и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по молба на А.Г. Ю., процесуален представител на „. И. ООД със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”М.“ № 15, представлявано от управителя И. Д. М. с искане за изменение на Решение № 1661/08.10.2021 год., постановено по адм. дело № 254 по описа на Административен съд – Б. за 2021 год. в частта за разноските. Сочи се, че присъденото в минимален размер адвокатското възнаграждение, не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Иска се присъденото възнаграждение да бъде присъдено в пълен размер, според приложения по делото списък и доказателства за изплащане.
Искането е редовно връчено на ответника по делото – М. на З. Х. и Г. на 01.11.2021 год. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК на 08.11.2021 год. е постъпило възражение по молбата, с което се оспорва искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските. За да се произнесе по искането, съдът взе предвид следното:
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в четиринадесетдневния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, приложим в административното производство по силата на чл.144 от АПК. Съобщението, че решението е изготвено е получено от оспорващия „. И. ООД на 12.10.2021 год., а искането е направено на 26.10.2021 год.
С Решение № 1661/08.10.2021 год., постановено по адм. дело № 254 по описа на Административен съд – Б. за 2021 год. е отменена Заповед № РД09-155/23.02.2021 год. на М. на З. Х. и Г., с която е одобрен окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2020 год., в частта й, с която е прието, че са налице недопустими площи за подпомагане по отношение на заявени парцели с УРН 700297, представляващи БЗС № № 03294-58-1-1, 03294-59-1-1, 03294-60-1-1, 03294-61-1-1, 03294-62-1-1, и 03294-63-1-1, находящи се в землището на с. Беласица, общ.П., м.“Поляните“ и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган. С решението са присъдени в полза на оспорващия разноски по делото в размер на 1486 лева от общо претендираните 2486 лева, от които: 50 лева - държавна такса за производството, 1500 лева – адвокатско възнаграждение и 936 лева – възнаграждение за вещо лице. За изплащане на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение от 1500 е представен договор за правна защита и съдействие, в които е отразено, че възнаграждението е заплатено в брой, както и списък с разноските по чл.80 от ГПК (стр.148 и 149). В проведеното на 13.09.2021 год. съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалния представител на ответника е възразил по размера на адвокатското възнаграждение с твърдения за прекомерност.
С Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 год. т. 3 на Върховния касационен съд е прието, че с действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да извършва проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК и само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Съдът, когато с решението определя дължимите разноски, за да се произнесе по искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, трябва такова искане да е заявено, а съдът може да се произнесе по същото, ако е направено преди постановяване на решението, с което се определят разноските – да е заявено най-късно до приключване на устните състезания – чл. 149, ал. 2 от ГПК. Поддържано от страна искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК след постановяване на съдебното решение в производство по чл. 248 от ГПК е недопустимо, тъй като е преклудирано правото на страната по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Както се посочи по-горе, искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е направено от ответника до приключване на устните състезания.
Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Представянето на списък на разноските е предвидено от законодателя като процесуална предпоставка за подаване на молбата по чл. 248 от ГПК, т. е. за допустимост на искането по този текст. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, какъвто е случаят, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а е за изменение размера на вече присъденото. Списък по чл.80 от ГПК е представен от оспорващия в съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество. Ето защо съдът намира направеното искане за изменение на решението в частта за разноски за допустимо.
Искането е неоснователно по следните съображения:
Адвокатското възнаграждение е редуцирано до предвидения в чл. 8, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 500 лева. Настоящото дело е такова по реда на ЗПЗП, развило се е в три съдебни заседания, събрани са писмени доказателства, като е назначена, изготвена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Делото е с не голям обем и правна и фактическа сложност за този вид дела. При преценката на възражението за прекомерност, съдът е оценил правната и фактическа сложност на делото и не намира основание за преразглеждане на това си становище. Определеното в минимален размер възнаграждение, отговаря на правната и фактическа сложност на делото. По тези съображения, искането за изменение на решението в частта за разноските ще следва да се отхвърли.
Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на А.Г. Ю., процесуален представител на „. И. ООД със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”М.“ № 15, представлявано от управителя И. Д. М. с искане за изменение на Решение № 1661/08.10.2021 год., постановено по адм. дело № 254 по описа на Административен съд – Б. за 2021 год. в частта за разноските.
Определението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.


СЪДИЯ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.