и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР, във вр. с
чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на М. К. У., ЕГН *, от с.М., ул.”. О.“ № 1,
общ.С., със съдебен адрес : Б., ул.“П.Т.“ № 6, чрез адв.А.
А.– Т., против Заповед за задържане на лице № 473/22.09.2014г.,
издадена от Т. С. В. – П. П. РУП на М. – Г. С..
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт. Твърди се, че последният е немотивиран, както и че не
съдържа данни за извършено от оспорващата престъпление, които да обуславят
приложение на разпоредбата на чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР. Навеждат се доводи за
нарушение на чл.6 от АПК, тъй като П. издаване на заповедта административният
орган е нарушил принципа на съразмерност и е засегнал правата на жалбоподателя
в по-голяма степен от необходимото, както и за допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон. Иска се отмяната на заповедта.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от упълномощен адвокат,
който навежда и доводи за нищожност на заповедта. Претендира се отмяната на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Т. С. В. – П. П. РУП на М. – Г.С., оспорва жалбата като
неоснователна и иска БлАС да я отхвърли.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Благоевградският административен съд, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено
следното :
На 22.09.2014 г., в 19:15 часа, Т. Ст.В. – П. П. РУП на М. – Г.С.,
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е издал Заповед № 473, с която е
наредено задържане за срок от 24 часа на лицето М. К. У. (стр.20).
Заповедта е издадена въз основа на Докладна записка с рег.№ 339р-
2940/2014г. От докладната записка се установява, че на 22.09.2014г. около 18:00
часа, П. Д. – П. ООР, съвместно с П. Т. В., са били изпратени в магазин
„Кауфланд“ – Г. С., във връзка с получен сигнал за извършена кражба. На място
Началникът на охраната в магазина А. А. е обяснил, че две лица са пазарували,
взели са една бутилка сок, изпили са я и са я оставили празна на рафта.
Описаното от А. се е потвърдило П. преглеждане на запис от камера в магазина. В
докладната записка е посочено още, че след установяване на самоличността на
извършителите – П.Б. и М. У., лицата са отведени в РУП – Г.С., и
задържани за 24 часа. Заповедта за задържане е издадена в 19:15 часа, на
22.09.2014г., като М.У. е освободен в 13:45 часа на 23.09.2014г.
Обстоятелствата изложени в докладната записка се потвърждават от
разпитаните по делото свидетели А. А. и П. Д.. От техните показания се
установява, че на 22.09.2014 г. в магазин „Кауфланд“ – Г. С., началникът на О.
на търговския обект А. А. е видял на монитор за видеонаблюдение от камера,
монтирана в магазина, как П.Б. и М. У. изпиват напитка и захвърлят
празната опаковка навътре, зад стелажа със сокове. Служители в хипермаркета са
установили, че след като лицата са преминали през касова зона, същите не са
заплатили изконсумираната напитка с оглед на което са извикали лицата и след
като същите са отрекли извършеното са сигнализирани органите на РУП – С.. След
пристигане на П. В. и П. Д., на същите е бил показан запис от камерите,
на който са видели, че Б. и У. изпиват 1 бутилка сок, а П.Б.
изхвърля пластмасовата бутилка на земята, зад стелажа. От показанията на св. А.
се установява още, че последният е намерил празната бутилка преди Б. и У.
да преминат касовата зона, като впоследствие бутилката е била представена на
лицата. Св. А. твърди, че е видял лично как Б. и У. вземат касова бележка
на друго семейство, с което са пазарували и я представят за покупки, които те
са направили. Семейството, което е пазарувало с Б. и У. е показало на
проверяващите бутилка, която е била пълна.
Показанията на св. А. се потвърждават от показанията на св. Д., според
които на 22.09.2014 г. в РУП на М. – Г.С., е получен сигнал за извършена
кражба в магазин „Кауфланд“ – Г. С., по който св. Д. и П. В. са отишли на
място. П. пристигането им св. А. е обяснил цялата ситуация и заедно са
прегледали записа от камерата, съгласно който П.Б. и приятелят й М. У.
взимат един сок от рафта за соковете, изпиват го и оставят празната бутилка към
рафтовете. Въз основа на това и след установяване самоличността на двете лица,
същите са отведени в РУП на М. – Г.С., и задържани с издадено заповеди за
задържане за срок от 24 часа. Св. Д. твърди още, че М.У. и П.Б. не са
представили документ, че са заплатили изпития сок.
Свидетелите П.Б. (живееща на семейни начала с М. У.) и Е.
У. (майка на М. У.) твърдят, че на посочената дата Б. и У.
действително са отворили и отпили от 1 бутилка сок в магазин „Кауфланд“ – Г.
С., но впоследствие са заплатили същия на касата на магазина. За установяване
на горното представят фискален бон.
П. така установената фактическа обстановка, БлАС прави следните
правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна
страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения :
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по
смисъла на чл. 72, ал.1 от ЗМВР. Видно от Писмо изх.№ 339р-4764/10.11.2014г. Т.
Вачавчиев е назначен за П. в Група „Охранителна полиция“ П. РУП на М. – Г.С.,
като съгласно ежедневна ведомост на личния състав П. В. е изпълнявал функциите
си на 22.09.2014г. за времето от 08:30. часа до 20:30 часа. Ето защо
неоснователно е твърдението на оспорващата страна за нищожност на атакувания
административен акт, поради това, че е издаден от некомпетентен орган.
Процесната заповед е издадена в предвидената от закона писмена
форма, съдържа реквизитите по чл.74, ал.2, т.1-6 от ЗМВР и П. издаването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както неоснователно твърди жалбоподателят. В заповедта за задържане е посочено
правното основание за издаването й, а относно фактическите основания заповедта
препраща към Докладна записка с рег.№ 339р-2940/2014г. От съдържанието на
докладната записка се установява, че св. Д. и Т.Ст. В. на 22.09.2014 г. около
18:00 часа във връзка с получен сигнал за извършена кражба са извършили
проверка в магазин „Кауфланд“ – Г. С., прегледали са запис от монтирана в
магазина камера, установили са самоличността извършителите и са отвели същите
РУП – Г.С., за което е издадена заповедта за задържане.
Обжалваният административен акт не противоречи на материалноправните
разпореди. Заповедта, предмет на настоящото производство, е издадена на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление,
с оглед на което и П. наличие на посочените по-горе данни, БлАС намира, че П.
издаване на оспорената заповед са били налице материалноправните предпоставки
за издаването й.
С оглед приложимата правна норма, неотносими към спора се явяват
доводите на оспорващата страна, целящи да установят, че същата не е извършила
кражбата, за която са били налице данни. За приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР е необходимо полицейският орган да има данни, че съответното лице е
извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично
да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на
полицейските органи, съгласно чл. 67 ЗМВР е да предотвратяват и разкриват
престъпления. Приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на
оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за
наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Самата
хипотеза на цитираната разпоредба - наличие на данни за извършване на
престъпление от дадено лице, води до извод, че в случая доколкото по отношение
на М.У. са били налице данни, че е извършила на кражба, са налице законовите
предпоставки за приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Наличието на данни,
обосноваващи предположението за извършено конкретно престъпление са достатъчно
основание и това е критерият по смисъла на закона за издаване на заповед за
задържане за срок до 24 часа. Тази мярка се предприема с цел започване на
разследване на вероятен извършител на престъпление, поради което не е
необходимо тези данни да са пълни, нито ясно да уличават лицето в извършване на
престъпление. Въпросът дали конкретно лице е извършител на деянието подлежи на
разследване в рамките на друго производство, поради което административният съд
не се произнася по този въпрос.
Предвид изложеното, съдът не кредитира показанията на св.П.Б. и
св. Ел. У., доколкото с тях се цели да се установи, че М. У. не е
извършител на кражба на натурален сок от магазин „Кауфланд“ – Г. С.. На първо
място, както се посочи по-горе това е въпрос, който не подлежи на разследване в
настоящето производство. От друга страна, показанията на тези свидетели следва
да се преценяват като показания на заинтересовани лица в полза на М.У. с оглед
връзката им с оспорващия. И не на последно място, показанията противоречат на
обясненията на П.Б. от 23.09.2014 г. ( приложени по делото на стр.19), с
които П.Б. признава факта, че на 22.09.2014 г. в магазин „Кауфланд“ – Г.
С., с М.У. са изпили 1 бутилка сок, оставили са празната бутилка зад един рафт
и не са я заплатили на касата на магазина.
Колкото до твърдението на жалбоподателя и показанията на св.П.Б. и
св.Ел.У., че М.У. е бил болен и не е следвало да бъде задържан, то това се
опровергава от поставената му диагноза в МЗ „СМП“ – Г.С., съгласно която
правоспособен лекар е установил, че оспорващият може да бъде задържан, тъй като
няма медицински пречки за това (вж. фиш за СМП на стр.25). Тази констатация на
правоспособно медицински лице не е опровергана с годни доказателства в
настоящото съдебно производство, поради което съдът я кредитира.
Неоснователни са и доводите на оспорващата страна, че заповедта е
издадена в нарушение на чл.6 от АПК. Стойността на вещта, предмет на вмененото
престъпление, не е определяща П. налагането на принудителна административна
мярка по чл.71, ал.1, т.1 от ЗВМР, която, както се посочи по-горе се налага П.
наличие на данни за извършено престъпление, поради което заповедта се явява
съобразена с принципите на АПК и в частност и с целта на закона.
По изложените съображения БлАС намира, че процесната заповед е
законосъобразна, тъй като не са налице отменителни основания по чл.146 от АПК,
а жалбата на М.К.У. се явява неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и че ответникът не претендира присъждане на
направени по делото разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК,
Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. У. от с.М., ул.”. О.“ № *, общ.С.,
против Заповед за задържане на лице № 473/22.09.2014 г., издадена на
22.09.2014г. от Т. С. В. – П. П. РУП на М. – Г.С..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБългария – Г.София, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.

СЪДИЯ : /п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
КТ