и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. чл.118, ал.2 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Р. Д. Н. от с.Б., община Б., ул.”К.” №* против
Решение № 55/20.08.2012 г. на Д. на ТП на Н. – Б., с което е потвърдено
Разпореждане № ПОВН-271/18.07.2012 г. на Ръководителя на “Контрола по разходите на ДОО при РУСО /ТП на Н./ - Б..
С жалбата се навеждат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно.
Твърди се, че установеното от административния орган не съответства на
действителната фактическа обстановка. Излага мотиви, че неправилно е прието, че не е осъществявала трудова дейност като едноличен търговец. Иска се отмяна на оспорения акт.
Ответникът-Д. на ТП на Н.-Б. чрез процесуален представител оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено следното:
Със Заповед № 376/04.06.2012 г. на Д. на ТП на Н. – Б., е наредено да се
извърши пълна финансова ревизия от финансов ревизор Д. М. на
“Ф.-Р. Н.” – Г.Б., за периода от 05.06.2003 г. до 31.12.2011 г.(л.15). Въз
основа на заповедта е извършена пълна финансова ревизия на едноличния търговец, като са били съставени Ревизионен акт за начет и анализ.
С Ревизионен акт за начет №1 /03.07.2012г. (л.13 и л.44) е установено
неправилно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Д. Т. по чл.53,ал.1 вр. с чл.164,ал.1 от КТ в размер на главница -3 337.92лв.
и 3 988.37лв. лихва, съгласно справка №1 (л.24).
На 12.07.2012г. Н. е подала възражение срещу ревизионния кат за начет.
Със Заключение изх.№КРД-944/06.08.2012г. (л.23) на ст. инспектор при РУ"СО"-Б.
е уважено възражението в една част и е отменено задължението на осигурителя
“Ф.-Р. Н.” – Г.Б. в общ размер на 3 154.26лв. от които 1361.56 главница и
1792.70лв. лихва и е потвърден в останалата част в размер на 4 172.03лв, от
които главница -1976.36лв и лихва - 2 195.67лв. Дадени са Задължителни
предписания на Н. да заличи данните по чл.5,ал.4,т.1 от КСО.
Видно от съставен анализ е прието, че самоосигуряващото се лице Р. Н. се е
осигурявала за “общо заболяване и майчинство” от 23.06.2006 г. до 31.12.2011 г.
Установено е, че по болнични листа с вх.№01-999-03-00015721/05.05.2010г. за
период от 06.04.2010г.-13.04.2010г., с вх.№01-999-03-00015721/05.05.2010г. за
период от 13.04.2010г.-03.05.2010г., с вх.№01-999-03-00016238/09.06.2010г. за
период от 03.05.2010г.-23.05.2010г., с вх.№01-999-03-00019343/10.01.2011г. за
период от 01.12.2010г.-31.12.2010г. е изплатено парично обезщетение от
средствата на ДОО. Също така е било констатирано, че “Ф.-Р. Н.” – Г.Б.,
няма приходно-разходни, финансово-счетоводни и др. документи за 2009г., няма
наети по трудово правоотношение за 2009г., няма подавани годишни данъчни
декларации /ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ за календарните 2010г. и 2011 г., поради
което е прието, че не е упражнявала трудова дейност за 2010г. и 2011г., която
подлежи на осигуряване по чл.4, ал.3 от КСО. Прието е, че Р. Н. няма право на
парично обезщетение за времето на неработоспособност по чл.40 от КСО, тъй като не се счита за осигурено лице, тъй като не е извършвала трудова дейност за
периода от 01.01.2010г. до 31.12.2011г.
Издадено е разпореждане №569/06.08.2012г. (л.21) по Ревизионен акт за начет
№1/03.07.2012г. в размер на главница -1976.36лв и лихва - 2 195.67лв.
Издадено е и Разпореждане № ПОВН-271/18.07.2012 г. на Ръководителя на “Контрола по разходите на ДОО при РУСО /ТП на Н./ - Б., с което е разпоредено Р. Д. Н.-Г. да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 06.04.2010г. до
23.05.2010г. и от 01.12.2010г. до 31.12.2010г. парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване в размер на главница -772.13лв. и
227.88лв. –дължима лихва. Към разпореждането е приложена справка за
начислената лихва (л.10). Разпореждането е било съобщено на Р. Н. на
25.07.2012г. с известие за доставяне.
На 02.08.2012 г. Р. Н. е обжалвала Разпореждане № ПОВН-271/18.07.2012г. пред Д.
на ТП на Н. – Б..
С Решение № 55/20.08.2012 г. на Д. на ТП на Н. – Б. е потвърдено Разпореждане №
ПОВН-271/18.07.2012 г. на Ръководителя на “Контрола по разходите на ДОО при
РУСО /ТП на Н./ - Б..
Решението е било съобщено на 27.08.2012 г., видно от известие за доставяне (л.
8) и е оспорено чрез администратвния орган на 10.09.2012г.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от страна имаща качеството на
заинтересувано лице.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане изхождат от компетентните по закон органи - чл.117, ал.1 и чл.110, ал.3 от КСО, и са издадени са в предписаната от закона писмена форма. Същите обаче са немотивирани и
противоречат на материалноправните разпоредби.
На първо място с ревизионния акт №1/03.07.2012г. (л.13 и л.44) е установено
неправилно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Д.
Т. по чл.53,ал.1 вр. с чл.164,ал.1 от КТ в размер на главница -3 337.92лв.
и 3 988.37лв. лихва, съгласно справка №1 (л.24). В ревизионния акт липсва
установявания и констатации по отношение на неправилно получено парично
обезщетение за времето на временна неработоспособност по чл.40 от КСО. Такива
установявания са направени едва във анализа на извършената пълна финансова
ревизия по разходите на ДОО, като отново липсва установяване на конкретен
размер на недължимо полученото според органа парично обезщетение за временна неработоспособност от оспорващата. Такова установяване е налице едва с Разпореждане № ПОВН-271/18.07.2012 г. на Ръководителя на “Контрола по разходите на ДОО при РУСО /ТП на Н./ - Б..
На следващо място основателни са наведените доводи в жалбата, че
административния орган не е изложил съответни мотиви. В случая той е приел, че
Р. Н. през 2010г. и 2011г. неправилно е подавала данни по чл.5,ал.4 от КСО с
цел неоснователно получаване на осигурителни плащания за този период, предвид, че не е осъществявала трудова дейност, и не е попадала в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.4,ал.3 от КСО.
Съгласно чл.10 от КСО, във вр. с чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, осигуряването на
/, както е в конкретния казус/ , възниква от деня на започването или
възобновяването на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В случая органа е установил, че с подадена декларация в 7-дневен срок от започването на трудовата дейност едноличния собственик е декларирал упражняването на трудова дейност от 23.06.2003г., като е подадена декларация за прекъсване на дейността на 17.04.2012г. (виж анализ на л.16). В този смисъл след като е декларирала започване на дейност като едноличен търговец, за Р. Н. е възникнало задължение да се осигурява до прекъсването или прекратяване на дейността, заради която е придобила качеството на самоосигуряващо се лице, с декларация по установен образец, подадена до компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от настъпването на това обстоятелство. След като веднъж е придобила качеството на самоосигуряващо се лице, с декларирането на дейността по чл.4, ал.3, т.7 от КСО, жалбоподателката е бил длъжна да се осигурява до момента на
прекъсването на дейността си, което е станало на 17.04.2012г., поради което
законосъобразно е внесла процесните осигурителни вноски.
В случая няма спор между страните по делото, че “Ф.-Р. Н.” – Г.Б., не е
бил заличен от търговския регистър, че едноличният търговец не е подавал
декларация за прекратяване дейността си като такъв за периода 2010г. и 2011г.
(такава е подадена на 17.04.2012г., съгласно констатации на административния
орган) и че същият е внасял осигурителни вноски, както и че е получил
визираното в разпореждането и решението парично обезщетение за временна
неработоспособност за процесните периоди.
В конкретния казус от значение е въпросът дали жалбоподателката е имал статута на осигурено лице или не, за да има право да получава процесното обезщетение.Не следва да бъде споделен изводът на административния орган, че едноличният търговец не е осъществявал трудова дейност за 2010г. и 2011г., тъй като няма подавани годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл.50 от ЗДДФЛ, и не подлежи на осигуряване по чл.4, ал.3 от КСО. Неизпълнението на това задължение, както и задълженията за издаване на приходно-разходни, финансово-счетоводни и др. документи, води евентуално до ангажирането на административно-наказателната отговорност на едноличния търговец. Както бе посочено по-горе релевантния факт за това дали едноличния търговец е осигурено лице по смисъла на чл.4,ал.3 от КСО е обстоятелството дали е подадена декларация по чл.1,ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ и съответно дали е подавана декларация за прекъсване или прекратяване на дейността. В конкретния казус регистрираният търговец е подал декларация, че на
23.06.2003г. е започнал трудова дейност, внасял е осигурителни вноски до
подаването на декларация по утвърден образец от ИД на НАП за прекъсване на
дейност от самоосигуряващо се лице, в този смисъл до 17.04.2012г. е било
осигурено лице по смисъла на чл.4,ал.3 от КСО и добросъвестно е получило
полагащото му се парично обезщетение за временна неработоспособност за
посочените периоди.
В случая административният орган е приложил неправилно материалния закон,
поради което обжалваните административни актове следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, на основание чл.146, т.4 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 55/20.08.2012 г. на Д. на ТП на Н. – Б., с което е потвърдено
Разпореждане № ПОВН-271/18.07.2012 г. на Ръководителя на “Контрола по разходите на ДОО при РУСО /ТП на Н./ - Б..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ – Г.София, в 14-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК