И за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
С Решение №693/18.02.2010г., постановено по нахд № 1003/2009г. по описа на
Районен съд-Р. е отменено Наказателно постановление №66/19.11.2009г. на
Началника на М. Б., с което на “. Г.” е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева, за извършено нарушение на чл.126а от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/.
Недоволен от така постановеното решение е останал административно наказавщия
орган Началника М. Ю.,правоприемник на М. Б., поради което го обжалва. В
жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се,че неправилно районния съд е приел че в АУАН и НП не е посочено
мястото на извършване на нарушението.Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба “. Г.” чрез управителя Л. Г. в съдебно
заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от О. П. Б. дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Б., като обсъди посочените в жалбата касационни
основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след
като извърши служебно проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение РС-Р. е отменил Наказателно постановление №66/19.
11.2009г. на Началника на М. Б., с което на “. Г.” е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.126а от Закона за
акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. За да постанови това решение, РС е събрал
необходимите гласни и писмени доказателства. Въз основа на тях е приел от
фактическа страна, че на 13.04.2009 г. служители на ЦМУ и служители на М. Б.
извършили проверка на данъчен склад, стопанисван от “. Г.”. При проверката е
извършен анализ на счетоводната, технологичната и търговската документация,
както и измерване на наличните количества акцизни стоки в проверявания склад.
Проверяваното лице е изготвило справка за наличните количества акцизни стоки. В
резултат на проверката е установена разлика между посочените в изготвената
справка количества и измерените такива в склада, като е констатирано, че в
склада се намират по-малки количества, които са подробно изброени в АУАН и НП.
Установено е също,че проверяваният търговец води дневник на складовата
наличност. За констатираното нарушение на ЗАДС е съставен АУАН в присъствие на
нарушителя и в законоустановения срок е издадено атакуваното НП.
За да отмени оспореното наказателно постановление районния съд е приел, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в частност на
разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т.5, предл.2 от ЗАНН. Съдът е приел, че в НП не
е посочено мястото на извършване на нарушението, което води до ограничаване
правото на защита на нарушителя. Приел е също, че нарушителят не би могъл да
извърши от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по
чл.126а от ЗАДС, тъй като тази норма не съдържа състав на нарушение.
Настоящият състав намира,че решението на районния съд е правилно като краен
резултат, но по други съображения.
Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗАДС лицензираният складодържател води задължително
регистър “Дневник на складовата наличност”.Съгласно ал.2 на същия член
лицензираният складодържател е длъжен да отразява в този регистър три групи
стоки: 1. произведените и/или складирани акцизни стоки; 2. стоките, поставени
под режим с отложено плащане на акциз и 3. стоките, освободени за потребление.
Общото между трите групи стоки е, че всички те представляват "акцизни стоки" по
смисъла на чл. 2 от ЗАДС. От друга страна - информацията, която следва да
съдържа Дневникът на складовата наличност е посочена в ППЗАДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ППЗАДС, регистърът съдържа следната информация
- общи данни; данни за акцизните стоки, постъпили в данъчния склад; данни за
акцизните стоки, изведени от данъчния склад, и за вложените в производството в
данъчния склад; както и данни за количеството на загубите от естествени фири по
време на съхранението и при транспортирането на изведените от данъчния склад
акцизни стоки. Цитираните нормативни разпоредби установяват задължението на
лицензираните складодържатели да завеждат в дневника за складова наличност
данни за стоки, които са акцизни.
В случая при провеждане на административнонаказателната процедура е допуснато
съществено процесуално нарушение, което обосновава отмяна на НП и не е отчетено
от районния съд. В настоящия случай отговорността на търговеца е ангажирана по
реда на чл. 126а от ЗАДС. Тази разпоредба предвижда налагане на административно
наказание за всяко нарушаване разпоредбите на ЗАДС, установено от митническите
органи, ако не е предвидено друго. В разглеждания случай според даденото в АУАН
и НП описание санкционираното деяние се изразява в некоректно водене на Дневник
на складовата наличност, представляващо нарушение на чл.88 от ЗАДС вр. чл.76,
ал.3,т.7 от ППЗАДС. Но при внимателен прочит на разпоредбата на чл.76, ал.3 на
ППЗАДС се установява,че т.7 не съществува.
Съгласно законовите изисквания, за да се гарантира в пълнота правото на защита
на жалбоподателя, същият следва да научи нарушените от него виновно
административни разпоредби, с посочване на конкретния им цифров израз, за да
организира адекватно защитата си и да реализира ефективно правата си.
Непосочването на конкретните цифрови разпоредби в НП или посочването на
несъществуващи такива е нарушило съществено правото на защита на нарушителя. В
този смисъл административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 42, т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН да посочи изчерпателно административните норми,
които са нарушени виновно от жалбоподателя.
С оспореното решение съдът неправилно е присъдил в тежест на
административнонаказващия орган сторените по делото разноски. Според
задължителното за органите на съдебната власт Тълкувателно решение № 3 от
8.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК, производството по обжалване на
наказателни постановления представлява особен вид наказателно производство. За
разноските по този вид производства важат правилата относно делата за
престъпления от общ характер, защото както с престъпленията, така и с
административните нарушения, се засягат обществени, а не лични отношения. Както
при НОХД, така и при НАХД преследването и доказването се осъществяват от
държавните органи. Ето защо, ако постановлението бъде потвърдено или изменено,
разноските се възлагат на нарушителя, защото с поведението си е станал причина
те да бъдат направени, а при отмяна на НП разноските остават за сметка на
държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал
причина да се направят разноските. Поради това решението в частта в която е
осъден административнонаказващият орган да заплати сторените разноски следва да
бъде отменено.
Водим от гореизложеното обжалваното решение в частта в която е отменено
наказателното постановление следва да бъде оставено в сила, като в останалата
част следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

РЕШИ:

Оставя в сила Решение №693/18.02.2010г., постановено по нахд №1003/2009г. по
описа на Районен съд-Р., в частта в която е отменено Наказателно постановление
№66/19.11.2009г. на Началника на М. Б., с което на “. Г.” е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.126а от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, като отменя решението в
останалата част.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Василка Шаламанова ЧЛЕНОВЕ:1/п/ Иван Шекерлийски




2/п/ Марияна Мицева
Вярно с оригинала!
Е.Ф.