Normal;Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на М. Н. Д. от гр. Б. против Ревизионен акт (РА) № Р-*3789-091-001/08.05.2020г., в частта му, с която е установена отговорността му по чл. 19 от ДОПК за задължения на „......“ЕООД в общ размер от 142 170,78 лева, потвърдена с решение № 1949 от 21.12.2020 г. на Д. на Д. „ОДОП“ – С..
В жалбата се навеждат доводи, че РА е незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. В хода на производството жалбоподателят се представлява от адв. Боянина. Нито в жалбата, нито в хода по същество, се развиват конкретно фактически обосновани съображения, от които се извеждат възраженията за незаконосъобразност на РА. В предоставения срок за писмена защита, такава не е представена. Претендира се отмяна на РА и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна – Д. на Д. „ОДОП“ – С., чрез упълномощен юрисконсулт с писмено становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Ревизията по отношение на жалбоподателя М. Н. Д. е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-*3789-020-001/20.06.2019 г., издадена от К. М. - началник сектор „Ревизии“, оправомощена със заповед № РД-01-818/10.05.2019 г. на Д. на ТД на НАП – С. (л.29). ЗВР е връчена електронно на Д. на 11.10.2019 г. (л.32).
Ревизията има за предмет установяване отговорността на Д. по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци на „...“ ЕООД и обхваща установяването на задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2014 г. и за ДДС в периода м. 12.2013 г. – м. 03.2015 г.
За ревизиращ екип по назначената ревизия са определени В. Л. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и М. К. - главен инспектор по приходите. Срокът на ревизията е тримесечен, считано от връчването на ЗВР.
Преди изтичане на първоначално определения срок на ревизията – 11.01.2020 г., със заповед № Р-*3789-020-002/09.01.2020 г., издадена от органа възложил ревизията, на основание чл. 114, ал. 2 от ДОПК производството по извършване на ревизия е удължено до 11.03.2020 г. (л.26).
С решение № Р-*3789-098-001/04.02.2020 г., издадено от органа възложил ревизията, на основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК, е иззета компетентността от ръководителя на ревизията Л., поради прекратено служебно правоотношение, и за ръководител е определен главен инспектор по приходите И. Н.. Със заповед № Р-*3789-020-003/04.02.2020 г., издадена от органа възложил ревизията, промяната в ръководството на ревизията е обективирано и като заповед за изменение на на ЗВР. Заповедта от 04.02.2020 г. е съобщена на ревизираното лице (РЛ) на 06.02.2020 г.
За констатациите от ревизията, проверяващите са съставили Ревизионен доклад (РД) № Р-*3789-092-001/27.03.2020 г. РД е издаден след като за целите на ревизията са предприети редица процесуални действия, а именно: връчено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/ от 27.06.2019 г.; извършени са насрещни проверки на „...“ЕООД; присъединени са материали от предходно производство за РЛ, приключило с протокол от 17.06.2019 г.; приобщени са документи, събрани в хода на други производства, имащи отношение към настоящото ревизионно производство; извършени са справки в информационните масиви на НАП; ползвана е информация за наличностите и операциите по сметките и влоговете на „...“ЕООД при „...“ за периода 01.04.2012 г. – 30.04.2015 г., разкрита по съответния ред по чл. 62, ал. 2 от ЗКИ., както и извлечение от банкови сметки на РЛ при „ОББ“.
В хода на производство е установено, че РЛ е едноличен собственик на капитала и управител на „...“ЕООД в ревизирания период. Установено е, че РЛ като едноличен собственик на капитала на „...“ЕООД, продава дружествените дялове на лицето О. Ч. на 28.04.2015 г.
Установено е, че към датата на издаване на РД „...“ЕООД има установени, но невнесени задължения в общ размер (главници и лихви) от 141 100,18 лв. към датата на издаване на РД, от които установени за ДДС с влязъл в сила РА № Р-*5058-091-001/26.04.2016 г. в размер на 87 280,95 лв. – главница, относима към периода на настоящата ревизия, и 50 289,50 лв. – лихви. Установени са задължения за корпоративен данък за 2014 г., съгласно подадена ГДД на дружеството по чл. 92 от ЗКПО, в размер на 2343,27 лв. – главница и лихви от 1 186,46 лв.
Установено е също така, че дружеството няма имущество, от което да бъдат удовлетворени задълженията му. Дългът на дружеството е определен за несъбираем, съгласно справка на Д. „Събиране“ поради липса на имущество.
От получени и анализирани данни за движението по сметките на „...“ЕООД в „...“, за периода 01.04.2012 г. – 30.04.2015 г., е установено, че Д. като управител на дружеството поддържа минимални среднодневни салда в две сметки – в евро и в лева. След всяко получаване на приход от продажби или възстановяване на ДДС, незабавно същите биват изтегляни от него, съпругата му Б. Д. или синът им В. Д. (л. 38 и л. 88-91). Установено е, че малка част от приходите са превеждани за погасяване на публични задължения. Общият размер на изтеглените средства от сметката в евро е 256 720,90 лв., а от сметката в левове – 167 006,55 лв. Не е установено изтеглените суми да са вложени в стопанската дейност на дружеството или да са налични по касата му. Проследимостта на средствата е невъзможна и поради липса на счетоводни регистри на „...“ЕООД за периода.
Прието е, че Д., като управител е знаел за декларираните от него задължения по ЗКПО за 2014 г., умишлено е укрил действителните факти, че дружеството „...“ЕООД не е действителен доставчик по ВОД към дружеството ...., съгласно установеното с РА № Р-*5058-091-001/26.04.2016 г., и че не е предал редовно водени счетоводни документи и регистри при продажбата на ...“ЕООД на новия собственик, с което е укрил факти и обстоятелства от значение за данъчната отговорност на дружеството. Прието е, че невъзможността за събиране на установените задължения на дружеството е резултат от изтегляне, лично от управителя и със негово знание и съгласие от членовете на неговото семейство, на налични парични средства от сметките на дружеството, с които същите са се облагодетелствали без насрещна престация за самото дружество. Отговорността на Д. е обоснована с приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в приложимата редакция към периода на ревизията.
РД е връчен на ревизираното лице по електронен път на 27.04.2020 г. (л.45). На 08.05.2020 г. и в срока по чл.119, ал. 2 от ДОПК е издаден сега оспорвания РА, подписан с валидни подписи от възложилия и от ръководителя на ревизията. С РА се потвърждават фактическите установявания и правните съображения, изложени в РД, въз основа на които е достигнат извод за отговорността на Д. относно посочените задължения на „...“ЕООД. РА е връчен по електронен път на 29.09.2020 г. С РА е коригирана общата дължима сума от 142 170,78 лева като са отчетени лихвените натрупвания към датата на издаването му.
РА е обжалван по административен ред пред Д. на Д. "ОДОП" – С. с жалба, регистрирана на 13.10.2020 г. С решение № 1949/21.12.2020 г., връчено на 19.04.2021 г., РА е потвърден, в частта за задълженията на „...“ЕООД в общ размер от 142 170,78 лева, включващ главнични и лихвени задължения към датата издаване на РА, от които: по ЗДДС за периода м. 12.2013 г. - м. 12.2014 г. – главница от 87 280,95 лв. и 51 332,11 лв. лихви, вкл. и за периода м. 01.2015 г.; по ЗКПО за 2014 г. - главница от 2 343,27 лв. и лихви от 1 214,45 лв.
С административното решение от една страна е потвърдена отговорността на Д. по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задълженията на „...“ЕООД за ДДС, а от друга е преквалифицирана отговорността на Д. на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК по отношение задълженията за корпоративен данък. Посочено е, че изтеглените парични средства от сметките на „...“ЕООД, в периода 01.2015 г. - 03.2015 г. лично и от упълномощените от него лица – членове на неговото семейство представляват скрито разпределение на печалба по см. на §1, т. 5, б. „б“ от ДР на ЗКПО, довело до невъзможно изпълнение по отношение задълженията за корпоративен данък с оглед липсата на каквото и да е друго имущество на дружеството.
Възражението на РЛ относно изтекла давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК е отхвърлено от Д. на Д. „ОДОП“ – С. със съображенията, че срокът за задълженията по ЗДДС тече от 01.01.2015 г. за относимите такива от 2014 г. и от 01.01.2016 г. за тези от 2015 г., а срокът за корпоративен данък по ГДД за 2014 г. – тече 01.01.2016 г. Посочено е, че давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ДОПК с издаване на РА № Р-*5058-091-001/26.04.2016 г. по отношение задълженията на „....“ЕООД за ДДС, а с оглед наложените обезпечителни мерки за събиране на задълженията по ЗДДС и корпоративен данък по ИД № 160116492-2016 г. чрез запор от 02.06.2016 г. на банковите сметки на дружеството, то давностният срок са събиране на задълженията е спрян до вдигане на обезпеченията или до изтичане на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
В хода на съдебното производство не се събраха нови доказателства, променящи установените в хода на ревизията факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване на ревизионния акт, потвърден с решение № 1949/21.12.2020 г. на Д. на Д. „ОДОП“ – С., поради което е ДОПУСТИМА.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени като електронни документи, подписани с електронни подписи. В изпълнение на задължението на съда да извърши проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК – дали РА е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при извършената проверка на електронните документи, съдът констатира, че същите са подписани от посочените като техни издатели органи по приходите с квалифицирани електронни подписи по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ, приравнени на саморъчни съгласно изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението, т. е. ревизията е редовно възложена, а РА отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 от ДОПК. Валидността на подписите не е оспорвана.
В ревизионният акт, към който неразделна част по арг. от чл. 120, ал. 2 от ДОПК е РД, са посочени фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Ревизиращите орган са извършил анализ на доказателствата, относими към отговорността на РЛ като трето лице.
В производството по издаването на атакувания ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват незаконосъобразността на процесния акт, поради нарушено право на участие и защита на РЛ. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и промените в нейните условя и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. Неоснователни са оплакванията за липса на мотиви, въз основа на които е постановено решение № 1949/21.12.2020 г. на Д. на Д. „ОДОП" – С.. Възраженията са бланкетни и в противоречие със съдържанието на сочения като немотивиран акт.
Съдът намира, че РА е материално законосъобразен, а поддържаните против него възражения за неоснователни.
Ревизиращите правилно са изследвали отговорността на РЛ спрямо приложимата към момента на деянията му като управител на дружеството разпоредба на чл. 19 от ДОПК, в ред. преди ДВ, бр. 94/2015 г., както по отношение укриване недействителността на ВОД към дружеството ..., съгласно установеното с РА № Р-*5058-091-001/26.04.2016 г., така и по отношение разпореждането с налични парични средства на дружеството, а също и по отношение скритото разпределение на печала към 2015 г.
Съгласно посочената редакция на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение.
Съгласно ал. 2, управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
Няма спор между страните по делото, че Д. е имал качеството на управител на „...“ЕООД за ревизирания период, както и няма спор за съществуването по основание и размер на задълженията за данъци на дружеството. Няма и спор, че Д. е декларирал недействителните ВОД в полза на дружеството, установени като такива с влязъл в сила РА от 26.04.2016 г., и въз основа на което невярно деклариране е възстановен недължим ДДС на дружеството. Жалбоподателят не спори и относно декларираните от него задължения за корпоративен данък за 2014 г. Не се спори и относно фактическите установявания за имущественото състояние на дружеството и условията, при които е продадено същото, както и невъзможността процесните задължения на „...“ЕООД да бъдат събрани. Не са спорни и фактите относно условията, при които са изтеглени паричните средства на дружеството. Нещо повече, по делото дори не е направен и опит за доказване целевото разходване на тези средства за нуждите на предприятието.
При тази установеност следва да бъдат кредитирани изводите от РА за съставомерност на хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК по отношение възникване солидарната отговорност на Д. за задълженията на „...“ЕООД за ДДС. Това е така, защото от данните по делото се доказа, че жалбоподателят, в качеството си на управител на „...“ЕООД лично е декларирал неверни данни в справките – декларации относно ВОД, вкл. за процесните към настоящата ревизия периоди от 12.2013 г. до 12.2014 г. и това е довело до избягване своевременното определяне на текущите задължения на дружеството и текущото им събиране. Доказа се, че събирането на задълженията е практически невъзможно, тъй като единственият актив на дружеството – постъпващите по банковите сметки на дружеството парични средства, систематично е изземван лично или чрез контролирани от Д. лица без легитимно спрямо стопанския интерес на дружеството основание.
Съответстващи на закона са и изводите, изложени в решение № 1949/21.12.2020 г. на Д. на Д. „ОДОП“ – С., относно отговорността на Д. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задълженията за корпоративен данък поради наличие на скрито разпределение на печалба, причинната му връзка с невъзможното погасяване на публичните задължения на „...“ЕООД, както и недобросъвестността в поведението на Д. като управител.
Съгласно § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б".
След като по делото е безспорно установено, че Д. и действащите под негово упълномощаване лица – членове на семейството му, са изтеглили в брой, в периода м. 01.2015 – м. 04.2015 г., постъпилите по сметките на дружеството – 10 868,29 лв. и 7 950 евро, но същевременно няма декларирани покупки в полза на дружеството, не са касово налични, не са доказани плащания от името на дружеството и като се отчете, че липсват данни Д. да е предал паричните наличности на новия собственик при продажбата на дружеството, то съдът намира, че е налице необяснима спрямо дейността на дружеството липса на пари в брой, собственост на „...“ЕООД, чието последно държане е в ръцете на Д. или свързани с него лица. В този смисъл, съдът кредитира изводите от РА, че е налице скрито разпределение на печалба до размера на изтеглените в брой парични средства, извършено чрез фактическото им изземване от Д..
Причината връзка между фактическото изземване на налични парични средства и невъзможността за погасяване на публичните задължения на „...“ЕООД също е доказана от една страна, защото се установи, че дружеството не разполага с друго ликвидно имущество, а от друга – наличните парични средства са били достатъчни за погасяването им.
За ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се установи, че скритото разпределение на печалба е извършено недобросъвестно от управителя на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. До въвеждането на чл. 19, ал. 9 от ДОПК с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г., „недобросъвестно“ по см. на чл. 19, ал. 2 от ДОПК няма легално определение. В тази връзка изследването на въпроса за (не)добросъвестността на жалбоподателя, следва да се направи с утвърденото разбиране, според което (не)добросъвестността е свързана с (не)знанието за определени факти.
В случая се касае за знание относно наличието на възникнали задължения за корпоративен данък, представлявано от ревизирания данъчен субект, и съзнателното им непогасяване. С подадените декларация по ЗКПО дружеството е декларирало задължение за корпоративен данък. Съгласно чл. 105 от ДОПК, задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Както се изтъкна и по-горе, задълженията по декларации са годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Предвид нормативна уредба не е необходимо издаването на ревизионен акт по установяването им, за да възникне правно задължение по тяхното погасяване. Нещо повече, по делото не е въобще спорно, че Д. е знаел за задълженията на дружеството, както и че е участвал пряко при декларирането им. В тази връзка, фактическото изземване на паричните средства на дружеството, в периода м. 01.2015 – м. 04.2015 г, липсата на влагането им в стопанската му дейност, наред с продажба на трето лице на „източеното“, но задължено дружество „...“ЕООД, зад която продажба не се доказа обоснован икономически интерес, са достатъчни обстоятелства съдът да кредитира изводите от РА, че Д. не е бил добросъвестен в поведението си.
С оглед на гореизложеното, настоящата инстанция намира за обоснован извода на ревизиращите органи за доказани предпоставките, които обуславят възникването по основание и размер на отговорността на Д. по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Обосновани са и изложените в решението на Д. на „ОДОП“ – С. съображения, с които е отхвърлено възражението за изтекла давност на задълженията. В жалбата не се съдържат доводи за неправилност в тълкуването и приложението на относимите разпоредби на чл. 171 и чл. 172 от ДОПК спрямо установените факти, поради което съдът следва да потвърди изводите на органа, че с оглед прекъсването на давностния срок с издаването РА № Р-*5058-091-001/26.04.2016 г. по отношение задълженията по ЗДДС и със спирането на този срок чрез налагането на обезпечителни мерки за събиране на задълженията по ЗДДС и корпоративен данък чрез запор от 02.06.2016 г. на банковите сметки на дружеството, то на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК, процесните вземания не са погасени към датата на издаване на сега оспорвания РА от 08.05.2020 г.
По изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. Такива своевременно са претендирани от неговия пълномощник. Разноските за ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 161, ал. 1, предл. второ от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са в размер на 10 336,83 лв. при общ (главници и лихви) материален интерес по делото от 142 170,78 лв.
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. Д., ЕГН *, против Ревизионен акт № Р-*3789-091-001/08.05.2020г., в частта потвърдена с решение № 1949 от 21.12.2020 г. на Д. на Д. „ОДОП“ – С..
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН *, да заплати на Национална агенция за приходите, направените по делото разноски в размер на 10 336,83 лева (десет хиляди триста тридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Георги Иванов

Вярно с оригинала!
М.К.