и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на Н.) - гр.С., подадена от упълномощен юрисконсулт против Решение № 9714/10.12.2015 год., постановено по н.а.х.д. № 1586 по описа на Районен съд – Б. за 2015 год., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 155534-F159645/08.07.2015 год. на Заместник директора на ТД на Н. - гр.С.. В касационната жалба са развити доводи за неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за наличие на допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което процесното НП да бъде потвърдено.
Ответникът по жалбата – “И. – А и К. Е. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на О. П. - Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление (НП) № 155534-F159645/08.07.2015 год. на Заместник директора на ТД на Н. - гр.С., с което на “И. – А и К. Е. със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “Г. А.” № , представлявано от управителя К. И. К., на основание чл.261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 (петстотин) лева за извършено нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО във вр. с чл.92, ал.1 от с.з. За да отмени НП съдът е възприел, че при реализирането на имуществената отговорност на дружеството са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до опорочаване на административно-наказателното производство. Прието е, че акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не е надлежно връчен и е налице неяснота относно датата на констатиране на нарушението.
Решението е правилно.
Правилни и обосновани са изводите на съда за наличие на процесуални нарушения. Съставеният АУАН е връчен при грубо нарушение на правилата на чл. 43 от ЗАНН. Логическото тълкуване на чл. 43, ал. 1 и 2 ЗАНН водят до категоричния извод, че съставените АУАН следва да се връчват лично на наказаното лице, на неговия законен представител или на изрично упълномощено за това лице. За да бъде АУАН законно предявен по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН същият следва да се връчи на законния представител на дружеството или изрично упълномощено от него лице. В случая районният съд правилно е посочил, че това правило е нарушено, понеже АУАН е връчен на лице без нужната представителна власт за посоченото процесуално действие. Представеното пред районния съд пълномощно с нотариална заверка от 02.04.2014 год. дава на пълномощника общи представителни права за управителя на „И. – А и К. Е. като в обема на представителната власт на пълномощника не е включено изрично правото по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
В разглеждания случай АУАН е връчен на пълномощник, в чиято представителна власт не е изрично включено пълномощието да получава съставени срещу търговското дружество АУАН (пълномощно на стр.11). Нарушаване на реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 43 от ЗАНН, несъмнено ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното лице, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения (чл. 44 от ЗАНН), свързани именно с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в административнонаказателното производство - значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение. Ненадлежното му връчване съществено е опорочило административнонаказателното производство. При това положение не е следвало издаване на наказателно постановление, а издаденото такова е незаконосъобразно. Така констатираното нарушение е съществено и самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
Като е отменил същото, районният съд правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд– Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9714/10.12.2015 год., постановено по н.а.х.д. № 1586 по описа на Районен съд – Б. за 2015 год.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова


ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.