и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на С. П. К. от Б. против Решение № 2153-01-34/28.04.2016 г. на Д. на ТП на Н. – Б., постановено в производство по чл. 117, ал. 3 от КСО, с което е потвърдено Разпореждане № */03.02.2016 г. на Ръководител “ПО”, с което на жалбоподателя е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 27.11.2015 г.
В жалбата се поддържат доводи за материална незаконосъобразност на административния акт, основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Оспорващият счита, че неправилно органът е приел, началната дата за отпускане на пенсията за инвалидност – 27.11.2015 г., датата на подаване на заявлението до ТП Н., ведно с влязлото в сила експертно решение. Доколкото е спазил 6 месечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО от влизане в сила на ЕР № 0544/16.07.2014 г. на НЕЛК София, с което му е определена 54 % ТНР счита, че началната дата за отпускане на пенсията е 14.10.2014 г. – датата на инвалидизация по експертното решение. Моли оспорения акт в частта за началната дата за отпускане на пенсията по чл. 74, ал. 1 КСО като незаконосъобразен да бъде отменен.
Доводите изложени в жалбата се поддържат в хода по разглеждане на делото от надлежно упълномощен адвокат.
Ответникът - Директорът на ТП на Н. – Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, а обжалвания административен акт като правилен моли да бъде оставен в сила. Представя писмени бележки.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства.
Административен съд – Б., след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е лице с трайно намалена работоспособност, призната с начална дата на инвалидизация 14.10.2014 г. и 42 % ТНР с Експертно решение (ЕР) № 2721/14.10.2014 г. на Втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Б.. По жалба на освиделстваното лице с ЕР № 0544/16.07.2015 г. на НЕЛК на К. е призната 54 % трайно намалена работоспособност, противопоказаните условия на труд са отменени и са дадени нови, като в останалата част ЕР на ТЕЛК е потвърдено. Експертното решение на НЕЛК е връчено на жалбоподателя срещу подпис с известие за доставяне на 18.08.2015 г. Със Заявление Вх. № 2112-01-507/27.11.2015 г. по описа на ТП на Н. жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност, като е представил необходимите документи. С Разпореждане № */03.02.2016 г. на Ръководител „ПО“ при удостоверен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране – 14.10.2014 г. 10 г. 08 м и 07 дни и след изискване на доказателства за датата и начина на връчване на ЕР на НЕЛК, на основание чл. 74, ал. 4 му е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 27.11.2015 г. в съответния размер, който не е спорен между страните.
Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 117 с жалба Вх. 1012-01-253/07.04.2016 г., непредставена по делото, пред Д. на ТП на Н. Б..
След като е приел, че спора е изяснен от фактическа страна, административният орган е издал обжалвания акт, с който е потвърдил обжалваното пред него разпореждане, в частта на датата на отпускане на пенсията. В мотивите на заповедта органът е приел, че заявителят е пропуснал срока по чл. 94, ал. 1 КСО, като не е подал заявлението до пенсионния орган и в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 КСО, считано от влизане в сила на експертното решение, поради което правилно е определена началната дата за отпускане на пенсията – 27.11.2015. г., предвид което потвърдил разпореждането. Решението е връчено на жалбоподателя на 30.05.2016 г. с известие за доставяне и е обжалвано чрез административния орган до съда с жалба Вх. № 1012.01-369/20.05.2016 г.
Не е спорно по делото, че подаденото на 27.11.2015 г. заявление от К. е първото такова.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. чл.146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган – Д. на ТП на Н. Б., комуто по закон са предоставени правомощия за постановяване на актове по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, поради което е валиден административен акт. Същото е в изискуемата от закона форма с излагане на фактически и правни основания за издаването му, при отсъствие на нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон.
Страните не спорят по фактите и същите са безпротиворечиво установени от административния орган. Спорът е относно определянето на началната дата, от която е следвало да бъде отпусната пенсията за инвалидност.
Правото на пенсия е субективно материално право на осигуреното лице, което възниква при наличието на определени предпоставки и се упражнява в предвидено в КСО административно производство с конкретно разписани срокове. Неупражняването на това право в посочените в закона срокове, изразяващо се в изрично волеизявление до компетентния административен орган с приложени към искането документи, не води до неговото погасяване, но е свързано с различни правни последици за правоимащото лице. С разпоредбата на чл. 94 КСО, законодателят е определил срокове, в които правото на пенсия може да бъде упражнено за изминал период, неспазването на които има за последица отпускане на пенсията с по- късна дата.
Пенсията за инвалидност поради общо заболяване се отпуска на основание чл. 73, ал. 1 КСО на лица, които са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94. По делото не е спорно, че жалбоподателят притежава необходимия осигурителен стаж по чл. 74, ал. 3 КСО, като правото му на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането.
Правилото на чл. 94, ал. 1, изр. 1 КСО предвижда пенсиите да се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Следователно, за да е приложима разпоредбата е следвало в шестмесечен срок от придобиване на правото – 14.10.2014 г., жалбоподателят да го е упражнил пред пенсионния орган с изрично волеизявление. Основателен е поддържания от жалбоподателя довод, че пенсиите за инвалидност не възникват по прякото действие на закона, а по силата на влязло в сила експертно решение, издадено от компетентен орган, извършващ експертиза на работоспособността. Правото на пенсия жалбоподателят е придобил на 14.10.2014 г., доколкото съгласно ЕР на ТЕЛК това е датата на инвалидизиране и от която дата следва да се изчислява срока по чл. 94, ал. 1 КСО и макар и същото да не е влязло в сила, даконът не разписва забрани то да бъде упражнено.
Ако срокът 94, ал. 1, изр. 1 е пропуснат, то с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 законодателят е предвидил нов срок, в който ако правото е упражнено има за последица отпускането на пенсията от датата на неговото придобиване, която е датата на подаване на искането за освидетелстване. Съгласно чл. 94, ал. 3 от КСО пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). Следователно, за да бъде определена като начална дата за отпускане на пенсията, датата на подаване на заявлението за освидетелстване пред ТЕЛК, която в конкретния случай е 14.10.2014 г., упражняването на субективното право е обвързано със срок и той е едномесечен от влизане на ЕР. В конкретния случай ЕР на НЕЛК, връчено на жалбоподателя на 18.08.2015 г. и е влязло в сила на 02.09.2015 г. (след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК), поради което той е трябвало да упражни субективното си право до 02.10.2015 г., за да се приеме, че срока е спазен. Като е подал заявлението на 27.11.2015 г. К. е пропуснал законовоустановения срок, поради което правилно е определена началната дата за отпускане на пенсията, считано от 27.11.2015 г.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че заявлението е подадено в 6 месечния срок по чл. 94, ал. 1, изр. 1 КСО, което органът не е отчел. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 е специална по отношение на чл. 94, ал. 1 КСО и изключва нейното приложение. Действително, по делото няма данни кога ЕР на ТЕЛК е връчено на жалбоподателя, за да постави в течение срока по чл. 94, ал. 1 КСО за упражняване на правото за отпускане на пенсия за инвалидност, както и няма доказателства за датата на обжалване на ЕР пред НЕЛК, но доколкото писмото до жалбоподателя за насрочената пред НЕЛК дата във връзка с оспорването е от 01.12.2014 г., то дори и да се приеме, че това е крайната дата, от която следва да се изчислява 6 месечния срок, той е изтекъл на 01.06.2015 г., до която заявление до ТП на Н. не е подадено.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е пропуснал срока по чл. 94, ал. 1, изр. 1, като не е спазил и този по чл. 94, ал. 3 КСО, поради което в случая е приложима общата разпоредба на чл. 94, ал. 1, изр. 2, сочещ че пенсията следва да бъде отпусната от датата на подаване на искането. Като е постановил отпускането на пенсията от 27.11.2016 г. административният орган правилно е приложил материалния закон, поради което жалбата против оспореното решение е неоснователна.
Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по тяхното присъждане.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно вр. с ал. 1 АПК, Административен съд – Б.


Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. П. К. от Б. против Решение № 2153-01-34/28.04.2016 г. на Д. на ТП на Н. – Б..
Решението може да обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на преписи от него.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
М.К.