и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В. Д. Ш., със съдебен адрес гр.Р., ул.“. А. №..., против Разрешение № 11 за Поставяне на преместваем обект(кабина) за „обмен на валута“,издадено от Г. А. на О.-гр.Б. на 21.06.2017 г. и е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с 219, ал. 1 и чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

В жалбата се релевират доводи за нищожност,респективно незаконосъобразност на разрешението,поради противоречие с материалноправните разпоредби и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.Твърди се,че оспорващото лице не е уведомено за започналото административно производство и не е давало съгласие за поставянето на обекта. Иска обжалваният акт да бъде обявен за нищожен, алтернативно да бъде отменен като незаконосъобразен.В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът – Г. А. на О. Б.,чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата като неоснователна. Претендират се разноски.
Заинтересованата страна А. К. А.,чрез процесуалния си представител,изразява становище за недопустимост на жалбата с аргумента,че е просрочена.
Заинтересованите страни „.-Р. К.“ и А. Й. М. не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.

Административен съд – Благоевград,след преценка на доказателствата и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление от Р. Иванов Камбуров,в качеството му на едноличен търговец,Главният А. на О.-гр.Б. издал на А.-Р. К.със седалище и адрес на управление гр.С.,кв.“С.“,Б.1.В.“Б“,...,Разрешение № 11/21.06.2017 г. за поставяне на преместваем обект(кабина) за „обмен на валута“,с площ от 6 кв.м. в имот с идентификатор № 02676.11.18 по плана на гр.Б. за срок от 3 години – до 21.06.2020 г.Към заявлението е приложен договор за наем от 01.06.2017 г.,сключен между А. К. А. и „.-Р. К.по силата на който на последния е отдал под наем бюро за обмяна на валута с площ от 6 кв.м. от поземлен имот пл.№ 02676.11.18 по кадастралната карта на гр.Б. и Разрешително за поставяне №33/01.11.2016 г.

Нотариален акт №135, т.II, рег.№3389, д.№299/2014г. и скица № 15-478930/04.11.2015 г.,легитимират А. К. А.,като собственик на 1141/1174 идеални части от ПИ с идентификатор №02676.11.18 по кадастралната карта на гр.Б..


С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №94, т.III, рег. № 3759, д.№478/2007г. (л.117) оспорващата В. Ш. се легитимира като собственик на 32/1160 идеални части от поземлен имот пл.№.011018 по плана на гр.Б., целият с площ 1160кв.м.

Съгласно скица №15-210674/05.04.2018 г. на поземлен имот с идентификатор № 02676.11.18 по плана на гр.Б. (л.121), като собственици съгласно цитирани документи за собственост са отразени както следва: 1. А. К. А. - собственик на 14/1174 идеални части и 1127/1174 идеални части от имота, 2.А. Й. М. - собственик на 33/1174 идеални части от имота и 3. В. Д. Ш. - собственик на 32/1160 идеални части от имота.
В. Д. Ш.,видно от декларацията по чл.14 ЗМДТ,е декларирала имота на 24.08.2007 г.(л.123).Оспореният акт не е връчен на жалбоподателката.

По заявление за достъп до обществена информация О.-гр.Б. е предоставила на оспорващото лице екземпляр от Наредбата за преместваемите обекти и Разрешение за поставяне № 6/14.02.2017 г.По строително-монтажните работи на обекта в поземлен имот с идентификатор № 02676.11.18 по плана на гр.Б.,жалбоподателката е сигнализирала Кмета на общината със заявление-сигнал от 19.10.2017 г(л.181) и жалба от 11.12.2017 г.(л.184).В показанията си св.Х.-юрисконсулт в О.-гр.Б., сочи,че на Ш. е връчвано по реда на Закона за достъп до обществена информация единствено Разрешение за поставяне № 6/14.02.2017 г.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168, във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:

В. Ш.,съгласно нотариален акт №94 за покупко-продажба на недвижим имот, т.III, рег. № 3759, н.д.№478/2007г. е собственик на идеални части от имот,с идентификатор № 02676.11.18 по плана на гр.Б., в който е разрешено поставянето на преместваем обект(кабина) за „обмен на валута“,с площ от 6 кв.м.,поради което същата е активно легитимирана да оспорва издадения административен акт – явява се заинтересовано лице с право на жалба срещу издаденото Разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.

По делото липсват данни, че акта е връчен на жалбоподателката.Не се събраха доказателства,че Ш. е узнала за издаденото Разрешение № 11 за поставянето на преместваем обект(кабина) за „обмен на валута“,с площ от 6 кв.м.. В показанията си юрисконсултът в О.-гр.Б. - св.Х.,сочи,че на Ш. е връчвано по реда на Закона за достъп до обществена информация единствено Разрешение за поставяне № 61/14.02.2017 г.,а в отговор на депозирани от нея жалби,административният орган не се е позовавал на оспореното разрешение.Следователно твърденията на заинтересованата страна А. А.,че В. Ш. е узнала за издаденото Разрешение № 11 още през 2017 г.,не намира опора в доказателствата.По тези съображения съдът приема,че жалбата е подадена в срока за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване индивидуален административен акт.При отсъствието на пречките по чл. 159 АПК,жалбата се явява процесуално допустима.Ето защо искането на А. А. за прекратяване на производството е необосновано.

Разгледана по същество,жалбата е основателна по следните съображения:

Разрешението за поставяне, на посоченото в него правно основание, е издадено от компетентен орган – главният А. на общината, на когото с разпоредбата на чл.14,ал.2 от Наредбата за преместваемите обекти,другите елементи на градското обзавеждане,рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи на територията на О. Б. (Наредбата), са предоставени правомощия да издава разрешения за поставянето на тези обекти, поради което е валидно. Същото,обаче е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Обжалваният акт е издаден на основание чл. 56, ал. 1 и ал.2 от ЗУТ и чл.14 от Наредбата по чл.56,ал.2 от ЗУТ. Съгласно чл.56,ал.1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет (ал.2). В чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ (чл.56,ал.5 ЗУТ).Идентично е предвиденото изискване и в Наредбата. Съгласно чл.14,ал.1 от същата поставяне на преместваеми обекти, други елементи на градското обзавеждане и рекламни елементи се извършва въз основа на разрешение за поставяне, издадено от Г. А. на общината. Разрешение за поставяне върху имоти, които не са държавна или общинска собственост, се издава на: 1. собственика на имота; 2. лице, притежаващо договор за наем или с друг вид договор, предоставящ право на временно ползване върху заетата площ от обекта или елемента; 3. лице, притежаващо изрично писмено съгласие от собственика на имота за поставяне на обекта или на елемента за конкретно посочен срок (ал.2). Съгласно чл.14,ал.3 от Наредбата разрешението за поставяне се издава за срока на договора по ал.2, т.2, за срока на съгласието по ал.2, т.3 или съгласно заявеното от лицето по ал. 2, т.1, но във всички случаи срокът на разрешението за поставяне не може да бъде по-дълъг от 3 години.

От представената административна преписка се установява, че е нарушена процедурата по издаване на оспорения акт. С подаденото заявление не са представени изискуемите се съгласно чл.15, ал.1,т.2, т.3, т.6,т.7 от Наредбата документи, за издаване на РП - договор за наем или друг вид договор за временно ползване на заетата от обекта или елемента площ, съответно писмено съгласие на собственика на имота; акт за собственост на недвижимия имот, по отношение на другите съсобственици; скица с указан начин на поставяне, съгласуванa с дружествата доставчици на вода, енергия и електронни съобщения специализираните контролни и съгласувателни органи в зависимост от вида, местоположението и предназначението на обекта или елемента; проектна документация,съгласно Приложение №1.

Не е представена и одобрена схема за поставяне от Г. А.. По този начин административния орган е издал оспореното разрешение за поставяне като е допуснал съществено нарушение на разписаната процедура в Наредбата, което е самостоятелно основание за отмяна на РП.

От доказателствата по делото се установи, че поземлен имот с идентификатор №02676.11.18 по плана на гр.Б. е съсобствен на три лица: А. К. А.- собственик на 14/1174 идеални части и 1127/1174 идеални части от имота, А. Й. М.- собственик на 33/1174 идеални части от имота и оспорващата В. Д. Ш.-собственик на 32/1160 идеални части от имота.А разпоредбата на чл.56,ал.5 ЗУТ,приложима при съсобствен имот,изисква представянето на изрично писмено съгласие от всички съсобственици на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. В настоящия случай от представената преписка се установява, че съгласие от останалите съсобственици на поземлен имот с идентификатор №02676.11.18 по плана на гр.Б. не е налице - липсва съгласие не само от оспорващата Ш., но и от заинтересованата страна А. Й. М..Освен това,при условията на съсобственост върху поземления имот,е недопустимо сключването на договор за наем само и единствено от единия от съсобствениците на имота,поради което представеният пред административния орган договор за наем от 01.06.2017 г. не е бил в състояние да породи желаните за административното производство по издаване на процесното разрешително последици.И още един аргумент - оспорващата Ш. е декларирала имота си по нот. акт №94 от 08.06.2007г. на 24.08.2008г (л.123). Следователно,след тази дата административния орган е имал необходимата информация за притежаваната от Ш. собственост в ПИ с идентификатор №02676.11.18 по кадастралната карта на гр.Б., което не е съобразено при издаването на оспореното разрешително.Липсата на съгласие на всички съсобственици на имота при съсобствен имот е съществено нарушение, обуславящо самостоятелно основание за отмяна на оспореното разрешение.

Аргументите на ответника за приложение по аналогия на текстовете за начина на управление на съсобствена вещ по чл. 32 от Закона за собствеността,предвид наличието на специална разпоредба в ЗУТ– чл. 56, ал.5,води до необоснованост на налаганата теза,че съгласие от съсобствениците Ш. и М. за поставянето на преместваемия обект не е било необходимо.

С оглед на изложеното съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения от административния орган в производството по издаване на разрешението за поставяне - същият не е спазил и изпълнил процедурата, установена в чл. 14 и чл.15 от Наредбата на общината – не е представил с искането всички необходими документи, като липсва и изрично писмено съгласие от останалите собственици на имота за поставяне на обекта или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Тези установени по делото нарушения не водят до нищожност на оспорения акт, а само до неговата унищожаемост, т. е. прави го незаконосъобразен, като издаден в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

По изложените съображения за основателност на жалбата оспореният административен акт следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на жалбоподателката за заплащане на направените по делото разноски. О. Б. следва да бъде осъдена да заплати претендираните от оспорващата страна разноски по представен списък в общ размер на 1 090лв. (л.185).

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. второ, вр. с ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Благоевград

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Разрешение № 11 за Поставяне на преместваем обект(кабина) за „обмен на валута“,издадено от Г. А. на О.-гр.Б. на 21.06.2017 г.

ОСЪЖДА О.-гр.Б. да заплати на В. Д. Ш. със съдебен адрес гр.Р., ул.“. А. №..., направените по делото разноски в размер на 1090(хиляда и деветдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

КТ