и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на “В и ВГД О. П.” ООД, представлявано от В. Н. Г. против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) №51/25.10.2012г., издаден от С. Ц. – инспектор в отдел “МДТ” при Община Петрич, потвърден с Решение №1/11.01.2013г. на Началник отдел в Дирекция “МДТ” при община Петрич.
В жалбата се излагат доводи за издаване на оспорвания акт в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на административния орган за дължимост на определените с АУЗД данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуалния представител на оспорващото дружество, който иска отмяна на АУЗД №51/25.10.2012г., потвърден с Решение №1/11.01.2013г. на Началник отдел в Дирекция “МДТ” при община Петрич. Представя писмени бележки, с които моли съдът да отмени оспорения АУЗД относно установения размер на ТБО и да измени същия в частта относно ДНИ, като го отмени относно претенцията за 2006г. като погасена по давност и измени акта относно ДНИ, както следва – за 2008г. – 2 191.26 лева, за 2009г. – 1 027.78 лева, 2010г. – 3 606.06 лева, за 2011г – 4 931.99 лева и за 2012г. – 4 931.99 лева.
Ответникът по жалбата - Началникът на отдел в Дирекция “МДТ” при Община Петрич чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Представя писмено становище.
С оспорвания АУЗД №51/25.10.2012г. са установени задължения на оспорващото дружество за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), както следва:
-за 2004г. - 534.56 лв. лихва върху задължение за ТБО;
-за 2006г. - 7.85 лв. лихва върху задължение за ДНИ и 31.42 лв. лихва върху задължение за ТБО;
-за 2008г. - 7665.48 лв. ДНИ ведно с лихва в размер на 3613.12 лв. и 29 649.26 лв. ТБО ведно с лихва в размер на 13 948.66 лв.;
-за 2009г. – 1027.78 лв. ДНИ ведно с лихва в размер на 345.69 лв. и 31 319.85 лв. ТБО ведно с лихва в размер на 10 534.14 лв.;
-за 2010г. – 7736.29 лв. ДНИ ведно с лихва в размер на 1769.67 лв. и 30 945.15 лв. ТБО ведно с лихва в размер на 7078.67 лв. лихва.;
-за 2011г. – 31 927.55 лв. ДНИ ведно с лихва в размер на 3866.09 лв. и 32 280.84 лв. ТБО ведно с лихва в размер на 3908.87 лв.;
-за 2012г. - 31913.66 лв. ДНИ ведно с лихва в размер на 558.42 лв. и 32 280.84 лв. ТБО ведно с лихва в размер на 564.84 лв.
Общия размер на установените задължения за ДНИ е 80 270.76 лв. ведно с лихви за просрочие, изчислени към 01.11.2012г. в размер на 10160.84 лв. Дължимата ТБО е определена на 156 475.94 лв. ведно с лихва изчислена към 01.11.2012г. в размер на 36 601.16 лв.
АЗУД е съобщен на оспорващото дружество на 15.11.2012г., което е оспорило акта по административен ред пред Началника на отдел в Дирекция “МДТ” при Община Петрич с жалба от 28.11.2012г. С Решение №1/11.01.2013г. компетентният административен орган е потвърдил оспорения АУЗД №51/25.10.2012г.
По делото е приета основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л. 254, л.328, л.367 и л.392), от която се установи, че “В и ВГД О. П.” ООД е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №1362/30.06.2010г. и №385/04.10.2012г., с предмет придобити дружеството през 2000г. и 2009г. земя и 53 обекта, както следва: административна сграда на два етажа, портал с лафка, столова, магазин, оранжерийни блокове от №1 до №14, гараж с ремонтна работилница, трафопост “Юг”, трафопост “Изток”, 5 броя битови сгради, сграда с агрегат, склад “Отровни препарати”, склада “Завод за разсад”, склад “Амбалаж”, сграда “Манипулационна”, бензиностанция, 7 броя котелни помещения, колиен кантар, помпена станция, сграда “Капкуване”, склад “Торове”, 3 броя навеси, сграда “Омекотителна Юг”, сграда “Трафопост”, склад за материали, 4 броя сгради – “ТЕЦ-1” - “ТЕЦ - 4”.
Според заключението с процесния АУЗД е установено задължение за ДНИ за декларираните от дружеството имоти, като задължението за периода 2008г.-2010г. е определено на база отчетната стойност на имотите, която е посочена от дружеството в подадените от него декларации по чл.17, ал.1 от ЗМДТ, а за 2011г. и 2012г. базата е по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите. Задължението за ТБО на дружеството за 2008г. - 2012г. е определено на база отчетната стойност на имотите, като в същото са включени единствено компонентите “такса по обезвреждане и депониране на битови отпадъци в депа или други съоръжения” и “такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване”.
Вещото лице е направило изчисление на размера на дължимия от дружеството ДНИ в четири варианта.
1. При първия вариант (л.263-266) ДНИ е изчислен като, съобразно декларираните обстоятелства, изчислената от Община Петрич данъчна оценка на имотите за 2011г. и 2012г. и отчетната стойност на активите за периода 2008г. – 2010г., като за 4 броя обекти, декларирани от оспорващото дружество, че се ползват от 2009г (Сгради ТЕЦ от 1 до 4) ДНИ е изчислен за периода 2009г.-2012г. Съгласно заключението в този вариант дължимия от дружеството ДНИ е както следва:
-за 2008г. - 6 002.07 лв.;
-за 2009г. – 7 416.87 лв.;
-за 2010г. – 7 416.87 лв.;
-за 2011г. – 31 927.55 лв.;
-за 2012г. – 31 913.66 лв.
Общия размер на ДНИ е определен на 84 677.02 лв., ведно с лихва за забава в размер на 11 353.20 лв. (л.280).
2. При втория вариант на заключението (л.329-330), при определяне на ДНИ за 2008г. са включени и суми за данък върху 4-те броя обекти, декларирани от оспорващото дружество, че се ползват от 2009г. и за които е издадено Разрешение за ползване от 31.01.2008г. В този вариант вещото лице е изчислило ДНИ и за тези обекти, считано от 01.02.2008г., в който случай ДНИ за 2008г. възлиза на 7 298.99 лева. Общия размер на ДНИ за периода от 2008г. до 2012г. е определен на 86 049.94 лева, ведно с лихва в размер на 11 843.86 лв.
3.Третия вариант на заключението (л.367-388) е изготвен след като вещото лице е направило изчисление на данъчната оценка на процесните имоти за 2011г. и 2012г., вземайки предвид квадратурата на сградите, измерена от вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза и вида на сградите, така както са декларирани от оспорващото дружество. В този случай, данъчната оценка на имотите е изчислена от вещото лице, както следва: за 2011г. – 7 934 513.68 лева вместо изчислените от Община Петрич 20 449 335.79 лева; за 2012г. – 7 934 513.68 лева вместо изчислените от Община Петрич 20 440 078.75 лева. Въз основа на тези изчисления и след като вещото лице е взело предвид по-голямата между отчетната стойност и данъчната оценка на всеки обект поотделно е направило изчисление, съгласно което размера на ДНИ за 2011г. и 2012г. е по 13 399.01 лева за всяка една от годините, а лихвата за забава върху ДНИ за 2011г. и 2012г. е определена общо на 1 864.33 лева. Съгласно този вариант общия размер на ДНИ за 2008г.-2012г. е изчислен на 47 633.83 лева.
4. При четвъртия вариант на заключението (л.392-406) вещото лице е изчислило данъчната оценка на процесните имоти за 2011г. и 2012г., вземайки предвид квадратурата на сградите и вида на сградите, така както са декларирани от оспорващото дружество. Въз основа на тези изчисления и след като вещото лице е взело предвид по-голямата между отчетната стойност и данъчната оценка на всеки обект е направило изчисление, съгласно което размера на ДНИ за 2011г. и 2012г. е по 13 943.23 лева за всяка една от годините, а лихвата за забава върху ДНИ за 2011г. и 2012г. е определена на 1 934.28 лева.
Вещото лице е направило изчисление на дължимата ТБО за периода 2008г. – 2012г. в два варианта:
1. При първия вариант (л.266-269) вещото лице е взело предвид за основа за определяне на ТБО отчетната стойност на декларираните дълготрайни активи, въз основа на което е изчислило общия размер на ТБО за периода 2008-2012г., като за 4-те броя обекти, декларирани от оспорващото дружество, че се ползват от 2009г . (Сгради ТЕЦ от 1 до 4) ТБО е изчислена за периода 2009г. – 2012г. Размера на ТБО е изчислен общо на 142 678.50 лв., разпределена по години, както следва:
-за 2008г. – 24 008.34 лв.;
-за 2009г. – 29 667.54 лв.;
-за 2010г. – 29 667.54 лв.;
-за 2011г. – 29 667.54 лв.;
-за 2012г. – 29 667.54 лв.
Лихвата за забава върху дължимите суми за ТБО вещото лице е изчислило на 31 246.63 лв.
2.Във втория вариант на заключението (л.331-332), при определяне на ТБО за 2008г. са включени и суми за такса върху 4-те броя обекти, декларирани от оспорващото дружество, че се ползват от 2009г. и за които е издадено Разрешение за ползване от 31.01.2008г., като вещото лице е изчислило ТБО за тези обекти, считано от 01.02.2008г., в който случай ТБО за 2008г. се променя на 29 195.94 лева, а за 2009-2012г. сумите остават непроменени. При този вариант на изчисление общия размер на ТБО за периода 2008г.-2012г. е 147 866.10 лева, ведно с лихва в размер на 33 205.87 лв.
Заключението на вещото лице е прието без оспорване от страните, поради което съдът го кредитира като пълно и в съответствие със специалните знания на експерта.
В хода на съдебното производство е приета съдебно-техническа експертиза (л.348), от която се установи, че поземлените имоти, в които са изградени процесните сгради се намират в землището на гр. Петрич, извън строителните граници на населените места и представляват земеделска земя по КВС на землището. В приетата кадастрална карта на гр. Петрич имотите са отразен с начин на трайно ползване „оранжерия с трайна конструкция”. Общата площ на имотите, включени в оранжерийния комплекс е 647 569 кв.м. В имота са разположени 14 бр. оранжерийни блокове с обща площ от 418 582 кв.м., изградени от метални сглобяемо-разглобяеми конструкции от метални профили – винкел „П”-образни, „Т”-образни, „2Т”-образни профили и тръби. Връзката на металната конструкция с ивичните основи на оградните стени е с болтове, подпирането на вътрешните метални колони е направено върху стоманобетонови колонки с размери 10/10/70 см., вкопани в земята на дълбочина 40 см., като са направени отвори в горната част на колонките, в които влизат шипове от арматурно желязо, заварени за металните колони. Въз основа на направените констатации вещото лице е стигнало до извода, че конструкциите на оранжерийните блокове са изцяло сглобяемо-разглобяеми, като е възможно пренасянето им от едно място на друго. Вещото лице е направило описание и на останалите декларирани от дружеството сгради, като е определило същите като сгради с масивна или метална конструкция, свързани трайно със земята.
Заключението на вещото лице е прието без оспорване от страните, поради което съдът го кредитира като пълно и в съответствие със специалните знания на експерта.
По делото са приети и писмени доказателства – заповеди на кмета на Община Петрич по чл.63, ал.2 от ЗМДТ и чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, план-сметки за разходите за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, притежаващо правен интерес. По същество жалбата е частично основателна.
По аргумент от разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК задълженията за данък върху недвижими имоти и за такса битови отпадъци са публични общински вземания.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. За установяването, обезпечаването и събирането на местните такси, разпоредбата на чл.9б от ЗМДТ препраща отново към реда, установен с чл.4, ал.1-5 ЗМДТ.
В процесния случай актът за установяване на задължение по декларация е издаден служебно поради неплащане на задължението, без да е извършена ревизия (чл.107, ал.3 от ДОПК).
АУЗД е обжалван пред Началника на Отдел „Местни данъци и такси” при Община Б, с което е спазено изискването на чл.107, ал.4 от ДОПК.
С оспорения АУДЗ е установено наличието на невнесени суми за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, определена е дължимостта им и задължение за внасянето им ведно със законната лихва. Актът е издаден в надлежна форма и от компетентен орган. Съгласно чл.4, ал.1 и ал.3 и чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Разпоредбата на чл.4, ал.4 и чл.9б от ЗМДТ от своя страна регламентира, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Следователно, компетентни да установяват, обезпечават и събират местни данъци и такси по ЗМДТ са само тези служители от общинската администрация, които са определени със заповед на кмета на общината. В настоящия случай, АУЗД е издаден от Соня Ценева – главен инспектор в „Местни данъци и такси”, която със Заповед №ІV-А-498/22.10.2009г. е определена да извършва установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси (л.215).
На първо място, съдът намира установените с АУЗД задължения за 2004г. и 2006г. за погасени по давност.
Съгласно чл.140, ал.1 от ДПК (отм.), респ. чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В конкретния случай 5-годишният давностен срок за задължението за 2004г. започва да тече от 01.01.2005г. и изтича на 31.12.2009г., а 5-годишният давностен срок за задължението за 2006г. започва да тече от 01.01.2007г. и изтича на 31.12.2011г Следователно към датата на издаване на АУЗД – 25.10.2012г. публичните задължения за 2004г. и 2006г. са погасени по давност.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, като по силата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи. Следователно, независимо, че в случая декларираните от дружеството имоти са земеделски, след като същите са застроени, те подлежат на облагане с ДНИ, дължим от собственика на имота съгласно чл. 11, ал.1 от ЗМДТ.
ЗМДТ не съдържа дефиниция на понятието "сграда" по смисъла на чл.10, ал.1. Според общата разпоредба на чл.110 от ЗС недвижими вещи са земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Предвид изложеното, следва да се приеме, че сграда по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ е всяка постройка, която е трайно прикрепена към земята или към друга постройка.
В настоящия случай оспорващото дружество е декларирало 53 сгради, от които 14 бр. оранжерийни блокове. От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза се установи, че оранжерийните блокове са изградени от метални сглобяемо-разглобяеми конструкции от метални профили – винкел „П”-образни, „Т”-образни, „2Т”-образни профили и тръби. Установи се още, че връзката на металната конструкция с ивичните основи на оградните стени е с болтове, подпирането на вътрешните метални колони е направено върху стоманобетонови колонки с размери 10/10/70 см., вкопани в земята на дълбочина 40 см., като са направени отвори в горната част на колонките, в които влизат шипове от арматурно желязо, заварени за металните колони. Въз основа на направените констатации вещото лице е стигнало до извода, че конструкциите на оранжерийните блокове са изцяло сглобяемо-разглобяеми, като е възможно пренасянето им от едно място на друго. Този извод на вещото лице противоречи на собствените констатации на експерта. Обстоятелството, че вътрешните метални колони на оранжериите са подпрени на стоманобетонови колони, вкопани в земята и със заварени за металните колони шипове от арматурно желязо води до извод, че оранжериите са трайно прикрепени към земята, поради което същите представляват сгради по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗМДТ. Сгради по смисъла на цитираната норма са и останалите сгради, определени от вещото лице като сгради с масивна или метална конструкция, свързани трайно със земята.
Следователно, декларираните от дружеството земя и сгради подлежат на облагане с ДНИ, така както е прието и от административния орган, но размера на данъка е определен при неправилно приложение на материалния закон.
Установи се от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че при определяне на ДНИ за 2008г., Община Петрич е начислила данък от 01.01.2008г. за 4 броя обекти (Сгради ТЕЦ от 1 до 4), декларирани от оспорващото дружество, че се ползват от 2009г. и за които е издадено Разрешение за ползване от 31.01.2008г. В представения от вещото лице втори вариант на заключението, същото е изчислило ДНИ и за тези обекти, считано от 01.02.2008г. Това изчисление на вещото лице съответства на чл.15, ал.1 от ЗМТД, поради което следва да се приеме при определяне на дължимия ДНИ за тези обекти. Предвид изложеното съдът намира, че следва да се приеме за съответно на материалния закон заключението на вещото лице в представения втори вариант по отношение на задължението за ДНИ за 2008г., като за 2009г. и 2010г. следва да се приемат изчисленията на първи вариант.
От заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза се установи, че Община Петрич е изчислила неправилно данъчната оценка на имотите за 2011г. и 2012г., изготвена за целите на процесния АУЗД и послужила като основа за определяне на ДНИ за 2011г. и 2012г. При изчисляване на данъчната оценка за част от имотите не са взети предвид декларираните от дружеството данни. Напр. оранжерийните блокове са декларирани от дружеството като паянтови сгради, а при изчисляване на данъчната оценка на същите от страна на общината е приложен коефициент, относим за масивните сгради (виж разпита на в.л. на л.408 от делото).
В представения вариант №4 от заключението на вещото лице (л.392-406) същото е изчислило данъчната оценка на процесните имоти за 2011г. и 2012г., вземайки предвид квадратурата на сградите и вида на сградите, така както са декларирани от оспорващото дружество. Въз основа на тези изчисления и след като вещото лице е взело предвид по-голямата между отчетната стойност и данъчната оценка на всеки обект е направило изчисление, съгласно което размера на ДНИ за 2011г. и 2012г. е по 13 943.23 лева за всяка една от годините, а лихвата за забава върху ДНИ за 2011г. и 2012г. е определена общо на 1 934.28 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗМДТ в редакцията й към ДВ, бр. 109 от 2001 г. данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно Приложение №2. С изменението на разпоредбата в сила от 1.01.2011г. данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията се определя като по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2.
Следователно, за дължимия от дружеството ДНИ за 2011г. – 2012г. следва да се кредитира четвъртия вариант на заключението, при който вещото лице се е ръководило изцяло от декларираните от дружеството обстоятелства и при който след правилно изчисляване на данъчната оценка за база на изчисленията е взета предвид по-голямата между отчетната стойност и данъчната оценка на всеки обект.
Предвид изложеното, съдът намира, че дължимия от оспорващото дружество ДНИ за периода 2008г. 2012г. е в размер на 50 019.19 лева, ведно с лихва в размер на 9 633.55 лева разпределен по години, както следва:
-за 2008г. - 7 298.99 лв., ведно с лихва в размер на 3 257.94 лева;
-за 2009г. – 7 416.87 лв., ведно с лихва в размер на 2 473.81 лева;
-за 2010г. – 7 416.87 лв., ведно с лихва в размер на 1 967.52 лева;
-за 2011г. - 13 943.23 лв., ведно с лихва в размер на 1 688.44 лева;
-за 2012г. - 13 943.23 лв., ведно с лихва в размер на 245.84 лева.

Съгласно чл. 62, ал.1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът се определя за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
В настоящия случай от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице се установи, че оспорващото дружество е декларирало придобити от него имоти и сгради, за които не е заплащало такса битови отпадъци за периода от 2008г. до 2012г. От заключението на вещото лице се установи също, че задължението за ТБО е определено на база отчетната стойност на имотите, като в същото са включени единствено компонентите “такса по обезвреждане и депониране на битови отпадъци в депа или други съоръжения” и “такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване”.
Според чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Видно от приетите по делото доказателства, включително от приетата съдебно-техническа експертиза, процесните имоти са включени в границите, в които се предоставят услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци съгласно представените заповеди по чл.63, ал.2 от ЗМДТ (л.210-214 от делото). Представиха се и доказателства, от които се установява, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставя на територията на цялата община, както и, че битовите отпадъци на територията на общината се депонират на депо за битови отпадъци. Следователно, ТБО за цитираните компоненти се дължи от собствениците на имоти и сгради, намиращи се на територията на общината, каквито безспорно са процесните.
Горните изводи не се променят от представените от дружеството решение за издаване на регистрационен документ за извършване на дейност по транспортиране на отпадъци, договор за извозване на смесени отпадъци, договор за предаване на отпадъци в регионално депо за неопасни отпадъци от 2011г. и др.
Компонента “такса по обезвреждане и депониране на битови отпадъци в депа или други съоръжения” включва осъществяваните разходи за поддържане на депо и се дължи от оспорващото дружество, като това задължение не е обвързано с конкретното реализиране на отпадъци от имота на задълженото лице. Общините имат конкретни задължения по Закона за управление на отпадъците при налични и функциониращи депа и изключението по чл.71, т.3 от ЗМДТ се прилага само тогава когато на територията на общината няма депо, в който случай общината няма разходи за поддържането му. В случая, от анализа на представените доказателства се налага извода, че депо за битови отпадъци съществува на територията на Община Петрич и то е функциониращо, което от своя страна представлява основание за дължимост на таксата за услугата за обезвреждане на отпадъците и поддържане на депо.
Неоснователно е твърдението на оспорващото дружество за недължимост на компонента „такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване”, тъй като на територията на процесните оранжерийни блокове няма територии за обществено ползване. Таксата за тази услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населените места, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лицата, притежаващи имоти на територията на общината, а не само в определен район от нея.
От изложеното се налага извода, че оспорващото дружество е задължено да заплаща ТБО на собствените му имоти, като размера на таксата следва да се определи съгласно втория вариант от заключението на съдебно-икономическата експертиза, в който при определяне на ТБО за 2008г. са включени и суми за такса върху 4-те броя обекти, декларирани от оспорващото дружество, че се ползват от 2009г. и за които е издадено Разрешение за ползване от 31.01.2008г. В този вариант вещото лице е изчислило ТБО и за тези обекти, считано от 01.02.2008г., а не от 01.01.2008г., както е приел административния орган.
Следователно, задължението на оспорващото дружество за ТБО за периода 2008-2012г. възлиза на 147 866.10 лева ведно с лихва в размер на 33 204.87 лева, разпределени по години, както следва:
-за 2008г. – 29 195.94 лв., ведно с лихва в размер на 12 266.59 лева;
-за 2009г. – 29 667.54 лв., ведно с лихва в размер на 9 978.32 лева;
-за 2010г. – 29 667.54 лв., ведно с лихва в размер на 6 848.34 лева;
-за 2011г. – 29 667.54 лв., ведно с лихва в размер на 3 592.50 лева;
-за 2012г. – 29 667.54 лв., ведно с лихва в размер на 519.12 лева.
По изложените съображения, оспорения АУЗД е неправилен отчасти, а именно за определените задължения за ДНИ над размера от 50 019.19 лева, ведно с лихва върху вземането за ДНИ над сумата от 9 633.55 лева, както и за определените задължения за ТБО над размера от 147 866.10 лева, ведно с лихва върху вземането за ТБО над сумата от 33 204.87 лева.
Искането на оспорващото дружество за присъждане на сторените по делото разноски следва да се остави без уважение. В проведеното на 17.07.2013г. съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания, представителя на дружеството не е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски. Такова искане е формулирано в писмено становище, постъпило в съда след приключване на устните състезания, което се явява несвоевременно направено. Представянето на писмени бележки по реда на чл.149, ал.3 от ГПК, в определен от съда подходящ срок, има за цел допълнително обосноваване на защитната теза на страните при фактическа и правна сложност на делото, но е неотносимо към претенцията за разноски, защото заявяването й след приключване на устните състезания ограничава правото на другата страна за евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съгласно чл.78, ал.5 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.3 и предл. 4 от АПК Административен съд - Благоевград

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация №51/25.10.2012г., издаден от С. Ц. – инспектор в отдел “МДТ” при Община Петрич, с който са установени задължения за “В и ВГД О. П.” ООД, представлявано от В. Н. Г. за заплащане на данък върху недвижимите имоти в размер на 80 270.76 лв. ведно с лихви за просрочие, изчислени към 01.11.2012г. в размер на 10 160.84 лв. и за такса битови отпадъци в размер на 156 475.94 лв. ведно с лихва изчислена към 01.11.2012г. в размер на 36 601.16 лв., в частта относно размера на установения данък върху недвижимите имоти над сумата от 50 019.19 лева, ведно с лихва върху вземането за ДНИ в размер на 9 633.55 лева, и в частта относно размера на установената такса битови отпадъци над сумата от 147 866.10 лева, ведно с лихва върху вземането за ТБО в размер на 33 204.87 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “В и ВГД О. П.” ООД, представлявано от В. Н. Г. против Акт за установяване на задължение по декларация №51/25.10.2012г., издаден от С. Ц. – инспектор в отдел “МДТ” при Община Петрич в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “В и ВГД О. П.” ООД, представлявано от В.Н. Г. за присъждане на сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.



СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.