Производството е след връщането му за ново разглеждане с решение на Върховен
административен съд.
Образуване е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.219, ал.1 от ЗУТ по жалба на
Д. Х. Д. от Б. за отмяна на заповед №ДК-02-БД-70/05.08.2009г. на Н. на Р. - Б.,
с която е наредено премахване на незаконен строеж “метален навес и остъкляване
на балкон №2”, находящ се в апартамент “А” от мансарден етаж /+11.60/ в Жилищна
сграда М+3, .+Ш/45/, в УПИ ІІ-5387, кв.135 по плана на ІІ ПР на Б..
Жалбата с искането за отмяна на заповедта поради противоречието й с
разпоредбата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ е поддържана и при повторното разглеждане
на делото. Защитната теза на жалбоподателя е, че навесът и остъкляването на
балкона не са строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и компетентността за
тяхното премахване не е на органите на ДНСК по реда на чл.225 от ЗУТ.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Заинтересованата страна е оспорила нейната основателност с искане да бъде
отхвърлена.
При повторното разглеждане на делото е изслушана съдебно-техническа експертиза,
чието заключение е приобщено към доказателствения материал по делото.
При анализа и оценката на събраните доказателства, съобразно чл.235, ал.2 от
ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът прие следното за установено:
Производството по реда на чл.225 от ЗУТ е започнало въз основа на констативен
акт №КС-Бл-497-1/09.07.2009г. за резултатите от извършена проверка от
длъжностни лица на Р.-Б. на строеж “метален навес и остъклен балкон №2” на
апартамент “А” в Жилищна сграда в УПИ ІІ-5387. При проверката е установено, че
строежът представлява метална пространствена конструкция, подпряна с три броя
вертикални стойки, стъпващи върху парапета на терасата, и остъкляване на балкон
№2 чрез монтиране на PVC дограма по контура на балкона. Стоежът е изграден от
жалбоподателя през 2006г. без разрешение за строеж, окончателно завършен,
функционално свързан с апартамент “А” и се ползва по предназначение –
констативен протокол от 24.11.2008г.
Доказано е с оглед проведеното графологично изследване, че подписът на
известие за доставяне на писмо изх.№Бл497-01-924/10.07.2009г. не е на
жалбоподателя, че констативен акт №КС-Бл-497-1/09.07.2009г. не е връчен на
извършителя на строежа.
Въз основа на констативния акт и констатираното с него незаконно строителство
Началникът на Р.-Б. е издал оспорената заповед, с която на основание чл.225, ал.
1 вр. чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредил премахване на незаконния строеж
“метален навес и остъкляване на балкон №2” на апартамент “А” в жилищната сграда
в УПИ ІІ – 5387 по плана на Б.. Като основания за нареждането в мотивите си е
посочил, че строежът е изграден в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ – без
разрешение, което го определя като незаконен в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ.
В приобщеното експертно заключение, изготвено от експерт с познания в
изследваната област, вещото лице е потвърдило, че на място балкон №2 /тераса №2
по архитектурния проект за жилищната сграда/, предвиден по архитектурен проект
като отворено пространство, е покрит с метална конструкция, подпряна върху
металната ръкохватка на парапета с 4бр. метални профили, и остъклен с
алуминиева дограма. Навесът с остъкляването превръщат балкона в открито
пространство, функционална свързано с жилищно помещение на апартамент “А” –
спалня.
При устното си изслушване в съдебно заседание на 15.07.2010г. експертът е
пояснил, че металната конструкция и остъкляването са функционално свързани и
представляват строеж – преустройство на балкона от открита в закрита площ без
промяна на предназначението, и могат да бъдат отделени от жилищната сграда чрез
демонтиране.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя по пощата с обратна разписка на
07.08.2009г. Жалбата срещу нея е подадена на 20.08.2009г.
Със заповед №РД-13-182/29.05.2007г. Началникът на ДНСК е делегирал на
началниците на регионалните дирекции правомощията си по издаване на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях /л.14 от адм.д.№728/2009г./.
Писмените документи - констативни актове и съобщения, касаещи “масивна сграда,
дървен навес и барбекю” в близост до вилна сграда в м.”Септемврийче” /л.18-85/,
са неотносими и съдът не ги обсъжда.
При тези факти, установени от анализа на събраните и проверени в хода на
производството, с оглед оспорването от жалбоподателя, доказателства, съдът прие
следното от правна страна:
Подадената жалба е подведомствена, родово и местно подсъдна на Административен
съд – Б., съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ. Постъпила е в срока по чл.215, ал.4 от
ЗУТ, изчислен от датата на съобщаване на заповедта, и от адресата на
нареждането за премахване с личен и пряк интерес от оспорването, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, за който извод съдът съобрази следното:
Оспорената заповед е издадена от Н. на Р.-Б., упълномощен от органа, овластен с
разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗУТ да разпорежда премахването на незаконни
строежи, при разрешена от закона делегация на правомощията /заповед №РД-
13-182/29.05.2007г. на Н. на ДНСК/.
Заповедта по чл.225, ал.1 от ЗУТ е издадена при спазване на регламентираното
производство, като обстоятелствата по ал.2 са установени с констативен акт на
органите на национален строителен контрол по реда на ал.3 на чл.225 от ЗУТ.
Невръчването му на жалбоподателя не е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила като основание за отмяна на заповедта
по чл.146, т.3 от АПК. Установените с констативния акт факти са потвърдени с
експертното заключение и въз основа на тях и закона е квалификацията на строежа
като незаконен и подлежащ на премахване.
Разпореждането за премахване на строежа е изразено в предписаната от закона
писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК, като са
изложени мотиви, кореспондиращи с конкретното правно предписание. Подробно
описаните фактически основания, свързани с описанието, състоянието и
юридическата търпимост на строежа, обосновават прилагането на правомощията на
органа по чл.225, ал1 от ЗУТ и на основанието по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Органът е посочил точно нарушената при изграждането на строежа – без разрешение
от компетентните органи, правна норма на чл.148, ал.1 от ЗУТ, което го определя
като незаконен по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Строителството - метален навес с
остъкляване, с установените на място размери, предназначение и местоположение,
е надстройка над балкон №2 /тераса №2 по архитектурния проект за жилищната
сграда/ и строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, чието премахване е технически
възможно без да се наруши целостта на етажа, според експертизата. Разгледано и
като преустройство на балкона от открита в закрита площ без промяна на
предназначението, попада под определението за строеж на §5, т.38 от ДР на ЗУТ,
за чието изграждане при действието на ЗУТ - 2006г., е необходимо разрешение за
строеж – чл.148, ал.1, доколкото не попада в изключенията по чл.151, ал.1 от
ЗУТ. Несъответствието с изискванията на чл.148, ал.1 от ЗУТ, определят строежа
като незаконен в смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по
реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ, за чието приложение компетентността е на органите
на ДНСК, а не на кмета на съответната община. Последният е овластен за
премахване на изчерпателно изброените в нормата на чл.195, ал.5 от ЗУТ обекти,
сред които металният навес с остъкляване на балкон №2, свързани функционално и
представляващи строеж, не попадат.
По изложените съображения за отсъствие на основания по чл.146 от АПК за отмяна
на заповедта, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, и на основание
чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на Д. Х. Д., с адрес Б., ул.”. К. №.,
срещу заповед №ДК-02-БД-70/05.08.2009г. на Н. на Р.-Б..
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне с
връчване на преписи.

Административен съдия:\п\ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала !
РС.