавка за чужда помощ се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на Националния О. И.. В случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ.
Според разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. След влизането в сила на решението по ал. 7 пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, съответно от датата, от която е възобновена или възстановена, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а социалната пенсия за инвалидност се определя в размера по чл. 90а, ал. 2 при определен процент трайно намалена работоспособност повече от 71 на сто – чл.98, ал.8 от КСО.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установи, че с Експертно решение (ЕР) №2314/21.09.2011год. на ТЕЛК за общи заболявания при М. „Б.“ ищецът е преосвидетелстван и му е определена 56 % т.н.р. за срок от една година – до 01.09.2012 год. Установи се, че до 01.09.2012г. на същия е изплащана отпусната с Разпореждане №*/07.10.2011 год. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Б. пенсия за инвалидност поради общо в размер на 241,32 лв., изчислена съгласно Експертно решение №2314/21.09.2011 год. на ТЕЛК за общи заболявания при М. „Б.“ при степен на увреждане от 50 до 70.99 %.
Доказателствата по делото установяват твърдението на ищеца, че считано от 02.09.2012г. е спряно изплащането на отпуснатата въз основа на горното разпореждане пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като същата е възобновена на 08.07.2013г. За времето от 02.09.2012г. до 08.07.2013г., независимо, че за органите на НОИ е било известно, че Медицинската комисия е обжалвала Експертно решение №2498/23.10.2012 год. на ТЕЛК при "М. – Б." , на ищеца не е изплащана пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.
Следователно, налице е незаконосъобразно бездействие на осигурителния орган по отпускане на ищеца на пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост, вследствие на което ищецът е бил лишен дори от минимални средства за издръжка в размер на социалната пенсия за старост за времето, през което се провежда преосвидетелстването му с издаване на ново решение на ТЕЛК. Органите на НОИ не са изпълнили задължението си съгласно чл.98, ал.7 от КСО. Изплащането на пенсията е проява на правно регламентирана изпълнителна дейност, а нейното неизпълнение е основание за търсене на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изплащането е възложено на териториалните поделения на НОИ и неизпълнението на това основно задължение, в резултат на което правоимащият е лишен от доходи е основание за търсене на отговорност по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК.
В горния смисъл са и мотивите в отменителното Решение №6480/03.06.2015г., постановено по адм.д.№7986/2014г. по описа на Върховния административен съд
Налице са и останалите елементи на чл.1 , ал.1 от ЗОДОВ - претърпяни от ищеца вреди и причинна връзка между тях.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че за времето, в което ищеца не е получавал пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост същия не е имал други доходи, а липсата на доходи за храна е довела до продажба на движими вещи, собственост на ищеца. Установява се от гласните доказателства, че през този период ищеца е бил изнервен в следствие липсата на доходи. Твърдението за претърпени от ищеца неимуществени вреди се подкрепя и от заключението на приетата по делото съдебно-психиатрическа експертиза, съгласно която психическото състояние на ищеца в периода от 01.09.2012г. до 08.07.2013г. е от категорията на т.н. ситуативен стрес, като след изплащане на цялата сума от пенсията П. се е успокоил. Отново според вещото лице след спиране действието на стресогенното събитие с възстановяване на сумите от пенсията за предходните месеци, стресогена е преработен по задоволителен за психиката на освидетелствания начин и към момента на прегледа не се констатира психопатология. Т.е. експертът е определил бездействието на органите на НОИ за изплащане на пенсията за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост като стресогенно събитие, което включва отреагиране на ситуативен стрес с нервно и емоционално напрежение, без да се достига дълбочината на болестно психично разстройство.
Предвид изложеното, съдът намира, че в следствие на незаконосъобразното бездействие на органите на НОИ В. П. е преживял психическо напрежение, притеснение и стрес от липсата на гарантирания му от държавата минимален доход, като съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, периода в който ищеца е останал без доходи (10 месеца) и размера на социалната пенсия за старост към 2013г. (110 лева месечно), съдът намира иска за основателен за сумата от 800 лв., до която същия следва да бъде уважен, а в останалата част до претендирания размер от 1 600 - отхвърлен. За да отхвърли иска до претендирания размер съдът взе предвид, характера на обезщетението, което има за цел да репарира накърняването на лични права и интереси, както и обстоятелството, че съгласно заключението на в.л. д-р А. преживения от ищеца ситуативен стрес с нервно и емоционално напрежение не е довел до болестно психично разстройство.
Предвид изложеното НОИ следва да бъде осъден да заплати на В. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
По исковата претенция против „М. – Б.“ :
1.Неоснователен е иска за обезщетение в размер на 2 500 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, които неимуществени вреди са резултат на незаконосъобразното ЕР №2498/23.10.2012г. на ТЕЛК към М. „Б.“ във връзка с оценката на инвалидизацията му за периода от датата на постановяване на акта – 23.10.2012 година до издаване на следващото експертно решение на 11.06.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение.
От доказателствата по делото се установи, че при преосвидетелстване на В. П. ТЕЛК за общи заболявания при „М. Б.” е издала ЕР №2498/23.10.2012г., което решение е отменено от НЕЛК като незаконосъобразно. Установи се още, че поради обжалване на експертното решение органите на НОИ са спрели изплащане на отпуснатата на П. пенсия за инвалидност поради общо заболяване и не са изплащали същата в размер на социалната пенсия за старост. Както се посочи по-горе съдът приема за доказано, че за периода от 02.09.2012г. до 08.07.2013г. ищеца е останал без гарантираните от държавата минимални доходи, в следствие на което е претърпял неимуществени вреди. Тези вреди, обаче, не са в пряка причинна връзка с отмененото ЕР №2498/23.10.2012г. на ТЕЛК за общи заболявания при „М. Б.” . За времето на обжалване на решението на ТЕЛК органите на НОИ е следвало съгласно чл. 98, ал.7 от КСО да отпуснат на лицето пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост, като обжалването не ги освобождава от това им задължение. Следователно, обстоятелството, че за периода от 02.09.2012г. до 08.07.2013г. ищеца е останал без никакви доходи е в следствие не на отмененото решение на ТЕЛК, а на неизпълнение от страна на органите на НОИ на задължението им съгласно чл. 98, ал.7 от КСО. Не е налице третият елемент от състава на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинно следствена връзка между отменения акт и претърпените вреди.
2.По изложените по-горе мотиви, неоснователен е и иска за обезщетение в размер на 2 500 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, душевни страдания и нестабилност, които неимуществени вреди са резултат на незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК към М. „Б.“ във връзка с преосвидетелстването му в срок за периода от издаване на ЕР № 2498/23.10.2012 година до 11.06.2013 година, ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение.
Действително ищеца е преосвидетелстван близо два месеца след изтичане срока на ЕР№2314/21.09.2011г., но не тази забава е причина ищеца да остане без гарантирания му от държавата минимален доход, в следствие на което са причинените неимуществени вреди.
3.Неоснователен и недоказан е и иска за обезщетение в размер на 612,00 (шестстотин и дванадесет) лева за причинени имуществени вреди – заплащани за подаване на документи в ТЕЛК, за медицински изследвания във връзка с експертизите от НЕЛК и повторната експертиза на ТЕЛК, пътни разходи и до Б. и С., хотел, включване на ел. захранване след спирането му, поради неплащане на сметка и други, които имуществени вреди са в резултат на незаконосъобразното ЕР №2498/23.10.2012 година на ТЕЛК за общи заболявания към „М. - Б.“ , ведно със законната лихва върху главницата на претендираното обезщетение.
В обстоятелствената част на исковата молба сторените от П. разходи са описани, както следва:
1. 30 лева за подаване на документи и записване на дата за ТЕЛК;
2. 90 лева да отоневрологично изследване;
3. 15 лева за преглед при специалист-уролог;
4. 17 лева за пътни разходи до Б. за ТЕЛК;
5. 35 лева за доплерова сонограхия;
6. 75 лева за преспиване в гр. С. поради ранния час на заседанието на НЕЛК;
7. 350 лева допълнителни разходи за явяване пред НЕЛК и други изследвания.
На първо място от доказателствата по делото не се установи ищеца да е сторил разходи за медицински изследвания във връзка с експертизите от НЕЛК и повторната експертиза на ТЕЛК. Единствения документ установяващ заплащане на инструментално невро-отологично изследване са приложените л.4 и 5 от адм..№ 664/2013г. фактура и касов бон, но доказателства, че това изследване е направено именно във връзка с освидетелстване на ищеца в следствие отмененото ЕР №2498/23.10.2012г. на ТЕЛК за общи заболявания при „М. – Б.” не се представиха по делото.
На следващо място в поправената искова молба не се твърди ищеца да е сторил такива разходи. Претендират се имуществени вреди за други изследвания, но не и за инструментално невро-отологично изследване, за което са представените по делото фактура и касова бележка.
Следователно, разходите по т.1, 2, 3 и 5 са недоказани.
Недоказани са и разходите за нощувка в гр. С. за явяване на П. пред НЕЛК, както и претендираните пътни разходи, а т.нар. допълнителни разходи не са конкретизирани. За извършване на такива разходи в настоящото производство не се представиха годни доказателства.
С оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Националния О. И. – гр. С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в производството разноски общо в размер на 371.30 лева - за внесена държавна такса в размер на 10 лева, възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза в размер на 150 лева, 200 лева възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебно-психиатрична експертиза и 11.30 лева адвокатско възнаграждение (цялото в размер на 150 лева), съобразно уважената част от иска.
Предвид изложеното и на основание чл.172 от АПК вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Националния О. И. – гр. С. да заплати на В. П. П., ЕГН *, с адрес с. Б., община Р., ул. „Ч. и п.“ №* сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на осигурителния орган за времето от спиране на инвалидната му пенсия – 02.09.2012 година до възобновяването на същата на 08.07.2013 година, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П., ЕГН *, с адрес с. Б., община Р., ул. „Ч. п.“ № * иск срещу Националния О. И. – гр. С. за обезщетение по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на осигурителния орган за времето от спиране на инвалидната му пенсия – 02.09.2012 година до възобновяването на същата на 08.07.2013 година, ведно със законната лихва, за сумата над 800 (осемстотин) лева до 1600 (хиляда и шестстотин) лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П., ЕГН *, с адрес с. Б., община Р., ул. „Ч. п.“ №* иск срещу Националния О. И. – гр. С. за обезщетение в размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно разпореждане на НОИ от 02.09.2012 година за спиране на личната пенсия за инвалидност на В. П., ведно със законната лихва върху главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П., ЕГН *, с адрес с. Б., община Р., ул. „Ч. п.“ №* иск срещу Националния О. И. – гр. С. за обезщетение в размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева за причинени неимуществени вреди в резултат на Разпореждане №*/05.03.2013 година на Ръководителя на отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ – Б., ведно със законната лихва върху главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П., ЕГН *, с адрес с. Б., община Р., ул. „Ч. п.“ №* иск срещу „М. – Б.“ за обезщетение в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за причинени неимуществени вреди в резултат на ЕР №2498/23.10.2012г. на ТЕЛК към „М. Б.“ , ведно със законната лихва върху главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П., ЕГН *, с адрес с. Б., община Р., ул. „Ч. п.“ №* иск срещу „М. – Б.“ за обезщетение в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК към "М. Б.“ във връзка с преосвидетелстването на ищеца в срок, ведно със законната лихва върху главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. П., ЕГН *, с адрес с. Б., община Р., ул. „Ч. п.“ №* иск срещу „М. – Б.“ за обезщетение в размер на 612 (шестстотин и дванадесет) лева за причинени имуществени вреди в резултат на ЕР №2498/23.10.2012 година на ТЕЛК за общи заболявания към „М. Б.“ , ведно със законната лихва върху главницата.
ОСЪЖДА Националния О. И. – гр. С. да заплати на В. П. П., ЕГН *, с адрес с. Б., община Р., ул. „Ч. п.“ №* сумата от 371.30 лева (триста седемдесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Вълховния административен съд - С..



СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
ЕК