и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 156 – 161 от Д.осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на К. Т. К., с адрес: гр. П., ул. “К. Б. І“ № * против Ревизионен акт № Р-*8177-091-001/23.02.2021 год. в частта му, с която са установени допълнителни задължения за данък по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2013 год. в размер на 1967.92 лева и лихви за просрочие от 1362.55 лева, потвърдена с Решение № 1232/13.08.2021 год. на и.д. Директор на Д. „. и Д.О. П. (Д“ОДОП“) гр. С. П. Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на Н.).
Твърди се в жалбата, че неправилно и необосновано ревизиращият екип, а и решаващия орган са приели, че ревизията следва да се проведе по особените правила на чл.122 и следващите от ДОПК. Твърди се, че изводите на проверяващите представляват недостоверни предположения, въз основа на които са формирани погрешни изводи. Иска се отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание и в приложено по делото писмено становище жалбата се поддържа от упълномощен адвокат. Иска присъждане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата - Директорът на Д. “ОДОП“ гр. С. П. ЦУ на Н., в приложена по делото писмена молба, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От приложените към административната преписка и допълнително събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, следното:
С обжалвания РА № Р-*8177-091-001/23.02.2021 год. са установени допълнителни задължения за данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 год. в размер 1967.92 лева и лихви за просрочие – 1362.55 лева.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-*8177-020-001/12.12.2019 год., издадена от Т. П. Н. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в Д. „Контрол“ П. ТД на Н. – С. (л.19), е възложено извършването на ревизия на К. Т. К. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 год. до 31.12.2013 год., определен е срок за завършване на ревизията от три месеца от връчване на заповедта. Заповедта е връчена на К., по електронен път на 06.01.2020 год. – л.19 гръб, л.15. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-*8177-020-002/05.03.2020 год. е определен и нов период за обхвата на ревизията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – от 01.01.2014 год. от 31.12.2014 год. и срок за приключване на ревизията до 06.04.2020 год. /л.22/. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 05.03.2020 год. – л.23. Със ЗИЗВР № Р-*8177-020-003/01.04.2020 год. е определен срок за завършване на ревизията до 05.06.2020 год. – л.25 гръб. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 01.04.2020 год. – л.26.
С Уведомление № Р-*8177-113-001/11.03.2020 год. (л.120) на основание чл.124, ал.1 от ДОПК жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ ще бъде определена по реда на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, поради наличие на данни за укрити приходи или доходи.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-*8177-092-001/ 31.08.2020 год. (л.28), връчен на посочения от ревизираното лице електронен адрес, ведно с приложенията към него на 01.09.2020 год /л.46 гръб/. Срещу констатациите в РД на 15.10.2020 год. е подадено писмено възражение (л.95), придружено оборотна ведомост с натрупване за период 01-12/2013 г. /л.96/. С възражението се оспорват изводите на ревизиращия екип за наличие на предпоставките за приложение на особения ред по чл.122 от ДОПК, а именно: данни за укрити приходи или доходи, поради превишаване на направените разходи над получените доходи. Сочи се, че сумата от 69 272.96 лева представлява предоставени на трети лица средства и в същата влизат 37236.07 лева, представляващи сумата заплатена за покупка на камион, сума в размер на 25138.60 лева, представляващи заплащане на гориво за 2013 г., сума в размер на 1024.00 лева- плащане на ПОС терминал в чужбина, вноски и плащания по доставчици. Въз основа на РД е издаден обжалвания РА, приложен на стр.10-17. В обжалваната му част са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 год. в размер на главница – 1967.92 лева и лихви - 1362.55 лева.
П. ревизията е установено, че К. е местно физическо лице и е данъчно задължен за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в Република България. По банкова сметка през 2013 год. са постъпили средства в общ размер на 12900.32 лева, а извършените разходи са в размер на 131106.64 лева, тоест налице е превишение на разходите над приходите със сумата 92701.74 лева. Ревизираното лице е обяснило, че сумата на разходите в размер на 69 272.96 лева са предоставени средства на трети лица, а приходните касови ордери са съставени с цел да бъдат взети счетоводни операции, за да не бъде касата на фирмата на „червено“. Пояснил и че в сумата влиза и покупката на камион (32236.07 лв.), направена от личната му банкова сметка заприходен като собственост на фирмата и отреден като разход на същата. В приложено по делото възражение относно РА № Р-*8177-091-001/23.02.2021 год. /л.51/ е пояснено, че за стартирането на нов бизнес и за закупуването на камион е взет заем от първи братовчеди, майката на жалбоподателя и от родителите на съпругата му. За целите на ревизията е извършена съпоставка на притежаваното имущество и направените разходи с получените доходи през 2013 год., в резултат на което ревизиращият екип приема за недоказани документално доходи в размер на 19679.16 лева. В приходната част на извършената съпоставка са взети предвид декларираните от жалбоподателя начална разполагаема сума в брой- 550 лева, налични парични средства в банкови сметки- 40810.61 лева, доходи от стопанска дейност като - 5439.80 лева, доходи от друга стопанска дейност- 19679.16 лева, доходи подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ ЗДДФЛ- 1060.52 лева, компенсиране на парични средства със съпоставката на Л. К.- 6400 лева. Констатирано е, че документално доказаните разходи от лицето са в общ размер на 56017.46 лева, в които са включени комунални разходи по фактури от доставчици- 360.85 лева, предоставени парични заеми от трети лица- 5443.82 лева, разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения - 2576.72 лева, разходи за застраховки, охрана и др.- 500.00 лева, вноски по депозит- 9900.00 лева и преводи от депозитни сметки към трети лица- 37236.07 лева. Съпоставяйки размера на доходите и разходите за 2013 год. ревизиращият екип е достигнал до извод за наличие на недоказани документално доходи в размер на 19 679.16 лева, като същите не са декларирани по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ и за тях не е платен данък по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ. Така е направено заключение, за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В резултат на това, данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 год. е определена по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 19679.16 лева, като съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е определен данък от 1967.92 лева и са начислени лихви в размер на 1 362.55 лева. За ревизирания период 2014 год. не са установени допълнително задължения за данък върху данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, съответно същите не са предмет на обжалване.
Ревизионният акт е връчен по електронен път на 24.02.2021 год. и е обжалван пред Д. на Д“ОДОП“ с жалба, заведена с вх.№ 4419/10.03.2021 год. (л. 51). С Решение № 1232/13.08.2021 год. на Д. на Д “ОДОП“ ревизионния акт е потвърден.
Според показанията на свидетелката К.– съпруга на жалбоподателя, сумите, които се сочат като такива с недоказан произход, произхождат от взет от нея, с преференции като банков служител, кредит. Сумата от кредита е била предоставена на сестра й за съхранение, тъй като имали намерение да ги вложат в развиване на съвместен бизнес, свързан с шивашка дейност, в която сестра й имала опит, поради което кредитът не бил посочен като лични средства в началото на ревизирания период, доколкото същите били предназначени за развиване на бизнес и сумата не била в тях. Тъй като съвместните им планове не се реализирали, с парите от кредита и допълнителни средства, получени като заем от родителите им и от техни братовчеди, закупили камион. Показанията на свидетелката К. са потвърдени и от разпита на свидетелката Л. Т. - сестра на Л. К.
П. така установеното се налагат следните изводи :
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и издаване на ревизионния акт, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа по приходите да установи задълженията на ревизираното лице за данък по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013 год.
Ревизионният акт е обжалван в срок пред Д. на Д“ОДОП“ - С., който с Решение № 1232/13.08.2021 год. го е потвърдил. Решението е връчено на жалбоподателя на 17.08.2021 год. (л.9), а жалбата е подадена на 30.08.2021 год., заведена с вх.№ 4419#3. Следователно, изпълнено е изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл. 156, ал.1 ДОПК срок.
Съдът констатира, че с обжалвания ревизионен акт за данъчен период 2013 год. задълженията са определени в нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, съгласно който текст не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация (ГДД) се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. За доходите, придобити през 2013 год., ГДД е следвало да бъде подадена до 30 април 2014 год., съответно срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2015 год. и е изтекъл на 31.12.2019 год.
В случая ревизионното производство е започнало с издаване на заповед за възлагане на ревизия Р-*8177-020-001/12.12.2019 год., връчена по електронен път на 06.01.2020 год. За да се приеме, че е образувано ревизионно производство не е достатъчно само издаването на заповедта за възлагане на ревизия, а е необходимо същата да бъде връчена на ревизирания субект (аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ДОПК). Едва от момента на връчване се счита започнало ревизионното производство, в който смисъл е и константната съдебна практика. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е преклузивен и с неговото изтичане се преклудира възможността за образуване на ревизионно производство за установяване на данъчни задължения. С оглед на неговия характер, съдът е длъжен служебно да следи за неговото спазване. В случая ревизионното производство е започнало на 06.01.2020 год., считано от датата на връчване на ЗВР, след като 5-годишният срок, в който е било възможно образуването му за задълженията за 2013 год., вече е бил изтекъл на 31.12.2019 год. Ревизионното производство, разбирано като правоотношение, се поражда от фактически състав, който включва издаването на заповед за възлагане на ревизия (чл. 112, ал. 1 от ДОПК) и връчването на тази заповед на ревизираното лице. Ответникът – Д. на Д“ОДОП“ не установява и не твърди наличието на основания за спиране на срока по чл. 109, ал. 2 от ДОПК. Изтичането на срока е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. Постановеният П. наличието на процесуална пречка административен акт е незаконосъобразен.
Образуването на ревизионно производство за установяване на задължения по ЗДДФЛ за 2013 год. след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което ревизионния акт, с който са установени данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 год. на жалбоподателя в размер на 1967.92 лева - главница и лихва в размер на 1 362.55 лева ще следва да се отмени.
П. този изход на делото и според правилото на чл.161 от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 610.00 лева, който според съда не е прекомерен и съответстващ на фактическа правна сложност и извършените правни действия, от които 10.00 лева – държавна такса и 600.00 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение – л.678.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-*8177-091-001/23.02.2021 год. с който са установени допълнителни задължения за данък по чл.17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2013 год. на К. Т. К., с адрес: гр.П., ул.“К. Б. І“ № * в размер на 1967.92 (хиляда деветстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) лева и лихви за просрочие от 1362.55 (хиляда триста шестдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) лева, потвърдена с Решение № 1232/13.08.2021 год. на и.д. Директор на Д. „. и Д.О. П. гр. С. П. Централно управление на Национална агенция за приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на К. Т. К., с адрес: гр. П., ул. “К. Б. І“ № * сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева – разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.


СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!

С.В.