и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.172, ал.4 от ЗДвП, във
вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И. Г. П. от гр.С., ул."Д. П." № 15,
против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 593/2010, издадена на 20.05.2010 г. от Н. на РУМВР - гр.С., с която е иззето от И. Г.П. свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство /СПУ на МПС/.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на преждепосочената заповед. Твърди се, че е издадена от некомпетентен орган; не е мотивирана, с което е ограничено правото на защита на оспорващия. Иска се отмяната на атакувания административен акт.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата и пледира да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 20.05.2010 г. е съставен АУАН № 593 от служител на РУМВР - гр.С.,
с който е констатирано, че И. П. на същата дата около 23,40 часа, на ул."
С." в гр.С., управлява лек автомобил с рег.№ Е 16988 ВХ, след употреба
на алкохол 0,9%, отчетено с дрегер алкотест, чиито показания не са били
оспорени от П., видно от отбелязването в АУАН (стр.10) и издаденото въз основа
на него Наказателно постановление № 593/10 от 14.06.2010 г. на Н. на РУМВР - гр.
С. (стр.12).
С обжалваната Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 593/2010, издадена на 20.05.2010 г. от Н. на РУМВР - гр.С., на
основание чл.22 от ЗАНН, е иззето от жалбоподателя свидетелството му за
правоуправление на моторно превозно средство /СПУ на МПС/ поради това че е
управлявал МПС под въздействието на алкохол, с което е нарушил чл.5, ал.2, т.3,
предл.1 от ЗДвП (стр.3). Заповедта е била връчена на И. П. на 20.08.2010 г.,
което се установява от отбелязването върху самата заповед.
Недоволен от този административен акт, Ил.Г.П. го е оспорил пред
БлАС27.08.2010 година.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в
срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146.
За да управлява МПС, водачът следва да притежава СПУ на МПС за
съответната категория превозно средство, което се издава от органите на М..
Свидетелството се издава при наличието на предвидените в закона условия - чл.
151 и чл.152 от ЗДвП, и с него се удостоверява правоспособността на водача.
Няма спор между страните по делото, че И. Г. П. е притежавал СУМПС № 201014696 за категории *ВС **МТ, което е било отнето с процесната заповед.
Съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателя П., че
обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган , тъй като същата е
издадена от компетентен орган - Началникът на РУМВР - гр.С., предвид Заповед № Із-1393/09.08.2007 г. на М. (стр.9), с която административният орган, издал
атакувания административен акт, е надлежно оправомощен от Министъра на
вътрешните работи.
Процесната заповед е издадена в изискуемата се от закона
писмена форма и съдържа изискуемите се от закона реквизити. Неоснователно е
твърдението на оспорващата страна, че оспореният административен акт е
немотивиран, тъй като се съдържат мотиви, както в атакуваната заповед, така и в
преписката и по-точно в горепосочените АУАН и НП. Няма съмнение, че
жалбоподателят П. е управлявал МПС след употреба на алкохол 0,9%, видно от
АУАН. Този факт не е бил оспорен нито в АУАН, нито по-късно, дори и в
настоящата жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Въпреки дадените указания от съда, на основание чл.171, ал.4 от АПК, че жалбоподателят не сочи доказателства за твърденията си в жалбата, такива не бяха ангажирани от негова страна.
Действително в самата заповед за налагане на ПАМ не е посочено количеството на алкохол в кръвта на И.Г.П., но в АУАН е посочено, че алкохолът в кръвта на П. възлиза на 0,9 на хиляда, установен с техническо средство.
Освен това следва да се вземе предвид, че разпоредбата на чл.171,
ал.1, т., б."б" от ЗДвП задължава административният орган да действува при
условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяването на
фактическите основания, визирани в хипотезиса на правната норма, както е в
настоящия казус, същият няма право на избор или свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с посоченото от
закона съдържание. ПАМ по чл.171, ал.1, т., б."б" от ЗДвП има двояко значение.
От една страна, има превантивен характер по отношение на нарушителя, като цели осуетяване на възможността на дееца от извършването на други нарушения по ЗДвП.
От друга страна, тази ПАМ има преустановяващ ефект , тъй като е насочена към прекратяването на деянието, осъществяващо фактическия състав на административно нарушение по ЗДвП. Именно с оглед на тази цел - ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителните действия на субекта на административното нарушение, мярката се налага под прекратително условие - " до решаването на отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". В оспорената заповед е посочено, че СУМПС на П. се отнема временно до решаване на въпроса за отговорността, като не е посочен крайния 6-месечен срок, предвиден в закона. В случая, след като има нормативно определен максимален срок - 6 месеца, процесната ПАМ ще следва да се счита за автоматично отпаднала с оглед на настъпилото прекратително условие - изтичането на 6-месечния максимален срок от отнемането на СПУ на МПС на жалбоподателя, с което е обвързано действието на заповедта, предвид горепосочената императивна правна норма.
От доказателствата по делото се установява, че издаденото НП е
обжалвано по реда на чл.63 от ЗАНН и предвид разпоредбата на чл.64 от ЗАНН, то не е породило за адресата си определените наказателноправни последици (не се твърди , а и няма данни за това). Едва след като се постигне правен стабилитет на санкционния акт, ще се реши по безспорен начин въпросът за отговорността на П.. Ето защо не може да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя, че тъй като още не е приключило административнонаказателно производство по обжалване по горепосоченото НП, и поради това следва да се отмени процесната заповед.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице материалноправните
предпоставки за издаването на атакувания административен акт, с който е
наложена предвидената в закона принудителна административна мярка.
Процесната заповед съответствува и на целите на зокана, доколкото е
съобразена с обществения интерес, а също така и интересите на самия водач на
МПС.
По изложените съображения съдът намира процесната заповед за
правилна и законосъобразна, а подадената срещу нея жалба за неоснователна,
поради което следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно
от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. П. от гр.С., ул."Д. Попгеоргиев" № 15, против
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 593/2010, издадена на 20.05.2010 г. от Н. на РУМВР - гр.С..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на РБ - гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.

Административен съдия: /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК