и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.226, във връзка с чл.203 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на С. В. А. с А. гр.Б., кв...,
предявена в Л. качество и като З. П. на малолетното си дете В. С. А. против О.
Б. за присъждане на обезщетение в размер на 20 000.00 лева (общо) за претърпени неимуществени вреди. Твърди се в исковата молба, че в следствие падане на
детето в открита канализационна шахта ищците са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, безпокойство, тревожност, постравматично стресово разстройство, както и болки и страдания от получени наранявания, всички в
резултат от падането. Твърди се още, че претърпените вреди са следствие от
противозаконно бездействие от страна на О. Б., представлявана от кмета на
общината, като административен орган, който не е предприел необходимите
административни мерки по възстановяване на уличната шахта. Иска се О. Б. да
бъде осъдена да заплати на А. и малолетното му дете обезщетение в размер на 20 000.00 лева, по 10 000.00 лева за всеки един от ищците, ведно със законовата
лихва, считано от 17.06.2008 год. до окончателно изплащане на обезщетението.
Искът, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, посочено от ищеца, е първоначално
предявен пред Районен съд - Б.. Същият е приел, че делото не му е подсъдно по
правилата на родовата подсъдност и го е изпратил на компетентния съд -
Административен съд – Б. с Определение № 3729/30.07.2008 год., постановено по
гр.д.№ 1296 по описа на съда за 2008 год. Административен съд – Б. с
Определение № 582/24.10.2008 год. е повдигнал спор за подсъдност, а смесеният
състав по чл. 135, ал. 4 от АПК е приел, че делото е подсъдно на
Административен съд - Б.. В мотивите към Определение № 24/13.04.2009 год.,
постановено по адм.д.№ 159/2008 год., смесеният състав по чл. 135, ал. 4 е
изложил съображения, че подсъдността на административния съд произтича не само от правата на собственост, а и от нормативно вмененото административно
задължение на общината и компетентните административни органи да управляват елементите на техническата ифраструктура по начин, предписан в законите, за
което същите разполагат с властнически правомощия. Последното обстоятелство надгражда обичайните вещни и облигационни отношения, чийто предмет са тези
вещи. Включването на властническите отношения води до извода за наличие на
административни правоотношения, от което подвежда предявения иск под нормата на
чл. 1 от ЗОДОВ.
С Решение № 613/23.10.2009 год., постановено по адм.д.№ 1034 по описа на
Административен съд – Б. за 2008 год. иска е отхвърлен и е осъден ищеца да
заплати направените по делото разноски. С Решение № 7622/09.06.2010 год.,
постановено по адм.д.№ 16328 по описа на Върховния административен съд за 2009 год., решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Ответника по исковата молба – О. Б., представлявана от Кмета на общината, Ч.
процесуалния си П. – надлежно упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание и
приложени по делото писмени бележки оспорва иска по основание и размер.
Участващия по делото прокурор от О. П. гр.Б. дава мотивирано заключение за
неоснователност на исковата молба.
Административен съд – Б. намира исковата молба за допустима, а разгледана по
същество за частично основателна по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията на назначените по делото вещи лица, безспорно се установява следното:
На 17.06.2008 год. ищеца С. А. извел на разходка детето си В. А.. Докато се
разхождали детето паднало в шахта, намираща се на паркинга между бл.... и
новопостроения жилищен комплекс “..”. Обезпокоен за живота на детето си А. незабавно скочил в шахтата. Тъй като шахтата била дълбока за ищеца и детето
му било невъзможно да излязат сами и били извадени с помощта на минувачи.
Първо било извадено детето, а след това от шахтата бил изваден и бащата. Детето било изплашено и плачело. След изваждането от шахтата С. А. бил в тежко състояние и според показанията на свидетелката А.. бил в шок. На място дошла и майката на детето – свидетеля А.. Веднага била повикана бърза
помощ и полицията. Детето било транспортирано до спешен център, придружено в пристигналата на място линейка от майка си. При извършения в Център за спешна медицинска помощ гр.Б. преглед е установено, че В. А. е с контузия на гръдния кош и в съзнание.
Капака на процесната канализационна шахта е липсвал повече от месец преди
датата на инцидента. Това обстоятелство се установява от свидетелските
показания на свидетелите М. и А.. Свидетелите твърдят, че многократно
са сигнализирали “В и К” ЕООД гр.Б. за липсващия капак, но мерки за покриване
на шахтата не били предприети. Един час след инцидента е поставен бетонов капак.
От назначените по делото съдебно медицински експертизи се установява, че детето В. А. е с нормално нервно психично и физическо развитие до момента на
инцидента. Демонстрирало добри възможности за комуникации, но след случилото се
е проявявало тревожност и негативност при въпроси относно преживяното. Било
със съхранен спомен за случилото се. Имало нарушения в съня, изолирани страхове с фобиен характер визиращи преживяното. В резултат на преживяното стресовогенно събитие са възникнали емоционално и поведенчески симптоми, изразяващи се в
тревожност, нощни и фобийни страхове, избягващо поведение в първите дни след
травмата, които могат според вещото лице да се квалифицират, като стресова
реакция с последващо разстройство в адаптацията. Протичането и прогнозата на
този вид разстройства зависят от силата на трамвираното събитие, от
субективното преживяване, от индивидуалната реактивност на детето, а в
конкретния случай и от възможността и ресурса на семейството да преодолее
тревожността на детето и да създаде условия за преодоляване и справяне с
проблема. Тези симптоми са по интензивни през първия месец и обикновено
отзвучават до шест месеца. Детето, към датата на прегледа се е възстановило,
споменът е отзвучал и избледнял във времето. Вещото лице изготвило заключение по съдебно медицинската експертиза е установило, че ищеца С. А. по време на
инцидента е бил в остра реакция на стрес, с последвало постравматично стресово
разстройство. В началото интензитета на описаната симптоматика е бил изразен,
като постепенно оплакванията са намалели, в рамките на няколко месеца. При
прегледа е установена ситуативна тревожност и напрегнатост при възпроизвеждане на станалото или при ситуации напомнящи психотравмата. Установената остра
реакция на стрес е последваща. Постравматичното стресово разстройство при
освидетелствания са невротични заболявания с преходен характер.
От назначената по делото съдебно техническа експертиза се установява, че
шахтата е разположена на улица без изход в междублоковото пространство на бл.
...” и новоизграден жилищен комплекс “..” гр.Б.. Шахтата
представлява ревизионна шахта на канализацията и е неразделна част от уличната канализационна мрежа. Капакът на шахтата е неразделна част от нея, който гарантира живота и здравето на хората и безопасност при експлоатация. При проверката направена в дружеството “ВиК” Б., вещото лице е установило, че
цялата канализационна мрежа на гр. Б. е изградена до 1990 год. и е заведена по
баланса на дружеството под общ инвентарен номер 1015 и е на обща отчетна
стойност 1 350331.15 лв., балансова стойност 793755.53 лв. Данните са взети от
инвентарната книга на дълготрайните активи към 31.03.2009 год. Канализационната мрежа на кв. “..” също е изградена преди 1990 год. и се води под този
инвентарен номер. Това се потвърждава и от представеното писмо изх. №
9-3316/01.07.2009 год. Вещото лице установява, че процесната шахта е
собственост на “ВиК” ЕООД гр.Б.. Тя е неразделна част от канализационната
мрежа на гр. Б. и се стопанисва от “В и К” дружеството, в К. му на оператор по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги с цел извършване на В и К услуги. Капакът върху
шахтата, като съоръжение е неразделна част от шахтата, а шахтата е част от
канализационната мрежа. Според вещото лице поддръжката на канализационната мрежа следва да се осъществява от “ВиК” ЕООД в К. му на оператор, извършващ В и
К услуги и на собственик на съоръжението. Капака на ревизионната шахта има
предназначение да гарантира безопасност на движението, безопасна експлоатация и
опазване здравето и живота на хората. В съдебното заседание вещото лице поясни, че капака на процесната ревизионна шахта е и елемент от уличното платно и
гарантира безопасното ползване на улицата. Задължението за поддържане на
уличното платно е на О. Б..
От разпита на свидетеля С.... – на длъжност “главен експерт ВиК” в Общинска
администрация – Б. се установява, че в О. Б. е постъпил сигнал за настъпилия
инцидент, след което “ВиК” ЕООД е уведомено за неизправната шахта устно.
Свидетелката е получила обратна информация за отстраняване на неизправността един час по-късно. С. пояснява още, че установената практика за
отстраняване на неизправности по канализационната мрежа е Ч. устно уведомяване на “ВиК” ЕООД за възникнал проблем без да се извършва проверка на място от
длъжностни лица при общинската администрация.
В О. Б. няма определено длъжностно лице, което да отговаря за състоянието на
уличните шахти и не е назначавана комисия, която да извършва проверки и да
следи за състоянието на пътната инфраструктура и канализационна мрежа ( в тази връзка писма изх.№№ 11-00-158/09.07.2010 год. и 11-00-666/27.09.2010 год. на О. Б.).
При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:
Искът, както беше казано и по-горе е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, тъй
като се претендира обезщетение за вреди от дейност на администрацията.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата
защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат.
По безспорен начин (от заключенията на вещите лица) се установи, че ищците С.
В. А. и малолетният му син В. С. А. са претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в уплаха, безпокойство, тревожност, постравматично стресово
разстройство, както и болки и страдания от получени наранявания, всички в
резултат от падането на детето в ревизионна шахта, намираща се на паркинга
между бл... и новопостроения жилищен комплекс “..”.
Спорен по делото е въпроса налице ли е твърдяното бездействие на компетентен
административен орган – в случая Кмета на О. Б., което да е в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
В случая се установи, че претърпените от ищците вреди са причинени от неизправност на строеж по смисъла на § 5, т.38 от ЗУТ. Разпоредбата на чл.169, ал.1 от ЗУТ предвижда строежите да се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания и за опазване на здравето и живота на хората. Чл.156, ал.9, изр.2 от Наредба № 2 от 22.03.2005 год. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи предвижда входът на шахтите по улици с трайна настилка да е на нивото на настилката, като шахтите се покриват с метални капаци, а при необходимост - и с втори топлоизолационен капак. Такъв капак е липсвал повече от месец, преди датата на инцидента. Отговорността за поддържане на строежа в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3 от ЗУТ носи собственика му. Закона го задължава още да не извършва и да не допуска извършването на промени в строежа, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики (чл.195, ал.1 от ЗУТ). Собственик на водоснабдителната и канализационна мрежа на гр.Благоевград е “ВиК” ЕООД гр.Благоевград, а собственик на улицата по смисъла на чл.3, ал.2, т.1-3 от Закона за общинската собственост е Община Благоевград. Действително деликтната отговорност на собственика за вреди причинени от вещ се реализира по общия граждански ред и не следва да е предмет на разглеждане в административния процес, но тук следва да се има предвид, че власт да задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на строеж има само кмета на общината. Т.е. налице е бездействие на кмета на община Благоевград по отношение упражняване на дадената му от закона власт да задължи собственика да постави капак на ревизионната шахта с оглед гарантиране безопасността и здравето на хората. Тук е мястото да се отбележи още, че в настоящия процес въпроса за наличие или липса на нормативно вменено административно задължение при или по повод на административна дейност не стои. Той е разрешен с постановеното определение за определяне на компетентния да разгледа спора съд от петчленен смесен състав. Наличието на законово задължение за контрол върху застрашаващите сигурността строежи, вменено на кмета на общината е възприето и от разгледалия делото състав на Върховен административен съд, чиито указания по приложение на материалния закон са задължителни за настоящата инстанция.
Изложеното по-горе показва, че са налице всички изисквания на чл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Община Благоевград за причинените на ищците неимуществени вреди.
На основание чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността е обективна. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се изходи от разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите, който предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Искането е за овъзмездяване на ищците за претърпените от тях уплаха, безпокойство, тревожност, постравматично стресово разстройство, както и болки и страдания от получени наранявания, чрез присъждане на парично обезщетение в размер на 10000.00 лева за всеки един от тях, ведно със законовата лихва, считано от датата на инцидента до окончателно изплащане на обезщетението.
Като се има предвид преходния характер на причинените остра реакция на стрес, с последвало постравматично стресово разстройство, които е претърпял ищцеца С. А. в резултат на незаконосъобразното бездействие на административния орган и с оглед принципа на справедливостта, настоящият съдебен състав счита, че те могат да бъдат възмездени със сумата от 3 000.00 лева, до която сума и иска се явява основателен. За разликата от 3 000.00 лева до 10 000.00 лева искът, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен. По отношение исковата претенция на ищеца В. А., по същите съображения за справедливост, но предвид крехката му възраст към датата на инциденти и претърпените от него не само психическа, но и физическа травма, съдът намира, че обезщетението следва да се определи на 7 000.00 лева, като в частта до 10 000.00 лева искът се отхвърли. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху тези суми, считано от 17.06.2008 год. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на процеса, се явява основателна и претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Тези разноски обаче следва да бъдат присъдени съобразно уважената част на иска, както следва: 10.00 лева половината от дължимата държавна такса за всеки един от ищците по 10.00 лева или общо 20.00 лева, 427.50 лева, представляваща половината от определените на вещите лица възнаграждения и 50.00 лева, представляващи половината от внесеното адвокатско възнаграждение. Направените по делото разноски в размер на 855.00 следва да бъдат разпределени между страните по-равно, като същите следва да бъдат осъдени да бъдат заплатени по сметка на Административен съд - Благоевград.
Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Благоевград да заплати на С. В. А., с адрес: гр.Б.., кв.”.. сумата от 3000.00 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законовата лихва, считано от 17.06.2008 год. до окончателно изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С. В. А., с адрес: гр.Б., кв.”.. за обезщетение за претърпени неимеществени вреди в частта, с която е поискано обезщетение над 3000.00 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА Община Благоевград да заплати на В. С. А., с адрес: гр.Б., кв.”.. сумата от 7000.00 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законовата лихва, считано от 17.06.2008 год. до окончателно изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на В. С. А., с адрес: гр.Б.д, кв.”.. за обезщетение за претърпени неимеществени вреди в частта, с която е поискано обезщетение над 7000.00 (седем хиляди) лева.
ОСЪЖДА Община Благоевград да заплати на С. В. А. и В. С. А., и двамата с адрес: гр.Б., кв.”.. сумата от 487.50 (четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева, представляваща сторените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.В. А., с адрес: гр.Б., кв.”... лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетният В. С. А. да заплати по сметка на Административен съд - Благоевград сумата от 427.50 (четиристотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Община Благоевград да заплати по сметка на Административен съд - Благоевград сумата от 427.50 (четиристотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.