Производството по делото е образувано по касационна жалба А. И. П., пълномощник
на “. Е. със седалище и адрес на управление гр. Г. Д., ул. Г. Р. №7,
против Решение № 1740/28.05.2010 г. постановено по НАХД №53/2010 г. по описа на
РС – Г. Д. и е с правно основание чл.63 от ЗАНН.
Сочи се в жалбата, че решението е незаконосъобразно и неправилно.
Безспорно е установено, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила и норми – не е поканен актосъставителят преди
съставянето на акта. Уведомяването и присъствието на свидетеля Г., като
пълномощник на фирмата при съставянето на акта, не е основание да се приеме, че
е поканен и присъствал жалбоподателят. Съдът неправилно е приел, че показанията
на свидетеля Г. са като на заинтересовано лице. Ако съдът приеме, че няма
нарушение при съставянето на акта, то няма каквито и да било фактически
основания за налагане на административно наказание по реда на чл. 180 ЗДДС.
Установено е че към момента на съставяне на АУАН дължимия ДДС бил внесен. Няма
ощетяване на държавата. Придобитата стока кафе не е укрита и следва да бъде
приложен по благоприятния закон чл. 180а от ЗДДС. Иска се съдът да отмени
решението на РС – Г. Д. и отмени изцяло НП. Алтернативно поддържа тезата да
бъде изменено НП като бъде приложен по благоприятния текст на чл. 180а на ЗДДС.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изразява становище по
жалбата.
Представителят на ОП – Б. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
По делото не са представени нови доказателства по смисъла на чл. 219 от АПК.
Съдът въз основа на събраните доказателства в първата инстанция и посочени
основания в касационната жалба намира за установено следното:
С обжалваното решение РС – Г. Д. е потвърдил НП № 9758-0000934/16.12.2009 г. на
Началник отдел “Контрол” при ТД на Н. – Б., с което на “. ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1328.80 лв. за извършено нарушение по чл. 86,
ал.1, във вр. чл. 84 от ЗДДС.
За да постанови този резултат РС – Г. Д. е изложил подробна фактическа
обстановка, с която е установил, че е извършена проверка на дружеството “. ЕООД
на 21.08.2009 г. с което е установено, че между обема на ВОД деклариран от ЕООД
“. и декларирани ВОД от контрагенти на европейския съюз проверяваното дружество
не е декларирало ВОД по фактури №33/18.02.2009 г. и по фактура №40/27.02.2009
г. Тези фактури не са включени от проверяваното лице в счетоводните регистри и
за тях не са издавани протоколи по чл. 117 от ЗДДС за съответните отчетни
периоди както и за следващите такива до съставяне на протоколите за проверка.
След като установили това проверяващите органи са съставили АУАН на “. Е. като
актът е бил съставен в присъствието на св. Г., който е разполагал с
пълномощно от страна на управителя на дружеството. На основание на този акт на
жалбоподателят е било съставено НП.
Настоящият състав намира жалбата за допустима, разгледана по същество за
неоснователна.
От приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка се установява, че
дружеството “. Е. за периода от 01.01.2009 год. до 31.03.2009 год. не е
декларирало ВОД. Това е установено от получен файл ниво L-2, от което се
установява, че страна членка на ЕС е декларирала продажби на стоки на
дружеството. Установено е, е чеса издадени 5 броя фактури и тези фактури не се
включени в счетоводните регистри и не са издадени протоколи по чл. 117, ЗДДС.
Такива не са били отразени и в счетоводните регистри Тези факти са признати и
от управителя на фирмата, в като последната изрично заявява, че поради
непознаването на промените в ЗДДС не са декларирали в законовия срок
осъществените ВОД. Освен това установено, че към момента на проверката, в
счетоводството на дружеството не са били налични данни за извършени ВОД по Ф-ра
33 и фактура 40. Тези факти са установени при проверка на състоянието на с/ка
304 за м. 02.2009 год.Това ще рече, че прилагането на чл. 180а ЗДДС в случая не
може да се приложи, още повече , че към момента на проверката този пропуск не е
отразен и към м. 08 .2009 год. Правилно дружеството е санкционирано за
нарушение на чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84 от ЗДДС тъй като данъчно задълженото лице
не е изпълнило предпоставките на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
Основното възражение в жалбата, е че акта и НП са съставени при съществени
процесуални нарушения и най-вече, че за съставянето на акта жалбоподателят не е
поканен. Това възражение съдът намира за неоснователно, тъй като както и при
проверката така и при съставянето на акта е присъствал св. Г., който е
упълномощен от управителя на “. ЕООД да представлява дружеството пред Н., като
подава подписва и получава от името и за сметка на дружеството всички
необходими документи.
С оглед на гореизложеното съдът намира решението на РС Г. Д. за правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, поради което и на
основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 1740/28.05.2010 г. постановено по НАХД №53/2010 г. по
описа на РС – Г. Д..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Серафимка Мадолева

ЧЛЕНОВЕ:/п/ Илонка Рашкова
/п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.