и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция на Н.-С. срещу
Решение № 208 от 24.02.2010г., постановено по н.а.х.д.№ 1870/2009 г. по описа
на Районен съд – гр.П., с което е отменено Наказателно постановление №
8757-0001814/23.07.2009 г., издадено от директора на ТД на Н. гр.Б..
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че районния съд не е обсъдил всички събрани
доказателства. Излагат се мотиви, че по безспорен начин е установено,
извършеното административно нарушение от едноличния търговец. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено изцяло и обжалваното НП да бъде потвърдено.
Ответната в производството страна – „Д. Г. – Д. –И. Г.”, чрез процесуалния
си представител е представила писмени бележки, с които изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за правилно и
законосъобразно.
Представителят на О. П. – Б. дава заключение за основателност на жалбата, а
обжалваното решение моли да бъде отменено, съответно обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
По същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение РС – П. е отменил Наказателно постановление №8757-
0001814/23.07.2009г. на Директора на ТД на Н. – Б., с което на „Д. Г. – Д.
–И. Г.”, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”А. С.”
№., представлявано от И. А. Г. е наложена “имуществена санкция” в размер на 200
лв. за нарушение на чл.25,ал.1,т.1 и ал.3 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, на основание чл.185, ал.1, чл.186, ал.1, т.1, б.”а” и чл.187, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. За да постанови този
резултат първоинстанционният съд, е приел, че е налице съществено процесуално нарушение при издаването на НП, като е нарушена разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН. Изложил е мотиви, че е налице противоречие между фактическата обстановка описана в АУАН и НП. Приел е, че не е установено по несъмнен и
категоричен извършеното нарушение от едноличния търговец.
Така постановеното решение е правилно.
Районния съд е приел за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 15.04.2009г. на търговски обект – павилион, намиращ се в гр.П., ул.”А. С.” №., стопанисван от „Д. Г. – Д. –И. Г.” е установено,
че търговецът не издава фискална касова бележка за всяка продажба при
извършването на плащането, като при покупката на 1 бр. катма на стойност
1.80лв. не е издадена касова бележка при извършено плащане от клиента.
Установена е и различна касова наличност. За констатираното нарушение е
съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и обжалваното НП.
Фактическите положения по делото са правилно установени от първоинстанционният съд, на основа събраните по надлежният ред доказателства и въз основа на тях
районния съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Първоинстанционния съд е отменил обжалваното НП, като е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения от административнонаказващия орган при
издаване на НП.
Настоящия съдебен състав също приема, че е налице разминаване между посочените в АУАН и НП нарушения, и това е създало неяснота при установената от административнонаказващия орган фактическа обстановка относно обстоятелството кои точно нарушения е извършил едноличния търговец. С АУАН е ангажирана
административнонаказателната отговорност за неиздаване на фискална касова
бележка за всяка продажба при извършването на плащането и за установена разлика между фактическата касова наличност и реалната касова наличност във фискалното устройство. С НП е ангажирана отговорността на търговеца за неиздаване на
фискална касова бележка за всяка продажба при извършването на плащането.
Посочването на различна фактическа обстановка в АУАН и НП, безспорно ограничава процесуалните права на нарушителя и не му дава възможност да се ориентира какво
точно е извършил и за какво по вид административно нарушение е образувано
административно-наказателното производство срещу него, за да може да се
защитава. По изложените съображения, както правилно е приел и районния съд
липсва единство между АУАН и НП досежно описаната фактическата обстановка,
поради което е налице незаконосъобразност на оспореното НП.
На следващо място от показанията на актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта не се установява, че е извършено нарушението за което с обжалваното НП
е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца, а именно че
същия не е издава фискална касова бележка за всяка продажба при извършването на
плащането. В разпита си пред районния съд същите са заявили, че нарушението,
което са констатирали в проверявания от тях обект е установена разлика между
фактическата касова наличност и реалната касова наличност във фискалното
устройство. В тази връзка законосъобразен е извода на районния съд, че с оглед
на събраните писмени и гласни доказателства не е установено по беспорен начин,
че търговеца е извършил вмененото му нарушение. Тъй като производството е от
административнонаказателен характер, АУАН няма доказателствена сила, т.е.
посоченото в акта не се счита за доказано и в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин, че
констатиранато нарушение е извършено от посочения нарушител. В настоящия случай с оглед показанията на длъжностните лица, извършили проверката и
неустановяването на твърдяното нарушение, административнонаказващия орган не е
доказал по безспорен и категоричен начин, че търговеца е извършил нарушението, за което е санкциониран.
По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са
налице касационни основания визирани в чл.348, ал.1 от НПК вр. с чл.63 от ЗАНН
за отмяна на обжалваното решение. Решението на районният съд се явява валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 и ал.2 от АПК във вр.чл.63,ал.1 от
ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №208/24.02.2010г., постановено по н.а.х.д. №1870/2009г.по
описа на Районен съд-П..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Василка Шаламанова
ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
О.М.